PDA

View Full Version : История...



darkness848
02-24-2010, 17:04
Моля Ви, спешно се нуждая от информация за The Visigoth и за The Franks... Понеже не съм ги учила в България не знам как са имената им на български :( Ако можете дайте ми някаква информация за тях. И най-вече за произход, местоположение в Испания и съответно Франция, за столиците им във Испания и Франция, имена на велики царе иии нещо за тяхната религия... Благодаря ви предварително. :-) :-)

kotence_91
02-24-2010, 19:30
Дали това става :o

Държава на Франките (451-987 г.)

451 г.
Франките са голям племенен съюз, формиран от няколко по-стари германски племена, Делят се на салически франки (те живеят по долното течение на р. Рейн и морското крайбрежие) и рипуарски франки (живеещи по горното течение на р. Рейн и Шелда). В битката на Каталунските полета франките воюват срещу хуните като съюзници на римляните. Към средата на V в. салическите франки разпростират владенията си на юг и запад до Сома. Рипуарските франки се настаняват между р. Маас и Рейн.

Краят на V — началото на VI в.
Т. нар. „Салически закон" („Салическа правда") или запис на съдебните обичаи на салическите франки. Този закон (предполага се, че е направен още когато Хлодвиг е жив) представлява най-важиият извор, макар и дискусионен по много проблеми, характеризира тогавашния обществено-икономически строй на франките. Важността му се състои в това, че в него намира отражение еволюцията на франкското общество от първобитнообщинния строй към феодалния. За настъпилите в този закон промени свидетелстват неговите по-късни допълнения, както и кралските разпореждания (капитуларии). Тези материали показват, че в обществото на франките е времето се задълбочава процесът на общественото разслоение. В резултат на това нараства броят на хората, които се намират във феодална зависимост. Те са с ограничена лична свобода, лишени са от земя и са принудени да плащат феодална рента. Същите обществено-икономически процеси се развиват и при формиране на феодалните отношения в други страни.

534 г.
Франките завладяват Бургундското кралство (варварско кралство на германското племе бургунди, възникнало през 413 г. на левия бряг на р. Рейн).

542 г.
Франките покоряват последните владения на вестготите в Галия. Отвъд Рейн под тяхна власт минават също Алемания, Тюрингия, Бавария и земите, населени от някои сакски племена. През втората половина на VI в. в резултат на териториалното разширение, както и от политическата активност на франкските владетели, франкската държава се утвърждава като най-крупното и значително държавно образувание в Западна Европа през епохата на зараждането и утвърждаването на феодалните отношения.

Хлотар I (558—561 г.),

кралица Брунхилда (596—613 г.).

629—639 г.
Управление на Дагоберт I, син на Хлотар II, който засилва кралската власт и обединява държавата за кратко време.

639—751 г.
Период на т. нар. „Лениви крале", последни представители от династията на Меровингите. Наречени са така, защото загубват всякаква реална власт, запазват само кралската си титла.

715—741 г.
Управление на Карл Мартел („Чукът"), син на Пипин II. Ръководи държавата като майордом

751-768 г.
Управление на Пипин Къси, първият франкски крал от династията на Каролингите. Управлява като майордом, а от 751 г. — като крал на франките

768-814 г.
Управление на Карл Велики, могъщ франкски владетел, първороден син и приемник на Пипин Къси, виден представител на династията на Каролингите.
* * *
Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати. Те установяват трайна държава на територията на част от съвременните Франция и Германия (Франкония), образувайки историческото ядро на тези две страни.
Първите сведения за франките се отнасят към III в. Тогава възникнал този съюз от западногермански племена, обитаващи до рейнската граница на Римската империя.
Около 358 г. вече съществували 2 франкски военноплеменни съюза: рипуарски и салически. През 30-те години на IV в. салическите франки използвайки затрудненията в империята увеличили територията си до р. Сома.
При Хлодвиг /481 - 511 г./ франките разбили римския наместник на Галия Сиагрий в битката при Соасон през 486 г. През 496 г. Хлодвиг и семейството му били покръстени и християнството станало официална религия сред франките. Той издал и нареждане да бъде направен запис на обичайното право.
Наследниците му също се стремяли да копират римските институции, за да легитимират властта си, а Карл Велики дори бил провъзгласен за император от римския папа. Франкското кралство е и единственото варварско кралство, което оцеляло и дало началато на съвременната едноименна европейска държава.
Франкската държава претърпява множество последователни разделения. Тъй като у франките липсва усещането за res publica, те разглеждат държавата като част от своята частна собственост и съгласно обичая я разделят между живите си синове. Тази практика обяснява донякъде трудностите при точното описание на датите и физическите граници на франкските кралства и владетелите на отделните части. Намаляването на грамотността при франкското управление усложнява проблема — от тях са останали малко писмени сведения. Като цяло две династии управляват Франкското кралство — първо Меровингите, а след това Каролингите.

