Изгубеният..

[Extremum]

Опитах се теб да забравя –

опитах, но пак не можах..

Не знам какво да направя

и отново обзема ме страх..

Търсех лицето ти в други,

търсех гласа ти навред.

Вглеждах се в хората чужди

да търся изгубен човек.

А там, тихо в ъгъла седеше

приятелят, който ме спаси,

приятелски думи редеше

и ръката ми не спря да държи.

Направи ме тогава специална,

сякаш бях за него една –

приятелска постъпка нормална,

но за мене откри той света.

Във всичко за мен той се превърна

и усмивката на лицето ми върна.

Почувствах, че всичко мога да направя,

и Изгубения знам, че ще забравя.

[iveetyy]

Хареса ми : ) Само последните редове се отличават малко..сменя се стила на римуване.