PDA

View Full Version : Втора световна война-HELP!



kendiman
02-23-2010, 14:51
Моля помогнете!
Трябва ми общо всичко за втората световна война(всичко което се учи в 10клас..3-4 урока били за нея)

Благодаря предварително! :) :)

kendiman
02-24-2010, 14:25
некой help моля ви :( :( :(

kotence_91
02-24-2010, 20:02
Втора световна война

Политическата обстановка до началото на войната.
Целите на българското правителство след националната катастрофа са насочени в посока опростяване на репарационните задължения от 2 250 000 000 франка, от които вече са изплатени 66 000 000, а с това и премахване на въведения финансов контрол и ограничения, премахване на клаузите забраняващи страната да се въоръжава. Това става в началото на тридесетте години благодарение на външната политика водена от политиците, с ориентация към страните от западна Европа и с ясно очертан антисъветизъм.
Успехът предизвиква определени надежди за скорошно ревизиране на военните, военноморската и военновъздушната клаузи на договора, както и на териториалното статукво. Без да се обвързва с никого, страната много внимателно следи опититте на другите ревизионистично настроени сили, главно на Германия, тъй като именно тя извършва основните пробиви в следвоенното устройствно,а малките страни се опитват самостоятелно да използват от германската дипломация промени. Успехите на германската дипломация създават и нова обстановка на Балканите. Променя се поведението на Англия и Франция, които са основните стълбове на следвоенната система. Те много добре разбират, че след допуснатото въоражаване на германската армия ще последва нов натиск на Берлин в европейският югоизток. По тази причина Англия решава, че е настъпило времето “бившите страни противнички” да се освобадят от клаузите на разоръжаването.
Страните от Балканската антанта имат интерес да привлекат България на своя страна и с това да се създаде единен Балкански съюз на всички страни от Балканския полуостров. Те са съгласни България да бъде освободена от военните ограничения и през юни 1938г започват преговори между България и Балканската антанта. На 29.06.1938г в Солун се подписва спогодба, според която се премахват клаузите забраняващи на България да се въоръжава. С това българското правителство насочва своите усилия към ревизиране на териториалното статукво. Това става след споразумениятя в Мюнхен през есента на 1938г, когато под германски натиск Англия, Франция и Италия се съгласяват от Чехословакия да се откъснат западните чешки земи населени с германско малцинство. Това е първият ревизионистичен акт променящ териториалното статукво. В този процес пряко участие взема цар Борис ІІІ, който изиграва ролята на куриер между английският министър – председател Чембърлейн и Хитлер.
След споразумението в Мюнхен българското правителство започва да се подготвя и за реализация на своите искания. Целта в възвръщане на държавните територии, принадлежали на страната до букурещкия мирен договор от 1913г. Но правителството разбира, че целта не може да бъде постигната наведнъж, а чрез постепенно реализиране на отделните искания. Най – реално и пстижимо е исканетоза коригиране на границите в Южна Добруджа, тъй като ревизионистичната вълна достига първо границите на Румъния, а в дипломатическите кръгове се очаква още една голяма ревизионистична сила – СССР – да влезе в действие. През пролетта на 1939г министър – председателят Г. Кьосеиванов издава секретна директива №19, в която излага българските искания: Южна Добруджа, Беломорска Тракия до границата от 1913г и евентуално придадените след 1918г Западни покрайнини на Югославия. В предвижданията си българското правителство правилно смята, че Балканската антанта е не ефективна и ще се разпадне още при първия външен натиск, за това отказва да влезе в каквато и да е комбинация с нея. Директива №19 категорично потвърждава намерението на България да продължи политиката си на необвързаност и самостоятелност. Същевременно Кьосеиванов отчита, че България е обвързана с Германия чрез голяма част от икономическите си отношения и от необходимостта от въоражаване на армията, което прави невъзможно държавата да се определи на страната на демократичните сили срещу тоталитарния блок.
На 1 септември 1939г Германия напада Полша и по познатия от Първата световна война сценарий само за няколко дни конфликтът прераства в световен. България отново обявява своя неутралитет. Предварително Германия сключва пакт със СССР за ненападение, с което се развързват ръцете на Хитлер.През пролетта на 1940г германските войски разгромяват противниците си на западния фронт, от което става ясно че следващите промени ще бъдат в Югоизточна Европа. СССР поставя ултиматум на Румъния да освободи Буковина и Бесарабия взети след Първата световна война. Българската дипломация използва момента и с помощта на съветската и немската дипломация си възстановява правата над Южна Добруджа.
Подписаната на 07.09.1940г спогодба в Крайова между България и Румъния е в основата на нови динамични процеси на Балканите. Постъпват множество предложения за влизане на България във войната както от страна на Германия така и от страна на СССР. Освен това България получава заплахи от САЩ и Англия, че ако влезе във войната на страната на Германия ще се превърне в бойна арена. Българската дипломация умело отхвърля всички предложения и държи на своя неутралитет, тъй като държавата няма войска и реално не може да вземе дейно участие във войната. Управляващите са склонни да излязат от неутралитета само ако бъдат притиснати по военен път.
В началото на 1941г обстановката на полуострова се променя. Хитлер започва да осъществява намеренията си за война със СССР, а това го принуждава да окрепи положението си в югоизточната част на континента. Германската дипломация действа във всички столици по остта Белград – София – Анкара с цел да обвърже трите страни в комбинация. Подтиквана от Берлин Турция се съгласява да започне преговори с България за сключването на споразумение за ненападение. Цар Борис ІІІ и проф. Б. Филов нямат нищо против осигуряването на южния си фланг и неутрализирането на Турция. На 17.02. двете държави подписват Декларация за ненападение. Хитлер се опитва да включи в своята комбинация и Югославия, тъй като в София категорично твърдят, че за да влезе в Тристранния пакт България желае да види в него и Югославия. Едва след като правителството в Белград потвърждава готовността си да се включи в пакта и изхождайки от факта че на Дунав е съсредоточена огромна германска армия, Б.Филов се съгласява България да бъде член на ръководената от Германия коалиция. На 01.03.1941г във Виена министър – председатлят Б.Филов подписва присъединяването към Тристранния пакт, а същия ден войските на вермахта започват да навлизат в страната и да се концентрират на южната и западната граница. Целта им е да разгромят Гърция, да атакуват Югославия, която в последния момент отказва да влезе в пакта.
Веднага след този акт английските и американските дипломати напускат страната и скъсват дипломатическите отношения. Дефакто България влиза във войната макар български войски да не присъстват на нито един фронт.
След разгрома на Гърция и Югославия на 19.04.1941г българското правителство изпраща войскови подразделения в териториите, населени с българи. Армията е посрещната като освободителка, което правителството използва в своя полза, за да разгърне обширна пропагандна кампания.
След като укрепва позициите си на Балканите, Хитлер започва да подготвя нова военна кампания – този път срещу СССР. На 22.06.1941г войските на вермахта преминават държавната граница на СССР и двата доскорощни съюзника влизат във война.

kotence_91
02-24-2010, 20:05
Втора Световна Война
I ВЪВЕДЕНИЕ
Втората световна война е глобален военен конфликт, който по отношение на човешките жертви и материални разрушения е най-опустошителният в човешката история. Тя започва през 1939 като европейски конфликт между Германия и Англо-Френската коалиция, но постепенно се разширява, за да обхване почти всички световни нации. Завършва през 1945г. Оставяйки след себе си нов световен ред доминиран от СССР и САЩ.
Повече от всяка предишна война, Втората световна война довежда до цялостна мобилизая на националните човешки и икономически ресурси. Най-важните определящи показатели при воденето на войната са индустриалната мощ и личния състав на армията. През последните стадии на войната на световната сцена излизат две радикално нови оръжия – ракетите с широк обхват на действие и атомната бомба. Основно, обаче войната се води със същите изпитани оръжия,с които се води и Първата световна война. Най-значителен напредък се отбелязва в конструирането на самолети и танкове.
II СВЕТЪТ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Три велики сили остават незадоволени от последеците на Първата световна война. Германия, като основна победена нация е дълбоко засегната от териториалните загуби и репарациите предвидени във Версайския мирен договор. Италия, една от страните победителки, намира своите териториални завоевания крайно недостатъчни дори за компенсиране на щетите от войната и за задоволяване на своите амбиции. Япония, също победител във войната, е недоволна от провала да установи контрол над Китай.
A ПРИЧИНИ ЗА ВОЙНАТА
Франция, Обединеното Кралство и САЩ постигат своите военновременни цели. Те редуцират германската военна мощ до нула и реорганизират Европа и света по свой модел. Френските и английски чести разногласия в политиката през поствоенния период водят до несигурност в способнастта им да поддържат мирното статукво. Съединените Щати, изгубили всякаква надежда, че Стария свят ще изплати военните си дългове се оттеглят в изолационизъм.
