View Full Version : 3 теми за ЕСЕ
1/ Човекът в нашето време
2/ Свободният избор като най-ярка изява на човешката същност
3/Престъпление и наказание
Една от тези теми ще ми се падне. Ако намерете нещо по тях,пускайте. Крайният срок е за сряда :(
Човекът и нашето време
Човекът е най-евоюилиралото същество на този свят. Учените сравняват умът на един единствен човек с паметта на 10000 компютъра. Именно с помощта на толкова голям умствен капацитет, човекът успява да създаде неща, които улесняват ежедневието му. Вярно е, че еволюцията на човека е дълга и до една степен мъчителна, но е вярно също, че е и най-прогресивната. В стремежа си обаче да живее по-леко, човек измисля все повече високи технологии, които има възможност един ден съвсем да изместят ролята на човека в света. Всеки един от нас с помощта на исторически факти знае как са живели хората в миналото. И честно казано нито един от нас, наследниците на новото време, не може да си представи да живее в миналото. Защото именно това минало, за нас е време, където технологиите, с които сме свикнали ги няма. Няма ги компютрите, няма ги телевизорите и DVD. Почти няма нищо от съвременните технологии. А именно това е за нас нашето време-свят на индустриален прогрес. Но в нашето време се губят и все повече човешки ценности. Човекът е станал алчен непокист, които се стреми да има всичко за себе си и за никои друг. Твърдо решен е да се затвори в своя затвор на разкош и да не обръща внимание на реалния свят- светът който го заобикаля. Въобще не си дава сметка, че само една грешка може да го направи един от многото, затворът да се отключи и в него да влезе реалността, която въобще не е розова. Но има и такива хора, които не са забравили кои са, от къде са дошли и за къде са тръгнали. Именно тези хора не са жертви, а са победители в нашето време. Но като изцяло за жалост човекът е роб на технологията, която сам е създал. Човекът на нашето време си мисли, че е създател на всичко и въобще не си дава сметка, че именно това което създава един ден ще бъде неговия съдник и палач…
Минава ли времето през нас? Какви са нашите престъпления? А заслужаваме ли наказанията си? Ето на редица такива въпроси, ни дава отговор уникалната творба “ Престъпление и наказание ” на Големият Фьодор Достоевски. Безспорно едно от най ярките достижения на руската художествена литература от средата на деветнадесети век. Сигурно много неща са казани и написани за този роман, от създаването му до сега, така че едва ли са нужни повече суперлативи, за да покажа отношението си към тази книга, без да повтарям хиляди критици, литератури и други пишещи братя. По скоро бих си позволил да ви цитирам две интересни мнения, на които попаднах във един форум някъде във необятният свят на интернет. И понеже лично аз смятам, че мнението на обикновеният читател, е много по меродавно от това на критика, ето затова и ви предлагам мненията на двама обикновени читатели. Интересното е, че те са контрастни, но различната насока на разсъжденията, които съдържат все едно ги събира във едно цяло, за да ни покаже необятната вселена на авторът и неговият роман. Те и до голяма степен се припокриват със моето лично мнение за светът на Достоевски и на романът “ Престъпление и наказание “. Ето и първото мнение –
“….Извинявам се на всички, които ще засегна, но това, което съм чел от Достоевски предизвика у мен погнуса, почти физическа. Много, много болно ми се стори. Чувството е родствено, със това да гледаш катастрофа - ирационален стремеж към долният свят. Оттогава видя ли Достоевски - заобикалям отдалеч и за всеки случай си вдигам шала над устата и носа ...”
Как ви се струва това мнение? Може би твърде крайно? Не и за тези, които познават Достоевски и неговото творчество, или поне тази му страна. Това до голяма степен е само едната страна на монетата. Ето ви и другата –
“...Стремеж към долният свят, не значи непременно стремеж към тъмното. Дори си мисля, че при Достоевски е точно обратното - СВЕТЛИНАТА ОТДОЛУ...”
