При разглеждане на регулирането можем спокойно да кажем, че държавните органи създават правила за субектите на изпълнителната дейност (фирми, организации, обединения, дружества и др.) със способи на държавното управление. Разпорежданията на националните органи имат национално териториално действие – например на българските органи – в пределите на българия. Тези разпореждания обаче се отнасят и до поведението на българските фирми, в много отношения и в чужбина. В голяма степен те се отнасят също и до дейността на чужди стопански субекти – фирми и др., които имат за свои партньори български фирми и извършват внос, правят инвестиции и пр. у нас.
В посочените случаи националното регулиране прекрачва границите на държавата, т.е. в не малка степен става интернационално.
Характерно за регулирането на национално равнище е, че се осъществява чрез икономически, административни и организационни средства, инструменти и форми.
Икономическите средства се определят от изискванията на пазара, от действащите в международен и национален мащаб икономическа и външнотърговска политика, от конкретни фискални и административни държавни разпоредби. В тази икономическа среда субектите на ВИД определят решенията си за конкретно търговско поведение, за извършване на всяка външнотърговска дейност. Икономическите средства, лостове и инструменти в случая са най-разнообразни: мита, данъци, такси, гарантиране и държавни стимули от различно естество при износа и вноса, застраховане и др. Някой от средствата действат като позитивни – стимулиране чрез кредити или застраховане от държвата на износа, в други случаи като негативни – увеличаване размера на мита, такси при вноса и др. Наред с икономическите действат и административни средства. Това са различни забрани, налагани ограничения, определяне на правила от санитарно естество, изисквания за качество на продукцията и др. В резултат на исторически създалите се традиции и практика органите за регулиране и регламентиране се институционализират по своеобразен начин и в чужбина. Това са българските дипломатически мисии с техните икономически отдели, служители и т.н. Към органите и организациите за регулиране и регламентиране на ВИД можем да отнесем следните: 1. Народно събрание – НС (парламент) Република България, съгласно конституцията ни, е държава с парламентарно управление. Това определя важното място на НС в системата на органите на държавната власт. НС е единствения законодателен орган, който осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Поради това НС има и много важни компетенции в дейността по участието на страната в международните отношения. НС приема всички важни закони, които, било в своята цялост или по отделни свои разпоредби, се отнасят до регулиране и регламентиране на ВИД. Пряко свързани с ВИД са такива правомощия на НС като: приемането на законите, на държавния бюджет и отчета му, установяването на данъците, даване на съгласие за сключване на държавни заеми. Специално трябва да се посочат правомощията на НС по ратифицирането и денонсирането на международните договори. Към тези договори се отнасят, които: имат политически характер; относно участие на България в международни организиции; съдържат финансови задължения за страната; отнасят се до международни спорове и др. НС може да приема освен закони и решения, декларации и обръщения. В тях също могат да се засягат важни международни въпроси. На практика НС е приемало решения и декларации например за участието на страната ни в Европейските институции, за отношенията ни с Русия. 2. Президент на републиката Президентът на републиката е държавен глава и представлява Република България в международните отношения. Президентът наред с това има редица конкретни правомощия, посочени в конституцията, които са свързани с осъществяването на ВИД и участието на страната в международните отношения. Той назначава и освобождава от длъжност ръководителите и дипломатическите представителства и постоянните представители на Р България при международните организации и приема акредитивните и отзователни писма на чуждестранните представители в страната. При представяне на страната в международните отношения президента подписва международни договори, участва в различни международни срещи и форуми и др. Президента е главнокомандващ армията. 