A1 ПРОВАЛЪТ НА УСИЛИЯТА ЗА МИР
През 20-те години се правят опити за постигане на траен мир. Първата стъпка е основаването на Организацията на Нациите (ОН) през 1920г, като форум където нациие ще могат да разискват своите проблеми. Организацията разполага с ограничени правомощия да убеждава и да налага различни морални и икономически санкции и страните членки са могли да понасят тези ограничения и да действат според своите виждания. На Вашингтонската конференция през 1921-22 година, основните морски сили се договарят да ограничат своите флотилии съобразно определен коефициент. На конференцията в Локарно (1925г.) се постигат Германо-Френски съвместни договорености относно взаимната им граница, както и арбитражни споразумения между Полша и Германия. В Парижкия мирен пакт от 1928г., 63 страни, между които всички велики сили без СССР, отричат войната като инструмент на националната политика и пледират за разрешаването на конфликтите със “мирни средства”. Подписалите се договарят да признаят войната само като средство за самозащита.
A2 ЗАРАЖДАНЕТО НА ФАШИЗМА
Една от основните цели на победителите в Първата световна война е да “да направим от света безопасно място за демокрация”, и следвоенна Германия изработва и приема демократична конституция, както правят и по-голямата част от страните, които са възстановени или създадени след войната. През 20-те години обаче се заражда вълна като форма на националистично, военно и тоталитарно движение известно под италианското си название “фашизъм”. То обещава да служи на обществените интереси по-добре от демокрацията и се представя като една сигурна защита срещу комунизма. Бенито Мусолини установява първата фашистка диктатура в Италия през 1922г.
A3 ФОРМИРАНЕ НА КОАЛИЦИЯТА НА ОСТА
Адолф Хитлер, “fuhrer” (лидер,водач) на Германската Национал-Социалистическа Партия (нацисти) обосновава расисткото течение във фашизма. Хитлер обещава да направи всичко възможно за да заличи клаузите на Версайския Договор и да осигури така нареченото “Liebensraum” (жизнено пространство) за германския народ, който според него заслужава повече като представители на висшата раса. През ранните 30-те години на 20 век Германия е сполетяна от икономическа депресия. По-умерените партии не успяват да съгласуват поведението си в тази обстановка и голяма част от гласовете отиват за Нацистите и Комунистите. През 1933 година Хитлер става канцлер на Германия и със няколко последователни хода установява диктатура.
Япония не приема формално фашизма, но нейните въоръжени сили и стабилното по ложение на правителството способстват за установяването на подобен вид тоталитаризъм. Като разрушители на световното статукво Японските военни са далеч по напредничави от Хитлер. Те използват незначителния сблъсък с Китайските войски близо до Мукден(?) през 1931г. като предтекст за окупацията на цяла та област Манчурия(?) през 1932г., където те обявяват създаването на подвластна на тях държава Манчукуо(?) през същата година. През 1937-38 година те овладяват основните китайски пристанища.
Денонсирайки разоръжителните клаузи на Версайския Договор, създавайки една нова въздушна сила и въвеждайки отново военната повинност, Хитлер изпробва новото си оръжие на страната на дясното военно крило на бунтовниците във Испанската Гражданска Война през 1936-39г. Съдбата го довежда до необхдимОста от сътрудничество с Мусолини, който също подкрепя испанския бунт, който завладявя Етиопия след кратка военна офанзива през 1935-36г. Договорите между Германия, Италия и Япония през периода от 1936 до 1940 година довеждат до формирането на Оста Рим-Берлин-Токио. Оста в последствие става родово понятие за тези страни и техните съюзници.
A4 ГЕРМАНСКАТА АГРЕСИЯ В ЕВРОПА
Хитлер започва екпанзионистичната си кампания с анексирането на Австрия през 1938г. Начинът за това е ясен: Мусолини подкрепя Хитлер, Британия и Франция респектирани от превъоръжаването на Германия възприемат Хитлеровите претенции , че положението в Австрия си е вътрешна работа на Германия. САЩ чуствително ограничава възможностите си действие срещу агресията като прокарва закон за неутралитет забраняващ материалната подкрепа на която и да е страна в задграничните конфликти.
През Септември 1938 година Хитлер заплашва да завземе със сила западната част на Чехия - Судетската област където живеят 3,5 милиона етнически германци. Британският премиер-министър Невил Чембърлейн става инициатор на преговори, които в края на месеца кулминират с Мюнхенския Пакт според който, Чехия с одобрението на Англия и Франция се задължава да отстъпи на Германия Судетската област, срещу Хитлеровото обещание да не завладява повече чешки територии. Чембърлейн вярва, че е постигнал “мирът на нашето време”, но думата Мюнхен скоро става нарицателна за унизително и безславно отстъпление.
След по-малко от 6 месеца след това Хитлер завлдява и останалата част от Чехия. Скандализирано от новата агресия и Хитлеровите заплахи към Полша британското правителство обещава помощ на тази държава в случай, че Хитлер постави в опастност нейната независимост. Франция вече има негласно споразумение за отбрана с Полша.
С изоставянето на примиренческата политика на Великите сили, Съветския Съюз излиза на преден план. Йосиф Сталин, съветският диктатор предлага военна помощ на Чехия през периода на кризата от 1938г., но е игнориран от всички договарящи страни в Мюнхен. Сега в периода на нарастващата опасност от война, той започва да бъде ухажван от всички, но Хитлер му прави най-примамливото предложение. Обвързан с Англия и Франция на на Съветския Съюз ще му се наложи да воюва, но всичко, за което Германия моли е за неговият неутралитет. В Москва на 23 август 1939г. е подписан Нацистко-Съветския договор. В публикуваната на следващият ден част от договора, се говори за взаимното споразумение между Германия и СССР за взаимно ненападение. В секретното приложение на договора се дава на Сталин картбланш за дейтвие във Финландия, Латвия, Естония, източна Полша и източна Румъния.
III ВОЕННИТЕ ОПЕРАЦИИ
В ранните сутрешни часове на 1-ви Септември 1939 година Германските армии нахлуват в Полша. На 3-ти Септември Великобритания и Франция изненадват Хитлер като обявяват война на Германия, но те нямат съгласувани планове за оказване активно съдействие на поляците.
A ПЪРВА ФАЗА: ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА ОСТА
Като численост армиите на Полша и Германия били равни. Хитлер изпраща 1,5 милиона войници, главнокомандващият полските войски Маршал Едуард Смигли-Риж(?) разполага с 1.8 милиона. Това обаче не дава цялостна представа за обстановката. Германия има 6 бронирани и 4 моторизирани дивизии докато Полша има една бронирана и една моторизирана бригада и няколко танкови батальона. Германските 1600 самолета са предимно от най-новите модели. Половината от 935-те полски самолета са вече морално остарели.
A1 БЛИЦКРИГЪТ В ПОЛША
Полската стратегическа доктрина е ориентирана към твърда защита по цялата граница и очаква няколко седмици предварителни схватки. Плановете са погрешни и по двете направления. Сутринта на 1 Септември германските бомбандировачи поразяват железопътните съоръжения и безнадеждно усложняват полската мобилизация. След още 4 дни две армии едната от север през източна Прусия и едната от юг през Силезия пробиват на отностелно тесни фронтове защитните линии на поляците и изпращат въоръжен авангард, който в бърз ход се отправя към Варшава и Брест. Това е Блицкригът (светкавична война): използването на бронирани части , въздушна мощ и подвижна пехота за така наречените клещи – движение обграждащо вражеските сили.
Между 8 и 10-ти Септември Германските войски се съединяват от север и юг във Варшава прихващайки полските сили западно от столицата. На 17 Септември второ дълбоко обкръжение затваря 160км източно от Брест. На същият този ден Съветската Червена Армия пресича границата. На 20 Септември практически цялата територия е в Германски и Съветски ръце и само в отделни изолирани части на страната съпротивата продължава. Последна се предава Кокската(?) крепост на 6 Октомври.
A2 СТРАННАТА ВОЙНА
Една съвместна Англо-Френска офанзива на запад можеше да удължи съпротивата на Полша, но до пристигането на достатъчно британци тази опрация е трябвало да се организира и поведе от французите. Въпреки това френската стратегия е дефанзивна, базирана на удържането на силно укрепената линия Мажино. Бързата развръзка в Полша сварва двете страни неподготвени. Поразени и ужасени Великопритания и Франция започват да обмислят планове за предотвратяването на кърваво повторение на Първата световна война. Хитлер прави вяло предложение за мир и в същото време заповядва на своите генерали да подготвят нападение над Франция и Холандия. Генералите, които не смятат, че ще могат да повторят същия успех както при Полша, настояват за повече време за подготовка и предлагат превземането на първо време на Холандия, Белгия и френското крайбрежие по ламанша. Освен по море където германските подводници нанасят удари върху търговската флота и британските военни кораби, практически блокирайки Британските острови, почти нищо не се случва през първата седмица на Октомври поради което американската преса нарича войната “странната война”.
