Extremum
02-15-2010, 16:59
Опитах се теб да забравя –
опитах, но пак не можах..
Не знам какво да направя
и отново обзема ме страх..
Търсех лицето ти в други,
търсех гласа ти навред.
Вглеждах се в хората чужди
да търся изгубен човек.
А там, тихо в ъгъла седеше
приятелят, който ме спаси,
приятелски думи редеше
и ръката ми не спря да държи.
Направи ме тогава специална,
сякаш бях за него една –
приятелска постъпка нормална,
но за мене откри той света.
Във всичко за мен той се превърна
и усмивката на лицето ми върна.
Почувствах, че всичко мога да направя,
и Изгубения знам, че ще забравя.
опитах, но пак не можах..
Не знам какво да направя
и отново обзема ме страх..
Търсех лицето ти в други,
търсех гласа ти навред.
Вглеждах се в хората чужди
да търся изгубен човек.
А там, тихо в ъгъла седеше
приятелят, който ме спаси,
приятелски думи редеше
и ръката ми не спря да държи.
Направи ме тогава специална,
сякаш бях за него една –
приятелска постъпка нормална,
но за мене откри той света.
Във всичко за мен той се превърна
и усмивката на лицето ми върна.
Почувствах, че всичко мога да направя,
и Изгубения знам, че ще забравя.