Ето какво е липсвало на първият читател - СВЕТЛИНАТА ОТДОЛУ!!! Тя е така необходима, когато четеш Достоевски! Просто трябва да повярваш, че той ще те отведе там, иначе си обречен да се почувстваш във кожата на първият читател. Не случайно, използвах думите - “...да повярваш...”. Християнството ни учи, че спасението идва чрез страдание, себеотричане и абсолютно отдаване на вярата. Ето го и ключовият момент - Не е нужно да заобикаляте Достоевски, просто трябва да го прегърнете и той ще ви преведе през мрачните лабиринти на човешката душа, за да ви покаже хоризонтите на надеждата. Ще ви върне към бреговете на вярата във божественото начало и до дълбините на човешкият стремеж към красота. И всичко това със едничката цел, за да ви отговори на тези фундаментални въпроси във началото. Но отговорите не са еднозначни в никакъв случай. Те са толкова различни, колкото са различни и читателите, пожелали да отворят тази невероятна книга. И когато съберат смелост да го сторят и се впуснат във битката на Достоевски със човешката природа, ще разберат, че не са сгрешили. Защото най доброто оръжие в тази нелека битка срещу човека и лабиринтите на неговото съзнание, е самият човек. Затова и авторът на романа залага толкова много на своите персонажи. А те така умело са вплетени във сюжетната линия, че изглеждат някак различни и същевременно толкова неразривно свързани във общата хармония на романа. И Достоевски, както всички големи майстори на перото, набляга изключително много на мъничките детайли на изграждането на тези персонажи . Той така умело разхвърля парченцата от пъзела, върху пътеката на своите творения, че докато ги събираш и сглобяваш, възхищавайки се на всяко едно поотделно, неусетно си станал част от магията на творбата и на всеки един от образите във нея. И опитвайки се да ни преведе през лабиринтите на човешкият разум, той ни хвърля във калта на низките човешки страсти, за да ни издигне отново да въздушните дворци на човешкото благородство и добрина. Такъв е Достоевски, той ни доказва във своят роман, че по голям съд от собствената ни съвест няма. И когато човек погледне света през очите на Разколников, усеща онази така позната ни натрапчива и досадна тежест , връхлитаща ни след всяко лошо деяние. И нека да намерим онзи Разумихин, във всеки от нас и нашите приятели, човекът, който ще повярва във теб до безкрайност и би те следвал навсякъде, дори и във ада. А какво да кажем за безграничната любов на Соня Семьоновна, която освен, че стоически понася несгодите на собственото си съществуване, приема бремето на тайната за чуждият грях върху плещите си. Ето тези малки нюанси ни водят към всеобхватната истина, че светът на “ Престъпление и наказание” е нашият свят, моят, твоят и неговият. И колкото и подтискаща да е атмосферата във него, той ни води към спасението на душите ни! Амин!
Свободният избор
есе
„Разковничето на стратегията не се крие в това да избереш пътя към победата, а в това да направиш избора си така, че всички пътища да водят към нея.” – Тази мисъл доказва, че в днешно време трябва да се бориш за да успееш.И тъй като тази борба е трудна, за някои дори непосилна , всеки от нас трябва да направи правилния избор в своя живот.Изборът, който да ни води, който да определя накъде да поемат пътищата ни, който да ни направи победители .
В зависимост от избора ни зависи и нашият живот.Той е такъв, каквито сме самите ние,такъв, какъвто сме го създали.Различните събития в живота ни водят по различни пътища.Точно за това ние трябва да изберем най-правилния и да тръгнем по него.Докато вървим по своята посока ние изграждаме характери, нрави и индивидуалност, които ще са решаващи за него.
Мракът и светлината, истината и лъжата, доброто и злото – това са само част от контрастните страни на живота.И всеки сам избира на коя страна да застане.Ако се усмихнеш-целият свят се усмихва.Ако плачеш- плачеш сам.Ако живееш в лъжа и омраза- заплащаш със страдание и гузна съвест. За това всеки характер е изключителен и необикновен, защото човек сам го изгражда по пътя на живота.
В резултат на това, че всеки човек е уникален и неповторим сам по себе си ,възникват вражди и омраза, завист и ревност, но и любов и привързаност.Пътища се преплитат , събират , разделят, и всичко това се определя от избора на човека с кого да общува, да живее , на кого да се довери.
Ако избереш пътят на доброто, избираш път на щастие и благоденствие, но понякога в замяна на своята добросърдечност получаваш неблагодарност и озлобление.Може би защото хората са избрали бодливия и трънлив път на живота, който ги е изпълнил с ненавист и коварство.
Например лирическият герой на Вапцаровата поема „Песен за човека” изминава пътя от престъплението през просветлението до изкуплението.Чрез това ние осъзнаваме, че колкото и греховен и нечестив да е един път, той винаги може да промени своята посока и да тръгне към опрощение и спасение.Но дори след като героят е „станал човек” и е осъзнал кое е правилно и кое не, той трябва да изкупи греха си , дори с цената на живота си.