3. Министерски съвет – МС (правителство) МС е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Съгласно конституцията на РБ, той ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната. Държавната политика той осъществява в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на страната. При реализация на тези правомощия МС извършва значителна работа, която пряко е свързана с ВИД. МС приема постановления, разпореждания и решения, правилници и наредби. По целия кръг от въпроси, които са предмет на ВИД се приемат различни нормативни актове. МС ежегодно приема постановления и решения по режима на вноса и износа; също с постановления и решения прави изменения в действащия външнотърговски, митнически и валутен режим. МС може да решава и специфични въпроси по външната търговия, също така да внася в НС всички проекти, които пряко имат значение за ВИД. МС има важни функции по съставяне и изпълнение на бюджета на страната, на изпълнение на задълженията ни към чуждите държави и организации и по тяхното цялостно регулиране. Министър председателят, който ръководи дейността на МС едновременно е централен едноличен орган на изпълнителната власт. МС определя състава на нашите представители в различните международни икономически организации, прави предложения пред президента относно назначаването и отзоваването на посланици, генерални консули и други длъжностни лица, работещи в сферата на международните икономически отношения. В отношенията с чужди държави и международни организации МС също има конкретни правомощия по сключване, утвърждаване и денонсиране на международни договори в случаите предвидени в закона. Министър председателят, който ръководи и координира общата политика на правителството, представлява страната в международните отношения и във връзка с това подписва международни договори и споразумения. Той представлява държавата в двустранни и многостранни срещи, заседания, конференции и др. 4. Българска народна банка (БНБ) БНБ е централна банка на Р България. Тя е юридическо лице, отчита се за своята работа пред НС. Основна задача на БНБ е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица. БНБ регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. БНБ може да участва, организационно и финансово, в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика, както и да участва от свое име в дейността на тези организации, когато Р България има интерес. БНБ може да приема всички необходими действия, свързани с придобиване, притежване и продажба на международни валутни активи. Тя има право да извършва сделки с благородни метали, с чуждестранни валути, банкови акции в чужбина. БНБ може да открива и поддържа сметки в банки и институции в чужбина и да действа като кореспондент при функционирането на такива сметки. БНБ е официален депозитар на държавата. Конкретните разплащания с чуждестранни лица по операции, свързани с външноикономическата и външнотърговската дейност, се осъществяват от банките, които у нас действат в съответствие със Закона за банките. 5. Министерство на външните работи. Министерството е централен специализиран орган, който пряко работи за осъществяване на външната политика на страната. В това отношение неговите функции са твърде разностранни. Те са свързани с отделни етапи на осъществяване на външната политика от проучванията, прогнозирането, разработването на мероприятия и програми до реализирането на стратегията и тактиката на тази политика в глобален и регионален план и до извършване на конкретни дейности и дипломатически ходове. Министърът на външните работи непосредствено провежда външната политика на Р България. Той, наред с поддържането на политически диалог с други държави, осигурява и сътрудничество в търговско икономическата област. В дейността си в страната министърът взаимодейства с ведомствата и органите по провеждането на външноикономическата политика. Министърът подпомага висшите органи на власт и управление (НС, президент, министър председател) в дейността им във външноикономическата сфера. В Министерството е изградена специализирана администрация. Отделните дирекции от тази администрация работят по важни въпроси на международните отношения, в които страната участва, като отделят нужното внимание на външноикономическата политика и дейност. 6. Министерство на икономиката. Това министерство всъщност има приоритетно място в регулирането и регламентирането на ВИД на страната и има основни функции по развитието на стокообмена. Могат да се посочат редица такива по провеждането на външноикономическата и търговска политика: подготовка на проекти за закони, наредби, постановления и издаване на наредби, решения и др.; участия в дейността на международни икономически организации, икономически срещи и форуми, координация на дейността на български органи и организации по въпросите на външноикономическата и търговска дейност; ръководство на задгранични български служби, работещи в областта на външната търговия; защита на националните интереси на