A3 СЪВЕТСКО-ФИНЛАНДСКАТА ВОЙНА
На 30 Ноември след 2 месеца дипломатически маневри Съветският Съюз обявява война на Финландия. Сталин е решен и той да направи блицкриг но действията му са с колеблив успех. Финландците под командването на Маршал Карл Маненхайм, били експерти по воденето на военни действия при зимни условия. Съветските войски от друга страна са често лошо водени, от части поради това, че политическите чистки са унищожили голяма част от висшия офицерски състав на Червената Армия. По-малобройни в съотношение поне 5 към 1, финландците удържат своите позиции и продължават боевете до началото на следващата година.
Атакта над Финландия настройва общественото мнение по света срещу СССР и предоставя благоприятна възможност за Великобритания и Франция. От дълго време те са спряли вниманието си на мината Кируна в северна Швеция, която е основният източник на Германия на желязна руда. През лятото доставките на руда минават през Балтийско море, през зимата през незаледеното норвежко пристанище Нарвик и достигат през неутрални норвежки води до Германия. Железопътната линия Нарвик-Кируна е свързана от изток с железопътната мрежа на Финландия, следователно една Англо-Френска войска изпратена привидно да помогне на Финландия, ще е в позиция да окупира Нарвик и Кируна. Проблемът е привличането към съдействие на Норвегия и Швеция, коетто и двете страни отказват да сторят.
В Германия командващият флота, Адмирал Ерик Редер, предлага незабавната окупация на Норвегия, поради нейните открити пристанища по атлантическото крайбрежие. Хитлер обаче не проявява голям интерес едва до късният Януари 1940г. когато времето и разкриването на някои планове за инвазия от страна на Белгия го принуждават да забави атаката над Холандия и Франция за неопределено време. Първите проучвания, които той прави показват, че най-добрият начин за превземането на Норвегия е едновременното дебаркиране в осем пристанища от Нарвик до Осло. Поради това, че войските трябва да бъдат транспортирани с кораби, които могат да станат лесна плячка за Британската флота, операцията трябва да се извърши през нощта. Дания, която не оказва сериозна съпротива, също може да бъде използвана поради наличието на летища в близост до норвежката граница.
A4 ДАНИЯ И НОРВЕГИЯ
Сталин опсявайки си от интервенция, прекратява войната във Финландия на 8-ми март като завладява финландски територии, но Финландия остава независима. За Англия и Франция остава да намерят друг предтекст за тяхната проекто-офанзива в Нарвик и Коруна. Те решават да поставят мини пред пристанището на Нарвик като се надяват по този начин да провокират ожесточена реакция от страна на Германия , което ще им даде повод да минат на страната на Норвегия и да овладеят Нарвик.
Хитлер оправдава очакванията за нахлуване в Норвегия на 2 април и на 7-ми бойните кораби отплават към Нарвик. Задачата на британците е да поставят мини на следващата сутрин и да се отправят у дома, оставайки незабелязани и без да възпрепятстват десанта на немците, планиран за сутринта на 9 април. Дания се предава без съпротива, а десантът е успешен на всякъде освен в Осло. Там силните защитни съоръжения предпазващи подстъпите към пристанището предотвратяват дебаркирането на немците, които въпреки това превземат Осло през нощта , но междувременно норвежкото правителство решава да се бори и се премества в Елверум.
Въпреки помощта от 12,000 Британци и Французи, норвежците удържат позициите между Тронхайм и Осло до 3 май. При Нарвик положението е различно. Там 4,600 германци се изправят срещу 24,600 британци, французи и норвежци и са отблъснати под обстрела на Британската флота. Така те удържат Нарвик до 28 май. През първата седмица на юни те били отблъснати към Шведската граница и били на прага да се предадат, но тогава военното поражение на Франция принуждават Англия и Франция да отзоват своите войски от Нарвик.
A5 ХОЛАНДИЯ
През пролетта Хитлер намира по-добър начин за водене на кампанията срещу Франция и Холандия. Първият план се заключава в превеждането на основните войски през Белгия както по времето на Първата световна война. Генерал Ерик фон Манщайн както и някои други съветници, обаче предлагат на Хитлер да прехвърли главното ударно ядро южно от Люксембург и Арденските гори. Арденската местност е силно залесена и е неподходяща за танкова атака, но Манщайн се аргументира, че врагът не би очаквал голяма атака от тази посока. Танковете могат да направят внезапно нахлуване северозападно от Ардените, излизайки в гръб на Белгииците и Англичаните, както и на част от Французите. След като достигнат брега и победят врага, те могат да се обърнат и да ударят от югоизток в гръб на френските армии по протежение на линията Мажино.
Когато атаката започва на 10 май 1940г. двете страни са приблизително равни по численост на войските и танкковете. Германците превъзхождат по въздуха. Решаващото превъзходство на германците обаче е знанието в това какво точно ще правят. Техните съперници трябвало да импровизират, от части поради факта, че холандците и белгииците се опитали до край да останат неутрални. Брианците и Французите освен това не се поучават от примерът с Полша, отдавайки нейното поражение на присъщата и слабост. Като следствие на това, те се оказват неподготвени да се справят с Германската военна машина. Техните танкове били разпръснати сред пехотата докато тези на германците били сплотени в “панцер” групи и бронирани армии.
На 10 май немски десантни части се приземяват в Белгия и Холандия и превземат летищата и мостовете и като най-забележителната придобивка е Белгийската крепост Ебен-Емануел. Холандските армии се предават на 14 май, няколко часа след като бомбардировачи разрушават бизнес центъра на Ротердам. Също на 14 май основните германски войски пристигат до Ардените, за да започнат обхода към морето зад британските и френски войски подкрепящи белгииците.
A6 ПОРАЖЕНИЕТО НА ФРАНЦИЯ
На 20 май танкова група превзема Абвил при устието на река Сом и започва да оказва натиск по протежение на брега. Тя покрива 400км за 11 дни. До 26 май британците и французите са изблъскани на тясно пространство около Дюнкерк. Блегийският крал Леополд 3-ти, предава войските си на следващия ден. Разрушители и по-малки кораби от всякакъв вид спасяват 338,226 души от Дюнкерк при героична спасителна акция, която вероятно нямало да бъде възможна ако германския командващ Герд фон Рундщет, не бил спрял настъплението на танковете, за да ги предпази за следващата фаза.
На 5 юни Германия стартира нов удар срещу Франция. Италия обявява война на Великобритания и Франция на 10 юни. Линията Мажино, която е по протежение на границата с Белгия, останала незасегната, но френският командващ Генерал Максим Вейган не прави нищо за да я подсили и да защити Париж от север и запад. На 17 юни маршал Анри Филип Петен, герой от Първата световна война станал премиер предишния ден, моли за примирие. Примирието е подписано на 25 юни като съобразно него се предоставя контрол над северна Франция и атлантическото крайбрежие. Петен установява столицата във Виши в неокупираните югоизточни територии.
A7 БИТКАТА ЗА АНГЛИЯ
През лятото на 1940г. Хитлер господства над Европа от Кейп Норт до Пиринеите. Негов единствен активен враг остава Великобритания, под ръководството на новия премиер министър Уинстън Чърчил – зарекъл се да продължи борбата. Дали би могъл е било под въпрос. Британската армия изоставила по-голямата част от оръжията си по бреговете край Дюнкерк. Сталин не бил настроен да предизвиква Хитлер. САЩ шокирани от падането на Франция, започва първата в историята си мирновременна мобилизация и чувствително увеличава военния си бюджет, но общественото мнение, въпреки симпатиите към Великобритания е против въвличането на САЩ във войната.
Германците се надявали да подчинят англичаните като ги поставят в икономическа блокада. През юни 1940 те подхващат отново битката за Атлантика като използват подводници, за да пресекат жизнено важните британски трансокеански линии. Германците вече имали бази с подводници в Норвегия и Франция. От начало имат само 28 подводници, но след това построяват достатъчно, за да застрашават Англия и до пролетта на 1943 и да поддържат битката за месеци напред.
Инвазията е бил най-бързият начин да се пречупи Британия, но това би означавало да се прекоси Ламанша. Хитлер не се решил да рискува докато английската авиация не бъде неутрализирана напълно. Като резултат битката за Англия е водена във въздуха, а не по бреговете. През август германците започват дневни атаки над пристанища и летища и през Септември по градове във вътрешнОста на острова. Целта е била въвличането в бой на английските самолети и унищовението им. Германците не вземат предвид новото устрйство, радара, който чувствително увеличава ефективнОста на английските самолети. Поради големите си загуби, немците се принуждават да преминат към нощни бомбандировки към края на Септември. От тогава до май 1941 те правят 71 мащабни атаки над Лондон и 56 над други градове, но пораженията, които нанасят са твърде безразборни, за да бъдат решаващи във военно отношение. На 17 Септември 1940г. Хитлер отлага инвазията за неопределено време в следствие на разочароващото поражение при битката за Англия.
A8 БАЛКАНИТЕ И СЕВЕРНА АФРИКА
В същност , Хитлер казва на своите генерали, че следващата атака ще бъде срещу СССР. Там, по неговите думи, Германия ще намери своето “жизнено пространство” и след тово ще победи Великобритания. Той твърди, че англичаните все още се държат от надеждата, че скоро Германия ще нападне СССР. След победата над Съветския Съюз, британските позиции в Индия и средния изток биха били застрешени, което ще доведе до капитулацията на Великобритания. Хитлер възнамерява да атакува през 1940г., но неговите съветници го увещават да не поема риска да води зимна кампания срещу СССР и да изчака до пролетта.