Всеки от нас понякога взема неправилните решения.И тогава, ако някой не му подаде ръка, той ще падне.За това независимо от решенията които вземаме, от изборите които правим, трябва да сме заедно и да си помагаме.Да оказваме помощ на тези ,които още не са избрали правилния път в живота.Да подкрепяме тези, които са паднали , да упътваме тези, които са се изгубили.Защото независимо от волята ни , ние всички сме хора и заслужаваме втори шанс, подкрепа, опрощение за греховете си. Но въпреки това зная - светът ще се промени към по-добро и всеки ще намери своя правилен път в живота.Това е значението на свободният избор.
Човешката свобода
Моралът започва със свободата и целият морал е в начин на реализиране на свободата.Чрез свободата един става светец,а друг-герой,трети-лицемер,четвърти-злодей.Свободата е един от възловите проблеми на всяко философстване,обяснение на поведение и дейността на човека.
Свободата е възможнастта на човек да действа така,както иска,защото тя го отличава.Благодарение на свободата човек може да бъде морално същество отговорно за своите постъпки.Обективна нейна предпоставка е преодоляване на противоречието между човека и обществото,в резултат на което моралните изисквания престават да противостоят на личността,като нещо чуждо,портиворечащо на човешката потребност.Състояние на пълна свобода настъпва тогава,когато осъзната необходимост прераства в лична нравствена склонност,става вътрешна потребност на човека,за когото интересите на обществото са неотделими от неговите собствени.Свободата е фундаментално качество на човека,проявяващо се в това да не зависи от нещо друго и да съзнава,неща-реални/вещи/ и идеални/идеи,ценности/.Свободата е просто факт от човешкия живот.Тя трябва да се защити и изтрада както в историята,така и в личния живот на всеки човек.Човек се ражда свободен,но цял живот трябва да разкъсва веригите на обстоятелствата.
Свободата е знание,което се показва в дейността на човека по реализация на неща основаващи се на определени закономерностти.Тя се разкрива в постоянно нарастване на знанието,че човек е свободен не само,когато знае,но и може.Свободата е естественият плод на необходимостта,тя е елемент от съзеданието,от битието,от многообразието.Самата свобода като знание еима структура и тя е – образ,закон,цел.
Свободата има своите граници в границите на човешкия живот,защото и пред смъртта човек е свободен,ограниченото човешко съществуване е едно от доказателствата за наличието на свобода.
Без свободата не бихме могли да си обясним и да разберем съвестта като знание и чувство за самия себе си,даващо възможност за самооценка постъпка или поредица от постъпки.Така свободата е наистина елемент на морала,от специалното общуване между хората,невъзможно и немислимо без спецификата на доброто отношение към другия човек.Но свободата не е само теоритичен проблем.Тя има редица съдбоносни измерения в историята,практиката,във всекидневното общуване.
През различните епохи свободата се е тълкувала по различен начин.
За Античната философия на първо място стои проблемът свободата и съдбата.Според Епикур човек е свободен,зашото може да се освободи от трите велики страха:страха от Боговете,от физическия страх и от необходимостта от смъртта.
Пред средновековиеуто става дума за свобода от греха,който е обречен на вечни мъки от църквата.При това възниква вътрешно противоречие между изискването за свобода на човека и всемогъщесвото на Бога,за което настоява религията.
Ренесансът е времето,в което разбирането за свобода е възможността за всестранно разгръщане на човешката личност.
Според Лок човек е роден свободен,но в естественото състояние свободата и собствеността не са защитени.
След Просвещението границите на понятието за свобода се порменят все по-дълбоко проникване на науката.Според Спиноза свободата е осъзната необходимост и следователно идентификацията на човешкото съзнание с битие и извън него разчита на морала на човешката познавателна енергия.
Според Русо само държавата може да има власт над хората,а не отделни индивиди.По силата на обществения договор хората се съгласяват да ограничават свободата си,за да получават закрила от държанвата.Благодарение на тази закрила те могат да реализират свободата си,която са запазили във вид на права.За Русо равенството е най-голямото благо за всички хора и че човек е свободен в природата,където не се съобразява с правила и не познава собствеността,която разделя хората.Човек в своето естествено състояние е свободен,защото е добър,а е добър тогова,когато е свободен.
Според Кант свободата в трансценендален смисъл е способност да се даде абсолютно начало на едно състояние.Свободата в космологически смисъл е възможността едно състояние да започне спонтанно.Трансценденталн та свобада изисква независимост на разума от всички определящи причини.
Според Хегел собствеността е свободата като предмет,опредметена свобада.Той продължава една идея на Платон,че свободата е абсолютният дух,който се саморазкрива и чрез човешкото самопознание.