страната при всички дейности във външната търговия. Други важни функции на Министерството са по ръководството и контрола, по спазването на външнотърговския режим. Важни задачи има Министерството в областта на териториалното адаптиране на външната търговия. Основно място тук заемат стратегическите и временни мероприятия за развитие на външноикономическите ни връзки с Европейския съюз и страните от него. В това отношение задачите се свеждат до: трайно настаняване на съответните пазари и увеличаване делът на български стоки в тях; сближаване с ЕС на законодателството ни в сферата на външната търговия и митата; изпълнение на препоръките на Световната търговска организация (СТО) по развитието на търговията ни. С оглед на посочените изисквания Министерството работи още за привеждане на договорите, по които България е страна, към принципите на СТО, за подготовката на съответни кадри и звена в страната, за насърчаване на инвестициите и премахване на двойнот данъчно облагане, за създаване на по-трайни търговски връзки и улеснение при развитието на търговията с Балканските страни. Дейността на Министерството в чужбина се подпомага от бизнес центрове, като тези в Москва, Виена, Мюнхен и др. Министерството осъществява своите функции и задачи също чрез търговско-икономическите служби към представителствата (посолствата) ни в чужбина. Тези служби изпълняват следните важни функции: - осъществяват търговско-икономическата политика на страната в чужбина, съгласувано с ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на страната; - съдействат за създаването и развитието на търговско-икономическите договорености с международните икономически и европейски интеграционни структури и подготовката на нужната за това нормативна база, следят за изпълнението на сключените договори със съответната страна в икономическата област; - събират и анализират данни за състоянието и перспективите на двустранния стокообмен на съответната страна; - работят за утвърждаване на нови форми на търговско-икономически отношения и за привличане на инвестиции, оказват съдействие при посещения на правителствени делегации в чужбина; - отговарят за осъществяване на държавната политика по увеличаване на износа, привличане на средства в България и др. При изпълнение на задачите си в чужбина Министерството работи с постоянното представителство на България към СТО, с институции на страната ни в чужбина, като консули и различни други представители. 7. Министерство на финансите Това е централен държавен орган с важни функции по: подготовката, изпълнението на бюджета; по регулиране на плащанията в страната и с чужбина; по подготовката, сключването и изпълнението на международни икономически договори за получаване на заеми, кредити, регулиране на данъчното облагане и др. Министерството представлява държавата в различни международни финансови организации и изпълнява важни задачи по регулиране на външния ни дълг. Към Министерството функционира Митническата администрация на България. Това цялостно изградена система, която обхваща територията на страната и нейните задачи, функции и устройство се определят от закона на митниците. Митническата администрация изпълнява следните функции и задачи: - участва в разработването и реализира митническата политика на държавата - участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност - осъществява международните митнически връзки - събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика - осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители. За изпълнение на своите функции и задачи митническите органи осъществяват комплексна дейност по митнически контрол и надзор, по изчисляване и събиране на митни сборове, по прилагане на тарифите и мерките на търговската политика на България. 8. Министерства и ведомства Различни министерства и ведомства в страната имат място в осъществяването и контрола на външноикономическата дейност. Те участват в подготовката на нормативни актове, в комисии, съвети и групи отнасящи се до външноикономическите и търговски връзки. С тях се съгласуват и конкретни мероприятия и сделки със специфични стоки и материали. Така например се съгласуват въпросите и сделките с отделни министерства: при вноса и износа на лекарства – с Министерството на здравеопазването; при ветеринарни препарати и средства за растителна защита – с Министерството на земеделието и т.