PDA

View Full Version : Спешно ми трябва доклад по БЕЛ?



GAMENCHE
02-18-2010, 12:50
Спешно ми трябва доклад на Тема: Материали за кръгът мисъл и неговата роля за развитието на българската култура? Помощ моля ви ? 8)

detelina101
02-18-2010, 17:22
КРЪГЪТ “МИСЪЛ” И МОДЕРНАТА ЛИТЕРАТУРА

През 90-те години на 19 век и началото на 20 век започналият процес на европеизация става домониращ. Не става въпрос за европеизацията като механично чуждо влияние, а като необходимост от образец, от културна ориентация.
Докато в българското Възраждане доминира колективистичния, националния патос, то сега вече на преден план излиза индивидуализмът, може да се каже че Славейков и писателите от кръга “Мисъл” са първия етап на модерната българска литература. Модерната българска литература има три главни етапа: Първо – начален етап, свързан с делото на кръга “Мисъл”; второ – втори модернистичен етап – българският символизъм, чийто основен кръг се оформя около списание “Звено” – Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Николай Райнов и други; трето – трети етап с модернистко-авангардистки характер с най-изявено направление на българския експресионизъм с представител Гео Милев и списание “Везни” (модерното се обуславя не само от антитезта срещу родната традиция, но и от влиянието на международния литературен процес.
Така на мястото на традиционната ориентация на “старите” идва ориентацията на “младите” към модерното европейско изкуство и философска мисъл (култа на Славейков към Ницше и модерните немски мислители и поети). Променят се посоките на европеистичната ориентация, ако във Вазовия етап доминираше френското и руското влияние, то Славейков тясно обвързва българската литература с немската философия , естетика и литература и в този смисъл индивидуализмът става идейна основа на българския модернизъм.
През 1892 година немският възпитаник д-р Кръстев създава третото си списание “Мисъл”, което в продължение на петнадесет години ще бъде най-значимото българско литературно списание. До края на века в него все още сътрудничат “старите” – Вазов, Тодор Влайков, Стоян Михайловски. Промяната идва в началото на века. Кръгът “Мисъл” няма програмен манифест, той се образува около списанието и включва като основно ядро “великата четворка” Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Яворов и П.Ю.Тодоров. Основна фигура в кръга е Пенчо Славейков като идеолог, сздател и изразител на културната програма. Д-р Кръстев е основателят и редакторът на списанието, той става критик на кръга. Пише за неговите членове многобройни статии и рецензии, търсейки мястото им в развоя на българската литература. Д-р Кръстев издига престижа на критиката в България, превръща я в професионална специализирана, духовна дейност. П.Ю.Тодоров, въпреки изявите си като критик остава в българската литература преди всичко като писател - прозаик и драматург.......................... Яворов превъзхожда всички като поет и то като модерен поет, той е най-малко идеологичен, писал е най-малко критика, но художественото му влияние е най-голямо. Обединяваща черта на кръга “Мисъл” е новото им разбиране за ролята на изкуството. Те издигат чисто художествената функция на изкуството, идеята за “чисто ицкуство” – изкуство за самото изкуство далеч от делничното, битовото, социалното, с акцент върху художествено-естетическите функции. Обединяваща черта за кръга “Мисъл” е ориентацията им от проблемите на колектива към проблемите на личността. Или става въпрос за един духовен аристократизъм и индивидуализъм, свързан с необходимостта от създаване на творческа интелигенция. Индивидуализмът се предопределя от необходимостта да се изразят проблемите на личността, да се изградят човешки индивидуалности чрез литературата. Друга обединителна черта на “Мисъл” е свързана с отношението към традицията. Кръгът е свързан с нов художествен етап в отношението към фолклора – фолклора е видян къто ценност и се открива едно ново, актуално отношение към възможностите за продължение на традициите му (и П.Тодоров, и Яворов, и Славейков създават блестящи обработки на фолклора). Друга обединителна черта е отношението на кръга “Мисъл” към старите. Най-важна в това отношение е книгата на д-р Кръстев “Млади и стари 1907 г.” – един епилог на сблъсъка с Вазов и първото литературно поколение.Още в уводната статия е фиксирана задачата на книгата, а именно противопоставянето на млади и стари в литературата ни. Основно критиката е насочена срещу Вазов като най-виден и известен представител на българската литература у нас и в чужбина, чиято поезия е добра, но е за “средния българин”. Според д-р Кръстев Вазов се чете, защото умее да експлоатира чувствата на своите съвременници. Д-р Кръстев лансира понятието “млади” и “стари” не само като борба на поколенията, като борба за смяна на различни етапи в литературата, борба между различни естетически формации. В началото на века битката между отделните поколения е най-силна, прошка няма, но постепенно се стига до нещо парадоксално – д-р Кръстев, който води борба с Вазов в името на една нова естетика в определен момент се оказва старомоден. Други вече се чувстват млади. Отношението на кръга “Мисъл” към публиката, а именно идеята че тяхната публика трябва да бъде елитарна, а дори и да има липса на публика.