ScionOfStorm
02-14-2010, 09:39
Любовно
Чуй плача на душите
посред стъкълца
от напукани усмивки
и разкъсани сърца
на човешките отливки.
Изтръгнати скитат ръцете
милват насълзени
непознати лица,
търсещи гальовни ласки.
Тъмно е,
само шепот на деца
напомня изгубеното време
с палитра от оранжеви окраски.
Чуй как скитаме самотни
изтерзани и единни
затворили уморените очи.
Изнурени, апатични,
от мечти скопени - потни
а над нас дъждът вали, вали, вали.
Съсък на стъклена бутилка
ваза с роза в нея тиха
душа, пъхната в острилка
цвете, посветено в стиха.
И напукана усмивка
няма как да ни помогне -
в зората на новия ден, хей,
пак останахме безродни.
Чуй плача на душите
посред стъкълца
от напукани усмивки
и разкъсани сърца
на човешките отливки.
Изтръгнати скитат ръцете
милват насълзени
непознати лица,
търсещи гальовни ласки.
Тъмно е,
само шепот на деца
напомня изгубеното време
с палитра от оранжеви окраски.
Чуй как скитаме самотни
изтерзани и единни
затворили уморените очи.
Изнурени, апатични,
от мечти скопени - потни
а над нас дъждът вали, вали, вали.
Съсък на стъклена бутилка
ваза с роза в нея тиха
душа, пъхната в острилка
цвете, посветено в стиха.
И напукана усмивка
няма как да ни помогне -
в зората на новия ден, хей,
пак останахме безродни.