ScionOfStorm
02-17-2010, 00:24
Cuore
Няма да кажа за пепелта
увяхнала като зимно цвете
чакащо края на своята самота
и да бъде възпяно - от поета.
За приказките без начало
лишени завинаги от своя край
за душата, впрегната в рало
от мечти разбити и кучи лай.
Няма да шептя и за нас
с коленете вечно разбити
загубили очите си в късния час
с пръсти надвиснали -
досущ сталактити.
Желанията не ще изрека
свил тихо потъмнели юмруци
взрял се в така мечтана звезда
опиянен от тъмата
и нейните звуци.
И няма да кажа
с мисли какви всяка нощ умирам
за да дойде новия ден
и с празно сърце
в небеса да се взирам.
Аз ще мълча, глава свел
с уморен взор
и застиващи мисли.
Ръце изранил в бодливата тел
която също' това сърце
нявга изстена и измисли.
Няма да кажа за пепелта
увяхнала като зимно цвете
чакащо края на своята самота
и да бъде възпяно - от поета.
За приказките без начало
лишени завинаги от своя край
за душата, впрегната в рало
от мечти разбити и кучи лай.
Няма да шептя и за нас
с коленете вечно разбити
загубили очите си в късния час
с пръсти надвиснали -
досущ сталактити.
Желанията не ще изрека
свил тихо потъмнели юмруци
взрял се в така мечтана звезда
опиянен от тъмата
и нейните звуци.
И няма да кажа
с мисли какви всяка нощ умирам
за да дойде новия ден
и с празно сърце
в небеса да се взирам.
Аз ще мълча, глава свел
с уморен взор
и застиващи мисли.
Ръце изранил в бодливата тел
която също' това сърце
нявга изстена и измисли.