Някой,който може да тегли от помагало? [Архив]

OneGirl

02-13-2010, 10:09

Образите на Електра и Орест – хармония и дисонанс

Древногръцката драма има своите изконни традиции. Една от тях е да търси и претворява конфликти, които извеждат на преден план най-силните човешки емоции. Безусловно чрез тези мотиви се подчертават контрастите както между героите в трагедиите, така и противоречията в отделните човешки личности.
Най-голямото престъпление на този свят е майцеубийството. То не може да бъде оправдано по никакъв начин. Имено за това е нужен силен характер, за да го извършиш, дори и когато има причина за него. Без съмнение това е едно от общите качества на децата на Клитемнестра – Орест и Електра, но то ги превръща не само в хармонични, но и в контрастни личности.
Орест и Електра са много различни. Сякаш ролите им са разменени. Жената има водеща роля и се държи по-скоро като мъж. А онзи, който би трябвало да има основната роля в трагедията, е нерешителен, качество, приписвано от гръцките трагици на жените. И все пак справедливият им гняв към майка им, Клитемнестра, ги обединява. Образите на Орест и Електра са контрастни, но и си приличат.
Всеки човек би разбрал, че двата образа не могат да си приличат дори само след пролога. Електра е остава в двореца, незащитена от злобата на убийците на баща й. Орест пък е израства далеч от дома. Още е малък, когато баща му умира. Той никога не е застигнат от злобата на Егист, за разлика от сестра си. Съдбата им е много различна, затова и гневът им към двамата убийци не може да бъде равен. Електра е много по-гневна и целенасочена в отмъщението си. Орест също желае смъртта на майка си и Егист, но причините му за това са много по-малко. Той само отмъщава за смъртта на баща си и изгнаничеството си. Затова и е по-нерешителен.
Дъщерята на Агамемнон е самосъжалителна. Тя страда, защото красотата й е повехнала, защото е загубила прекрасните си дрехи и позицията си в двореца, защото е омъжена в бедняшки дом. Това не се забелязва така ясно у Орест. Той, разбира се, съжалява, че е прекарал живота си в изгнание, но това е единственият живот, който познава добре. Мъките му са по-малки и той не се самосъжалява така както сестра си.
Когато възпитателят на Агамемнон планира убийството на Егист проличава разсъдливостта на Орест. Той подробно разпитва стареца. Не се впуска веднага да нападне убиеца на баща си, а се подготвя внимателно за делото. Размишлява, преди да действа. Внимателен е и изглежда цени своя живот, както си личи от въпроса му с колко хора е врагът му. В разговора между двамата проличава, че Орест е леко нерешителен в случая. Това са все качества, които сестра му не споделя. Макар и планирала отдавна убийството на майка си, тя не се спира, за да научи нещо допълнително, преди да приведе плана в действие. Не цени своя собствен живот, сама казва: ,,О, да умра, но да погубя майка си!”. Няма и миг колебание. Електра заявява, че е готова да убие Клитемнестра, собствената си майка, в момента, в който тя престъпи прага й.
От думите на Орест след убийството на Егист личи богобоязливостта му. Отмъстителят казва, че е просто служител на бога, че първо трябва да бъде славен онзи, изпратил го да накаже убиеца на баща му, а не той самия. От своя страна Електра никога не споменава боговете, нещо, което е рядко срещано в гръцката трагедия.
Когато трупът на Егист бива хулен от сестрата на убиеца му проличава непочтителността към мъртвите на двамата отмъстители. Подчертава се за пореден път неистовият гняв на Електра, граничещ с хюбрис. Тя е готова да обижда и обругава дори и падналия. Не се спира пред факта, че това по собствените й думи е греховно. От тирадата й срещу тленните останки на убиеца на баща й личи дивата й омраза към него, както и вярата, че тя не извършва убийство, а е оръжие в десницата на Правдата. В този епизод има и трагическата ирония. Дъщерята на Агамемнон обвинява убиеца му че е командван от жена – същото важи за брат й – Орест. Обвинява го в убийството на баща й, а тя самата се готви да погуби майка си, още по-голямо престъпление. И въпреки всичко това тя не изпитва никакъв срам.
Орест от своя страна започва да се колебае още в момента, в който вижда майка си да се приближава към селската къща на сестра му. Той не желае да я убие. Осъзнава, че това е най-големият грях. Показва нерешителност, нещо свойствено по-скоро за жените в старогръцките трагедии. Оставя се да бъде убеден да стори нещо против волята си от жена. Дотолкова е предан на боговете, че се кани да извърши това ужасно майцеубийство заради божията повеля. Бидейки първо богобоязлив той изневерява на основното си положително качество – разумността. Не е разумно да пристъпиш божия закон, дори и по повелята на Феб Аполон. Орест действа против волята си. Проявява се като слаб мъж.
Електра показва голяма хитрост при срещата с майка си. Планът й е перфектно измислен. Тя се държи сякаш я уважава в началото, както за да заблуди робините на Клитемнестра, които могат да се втурнат да и помагат, така и като една подигравка със собствената й майка. Ала гневът й избива бързо на повърхността. Интелектът й отново проличава в спора между двете. Героинята показва и нечовешко самообладание. Омразата й към Клитемнестра е толкова голяма, че е готова да я нападне пред робините й, проваляйки замисъла, ала не го прави. Тя изпада в хюбрис. Майка й и предлага помирение, макар че не се кае за смъртта на мъжа си, но Електра отблъсква подадената ръка.
След убийството на собствената си майка двамата отмъстители започват да се чувстват гузни за това ужасно престъпление. И наистина, няма по-голям грях от майцеубийството. Това поведение не е изненадващо при Орест, който е обхванат от колебания още отпреди това. Ала и Електра е ужасена от деянията си. Цялата й самонадеяност се е уталожила. Гневът и е изстинал, омразата е стихнала. И остава само самосъжалението. Тя осъзнава колко ужасно е деянието й. Онази, желаеща най-много смъртта на собствената си майка, сама заявява, че делото й е плачевно. В собствените си очи тя е най-виновна. В последния момент Орест е изпитва съмнение, не е могъл да убие майка си, докато я гледа, за разлика от сестра си. Последният опит за спасение на Клитемнестра – разкриването на гръдта й, е подействал, но с фатално закъснение. И двете й деца се чувстват омърсени от собствените си дела и осъзнават, че действията им са напразни, защото отмъщението им не е намалило болката, а само е посипало сол в раните им. Защото след двойното убийство навсякъде те ще срещат не съжаление, както преди, а страха и омразата на хората. Защото отмъщението може да носи само повече беди.
Орест и Клитемнестра са два изключително контрастни образа. Техните роли са изменени, като жената е взела мъжките задължения и качества, а синът Агамемнонов прилича повече на дъщеря, а не на син на благородник. Разделя ги както поведението им, така и качествата им. Това, което ги свързва е гневът, а той никога не е добър съветник. Това довежда както до ,,плачевни деяния” така и до раздялата, с която те са наказани. Отмъщението им се оказа тяхното наказание.