kotence_91
02-24-2010, 19:38
ТЕМА:Вестготско кралство

В края на IV в. на н.е. започнали особено големи масови придвижвания на варварски племена и нахлуването им в територията на Римската империя.Настъплението на германски и негермански варварски племена срещу империята било предизвикано,първо от задълбочаването на имущественото и социалното неравенство в тяхната среда,и второ от стремежа да увеличат богатствата, за да заграбят земи и военна плячка.
Една след друга никнели варварските държави:на вестготи,вандали,бургунди, уни,франки,остготи,лангоба рди.Те имали свой неповторим облик,но техните институции,административе апарат,правни норми,начин на управление коренели началото си от късноримската обществена система с нейните традиции.
Вестготите,съседи на остготите,страхувайки се от хунски нападения,се вдигнали заедно със семействата си от старите си места,преминали през Дунав на територията на Римската империя през 376 г,били заселени от римското правителство в Мизия като федерати-съюзници на империята.Заселени в пограничната област като федерати, вестготите запазили управлението и обичаите си и трябвало да носят военна служба за охрана на границите си.Но въпреки обещанията римските власти не ги осигурявали с продоволствие.Гладът,изнуд ванията и насилията от страна на римските чиновници подтикнали вестготите към въстание.
Значителна помощ на вестготите оказали присъединилите се към тях рудари,работещи в рудниците на Тракия , и много варвари германци,които били роби на римляните.През 378 г. в битката при Адрианопол римската армия била разгромена от готската конница,а император Валент загинал.
Към 382 г. римския император Теодосий успял да потуши въстанието.Вестготите били заселени като федерати в Мизия,Тракия и Македония.След 395 г. вестготите отново въстанали и опустошили значителна част от балканския полуостров.възглавявал ги вождът Аларих от знатния род на Балтите избран за крал.Въстанието било мъчно потушено.Рим бил принуден да даде на вестготите за заселване боата провинция Илирия в западните части на Балканския полуостров.
По нататъшната война на вестготите с Рим се преместила в Западната империя.В началото на V в вестготите нахлуват в Италия.След 408 година натискът на вестготите се засилил поради това ,че римското правителство свалило пълководеца Стилихон,който удържал редица победи над тях.На страната на Аларих преминали много варвари германци от войските на Стилихон,а също и голям брой римски роби.Няколко пъти Аларих стигал до Рим и го обсаждал.През 410 г. Рим бил превзет от вестготите и разграбен.Въпреки това борбата между Рим и варварите продължавала.В Италия вестготите не можели да се задържат поради недостиг на продоволствие.След несполучлив опит да се прехвърлят в Сицилия и оттам в Африка вестготите под предводителството на приемника Аларих Атаулф преминали в Южна Галия.
Римските власти в Галия не можали да окажат успешна съпротива на вестготите.След неколкогодишна борба вестготите по договор с правителството на империята се заселили като федерати в Югозападна Галия.Тук през 418г възниква първата варварска държава на територията на Римската империя-Вестготско кралство със столица в Толоза .Това било голямо събитие,повратен момент в историята.Разгромен,импера тор Хонорий(395-423)се принудил да сключи с варварите мирен договор.Тук процъфтели градовете Бордо,Ангулем,Септ,Пуатие и др.
Като съюзник на римския император Валентин III през 439 г. кралят на вестготите Теодорих (419-451) разбил при Тулуза разбунтуваните римски легиони.В битката при Каталунските полета 451 г. вестготи,римляни и франки победили хуните,провождани от Атила.
В друго сражение ,пламнало 456 г. при Асторга крал Теодорих II разгромил свевите.Териториите на кралството се простирали от Лоара до Пиринеите.
В качеството си на съюзници на императора вестготите се сражавали под знамената на нейната армия срещу свеви и вандали,срещу хуни.Включили се и в походите за смазване въстанието на багаудите в Таракона.кралете проявили стремеж да разширяват границите на своята държава.При крал Ейрих (466-484) били присъединени Южна и Средна Галия,както и големи територии от Испания.
В кралството на вестготите се занимавали със земеделие и скотовъдство.Още при своето заселване те извършили поземлена реформа:конфискували2/3 от именията на земевладелците и останалите представители на аристокрацията.Била разграбена и поземлената собственост на императорския фиск.
През 507 г. франкския крал Хлодвиг разгромил крал Аларих II 9484-507),който намерил своята гибел,значителни територии от вестготското кралство били присъединени към франкската държава.Средище на вестготите станала Испания.Към средата на VI в. столица станала Толедо,превърнал се във водещ политически,стопански и културен град на вестготското кралство.
Вестготското кралство навлязло в периода на най-голям разцвет.При кралете Леовигилд (507-586) Рекаред (586-601) били разширени границите на държавата.Кралството на свевите било присъединено към кралството на вестготите.
Външнополитическата завоевателна политика на вестготите продължила.Крал Леовигилд отвоювал територии,завладени от Византийската империя.Той смазал въстание на баските и селски бунт в Ороспед.Ликвидирал и недоволството на жителите на Кордова,които подкрепили бунта на селяните през 572г.
В живота на кралството настъпила политическа криза.От 579 г. до 585 г. бушувала гражданска война.Владетелят на Бетика се разбунтувал и се обявил за крал,но Леовигилд смазал протеста,който бил подкрепян и от византийци и свеви.Въстания вдигнали и някои ариански епископи,които не били доволни от управлението на крал Рекаред.
Арабската инвазия поставила край на вестготското кралство.През 711 г. Муса ибн-Нусаир,губернатор на халифата на Омайядите в Северна Африка изпратил около 10 000-на армия в Пиринейския полуостров.Армията имала да реши една единствена задача:да покори кралството на вестготите.В битката на 19.07.711 г. кралят на вестготите Родерих бил разбит.До 718г. последната съпротива пресекнала и вестготското кралство преустановило своето съществуване.Запазила своята самостоятелност само Астурия.
В историческата литература все още се дискутира върху вестготското кралство.Една част от историците виждат в него продължение на социално-политическата система на Римската империя,друга част търсят елементи на зараждащи се феодални отношения:васални отношения,бонифиции и др.По всяка вероятност държавата на вестготите се отличава с преходни елементи на обществено устройство.
Картината на религиозните формации във вестготското кралство била сравнително пъстра.В началото се разпространило арианството,но постепенно се засилило влиянието на римската църква.Крал Рекред приел християнството 587г. и го обявил за официално.Голяма роля за утвърждаването на католицизма изиграл крал Леовигилд.Започнал интензивен духовен живот.