За Фройд изискването за свобода е обосновано,само когато може да се установи способността на човека да вземе свободно волево решение.Тук специално трябва да се отбележи феноменът бягство от свободата,т.е. едно отклоняване от свободната волеизява.
Според Ясперс човек има свободата да преодолее битието на света в избора на самия себе си и да се извиси до транседенцията на всеобхващащото.Да бъдеш свободен означава да можеш да докажеш на дело своята добра или зла воля.
Според Сартр свободата е качество на човека ,тя е негова субстанция/същност,наличие/.човек не може да бъде по-различен от своята свобода,тя пък-от своите прояви.Понеже е свободен,човек може да проектира себе си на фона на свободно избрана цел и с оглед на тази цел да възвести за себе си кой е той.Човек винаги е на висотата на това,което му се случва.
В хода на западноевропейската история проблемът за свободата се усложнява,защото много мислители са се опитвали да изведат от същността на свободата задължения на човека да се възползва по определен начин.тези задължения обаче ограничават свободата,която по своята същност е неограничена.Но от етически съображения човекби трябвало да има възможност за избор и да е отговорен за своите постъпки.
Свободата е свобода на волята.Волята по своята същност е винаги свободна.Волята е способността на човека да противостои на нежежелано въздействие и да реализира желани цели. Волята е силата за свободата.Без силата на волята свободата би била ефимерна/въздушна/ мечта.Не трябва да смесваме волятя с влечението и склонността.Защото волята е активната ни способност да реализираме онова,което нашия Аз иска.
Свободата може да бъде разгледана в няколко плана.Първо в плана на освобождаване на човека от външни природни сили.Второ, в социалното освобождаване на индивида ,признаването му като свободно социално същество.Трето във вътрешното му освобождаване от предразсъдаци и зависимости,от влечения и спонтанни изблици.
Древния човек е виждал във всеки самостоятелна сила и е гледал на себе си кото способност за физическо противопоставяне.В процеса на натрупване на културни инструменти той се е дистанцирал чрез тях от природните сили и по този начин е получил защита от природната мощ.Така знанието за същността на природата и инструментите,които е опитвал да подчини са еманципирали безпоможния индивид от природата.
Човешката история може да се разглежда като история на отвоюване на свободата.
Хегел разделя историята на три големи епохи:
1.Епоха,в която само един е свободен – времето на източните монархии,в които само монархът е свободен.
2.Епоха,в която малцинството от хора са свободни – времето на античната демокрация, в която свободните граждани са малцинство, докато повечето жители на Атина например например са били роби и метеки/чужденци/.
3.Епоха,в която всеки е свободен – епохата на християнството и най-вече на Новото време, когато свободата на индивида е придобила пълно признание.
В тази история на свободата, тя се разглежда като социална свобода – мяста на индивида в общността и степента, в която той е получил признание от другите индивиди и от институциите за своята свобода.
Нито дистанцирането от природните стихии чрез инструменталната култура,нито получаването на социалната свобода на индивида в пределите на малката семейна и родова или обширна национална общност са достатъчни да реализират напълно човешката свобода.
На човек му е нужно да изкачи едно трето стъпало – да освободи себе си от вътрешните зависимости, на които е подвластен.
Първата наша собствена зависимост от неосъзнатите или първични сили на нашата природа.човек може да е роб на собствената си природа поради това да е много по- несвободен, отколкото в зависимостта си от външни сили – природни или социални.
Човек може да е роб не само на тялото си,но и на свои навици и привички.Известна е максимата „навикът е втора природа”.Ако природата извън нас е за нас външна необходимост,то навикът е последователност от действия с траен ритъм.
Езикът ни говори за „лош навик” и „добър навик”.Добрият навик е ритъм, който съдейства за постигането на нашите цели.Лошият навик е ритъм,който ни отвлича от онова,което искаме да постигнем в по-широкия хоризонт на нашия живот.
От свободата започва моралът.Със свободата започва човешкото съществуване.Но историята познава и изборът, в който можем да пожелаем свободата.
В древна Гърция робството е било оправдано с това, че има хора, които дори и като възрастни немогат да се грижат за себе си.На онзи,който се грижи за тях те даряват своята свобода.Извършва се размяна – даваш свободата си в замяна плучаваш закрила.
Този принцип е валиден и за Средновековието.Там феодала разполага със свободата на крепостните.
Но свободата не е само освобождаване от вътрешни и външни зависимости.Тя е реализацията на човека.Моралът отчита степените,в които човек може да реализира себе си.Като реализация свободата е воля.
