mechtaq_za_teb
02-16-2010, 11:33
Пиша единствено, за да споделя..!
Не искам съвети.. понеже не се водя от тях, в което ми е грешката. Правя винаги наопаки и си блъскам главата...
А всичко можеше да приключи много по-бързо стига да бях издържала през този период, когато най-много ми се искаше да го потърся...
Казах му да не ме търси повече, така или иначе си имаше вече нова приятелка! Вярвах, че му пука за нея... но той вместо това ме изненада.. почна да ме търси. Аз се поддадох на няколко пъти, мислейки че има за какво. В очите му виждах колебание, но той все пак остана с нея, а аз се чувствах като излишна... Тогава не издържах! Скарахме се и му казах да спре да ме търси, че не искам повече да имаме общо. Минаха седмица-две, когато той отново се сети за мен.. казах му, че прекали и всичко, станало между нас, ще излезе наяве, че повече няма да лъже момичето. Бях бясна. И уж се видяхме да поговорим, а то какво стана??!!!! Лъжи, куп лъжи.. и се събрахме отново, а той се раздели с нея. Повярвах му, мамка му! Така му повярвах на милите думички, на милите очички.. на всичко, което направи за мен и което уж ми "доказа". Остави ме, да. И се върна при нея.. И въпреки това отново искаше да се виждаме.. този път обаче напук на скапаните чувства му казах НЕ! Казах му да прави каквото иска и че няма да има възможност да ме види или чуе отново. Казах му, че прецака всичко... цялата ни връзка, дори хубавите спомени през тази година и нещо, всичко се срина пред очите ми, защото той ми вдъхна една последна надежда и незнайно защо, аз му повярвах. :( Бил имал чувства... какви чувства?! Може би загубих всякакво достойнство, но му казах всичко, излях си го. Вече нямах какво да губя така или иначе.. Сега единствено се чувствам излъгна аи съвсем сама, защото нямам с кого да споделя. Останах без нито един приятел.
Чувствам се супер кофти, не знам накъде да тръгна сега. Как може.. а беше толкова просто! Трябваше просто да кажа НЕ, но аз се доверих на чувствата си.. и отново ги разбих. :( Защо му повярвах, мамка му?!!!!
Не искам съвети.. понеже не се водя от тях, в което ми е грешката. Правя винаги наопаки и си блъскам главата...
А всичко можеше да приключи много по-бързо стига да бях издържала през този период, когато най-много ми се искаше да го потърся...
Казах му да не ме търси повече, така или иначе си имаше вече нова приятелка! Вярвах, че му пука за нея... но той вместо това ме изненада.. почна да ме търси. Аз се поддадох на няколко пъти, мислейки че има за какво. В очите му виждах колебание, но той все пак остана с нея, а аз се чувствах като излишна... Тогава не издържах! Скарахме се и му казах да спре да ме търси, че не искам повече да имаме общо. Минаха седмица-две, когато той отново се сети за мен.. казах му, че прекали и всичко, станало между нас, ще излезе наяве, че повече няма да лъже момичето. Бях бясна. И уж се видяхме да поговорим, а то какво стана??!!!! Лъжи, куп лъжи.. и се събрахме отново, а той се раздели с нея. Повярвах му, мамка му! Така му повярвах на милите думички, на милите очички.. на всичко, което направи за мен и което уж ми "доказа". Остави ме, да. И се върна при нея.. И въпреки това отново искаше да се виждаме.. този път обаче напук на скапаните чувства му казах НЕ! Казах му да прави каквото иска и че няма да има възможност да ме види или чуе отново. Казах му, че прецака всичко... цялата ни връзка, дори хубавите спомени през тази година и нещо, всичко се срина пред очите ми, защото той ми вдъхна една последна надежда и незнайно защо, аз му повярвах. :( Бил имал чувства... какви чувства?! Може би загубих всякакво достойнство, но му казах всичко, излях си го. Вече нямах какво да губя така или иначе.. Сега единствено се чувствам излъгна аи съвсем сама, защото нямам с кого да споделя. Останах без нито един приятел.
Чувствам се супер кофти, не знам накъде да тръгна сега. Как може.. а беше толкова просто! Трябваше просто да кажа НЕ, но аз се доверих на чувствата си.. и отново ги разбих. :( Защо му повярвах, мамка му?!!!!