н. Важни компетенции при международния транспорт на стоките, обект на внос и износ, има Министерството на транспорта. Държваната инспекция по метрология и технически надзор има функции по въпросите на качеството на стоките, обект на внос и износ. Наред с това се създават междуведомствени комисии и органи, които да решават въпроси по конкретни външнотърговски сделки, като например за сделките с продукция с възможна двойна употреба – за мирни или военни цели и др. Следва да отбележим някой агенции свързани с осъществяването на външноикономическата дейност: • Изпълнителна агенция за насърчаване на търговията – тази агенция има за цел да координира дейността на министерства и ведомства за подпомагане насърчаването на външната търговия. По-конкретно тя работи за анализиране на дейността на държавни органи и фирми и показва възможностите за насърчаване на търговията. Тя формира база от данни за информиране на износителите. Тя се занимава с проблемите на рекламата, участието в параири и изложби, формиране на делегации и т.н. Тя извършва дейност по квалификация на кадри и осъществяване на консултантска дейност в областта на своя предмет. Възможностите на тази институция по ред причини не са достатъчно използвани. • Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) – осъществяването на външнотърговските сделки е свързано с редица рискове, а понякога и с недобросъвестност на партньора. В много страни като средство за насърчаване на износа се използва неговото застраховане от държавни застрахователни фирми. За сметка на държавата от БАЕЗ се отпускат кредити, дават се гаранции за финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги. Застраховането има за цел осъществяването на националната стратегия в областта на външнотърговския обмен и повишаване на конкурентоспособността на износа на български стоки и услуги на международните пазари. БАЕЗ е юридическо лице. Държавата, която е учредител на агенцията, се представлява от министъра на икономиката. За нуждите на експортното застраховане е създадена извънбюджетна сметка към Министерството на икономиката, чието попълване и разходване се определя по нормативен път. За застраховането на стоки и услуги се спазва определена процедура, изискваща предварително сериозно поучване. Обезщетенията се изчисляват във валутата на договора за съответната сделка, а се изплащат в левовата им равностойност. • Агенция по приватизацията • Агенция по чуждестранните инвестиции Макар и в по-ограничен по размер, участие в регулиране на външнотърговската дейност взимат и кооперативни структури. Външнотърговска дейност осъществяват също районните кооперативни съюзи и отделни кооперации. Макар не пряко и не с императивни, а с консултативни и помощни функции в регулирането на външноикономическата дейност участват различни обществени организации: браншови съюзи, стопански институции и камари и др. В тази връзка по-специално внимание заслужава Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Тя е организация с не малка история и опит, и съдейства за развитието на външнотърговските връзки и икономическото сътрудничество с други страни подпомага икономиката ни при внедряване на постиженията на науката и техниката. В нейните функции и задачи влизат: развиване на контакти с цел външноикономическо и търговско сътрудничество; обмен на делегации по въпросите, предмет на дейността им; организира в чужбина български изложби, изложения и участва в такива; организиране на сесии, срещи, симпозиуми, конференции по въпросите на икономическото, научното и външнотърговско сътрудничество и по техните правни аспекти. Наред с това палатата съдейства на членовете си и въобще на българските фирми и организации по установяване и поддържане на делови контакти; събира информация по икономически и правни въпроси и я предоставя за широко ползване в страната; дава сведения за българските търговски обичаи; издава сертификати за произхода на стоките; подпомага регистриране на търговски и промишлени марки, промишлени образци и наименования за произход; води регистър на фирми, имащи ВТД, организира арбитражен съд. Твърде съществено място в дейността на палатата има Арбитражният съд към нея. Той е постоянен действаш арбитраж за разлика от създаваните в практиката арбитражи по отделни поводи. При него основно значение има волята на страните, които избират неговата юрисдикция. Неговите предимства пред държавните съдилища са: възможността на страните да определят начина на избор на арбитри и процедура по решаване на споровете; бързина на решаването на делата; по-ниски разноски. Арбитражният съд решава главно спорове, свързани с външноикономически и търговски отношения. Съдът има две колегии – по вътрешни и по международни дела. В тях участват високо квалифицирани юристи в това число и чужденци. Въобще с оглед на сложността и комплексността на външноикономическата дейност участват множество държавни органи и институции.
