PitbuLLAtack
02-16-2010, 19:19
Здравейте трява ми есе на тема :
Какво дава училището на човек и имали демокрация в България. :)
BloodPrince
02-16-2010, 19:26
Здравейте трява ми есе на тема :
Какво дава училището на човек и имали демокрация в България. :)
1.Какво дава училището на човека?-Нищо не дава освен лист хартия където ти пище 3 имена и някакви си цифри!
2.Има ли демокрация в България?-Каква демокрация искаш щом като ходиш на училише и четещ като крава.
Всички ние влизаме като малки деца в училище и излизаме като големи хора, готови да продължим напред и да постигнем своите цели в живота. То (училището) е като втори дом за всеки един от нас. Прекарваме повечето си време там със съучениците си, с учителите в търсене на нещо ново и полезно. Може да се каже, че училището е всичко което помага на едно дете за да стане човек, а след години и родител. То е нашият учител към опознаването на истинския живот.
Училището – това са приятелите, които помним цял живот. От тук започва пътеката на истинските приятелства, защото преживяваме заедно радостите от успехите, страха от провала, изграждаме взаимното си доверие, изживяваме първите трепети на любовта, първите разочарования. Това е мястото, където израстваме като личности, където опознаваме себе си и другите. Мястото, където се учим да общуваме , сблъскваме се и с лицемерието, завистта , с добрите и с лошите качества у човека. Мястото откъдето започва опознаването на истинския живот. Важна роля играят и учителите, които помним цял живот. И добрите и лошите. Често са взискателни и строги и ние сме срещу това. Но ако трябва да сме честни, от това печелим, защото, до някъде, строгостта на учителя е по-полезна от ласките на родителя. Те са до нас в най-важните години от живота ни – учат ни, закрилят ни, порицават ни. Но ни дават знания, посочват пътищата на познанието, за да продължим напред , да станем личности. Често са ни приятели, прощават грешките ни, окрилят мечтите ни, съчувстват ни в бедите.
Училището – това са знанията. Те са необходими за нашия път. Нека не чакаме старостта да донесе със себе си мъдростта. Тайната е да се учи всеки ден нещо ново.
Училището е светла и красива спирка по пътя, наречен живот, откъдето тръгваме подир мечтите си !
Всеки по-възрастен човек споделя мнението, че именно ученическите години са най-хубавата част от живота му. Сега, когато следвам друг път, пътят на дипломирането, го осъзнавам и с течение на времето все повече се убеждавам, че това е вярно. С всеки изминал ден се потвърждава това, че всичко, на което доскоро съм гледала като на постоянна тревога, като досадно задължение, се превърна в една чистосърдечна непринудена любов и привързаност, с която любов за жалост вече се разделих. Но какво всъщност е моето училище за мен? То не е просто белият тебешир и черната дъска, които също ми липсват със своето сантиментално значение. То е онези лица и думи, които никога няма да забравя. Именно тук, в училище, намерих истинските си приятели, без които не мога и които заемат много голямо място в сърцето ми. Но тук открих и най- важното нещо, без което животът се обезсмисля, а именно силата на познанието. Защото „ Щастлив е онзи, който се е научил да се учи” е казал Меандър. Училището ни дава много. То ни учи, че знанието седи в основата на всичко. Тук разбираме , че личността на човека зависи от хората около него, от родителите, от учителите. В училище се научаваме да четем и пишем, ставаме част от цивилизования свят. Това е мястото, в което се чувстваме свободни, независими от родителите си. От него получавам знания, които, съм сигурна, че ще ми потрябват някой ден, защото за неуките хора няма перспектива в бъдеще. Може би ще прозвучи банално, но знанието наистина би могло да отвори всички врати, да ни помогне за бъдещата ни реализация. Училището може да ни даде всичко, да ни насочи в правилната посока, да постави основата в изграждането на нашата личност, да се превърне в нашия прозорец към необятния свят.
Всяко училище по един или друг начин ни пренася в света на мечтите. Всички знаем, че то е важна част от нашия живот, защото там ние ставаме истински хора. Освен, че се изгарждаме като личности, получаваме знания, намираме приятели и натрупваме житейски опит, който е много необходим за по-нататъшното ни развитие. Всички ние, напускайки училищe се пръсваме в различни краища на света, всеки следва призванието и мечтите си, но винаги ще носим в сърцата си спомена за най-светлия прозорец в нашия живот – УЧИЛИЩЕТО !