PDA

View Full Version : Теми



GuBs
02-13-2010, 10:25
Здравейте отчаяно се нуждая от помощта ви.Ако може някой да ми даде някакви материали на следните теми.Благодаря ви страшно много предварително!

1.Парадокс на отговорността-есе
2.Етична недостатъчност в социалната сфера-есе


II. Права и задължения на потребителите
1. Да публикуват своите теми и мнения в правилната категория и с текст на кирилица. Теми и мнения, които нарушават това правило ще бъдат редактирани а след 1-ви Април 2009 ще бъдат изтривани.
kalpazanka

SmilezZz
02-13-2010, 10:27
Отговорността
есе

Не можеш да виниш хората, че са постъпили по някакъв начин някога за нещо. Не можеш. Не можеш, защото нямаш право. Човекът сам в себе си е сложна компилация от гени, среда, възпитание... от съдба и каквото още се сетите. Човекът, всеки човек реагира различно на базата на своя опит, мироглед и конкретен порив. И „правилното” е едно много разтегливо понятие. Все пак обществените норми са създадени на базата на осредняване на популацията и те не винаги са най-доброто като стремеж и акт на действие.

Това, че постъпката на другия те наранява, не означава, че той е искал умишлено и преднамерено да те нарани. Това, че не се е замислил дали ще те рани също не е подсъдно, защото всеки е отговорен за себе си и след това за околните. Да, боли, боли често и понякога по много, но какво друго ни остава, освен да се пазим, все пак... Идва моментът с въпроса – а тези, които пазят другите от своите грешки, кой ще опази тях... истината ли – няма кой! Затова идва парадоксът и единственото логично обяснение, което е комплекс от самоделни изказвания в народопсихологията – няма идеални неща, всеки е сам... и разбира се христовото – обичай ближния!!!

Хайде, успейте да се справите – да ви кажа ли – не може да си ангел, ако не запазиш крилете си. Не може да си ангел на земя, в която огънят е прекалено много, където сиянието е феномен от неразискващ се порядък. Не може да си ангел, ако няма как да отлетиш с всичката болка, която неминуемо ще ти бъде причинена и която в огнени размери ще иска да те изпепели, за да те превърне като душите на много от тези, които срещаме – в прах...

Трябват ти здрави криле и компас за връщане, ако си решил да не раняваш...

Всеки избира пътя си... всеки носи отговорност за него и най-вече за себе си... Боли ли те? Значи ти си го допуснал... Имаш себе си... защо си позволил да ти го причинят? Виновен ли е комарът, че те хапе, че теб те боли... Всеки си носи последиците от действията си... Някой ще те нарани и ще те изгуби... плаща си, плащате и двамата. Ти, защото си го позволил, ще те боли, а той, защото ти го е причинил, ще остане сам. Но всеки има своята вина. Всеки има своя избор. И докато е отговорен към себе си, без да смята, че някой е длъжен да се грижи за него, той няма да бъде наранен и няма друг да плаща, че е ранил.

Всеки постъпва както намери за добре и е наивно и много глупаво да мислим, че са много хората, които, мислейки как да постъпят, включват и нас в смятането. Под чертата, равносметката, винаги е с доза егоизъм... останалите... те са ангелите и да... те са онези, които събират болката, които отлитат, за да се спасят от нея... къде ли – в лудница, в клиники за наркомани, анонимни алкохолици, или за оня свят. Малката част отиват другаде и се завръщат от там, където са летели, защото са осъзнали, че за да ги има, трябва да се пазят. Всъщност...



Всъщност нима можем да опазим някого от пътя му. Нима ако е писано той да сгреши, за да се научи на нещо, ние имаме правото да му отнемем възможността да се научи...



Ето ви много оправдания... и все пак не забравяйте... всеки плаща... затова, когато теглите чертата, водени от егоизъм, внимавайте кой бърка в джоба си за разплата... да не се окажете самите вие...