Slave4You
02-18-2010, 18:32
Боже нз откъде да започна даже.. знам, че всички семейства се карат, но мисля, че всяко нещо си има граници.. Откакто се помня чувам наще и караниците им, всъщност мисля, че не помня много повече от това от детството ми.. Знам, че разводът е мн тежко нещо за всички деца, но честно казано мисля, че наще е трябвало да се разведат като му е било времето, в момента това е едно мъчение само. Като попорастнах естествено взех да се включвам и аз в караниците (аз бях виновна за всяко нещо, което се случи, защото нали бях малка и не разбирах за кво става въпрос и без това, айде поне да име някой виновен;) ) Оттогава съм развила някаква мания, че за всяко нещо аз съм виновна (и в училище, в компания и т.н.) Вече обаче се мъча да си отстоявам своето, което винаги води до това целия блок да ни чува как се караме 24/7 (не преувеличавам). Скоро ще правя 18 и толкова ми е писнало от тези кавги, че просто не мога да ви опиша. Да, всички се карат с родителите си, но до такава степен, че не веднъж съм се задушавала от викове и рев.. все едно няква бучка ми се е качила в гърдите и не мога да дишам.. ??? Това нормално ли е според вас?? Всяко едно нещо вкъщи е придружено с огромно количество викове и крясъци, всяко мое излизане (затова и от доста време нямам никакво желание да излизам с приятели, просто не си струва да изляза за 3-4 часа и за това да разбере целия квартал), всяко решение к,оето вземам, всяка покупка- всичко!!
А най-странното е, че въпреки тая ситуация те много ме обичат, правили са много за мен, готови за на всичко.. Искат да ме пратят да уча в чужбина (аз колко го искам е друг въпрос..), ще ми платят всички уроци и курсове, от които имам нужда затова. Но щеше да е много по-добре, ако не ми го натякваха непрекъснато.. когато вземем да се караме това е най-големият им коз: "Ние толкова работи правим за теб, а виж се ти..", "Готови сме да дадем всичко за теб..", "Ние правим всичко единствено за теб, да не го правим за нас си.." и т.н. Има ли смисъл да ми дават нещо, и после да ме карат да се чувствам виновна за това?? Казвала съм им неведнъж, че ако ще спекулират с това, което правят за мен, по-добре да не правят нищо!! А любимият им аргумент е: "Ако .... , ще изхвърлим котката навънка" :shock: :-k :-k Тази котка е нас вече 11 години! Как могат да ме заплашват да изхвърлят животното, с което съм отраснала, при това като знаят колко го обичам!!! :-x :x Опитвам се да разбера, че много им идва и на тях, все пият разни валериани и глупости, все са с високо кръвно, изнервени и т.н., но мен пък сякаш никой не се старае да ме разбира. По тяхната логика, щом аз "не чистя, не готвя, не работя, живея под техния покрив" нямам прави да им викам, трябва просто да ги гледам как ме правят на нищо и да мълча?
Сега ще кажете: поговори с тях. Повярвайте ми, това никога не се получава при нас. Аз по принцип обичам като има някакъв проблем да се говори по него, но когато ние седнем "като големи хора да говорим за това" както се изразява майка ми, обикновено се свежда до още по-голям скандал отпреди :(
Знам, че абсолютно никой няма да го прочете това, ама сигурно трябваше да си го изкажа просто :)
Едит: Грешен раздел!
Преместена от amk933
А най-странното е, че въпреки тая ситуация те много ме обичат, правили са много за мен, готови за на всичко.. Искат да ме пратят да уча в чужбина (аз колко го искам е друг въпрос..), ще ми платят всички уроци и курсове, от които имам нужда затова. Но щеше да е много по-добре, ако не ми го натякваха непрекъснато.. когато вземем да се караме това е най-големият им коз: "Ние толкова работи правим за теб, а виж се ти..", "Готови сме да дадем всичко за теб..", "Ние правим всичко единствено за теб, да не го правим за нас си.." и т.н. Има ли смисъл да ми дават нещо, и после да ме карат да се чувствам виновна за това?? Казвала съм им неведнъж, че ако ще спекулират с това, което правят за мен, по-добре да не правят нищо!! А любимият им аргумент е: "Ако .... , ще изхвърлим котката навънка" :shock: :-k :-k Тази котка е нас вече 11 години! Как могат да ме заплашват да изхвърлят животното, с което съм отраснала, при това като знаят колко го обичам!!! :-x :x Опитвам се да разбера, че много им идва и на тях, все пият разни валериани и глупости, все са с високо кръвно, изнервени и т.н., но мен пък сякаш никой не се старае да ме разбира. По тяхната логика, щом аз "не чистя, не готвя, не работя, живея под техния покрив" нямам прави да им викам, трябва просто да ги гледам как ме правят на нищо и да мълча?
Сега ще кажете: поговори с тях. Повярвайте ми, това никога не се получава при нас. Аз по принцип обичам като има някакъв проблем да се говори по него, но когато ние седнем "като големи хора да говорим за това" както се изразява майка ми, обикновено се свежда до още по-голям скандал отпреди :(
Знам, че абсолютно никой няма да го прочете това, ама сигурно трябваше да си го изкажа просто :)
Едит: Грешен раздел!
Преместена от amk933