Междувременно съюзникът на Хитлер, Мусолини, е започнал неуспешна атака (през Септември 1940) в окупирания от Великобритания Египет през италианската колония Либия и също толкова безплодна инвазия в Гърция (Октомври 1940г.). В отговор на последния му ход британците завладяват летищата на остров Крит и в Гърция. Хитлер не е искал наличието на британски самолети в опасен периметър около неговият основен петролен източник Плоещ (Румъния) и през Ноември предприема подготовка на операция срещу Гърция.
В началото на 1941г. Британците изблъскват италианците обратно в Либия и през Февруари Хитлер изпраща там Генерал Ървин Ромел с дву дивизионен танков корпус, така нреченият Африкански корпус на помощ на своите съюзници. Тъй като той ще се нуждае да премине през техните територии, за да достигне Гърция (съшо и до Съветския Съюз), Хитлер привлича на страната на Оста Румъния и Унгария. България се присъединява през март 1941г.. Когато Югославия отказва да отговори на неговото искане, Хитлер заповядва окупирането на тази държава.
A8a ЮГОСЛАВИЯ
Операцият срещу Гърция и Югославия започва на 6 април 1941г. Основният проблем на германците с атаката над Югославия е дислоцирането на девет дивизионната армия от Германия и Франция. Те трябва да ограничат за няколко дни от бомбените атаки и въздушните схватки. На 10 април те стремително атакуват Белград от северозапад, север и югоизток. Градът пада на 13 април и югославската армия полага оръжие на следващия ден. И все пак е било по-лесно да се превземе Югославия от колкото да се удържи. Четниците на Дража Михайлович и партизанските отряди на Йосиф Броз (Тито) се сражават до края на войната.
A8b ГЪРЦИЯ
Гръцката армия наброяваща 430,000 войници, за разлика от Югославската е била напълно мобилизирана и до известна степен закалена в боеве. Завладяни от национална гордост тя се оптва да защити линията Метаксас североизточно от Солун. След един бърз пробив до Солун, германците принуждават предаването на защитната линия и на около половината от гръцката армия. След като първа гръцка армия, изтеглена от Албания е хваната в капан в прохода Мецовон на 22 април, британските части наброяващи около 62,000 войнице се оттеглят на юг. След това немците атакуват към Коринт на 27 април и през Пелопонес на 30 април принуждават британците да се евакуират, което им струва 12,000 жертви (на британците явно – бел. прев.). С удъри по въздуха от 20 до 27 април немците установяват контрол и над остров Крит.
Междувременно Ромел предприема успешна контраофанзива срещу британцие в Либия изтласквайки ги извън страната (с изключение на изолираният гарнизон в Тобрук) към април 1941г.
B ВТОРА ФАЗА: РАЗРАСТВАНЕТО НА ВОЙНАТА
В след падането на Франция, войната преминава в нов стадий – разраства се като световна война. Докато води спомагателни кампаний в Балканите и северна Африка, както и въздушни удари срещу Англия, Хитлер дислоцира основните си сили на изток и привлича страните от югоизточна Европа, също и Финландия към сътрудничество срещу СССР.
B1 АМЕРИКАНСКАТА ПОМОЩ ЗА АНГЛИЯ
САЩ изоставят стриктния си неутралитет към Европейската война. От друга страна назравя конфликтът им с Япония в Азия и Тихия океан. Американо-Британските конференции започват прес 1941г, уточнавайки в общи линии стратегията в случай на намеса на САЩ във войната, а именно съсредоточаването на силите на двете страни срещу Германия, изоставяйки Япония, по възможност за по-късен етап.
През март 1941г. Американският конгрес прокарва заемно-наемния протокол и определя първоначална помощ от 7 милиарда долара предоставени под формата на заем и наем на оръжия и други видове помощ за всяка страна, която президентът посочи. С това САЩ се надява да осигури победа над страните от Оста без намесата на нейните армии. В късното лято на 1941г. обаче Съединените Щати са вече в състояние на необявена война с Германия. През юли 1941г. американската морска пехота е разположена в Исландия, която е окупирана от Великобритания през 1940г., след това американската флота поема задачата да ескортира конвоите във водитв западно от Исландия. През Септември президентът Франклин Делано Рузвелт оторизира корабите на конвойна служба да атакуват бойните съдове на Оста.
B2 АМЕРИКАНО-ЯПОНСКИЯ РАЗЛОМ
Междувременно американските отношения с Япония продължават да се влошават. През Септември 1941г. Япония приниуждава Виши (Франция) да предаде контрола над Индокитай. В отговор на това САЩ забранява износът на стомана, желязо за скрап и керосин за Япония. През Април 1941г., Япония подписва пакт за ненападение със СССР като гаранция за неутралитета на Съветите в случай на конфликт на Япония с Великобритания и САЩ докато те завземат по-голямата част от югоизточна Азия. След немското нападение над СССР, Японските лидери обмислят варианта за нарушаване на пакта и за разширение на изток, но правят най-фаталната си грешка във войната, те избират да засилят техния натиск на югозапад. На 23 юли Япония окупира южен Индокитай. Два дни по-късно САЩ, Великобритания и Холандия замразяват японските активи. Целта е била да се попречи на Япония да закупува нефт, което да доведе до отслбването на армията и превръщането на флота и вонновъздушните и сили безпомощни.
B3 ГЕРМАНСКАТА ИНВАЗИЯ В РУСИЯ
Най-масивният сблъсък във войната започва на сутринта на 22 юни 1941 година, когато повече от 3 милиона немски войници нахлуват в Съветския Съюз. Въпреки, че подготовка на немците е била забележима от месеци и за нея се е говорило открито в дипломатическите кръгове в Москва, съветските части са изненадани. Поради разклатената увереност на Сталин в отбранителните сили на страната по време на Съветско-Финланската война, той отказва да контраатакува немците от страх да не ги предизвика. Още повече, че във Москва са убедени, че блицкригът приложен във Полша и Франция е невъзможен във Немско -Руската война и по тази причина са убедени, че поне през първите няколко седмици войната ще се води по границата. Съветската армия разполага с 2.9 милиона войници дислоцирани по западната граница и отстъпва по въоръжение на германците с 2 към 1 танка и с 2 към 1 самолета. Много техните танкове са остарели, но някои от тях, особено станалият по-късно известен Т34, далеч превъзхождат който и да е от немските танкове. Голям брой самолети са унищожени на земята през първият ден и танковете на по подобие на френските са били пръснати из пехотата, където те не могат да бъдат ефективни срещу германските “панцер” групи. На пехотата отначало е заповядано да контраатакува, което се оказва невъзможно, а след това е забранено да отстъпва, което води до цялостното им изтребление или пленяване.
B3a ПЪРВОНАЧАЛНИ НЕМСКИ УСПЕХИ
За инвазията германците установяват 3 групи армии обозначени като север, център и юг, отправени съответно към Ленинград, Москва и Киев. Хитлер и неговите генарали са съгласни, че техният основен стратегически проблем е да затворят Съветската армия в битка и да я победят преди да успеят да избягат във вътрешнОста на страната. Техните мнения обаче се различават относно начина, по който това да се осъщетви. Повечето генерали са на мнение, че съветският режим ще жертва всичко, за да защити Москва, столицата, центърът на желозопътната мрежа и най-големият индустриален център. За Хитлер, земята и ресурсите на Украйна и петролът в Кавказ са по-важни. Той възнамерява също така да превземе и Ленинград. В резултат се постига компромис – трите клина с основния и най-силен – армия център, на първо време удовлетворява както Хитлер, така и неговите генерали. Военните действия са успешни за около 10 седмици , което се дължи на Руското лято, идеалното време за воюване в СССР, което е било кратко, а и операциите в Балканите довеждат до 3 седнично закъснение от самото начало.
10 седмици изгелждали достатъчни. Чърчил предлага съюз на СССР и Рузвелт обещава да предостави заемно-наемна помощ, но след първите няколко дни техните щабове са уверени, че всичко ще приключи след около месец. До края на първата седмица на юли, армия център пленява 290,000 войници в обкръжения край Бялисток и Минск. На 5 Август, след като пресичат река Днепър, последната естествена бариера по пътя към Москва, армейските части заличават чувала край Смоленск и взимат още 300,000 военнопленници. Достигайки Смоленск, те покриват повече от две трети от пътя към Москва.
B3b ПРОМЯНА НА ХИТЛЕРОВИТЕ ПЛАНОВЕ
Руснаците правили точно това, което германските генерали искали, жертвали огромни количества войска и бойна техника, за да защитят Москва. Хитлер въпреки това не е удовлетворен и въпреки протестите на генералите пренасочва по-голямата част от въоръжението си на север и на юг, за да подпомогне другите 2 групи армии, като по този начин спира настъплението към Москва. На 8-ми Септември армия север прекъсва сухоземната връзка на Ленинград и заедно с Финланската армия от север, поставят града под обсада. На 16 Септември армия юг затваря в гигантско обкръжение източно от Киев 665,000 военнопленници. Хитлер тогава решава да поднови настъплението към Москва и заповядва предислоцирането на въоръжението към армия център.
