Въведение - Първа глава

[hopekiller]

Тъмно е. Още първата глътка въздух изпълни дробовете на Майкъл със страх, болка и страдание. Той не знаеше какво се е случило, или какво ще се случи. За миг в съзнанието му се илюстрираха всевъзможни картини на насилие. Ликовете ставаха все по - ясни, цветовете по - ярки, изрисуваха се и финалните щрихи на картината. Падна на земята, стискайки главата си, превит на кълбо. Започна да стене, но скоро виковете се превърнаха в шепот. Мъката подтискаше всеки негов жизнен признак. Не усещаше дъха си, не осещаше дори и сълзите под очите си - само ускорения пулс гърмеше в ушите му в равноделни тактове, всякаш беше затворен завинаги между огромни стрелки на стар стенен часовник.

Внезапно тези неприятни чувства утихнаха. Пулса се нормализира. Дробовете се изпълниха с въздух - имаше чувство, че някой бе упрял инхалатор до устата му. Отвори очи, но уви - беше самв злокобния мрак и страшната тишина. Майк се преобърна на колене, обгърна с дланите си дънера на дървото, до което се беше свлякъл няколко минути по - рано. Пое дъх, направи услие да се изправи, но все още не си чувстваше краката - сякаш до тях не достигаше дори капка кръв. Отново се строполи на земята - този път по гръб. Отвори устата си, за да изпъшка, но силите не стигаха дори за това.

Тишина. Тишина, нарушена от тежкото му дишане. Той затвори очи и застина.

Поствам само част от въведението, ако има интерес ще го напиша цялото. КРИТИКУВАЙТЕ - все пак човек се учи от грешките си

[Hopegiver]

добре се е получило доста описателно с доста детайли...
ще се въздържа да не развалям произведението ти с мойто воубражение ;д инече критики не се сещам освен ... може би тва че в края на въведението изглежда така все 1 че героя ти умира ... поне аз така го асимилирам

[hopekiller]

Това е идеята ma man. В втората част от въведението се разбира, какво и защо става.

[elisaveta350]

мен много ме кефи..искам цялото до го прочета :grin: =D> ...много радва!!!

[SmilezZz]

И аз искам цялото..Много ми хареса :grin: :-)

[4u6kazelena]

пипни малко правописните и стилистичните грешки и тогава ще говорим, иначе става, малко ми е клиширано, но става...

[bratignat]

Не бъди толкова конкретен. Опитай, когато описваш нещо да е с най-много две сравнения, при повече читателят се разсейва. Например :" Още първата глътка въздух изпълни дробовете на Майкъл със страх, болка и страдание. " ще е по-добре без болка, страданието, често включва и болка. До колкото усещам искаш във въведението да предадеш най-вече чувството на уплаха и физичекска болка?

Иначе за сега ми харесва, така, че чакаме продължение.

[hopekiller]

За всичко друго съм съгласен с теб, но не и за съпоставката между болката и страданието. Има и болка, която си доволен да изпиташ. Болката на труда например е доста удовлетворяваща, а тогава не страдаш - напротив, щастлив си от постиженията си. Благодаря за коментарите, привечер ще постна още, но в момента нямам възможност.

[hopekiller]

Ето го и продължението, поствам го на бързо - има много правописни грешки и доста тафтология, но не съм го редактирал.




Около два часа по - късно Майкъл куцаше по непозната за него пътека. Вятъра се впиваше с огромна сила в порите на кожата му. Преди красивото му лице, сега се беше напукало, вероятно от студа.
Огромния сиует на 27 годишния мъж, продължаваше да се противопоставя на съботиращия го вятър. Майк изгуби представа за времето, но знаеше че трябва да побърза. Отнесен в мисли за сестра си, той не усети
дългия път, който беше извървял. Сестра му беше красиво, двадесет годишно момиче с червена коса и зелени очи. Беше типична красавица.

- Отвлякоха я заради мен, заради моите дългове към диларите. Предпочитах да се друсам и да съсипвам живота си, вместо да прекарваме времето си заедно. - Майк се самообвиняваше, но не осазняваше колко големи промени е претърпял, дължащите се на всички неприятни моменти, които бе преживял.Той е различен. Преди би използвал дарбата си, за материални облаги, а сега се вкопчва във всяка възможност, да помогне на хора, които се нуждаят от подобно отношение.

Дарбата на Майкъл бе разкрита пред малцина. Предимно доктори, психиатър и естествено сестра му. За него това нямаше значение, защото никого не приемаше проблема му на сериознo. Само сестра му осещаше праз какво преминава и че нещо не е наред. Впрочем двамата бяха олицетворението на истинската любов между брат и сестра. Ето защо, той искаше да си я върне, повече от всяко едно нещо, което желаеше в живота си. Опитвал се е да използва феномена в себе си, но неговото предназначение е съвсем различно. ''Проклятието'' - както той го наричаше, се обаждаше само, когато ще се случи нещо в близкото бъдеще, което би предизвикало страдание на някого. За Майкъл това имаше тежки последици - беше тежко бреме, защото всеки път, когато получаваше видение, имаше чувство, че мозъка му се огъва като настъпена консерва, сетивата му се замагляват, а главата ще му се пръсне от промяната в налягането на кръвта му. Крайниците му омекваха, устата му пресъхваше. Това го съсипваше - изцеждаше цялата му фицическа и психическа мощ.


Пронизваща болка в прасеца, последвана от далечни провлачени шумове прекъсна мислите му и го върна отново в реалноста. Децибелите се усилиха, звукът се превърна в...

[Hopegiver]

като цяло ми харесва начиная на мислене на героя ...
пак си се постарал за детаилите и описанията
лично ми хартесва ..качвай историята нататък.

[hopekiller]

10x