Защото свободата започва тъкмо оттук – да се освободим от онова, което ни прави инертни, по-слаби, по-ограничени.Затова най- често свободата води до един просветен разум.Човек е освободен тогава, когато е порсветен.
Свободата “за” е свободата за дейност.Това е свободата на нашата изява да бъдем верни на себе си и на убежденията си.Само така мижем да достигнем последователно съзидание и творческо израстване,в които човек се чувства господар и собственник.Защото собственността е продължение на свободата.Свободата се реализира чрез човешката дейност. Свободата е колкото реалност, толкова и възможност, колкото идея, толковаи действителност, колкото способност, толкова и качество.Свободата на човека е неговото право, а правото на човека е неговата свобода.Само така може да достигнем до схващането, че свободата е присъща на човека, както и човек е немислим и невъзможен без свобода.
Освобождаването “от” е свобода “за”.Снемането на товара на зависимостите е лекота за действие.но тук възниква друга тежест – тежестта на избора.свободният човек е като кораб в открито море.той трябва да избере посока и да направи усилие да достигне до бряг.добрият избор изисква да сме максимално наясно какво точно избираме, защо го избираме какви искаме да станем в резултат на нашия избор, с какво ще се промени живота ни, от какво се отказваме и с какво в никакъв случай няма да направим компромис.Човек притежава свободния избор.Без него никой не може да има загуби или грешки, нито пък да бъде възнаграждаван или наказван справедливо.Човек преценявайки своите действия действия чрез силата на разума си, може да преценява своя избор.Според Сартр човек със своя свободен избор прави сам себе си такъв какъвто тай е.Свободният избор е възможност за решение абсолютно независимо от другите.Да избираме означава да поемаме огромна отговорност.Индивидът трябва да поеме отговорността за своите действия винаги и на всяка цена.Свободата не е само висша ценност, тя е и тежко бреме за човека, защото свободата е отговорност.
Тговорността е категория на етиката, която хапрактеризира отношението на личността към обществото от гледна точка на това дали личността ще изпълни определени нравственни изисквания, които се предевяват към нея.Ако човек не успее да изпълни дълга си или моралните изисквания това е проблем на личната отговорност.
Самообладанието е овладяването на свободата “за”.В самообладанието човек “владее себе си” пред лецето на опасност или изпитание.Самообладанието е сигурна котва, която Азът е поставил със силата на волята в самия себе си.
Владеенето на собствените способности е основание за по-верен личностен избор.Човек избира това, което е способен да избере и на което може да се надява.Да реализираш всички свои таланти и способности е майсторство, което малцина владеят.Фината граница между пълната реализация и лекомисленото самонадценяване придава двойствен смисъл на термина “самоевереност” – позитивен и негативен.ние казваме че някой е проявил завидна самоувереност, когато се възхищаваме от нечия дързост и способността да няма уплаха в труден избор или сложно действие за постигане на успех.Но също така наричаме “самоуверен” за този, който е надценил своите достойнства или има претенции, които другите няма да приемат.
Свободата поставя човек в състояние на почтивсекидневен избор.Ежедневието е низ от избори, низ от търсене на вариянти за размишления, за действия, за разговори..Във всеки избор преценяваме собственните си качества и възможности.Всеки избор се нуждае от нравственна сила,която да насочи във вярна позитивна насока действията.
Но човек не е напълно свободен, свободата му е ограничена.понятието, което най-точно описва ограничеността на човек е детерминация.Детерминизмъ е философско учение че всички явления в света и в човешката воля имат причинна зависимост.Също че съществува предопределеност на цялостната човешка история чрез божия намеса, включително и на всеки житейски път на всяко живо същество.
Чрез идеята на детерминизма, която установява необходимостта от човешките постъпки се премахва отговорността на човека и е невъзможно да се дава нравствена оценка за неговите действия.
Но всеки човек притежава воля в по-голяма и малка степен и може да контролира действията си според волята си.Най-ясно волевият характер на действие или постъпка се порявява в случяи, когато човек трябва да преодолее вътрешни или външни пречки.Силата на волята не е дадена на човек по рождение, тя е резултат от знанията, опита, възпитанието и самовъзпитанието и е част от възможността човек да има свобода на избора, както и да поеме отговорност за този избор.
Така колкото по-свободен е човек, толкова по-отговорен трябва да е.
ilian4etoo
05-10-2011, 19:18
Моля ви трябва ми есе на тема Добрият ден се познава от сутринта, но да са добавени и случки. Много ви моля трябва ми до утре 11.00 часа най-късно! Благодаря предварително. 8-[ 8-[ 8-[ :smt119