B3c ОПИТЪТ ЗА ПРЕВЗЕМАНЕ НА МОСКВА
След престой от 6 седмици, армия център подновява действията си на 2 Октомври. В разтояние на 2 седмици тя осъществява 3 големи обкръжения и пленява 663,000 войници. След това есенните дъждове, превръщат неасвалтираните руски пътища в кал и спират настъплението до по-добър период от месеца.
През средата на Ноември времето захладнява и земята замръзва. Хитлер и командващият армия център Фелдмаршал Фьодор фон Бок са изправени пред дилемата да окопаят войските там където са в момента или да ги изпратят напред и да бъдат застигнати от зимата. Желаейки да приключат кампанията с някакъв успех над Москва, те решават да продължат.
През втората половина на Ноември Бок изпраща два бронирани авангарда насочени към Москва. В края на месеца един от тях проправяйки си път към града от северозапад, е бил отдалечен на по-малко от 32 километра. На другият идващ от юг му оставали около 65км. “Панцер” групите обикновено покривали такова разтояние за по-малко от ден, но температурите падали, снегът затрупвал пътищата и нито хората, нито машините били приспособени за екстремни студове. На 5 Декември генеалите ръководещи авангардите докладвали за своето спиране: танковете и камионите замръзвали и личният състав губел желание за бой
B3d СЪВЕТСКАТА КОНТРАОФАНЗИВА
Сталин , който останал в Москва, и неговият фронтови командир Генерал Георги Жуков, задържали своите резерви. Голяма част от тях били от скоро в армията, но някои били закалени ветерани от Сибир. Всички били зимно екипирани. На 6 Декември те контраатакуват и след няколко дни германските авангарди отстъпвали изоставяйки след себе си огромно количество машини и оръжия, станали незиползваеми от студа.
По заповед на Сталин, контраатаката при Москва бързо се превръща в контраофанзива по целият фронт. Немците не пострили никакви защитни линии по възвишенията и не може ли да се окопаят, защото земята била замръзнала като бетон. Някои от генералите препоръчали оттегляне до Полша, но на 18 Декември Хитлер заповядал на войските да не отстъпват от там от където са. След това руснаците отрязали големи части от германския фронт, но напълно достаъчна част от него се запазила, за да поддържа обсадата на Ленинград, да заплашва Москва и да държи западна Украйна в немски ръце.
B4 НАЧАЛО НА ВОЙНАТА В ПАСИФИКА
ОпастнОста от Съветски погром поставя в дилема САЩ и Япония. За Япония това е най-добрата възможност да завладее петролът и другите ресурси на Югоизточна Азия и прилежащите острови, от друга страна те знаят, че не биха могли да спечелят войната със САЩ, която вероятно ще последва. Американското правителство желае да спре Японската експанзия, но се съмнява, че американският народ ще пожелае да води война за това. Освен това, САЩ не желае да се замесва във война с Япония изправена пред ужасяващата възможност да остане сама в свят заедно с триумфираща Германия. След петролното ембарго, Яппонците също притиснати от времето, решават да се придвижат към югоизточна Азия и близките острови.
B4a ПЪРЛ ХАРБЪР
От Декември 1941г. японското ръководство води 2 курса: те се опитват да вдигнат петролното ембарго при условия, при които биха им позволили да завладеят териториите които искат и същевременно се подготвят за война. САЩ настоява за японското изтегляне от Китай и Индокитай, но най-вероятно биха били съгласни на привидно отстъпление с обещание да не се завземат повече територии. След като става министър председател на Япония през средата на Октомври, генерал Тойо Хидеки, определя 29 Ноември като последен ден за преговори преди войната. Карайният срок на Тойо, който е пазаен в тайна, означава на практика , че войната е неизбежна.
Японската армия и флота разработвали в същност план за война, в който те имали огромно доверие. Те предлагали да се направят бързи набези към Бирма, Мала Азия, Източните Индии и Филипините и по същото време да установят защитен периметър в централния и югозападен Тих Океан. Те очаквали САЩ да обяви война, но без да желае да се сражава дълго или достатъчно ожесточено за да спечели. Тяхната най-голяма грижа била американският тихоокеански флот, базиран в Пърл Харбър / Хавай. Ако той реагира бързо, би объркал сериозно техните планове.
Няколко минути преди 8 часа в неделя на 7-ми Декември 1941г. японски самолети базирани на самолетоносачи нападат Пърл Харбър. В рейд траял по-малко от 2 часа, те потопяват или сериозно повреждат 8 бойни кораба и 13 други плавателни съдове. Американските власти разбиват японския дипломатически код и разбират за грозящата атака. От Вашингтон е изпратено предупреждение, но поради забавянето му, то пристига след като рейдът е вече започнал. Японската атака въвлича САЩ във войната на 8 Декември с решеност за борба до край. Германия и Италия обявяват война на САЩ на 11 Септември.
B4b ЯПОНСКАТА КОНКЕСТА В АЗИЯ И ПАСИФИКА
Огромни територии от сушата и океана са завладени от японците, те сякаш са навсякъде по едно и също време. Преди края на Декември те завземат британски Хонг Конг и островите Гилбърт, също така Гуам и островите Уейк, които са във владение на САЩ. Но японската инвазия не спира до тук, те завладяват Британска Бирма, Малайзия, Борнео и държаните от американците Филипини. Британски Сингапур, считан от дълго време като една от най-силните крепости в света, пада под тяхната власт през Февруари 1942г. и през март те окупират Холандските Източни Индии и правят десант в Нова Гвинея. Американските и Филипински части се предават при Батаан на 9 април и съпротивата на Филипините приключва с предаването на Корегидор на 6 май.
Съгласно японския план, те трябвало да преминат към отбрана, след превземането на Нова Гвинея (която е под Австралийска опека), архипелага Бисмарк, островите Гилбър и Уейк, което те успяват да постигнат до средата на Март. Но те се справят толкова добре, че решават да разширят своя защитен периметър северно до Алеутските острови, източно от сотровите Мидуей и на юг през Соломоновите острови и южна Нова Гвинея. Американците възползвайки се от това, че могат да разчитат японските кодове, изпращат флота със специално предназначение. В последвалата битка в Коралово море (7-8 май), сражаващи се изцялло със самолетоносачи, японците са принудени да изоставят своите планове при Порт Морсби.
B4c БИТКАТА ПРИ МИДУЕЙ
Мощна японска сила от 9 бойни кораба и 4 самолетоносача под командването на Адмирал Ямамамото Исороку, командващ японската флота, се отправят към Мидуей през първата седмица на юни. Адмирал Честър Нимиц, който поема командването на тихоокеанската флота след Пърл Харбър, разполага едва с три самолетоносача и седем тежки кръстосвача, но разчита японските радио съобщения. Ямамотто, който е планирал нападението над Пърл Харбър, е подготвил нова изненада. Но този път той се оказва в ролята на изненадания. При Мидуей, на сутринта на 4 юни, американските пикиращи бомбандировачи унищожават 3 от японските самолетоносачи в петминутна атака. Четвъртият е потопен, по-късно на същият ден, след като самолетите му нанасят поражение над американския самолетоносач Йорктаун, който потъва 2 дни по-късно.
Ямамото заповядва цялостно отстъпление на 5 юни. На 6 и 7 юни втора японска сила превзема Киша и Ату от Алеутските острови, но те не представляват достатъчна компенсация за поражението при Мидуей, след което японската флота никога няма да се възстанови. Техните бойни кораби остават незасеганати, но битките при Коралово море и Мидуей показват, че самолетоносачите ще са основните кораби през войната, а 4 от тях били изгубени.
C ТРЕТА ФАЗА: ОБРАТЪТ
В късният Декември на 1941г. Рузвелт и Чърчил и техните главни съветници се срещат във Вашингтон. Те подвърждават стратегията за поражение първо над Германия, защото както изглежда Великобритания ще се нуждае от цялата възможна подкрепа, за да воюва в Европа, войната срещу Япония е оставена изцяло в тежест на САЩ. Те също сформират Съвместен Генерален Щаб (СГЩ), върховен Британско-Американски боенен комитет със седалище Вашингтон, за изработване и изпълнение на съвместната стратегия. На 1-ви Януари 1942г. Съединените Щати, Обидитеното Кралство и Съветския Съюз както и още 23 държави подписват Декларацията на Обединените Нации, в който заявяват решимОста си да не се примиряват със сепаративен мир. “Обединаните Нации” става официално наименование на антиосевата коалиция, но по-често срещаният термин е “съюзниците”, взаимстван от Първата световна война.
