Помагало .. [Архив]

OneGirl

02-13-2010, 18:29

Едип между силата и безсилието
(ЛИС)

"Едип цар" е трагедия ,която поражда мъчителни и противоречиви чувства на състрадание и презрение ,на страх,същевременно, и на дързост.
В трагедията "Едип цар" Софокъл изобразява главния герой-Едип ,който преследвайки истината настойчиво,все по-бързо се приближава към своя край.
В началото на пиесата,стремейки се към своята цел,Едип всъщност постига резултати,обратни на тези ,които очаква и иска да постигне.Това е трагическа ирония,защото поради незнание той постъпва погрешно и в същото време е убеден,че е избегнал предопределението на съдбата.
Неговата вина не е само в това ,че поради незнание убива баща си и се омъжва за майка си.Вината му става по-голяма ,когато в пристъпи на необяснимо силен гняв,убива баща си,но и неговите трима придружители.С това авторът иска да ни покаже,че неговият герой е човек,прекалено и бързо поддаващ е на гнева и невъдържан в своето отмъщение.
Още при раждането му съдбата започва да си играе с всички,които са обвързани ог предсказанието.Най-напред царят на Тива,прокълнатият потомък на Кадъм-цар Лай,нарежда на овчаря да захвърли Едип, за да умре в планината и да не се изпълни пророчеството.Овчарят обаче го спасява и после именно той не казва на Йокаста кой е убиецът на Лай.Така спомага да се извърши-брак между кръвни роднини,след като синът се оженва за майката.
Трагическата ирония продължава и в по-нататъчното развитие на действието в трагедията.Едип цар нарежда да издирят убиеца на Лай не само защото иска да спаси за втори път града-този път от чумна епидемия,но и защото самият той е заплашен.Царят усърдно призовава гражданите да посочат убиеца,той сам полага усилие да го открие,разпитва пророка Тирезий и праща човек в светилището в Делфи,за да бъде разкрита загадката.Едип става поредната жертва на родовото проклятие,преследващо потомците на Кадъм.
В пиесата "Едип цар" Софокъл разкрива конфликтите на Едип с Креон и Тирезий.По този начин авторът доразвива образа на Едип и го показва,че остава сам в търсенето на истината.
Първият и най-остър сблъсък на Едип в драмата е с Тирезий.Той не се вслушва в думите на божия гадател и оставя сляп и глух за истината и не иска да повярва,докато не се увери сам.
Конфликта си с Креон във втори епизод ,Едип го обвинява в измяна и отправя заплахи.Тази сцена донякъде повтаря свадата с Тирезий и оставя царя без подкрепа на своите най-видни съграждани ,понесъл на плещите си цялата отговорност за разкриването на истината.
В трагедията на се отдава голямо значение на предишните дела на Едип.Самият той дълги години не се притеснява от убийството,което е извършил на младини.Според него някогашната му постъпка е била нещо съвсем нормално.Едва когато примката се затяга около самия него и всички подозрения се превръщат в истина,той започва да разбира,че е убил предшественика си на трона и роден баща.Главният герой страда жестоко при мисълта ,че е омърсил дома си и земята,за който толкова години се грижи.
Едип цар проявява самонадеяността не само да отхъврли предсказанието,но и да се осъмни в неговата правота.
Итой, и Йокаста,която прави плахи опити да го утеши,преди още двамата да знаят истината за извършеното от тях,стигат до открито богохулство.
Усилята на Едип цар да избегне предсказанието не са непременно осъдителни,стига да не отнема човешки живот.Ако царят бе проявил необходимата мъдрост,той би разбрал,че едиственият начин да избегне предсказанието,е не толкова да бяга от истинките си родители,в случай осиновените,колкото никога да не извършва убийство.
Всички положителни качества на Едип цар,с които го е надарил Софокъл-интелигентност,решителнос� � ,енергичност,готовност да поеме отговорност и да преследва целта си докрай-в един миг се обръщат срещу него.Едип се държи саморазрушително не само защото сам предизвиква и организира,изобличението си , воден от незнанието ,но и защото също така сам разрушава позитивния си образ на благороден човек и добър владетел.
Нито той,нито авторът могат да променят съдбата,но когато стигаве до финала на трагедията ,Софокъл вече ни е убедил,
че трагическата съдба на Едип цар поне от части е заслужена.
Постъпките на героя в "Едип цар" му донасят трагическа вина и показват,че съдбата е неконтролируема от човека и щастието е илюзия.
В пиесата главният герой се намира между силата и безсилието.Неговата сила и величие идват от това,че той единствен успява чрез разума си да победи Сфинкса и да спаси хората на Тива.Но неговото падение се дължи,че в пристъпи на не контролируем гняв убива хора и не може да се владее.