1. Търговски договори Те са писмени споразумения между две или повече държави, чрез които се регулират основни въпроси на търговските отношения и свързаните с това други стопански дейности. Те са израз на съгласуваната воля на държавите – партньори. Търговските договори и спогодби са договори на международното публично право и имат за предмет общия правен режим на външната търговия и тръговското мореплаване, транзита на стоки, международния транспорт, междунаридните плащания и други. С тях се изяснява също статута на национали юридически, а в някой случаи и физически лица на територията на друга държава, определя се основната структура на стокообмена, принципите, върху които се изграждат отношенията между договарящите страни, арбитража и др. Правни субекти по тръговските договори са държавите-партньори. България е подписала различни видове ТД – двустранни и многостранни, които имат важна роля за развитието на икономическите връзки между договарящите страни. 2 Мита Митата са класическо средство за провеждане на ВТП и за регулиране на стокообмена с чужбина. Митническата политика е част от ВТП на държавата и включва мерки, които държавата прилага чрез митата за стимулиране или ограничаване на ВТ стокообмен с различни стоки, група стоки, с отделни държави или група държави, за защита срещу чуждестранни конкуренти, за подпомагане на производството, за осигуряване приходи в държавния бюджет. Митото е особен вид косвен данък, с който се облагат предимно вносни, а в отделни случаи и износни и транзитно преминаващи стоки при преминаването им през държавната граница. Митото е косвен данък, тъй като се плаща от търговците, но се включва в цената на вносните стоки и крайния платец на митото е потребителя. Като вид косвен данък, митата имат следните характеристики: събират се принудително; не зависят от желанията на данъкоплатеца; събират се безвъзмездно; изпълняват фискална функция за попълване на бюджетни приходи, като същевременно имат и важна регулативна роля в международния търговски обмен. Сключените договори със Световната търговска организация и ЕС променят тази функция на митата по посока на либерализация.. Първостепенна функция на митата е защитната функция. Събирането на митата се извършва от специални субекти, определени със закон и обособени в митническа администрация. Следователно митата изпълняват редица важни функции, като: търговско-политическа, защитна, социална и фискална. Митническата политика на всяка страна намира израз в митническата тарифа на страната. Тя е установена от държавата система за определяне, изчисляване, облагане и събиране на митата или за пропускане на някой стоки без мито. Всички стоки, разрешени за внос, износ или транзит са поименно изброени, като се посочва начина на определяне на митата, митническите процедури и формалности, размера на митата. В международната търговска практика намират приложение различни видове митнически тарифи – прости (едноколонни) и сложни (двуколонни). При простите се предвижда само един размер на митото за всяка стока, а при сложните броя на митата зависи от броя на колоните и техният размер е различен за една и съща стока в зависичост от нейния произход и постигнатите договорености между отделните страни. В зависимост от начина на определяне митата биват: адвалорни (процент от митническата облагаема стойност), специфични (фиксирана сума за определена мерна единица и физически показатели на стоката), комбинирани (процент върху митническата облагаема стойност + определено количество пари за същата стока). 3. Данъци Те са един от най-важните икономически регулатори. Данъчната политика на България е ориентирана към постгането на няколко главни цели: осигуряване постъпления на парични средства в държавния бюджет; регулиране (стимулиране или ограничаване) на стопанската дейност на фирмите; провеждане на социална политика на държавата. От 01.01.94 на мястото на данъка върху оборота беше въведен ДДС. И двата данъка са косвени, тъй като се заплащат от търговците, извършващи сделки със стоки и услуги, но се включват в крайните продажни цени и се поемат от потребителите. ДДС се прилага при производство на потребителски стоки и услуги, в търговията, при аренди и складови дейности. Облагаеми са всички сделки с изключение на сделките за износ и определени освободени стоки. При внос ДДС се начислява върху сбора от МОС + мита + такси + акцизи, ако има такива. У нас е въведен 18% ДДС през 94г, 22%-96г, 20%-99г. Сумата на начисления данък при внос се вписва при начисленията в декларацията. Освобождаването на стоки след митнически контрол става след внасяне на ДДС и всички такси и мита. Износът на стоки е необлагаем с ДДС, тъй като е териториален данък и целта е да бъде избегнато двойното данъчно облагане. Изнесените стоки се облагат при вноса им в държавата по предназначение. Освобождаването на износа от ДДС се отразява благоприятно и върху конкурентоспособността