C1 РАЗВИТИЕ НА СТРАТЕГИЯТА НА СЪЮЗНИЦИТЕ
По практически съображения, САЩ не може да вземе участие във войната през ранната 1942г. Те нямат войски в Европа и са в разгара на изграждането на сили и преориентирането на родната индустрия. В северна Африка англичаните правят повече от колкото да удържат позициите си. Те освобождават Тобрук на 10 Декември 1941г. и превземат Бенгази в Либия две седмици по-късно. Ромел контраатакува отново в края на Януари 1942г. и ги изблъсква обратно с 300км до Ал Газала и Бир Хакайм, след което следва затишие.
C1a ЕВРОПА
Големият въпрос във войната е бил дали СССР ще преживее още една лятна германска офанзива и руснаците настойчиво подтиквали САЩ и Великобритания да ги освободят от напрежението като започнат офанзива от запад. Генерал Джордж Маршал, американския командващ на генералния щаб, вярвал, че най-добрият начин да се помогне на руснаците и да се постигне бърз край на войната е да се започне струпване на войски в Англия и да се атакува през Ламанша в северозападна Европа. Той искал да се дейтва през пролетта на 1943г. или даже през 1942г. ако СССР изглежда, че скоро ще рухне. Англичаните не искали да се ангажират с действия където и да е преди уреждането на конфликта в Африка и не вярвали, че е възможно сформирането на достатъчно голяма сила за форсиране на канала до 1943г. Ромел разрешава дилемата. През юни той превзема Тобрук се придвижва с 380км в Египет до Ел Аламейн. След това, амриканците се съгласяват да изоставят атаката през канала и подготвят войските за прехвърляне в Англия за инвазия във френска северна Африка
C1b ТИХИЯТ ОКЕАН
Междувременно, въпреки принципното съгласие на САЩ за война първо с Германия, те активно преследват целите си във войната с Япония. Амриканската флота вижда в Тихия океан сцена където те могат да се представят по-ефективно, от колкото в Атлантика или Средиземно море. Генерал Дъглас МакАртър , командир на Филипинския корпус, който е аевакуиран с подвоница в Австралия преди падането на Филипините, е бил воЕнният с най-добра репутация, за да бъде оставен без съответна мисия. Битката при Мидуей спира японците в центалния Тих океан, но те продължават да напредват в югозападния Пасифик по протежение на Соломоновата верига и по суша в Нова Гвинея. На 2 юли 1942г. американските обединени командни щабове (ОКЩ) ръководят морски и съхопътни сили в южния и югозападен Пасифик за да спрат настъплението на японците и да ги прогонят от Соломоновите острови и североизточна Нова Гвинея, както и да елиминират силната база на японците изградена в Рабаул (Нова Британия) в Бисмаркския Архипелаг (днешна Папуа Нова Гвинея)
C2 РУСКИЯТ ФРОНТ: ЛЯТО 1942 ГОДИНА
В най-критичната зона на войната – СССР, инициативата преминава отнова на страната на германците през лятот на 1942г. Съветските успехи през зимата се следват от погроми през пролетта. Пораженията южно от Ленинград, край Харков и Крим струват повече от половин милион нови военнопленници. Немците нямат такива големи загуби, но и за тях битките излизат скъпо, особено след като руснаците вече имат 3 повече човешки ресурси на тяхно разположение. Освен това самонадеянОста на Хитлер го довежда до колосална грешка. Той е бил толкова убеден в победата през 1941г. , че сприра производството на по-голямата част на оръжия и амуниции за армията и реорганизира индустрията да работи за военно въздушните сили и флота с които той смята да приключи с Англия. Той възобновява производството за армията през Януари 1942г., но подемът няма да достигне фронта до късното лято. Съветската производителност на оръжия постоянно расте, а и тяхната индустриална баз е по-голяма от германската.
Гледайки напред към лятото, Хитлер знае, че вече не би могъл да постигне отново цялостно настъпление в три посоки. Някои от генералите говорят за изчакване с една година до пълното възстановяване на армията, но Хитлер е решен да постигне победа през 1942г. Той разполага с достатъчно войски и оръжия, за да доведе южния фланг на източния фронт до почти пълна мощ и вярва, че ще успее да принуди Съветското командване да пожертва основните си сили опитвайки се да защити мините за каменни въглища в Донецкия басейн и нефтените полета в Кавказ.
C2a ГЕРМАНЦИТЕ НАСТЪПВАТ КЪМ КАВКАЗ
Офанзивата започва близо до Харков на 28 юни 1942г. и за по-малко от 4 седмици армиите превземат Донецкия басейн и се отправят към река Дон. Превзетата територия е смайваща, но броят на убитите или пленени войници е относително малък. Сталин и неговите генерали правят най-щастливата си грешка през войната. Вярвайки ,че германците ще поведат втора, по-силна атака към Москва, задържали резервите си и позволили на южните си армии да отстъпят. Хитлер окуражен от лесното и бързо напредване изоставя плановете си в последната седмица на юли. Първоначално той възнамерявал да достигне до Сталинград, да създаде силен фортпост на река Волга и едва тогава да изпрати сили на юг към Кавказ. На 23 юли той заповядва 2 армии да продължат настъплението към Сталинград и 2 да ударят на юг и пресичайки река Дон да завладеят нефтените полета при Майкоп, Грозни и Баку.
Руснаците изглеждали да са пред разруха, след немският пробив в Кавказ, който покрива 300км до Майкоп до 9 Август. Хитлеровата стратегия, обаче поставя проблем: 2 сили движейки се далеч една от друга, не могат да се поддържат еднакво поради силно повредените железни пътища на окупираните територии. През 2-та половина на Август той пренасочва повече провизии към Сталинград и походът към Кавказ се забавя. Въпреки това успехът се предусещал когато 6-армия и 4-та панцер група приближават предградията на Сталинград на 3 Септември.
C2b РУСКИЯТ ГЕРОИЗЪМ КРАЙ СТАЛИНГРАД
СССР достига най-ниската си почка през войната в края на юли 1942г. Отстъплението става почри безконтролно, и немците достигали позиция да да ударят северно по течението на Волга а също и към Кавказ. На 28 юли Сталин издава най-известната си заповед – “Нито крачка назад!” Докато прилага жестоки наказания за страхливците и дезертьирите, той оставя комунизма на заден план и призовава войските да водят “отечествена” война за Русия. Както Хитлер, по този начин той повежда войната по своите виждания. През късният Август той заповядва на своите най-добри военни професионалисти , Жуков, който организира московската контраофанзива през Декември 1941г. и председателят на генералния щаб генерал Александър Василевски да се справят с положението в Сталинград. Те предлагат да изтощят врага в кървави сражения за града, докато в същото време прегрупират силите за контраатака.
C3 ГУАДАЛКАНАЛ
Оста доминира на всички фронтове през средата на лятот на 1942г. Сталинград и Кавказ както изглеждало в ръцете на Хитлер и Ромел бил на изтрел разстояние от Суецкия канал. Японците окупирали Гуадалканал в южния край на Соломоновите острови и се предвижвали към форд Морсби. През следващите 6 месеца обаче Оста била спрЯна и преминала в отстъпление в СССР, Северна Африка и Пасифика.
Американската морска пехота акустира в Гуадалканал на 7-ми абгуст 1942г. Срещу малък японски гарнизон десантът е бил лесен. Японците отговорили бързо и ижесточено по вода и въздух. Изходът зависел от способнОста на японската флота да докара подкрепления, а тя била значителна, докато способнОста на американската флота да поддържа пехотата понякога била под въпрос. Докато пехотинците се сражавали с решителния враг в изтощителния тропически климат, от 24 Август до 30 Ноември флотата се била в 6 големи сражения във водите около острова. Загубата на кораби и самолети били значителни и за двете страни, но японците били по-силно засегнати, защото не можели да си позволят да водят изтощителна война с американците. Техните кораби не се появили повече след Ноември и американците обявили островите за свободни на 9 Февруари 1943г.
C4 АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ОФАНЗИВА В СЕВЕРНА АФРИКА
Обратът в Северна Африка започва на 31 Август 1942г., когато Ромел атакувал южния фланг на британската линия западно от Ел Аламейн бил спрян при хълма на Алам ал Халфа и бил отблъснат на 7 Септември. Новоназначеният Британски командващ Бърнард Монтгомъри, атакува северният фланг на 23 Октомври в методически подготвена офанзива и към 5 Ноември принудил Ромел да отстъпи. Американски и британски войски сражаващи се заедно под командването на Генерал Дуайт Айзенхоуер започват акустиране в Мароко и Алжир на 8 Ноември, американците при казабланка и Оран, а англичаните при Алжир. Германците изпращат подкрепления в Тунис и окупират цяла Франция. Те възнамерявали да изпратят 5-та панцер група под командването на Генерал Юрген фон Армин своевременно за да спре Айзехауер в западен Тунис до средата на Декември. Ромел достигнал до линията Марет в южен Тунис през ранния Февруари 1943г. и започва атака срещу американците като ги отблъсва назад с 80км. и извън жизненоважния проход Касерина. Това е неговият последен успех. Хитлер го отзовава през март, когато Американците и англичаните приближили от запад и юг. След като били отрязани от техните бази и натикани в обръчи при полуостров Кейп Бон, 275,000 германци и италианци се предават на 13 май.
C5 СЪВЕТСКАТА ПОБЕДА ПРИ СТАЛИНГРАД
На източния фронт немците напредвайки към Сталинград и Кавказ прибвят нови около 1100 км към тяхната линия. Нямало достатъчно германски войски за да поддържат огромното разстояние и Хитлер трябвало да използва войски предоставени от неговите съюзници. Следователно, докато 6-та и 4-та германска армия били заети при Сталинград през Септември и Октомври 1942г. , техните флангове от ляво и от дясно се защитавали от Румънски армии. Италиански и Унгарски армии били разположени по-нагоре по течението на река Дон.
На 19 Ноември в сняг и мъгла, съветските бронирани авангарди атакували румънците западно и южно от Сталинград. Техните остриета се срещнали 3 дни по-късно при Каласх на река Дон, обграждайки 6-та армия, около половината на 4-та армия и част от румънските единици. Хитлер заповядва на командира на 6-та армия Фридрих фон Паулус да се държи в обкръжението като му обещал да го снабдява по въздуха и изпраща Манщайн тогава вече Фелдмаршал да организира освобождението. Снабдяването по въздуха не успява да достави 300-те тона провизии, от които Паулус има нужда всеки ден и освобождението от страна на Манщайн е осуетено. Разтоянието между войските достига до 55км към края на Декември. Шестта армия била обречена ако не се опита пробие обръча, което Хитлер отказва да разреши.
Руснаците нахлуват в обкръжението то 3 страни през Януари 9143г. и Паулус се предава на 31 Януари 1943г. Битката коства на германците около 200,000 войници. В равносметката след Сталинград, от части поради поражението на италианските и унгарски армии, германците били принудени да отстъпят от Кавказ назад до приблизително същата линия, до която те започнали лятната офанзива през 1942г.
C6 КОНФЕРЕНЦИЯТА В КАЗАБЛАНКА
От 14 до 24 януари 1943г. Рузвелт и Чърчил заедно с технте щабове се срещат в Казабланка за да положат стратегията за периода след кампанията в Северна Африка. Американските висши военни искали да пристъпят към директният удар през Ламанша срещу Германия. Британцие красноречиво говорейки от името на Чърчил, аргументирали превъзходствата от спечелването на “огромни ползи” в Средиземноморския басейн в Сицилия и Италия като начало. Рузвелт подкрепил британците и амриканските военни успяли само (няколко месеца по-късно) да издействат съгласие да не се прехвърлят повече войски в Средиземноморието освен тези ,които вече били там, а всички останали да се групират в Англия за атака през канала през 1944г. Рузвелт шокира отново своите военни като обявява, че нищо освен безусловна капитулация, не че бъде прието, от която и да е от силите на Оста. Политиката била водена с цел да се даде гаранция на руснаците, които трябвало да изчакат поне още една година за пълноценен 2-ри фронт и по-скоро давала възножност на Оста да подсили своите позиции.
C7 БОМБАНДИРОВКИТЕ НАД ГЕРМАНИЯ
Като прелюдия към отложената атака през канала, Британците и Американците решават в Казабланка да започнат стратегическа въздушна бомбена офанзива над Германия. Първоначално те се уговарят само за времето, но не и за начина. Британците в резултат на горчивия си опит с дневните бомбандировки в началото на войната, конструирали своите тежки бомбандировачи Ланкастъри и Халифкси за нощни атаки, което означавало бомбандиране на определени райони,( но не и на конкретни цели – бел. прев.). Амриканците вярвали, че техните Б-17 “Летящи Крепости” и Б-24 “Освободители” били въоръжени и бронирани достатъчно тежко и били подходящи за дневни прецизни бомбандироваки по предварително набелязани цели. Различията били преодолени като се дало възможност на всяка от страните да ръководи самостоятелно своята офанзива и довело като резултат да 24 часово бомбандиране. Британският метод бил илюстриран с 4 бомбени атаки на Хамбург през късният юли на 1943г. през, които по-голямата част от града била опожарена и повече от 50,000 души загинали. Американските загуби на самолети и екипажи нараствали прогресивно, когато те прониквали дълбоко в Германия. След ранния октомври на 1943г. когато ударите над заводите в Швайнфурт довели до 25% загуби, дневните офанзиви трябвало да бъдат намалени до появата на изтребители с широк обхват на действие.
C8 БИТКАТА ПРИ КУРСК
Преди края на зимните боеве по Източния фронт през март 1943г., Хитлер знаел, че не е може да води нова лятна офанзива и говорел за изграждане на източна стена подобна на укрепената Атлантическа стена която стрял по протежение на западноевропейското крайбрежие. Дългото зимно отстъпление обаче, съкращава достатъчно фронта за да му даде излишък от почти 2 армии. То също така оставя широко западна изпъкналост във фронта около град Курск. За Хитлер възможнОста за още едно голямо обкръжение била твърде твърде добра, за да я пропусне.
След като чакал 3 месеца за да дойдат повече нови танкове на обединените линии, Хитлер, започва битката при Курск на 5 юли с атаки северно и южно през отворения източен край на издатината. Жуков и Василевски също спряли погледа си на Курск и тежко подсилили фронта около наго. През най-голямата танкова атака през войната, руснаците сражавйки се задържали настъплението на германците до 12 юли. Тогава Хитлер се отказва от операцията тъй като американците и британцие направили десант в Сицилия и той трябвало да прехвърли дивизии в Италия (естествено, че Чичо Сам ще оправи работата !!! –бел. прев). С това стратегическата инициатива преминава на страната на Съветския Съюз окончателно.
C9 ИНВАЗИЯТА В ИТАЛИЯ
Три американски, една канадска и три британски дивизии акустират в Сицилия на 10 Юли. Те осъществили пробив през острова от южните брегови плацдарми за 5 седмици срещу 4 италиански и 2 германски дивизии и пречупили съпротивата на Оста на 17 Август. Междувременно Мусолини бил свален от власт на 25 Юли и италианското правителство започнало преговори довели до примирие подписано тайно на 3 Септември и опвестено на 8 Септември. На 3 Септември 3 части от 8-ма Британска армия на генерал Монтгомъри пресича проливът при Месина от Сицилия към върхът на Италианския ботуш. 5-та американска армия под командването на генерал Марк Кларк провежда десант край Салерно на 9-ти Септември и към 12 Октомври британците и амриканците образуват сравнително силна линия през полуострова от река Волтуно северно от Неапол до Термопилите на Адриатическото крайбрежие. Капитулацията на италианците донася малко военно преимущество на Съюзниците и германците спират настъплението им при линията Густав около 100 км южно от Рим. Десантът при Анцио на 22 Януари 1944 не успява да разклати линията Густав която била здраво укрепена при река Лири и Монте Казино.
C10 СЪЮЗНИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ СРЕЩУ ЯПОНИЯ
Стратегията срещу Япония се развива на етапи през 1943г. Първоначалната цел била да се осигурят бази по бреговете на Китай (от които Япония да бъде бомбандирана и по-късно завладяна) чрез британски и китайски набези през Бирма и източен Китай и амрикански пробиви през островите на централния и югоизточен пасифик към Тайван и Китай. Към средата на годината било видно, че нито британските нито китайските пробиви щели да се осъществят. Впоследствие останали само 2-та американски пробива, чиито цели продължавали да бъдат Формоза и китайското крайбрежие.
C11 АМЕРИКАНСКОТО НАСТЪПЛЕНИЕ В ПАСИФИКА
В Тихия океан амриканските войски си възвърнали остров Ату от Алеутския архипелаг чрез ожесточени боеве при 3 седмична битка започнала на 23 май (японците евакуирали Киска преди американците и канадците да акустират там през Август.) Основните действия се водели в югозападнаия пасифик. Там американските и новозенландски части под командването на адмирал Уилям Халси напреднали към Соломоновите острови превземайки Нова Джорджия през август и широки брегови плацдарми в Бугенвил през Ноември. Австралийци и американци под командването на Макартър изблъскали японците от цялото източно крайбрежие на Нова Гвинея и превзели Лае и Саламауа през Септември. Мисията на Макартър и Халси била да превземат Рабаул, но те осъзнали при акциите при Соломоновите острови, че контролът по небе и вода бил достатъчен за да нутрализира японските брегови гарнизони и да ги направи безполезни. Десантите на Нос Глочестър, Нова Британия, през Декември, на Адмиралтейските острови през Февруари 1944 и при островите Емирау през март 1944 поставят Рабаул в обсада. Неговият 100,000 гарнизон в резултат на това не можел повече да бъде повече нито адекватно снабден нито евакуиран.
Пробивът в централният Тих океан бил забавен след началото си. Югозападните тихоокеански острови били съответно обединени заедно, летищата на един от тях могли да окажат подкрепа за настъплението към останалите и японската флота се бояла да рискува своите кораби между редовете наземно базирани самолети. В централния пасифик обаче, островите били разпокъсани на големи разстояния и били необходими мощни флотски сили за подкрепа на десантите, особено самолетоносачи, чиито брой не бил достатъчен до късната 1943г.