на експортните продукти и услуги. ДДС се начислява за лица, които са регистрирани за целите на този данък. Тези лица имат право да ползват данъчен кредит. Специфична особеност при експортните сделки е, че когато износът се реализира директно от производителя или от негов представител, действащ от името и за сметка на производителя, ДДС не се начислява. Когато износ се осъществява от търг. посредник, закупил стоката на вътрешния пазар с включен в цената ДДС, платеният данък се възстановява на търговеца в 30 дневен срок след подаване на документите, удостоверяващи износа. При сделки за износ експортьора осигурява с митническата декларация и външнотърговския договор, експортна фактура, транспортни застраховки, платежни и други документи. 4.Акцизи Акцизът е самостоятелно данъчно задължение, с което се облагат определени групи стоки и услуги (вредни за здравето). Успоредно с въвеждането на Закона за ДДС (01.01.94) бе приет и Закон за акцизите, правилника за неговото приложение и нова тарифа с тарифни ставки (в % или абсолютна сума за единица количествена мярка или показател). Тарифата за акцизите ежегодно се обновява , като се променят някой от тарифните ставки. Акцизът се начислява еднократно като данъчно задължени са лица, произвеждащи или внасящи акцизни стоки. При внос акцизът се начислява: (МОС+М+Т)хАКЦИЗ/100 При износ стоките са освободени от акциз, както и от други косвени данъци в случаите, когато стоките се изнасят директно от непосредствения производител или от търговски представител, действащ от негово име и за негова сметка. При износ на акцизни стоки от търговски посредници, закупили стоката на вътрешния пазар с включен в цената акциз, той се възстановява в 30 дневен срок с документите, установяващи износа. За да се улесни събирането на акцизите за стоки, като цигари, спиртни напитки и др, е въведена продажбата им с бандерол. Акцизът се заплаща фактически при закупуването на бандеролите. При внасянето им вносителите са длъжни да закупят български бандероли и да облепят съответните стоки.
При износ на акцизни стоки производителите могат да използват бандероли на страната, в която се изнасят стоките или безакцизни бандероли, издадени от Министерството на финансите. 5. Валутни регулатори Те са в пряка зависимост от валутната политика на страната и от установения валутен режим и контрол. От 1992г в България има валутен монопол, валутния пазар бе затворен, прилагаха се максимални валутни ограничения, определен е постоянен валутен курс за продължителен период от време, както и различни валутни курсове за търговските операции, за туристически и нестокови плащания и основен валутен курс, използван предимно за статистически цели. Направените в началото на 91г промени във валутния режим ограничават административните и засилват икономическите регулатори. Отменен е държавия валутен монопол, въведен е плаващ валутен курс на лева към чуждестранните валути без предварително гарантирани от БНБ гаранции на колебание на валутния курс. Специфична особеност при този режим е, че БНБ обявява ежедневно централния курс на лева към основните чуждестранни валути. Този курс се използва за митнически и статистически цели, както и за целите на международния пазар. Същевременно се преминава към вътрешно ограничена конвертируемост на лева, което означава че фирмите, извършващи външно икономически операции имат свободен достъп до чуждестранна валута за международните си плащания. Основни предпоставки за въвеждането на вътрешната конвертируемост на лева са либерализацията на търговията, отмяната на държавния монопол, осигуряването на чуждестранна валута за плащания, възможност за репатриране (износ) на печалбата и др. Всяко местно или чуждестранно лице може да внася или притежава неограничено количество пари или неограничен брой сметки. При внос на стоки по установения ред срущу документи, удостоверяващи необходимостта от плащания към чуждестранни лица, търговските банки продават свободно неограничено количество чужда валута. Валутния режим позволява местните лица да откриват валутни сметки, да теглят от тях, да продават валута на търговските банки или лица. Същевременно местни лица не могат да откриват сметки във валута в чужбина, което става след разрешение от БНБ и Министерството на финансите. Обезценяването на националната валута стимулира износа и обратно (надцененият курс покачва вноса). Това създава условия за внос на стоки, които конкурират местното производство и от там може да се доведе до спад на националната стопанска активност. Нестабилността на лева до въвеждането на Валутния борд е резултат от спода на производството, инфлацията, неравновесие на търговския и платежен баланс, общите политически и икономически проблеми и др. След въвеждането на валутния борд (97г) и привързването на лева към ДМ, в последствие към Еврото се осигурява известна стабилност в движението на валутния курс на лева към чуждестранните валути.