Първият централно-тихоокеански десант бил на Гилбъртовите острови при Макин и атола Тарауа през Ноември 1943. Остров Бетио от атола Тарауа, 291 акра коралови пясъци и бетонени и изградени от кокосови трупи бункери, струвал на 2-ра морско-пехотна дивизия 3000 жертви за 3 дни. По-интензивни предварителни бомбандировки и по-голям брой трактори-амфибии способни да прекосят заобикалящите рифове довели до падането на някои от Маршалските острови със значително по-малко жертви.
D ФАЗА ЧЕТИРИ: ПОБЕДАТА НА СЪЮЗНИЦИТЕ
След битката при Курск, последното съмнение относно Съветските сили било дали те ще съумеят да проведат упешна лятна офанзива. Тя била разгърната през първата седмица на Август 1943 когато със светкавични атаки германската линия била пробита северно и западно от Харков. На 12 Август Хитлер заповядва да започне изграждането на източна стена по течението на река Нарва и езерата Псков и Пейпус, зад група армии Север и реките Десна и Днепър зад група армии Център и Юг. През 2-рата половина на месеца Съветската офанзива се разраства на юг по течението на река Донец в сектора на група армии център.
На 15 Септември Хитлер разрешава на група армии юг да отстъпи до река Днепър, в противен случаи най-вероятно ги грозял погром. Той също така заповядва всичко на изток от реката, което може да бъде използвано от противника да бъде изтеглено на буксир, изгорено или взривено. Тази “опожарителна политика”, както била наречена, можела да бъде осъществена само частично преди армиите да пресекат реката в края на месеца. От този момент нататък тази тактика била прилагана по отношение на всяка територия преотстъпена на руснаците.
Зад реката немските части не намерили и следа от източна стена и били първоначално принудени да се сражават от 5 руски предмостови укрепления. Високият западена бряг на реката бил най-добрата защитна линия останала в Съветския Съюз и съветската армия под командването на Жуков и Василевски се сражавали ожесточено за да предотвратят възможнОста германците да се укрепят там. Те изолирали германските войски в Крим през Октомври, превзели Киев на 6-ти Ноември и преминали в защита през зимата.
D1 ТЕХЕРАНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
В края на Ноември Рузвелт и Чърчил отпътували за Техеран за своята първа среща със Сталин. Президентът и премиерминистърът вече били одобрили план под кодовото название “Оувърлорд” за атака през Ламанша. Рузвелт приел присърце идеята за осъществяване на Оувърлорд възможно най-рано през 1944, когато времето позволи. В Техеран Чърчил пледирал да се даде приоритет на Италия и нови офанзиви на Балканите и в южна Франция, но не срещнал подкрепата на Сталин и Рузвелт. Оувърлорд бил насрочена за май 1944г. След срещата, генерал Айзенхауер бил отзован от средиземно море и му било поверено върховното командване съюзническите войски, чиято цел била да организира и осъществи Оувърлорд.
Техеранската конференция отбелязва най-вискота точка в Източно-Западното военновременно сътрудничество. Сталин отишъл на срещата като славен военноначалник. Голямо количество американска заемно-наемна помощ се стичала в Съветския Съюз през Мурманск и Персийския залив и решението за Оувърлорд задоволило отдавнашното Съветско настояване за откриване на 2-ри фронт. В същото време отношенията се изострили с наближането на руските войски към границите на малките източно-европейски държави. През май 1943г. германците представили доказателства свързващи СССР със смртта на около 11,000 полски офицери погребани в масови гробове в Катинския лес близо до Смоленск. Сталин имал студени отношения с изгнаническото полско правителство в Лондон и настоял в Техеран както по-рано, Съветско-Полската граница да бъде същата установена след падането на Полша през 1939г. Той също така реагирал с едва прикрита враждебност на предложението на Чърчил за Британско-Американски пробив на Балканите.
D2 ГЕРМАНСКАТА ПОДГОТОВКА ЗА ОУВЪРЛОРД
Хитлер очаквал нападение от северозападна Европа през пролетта на 1944г. и го посрещнал като шанс да спечели войната. Ако успеел да изтласка американските и британски сили от бреговете, мислел, че те скоро няма да се опитат пак. Тогава той би могъл да хвърли всичките си сили, близо половината от които били на запад, срещу СССР. През Ноември 1943г. той съобщил на своите командири на източния фронт, че няма да получат повече подкрепления докато нападението не бъде отблъснато.
През Януари 1944г. Съветската защита вдига обсадата на Ленинград и изтласква група армии север назад до линията река Нарва - езерото Пейпус. Там германците намерили слабо убежище, което само в някои части на източната стена било в известна степен укрепено. По южния фланг, успешните офанзиви водени през Март и Април, принудили немците да отстъпват на широки територии, като останали да владеят само малки късчета Съветска териториия. По-голямата част от 150-те хиляди германци и румунци в Крим загинали или попаднали в плен след като закъснялата спасителна акция не успяла да ги евакуира през Севастопол. От друга страна достатъчно танкове и въоръжение били произведени за екипирането на нови дивизии на запад и попълването някои изгубени на изток. Военно-въздушните сили имали 40% повече самолети в сравнение със същия период на миналата година и производството на синтетично гориво достигнало своят пик през април 1944г.
D3 ИНВАЗИЯТА В НОРМАНДИЯ
На 6-ти юни 1944 в денят на началото на Оувърлорд американската 1-ва армия под командването на генерал Омар Брадли и британската 2-ра армия командвана от генерал Майлс Дъмпси установили брегови плацдарми в Нормандия по бреговете на Френския канал. Немската съпротива била ожесточена и авангардите на съюзническите войски не отговаряли на предварителните очаквания за тяхната сила. Въпреки това мощтната контраатака, с която Хитлер възнамерявал да посрещне завоевателите не се осъществила нито на същия ден нито по-късно. Огромното превъзходство във въздуха на съюзниците над северна Франция затруднило Ромел, който бил натоварен с командването, да разгърне ограничените си резерви. Още повече Хитлер бил убеден, че десантът в Нормандия бил за отвличане на вниманието и че основното нападение ще дойде северно от река Сена. Той отказал да предислоцира дивизиите, които се намирали там и настоял да се придвижат подкрепления от по-отдалечени райони. Към края на юни Айзенхауер разполагал с 850,000 души и 150,000 машини, достигнали френския бряг.
D4 СЪВЕТИТЕ СИ ВРЪЩАТ БЕЛАРУС
Германският източен фронт бил спокоен през пъвите три седмици на юни 1944г. Хитлер очаквал лятна офанзива от страна на руснаците която той и неговите военни съветници вярвали, че ще дойде от южния фланг. От Сталингранд насам Съюзът концентрирал основните си сили там и германците мислели, че Сталин ще се изкуши да настъпи към Балканите – историческата цел на руските амбиции. Въпреки, че група армии център държали Беларус – единствената голяма съветска територия която продължавала да бъде в немски ръце и въпреки сигналите за Съветското прегрупиране срещу централните немски армии те не вярвали, че опаснОста е реална. На 22 и 23 юни 4 съветски армии, 2 командвани от Жуков и 2 от Василевски нападнали групи армии център. Превъзхождани в съотношение от около 10 към 1 в точките на атаката и поради заповедта на Хитлер да не отстъпват, армиите започнали да се разпадат почти едновременно. Към 3 юли Съветските авангарди настъпващи от североизток и югоизток се срещнали в Минск – столицата на Беларус и група армии център загубили 2/3 от своите дивизии. До третата седмица от атаката фронтовете на Жуков и Василевки напреднали с около 300 км. Съветското командване отпразнувало тази победа с парад на 17 юли с 57,000 германски военнопленници включително 19 генерали по улиците на Москва.
D5 ПОКУШЕНИЕТО СРЕЩУ ХИТЛЕР
Група немски офицери и цивилни решили през юли, че само премахването на Хитлер ще е последната възможност да се прекрати войната преди тя да помете немската територия от 2 посоки. На 20 юли те се опитали да го убият като поставили бомба в щабквартирата му в източна Прусия. Бомбата експлодирала, ранявайки известен брой офицери, повечето от които фатално, но нанасяйки незначителни рани на Хитлер. В последствие Гестапо изловило всички заподозрени в атентата. Един от заподозрените бил Ромел, който се самоубил. Хитлер излязал от опита за покушение по уверен във властта си от когато и да било.
D6 ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ФРАНЦИЯ
Тъй като към 24 юли американските и британски сили били задържани по бреговете на Нормандия, като съумяли да превземат Сен Ло и Кан, Брадли започнал пробив на следващият ден с атака южно от Сен Ло. След това фронтът започнал да се разширява бързо и Айзенхауер прегрупирал силите си. Монтгомъри поел командването на 2-ра британска и 1-ва канадска армия. Брадли поел команването на ново сформираната 12-та армейска група състояща се от американските 1-ва и 3-та армии командвани от генерал Къртни Ходжис и генерал Джордж Патън.
След като американците достигнали източно от Авранш през първата седмица на

kotence_91
02-24-2010, 20:07
Приятно четене 8-)
По-лесно щеше да е от учебника :)