PDA

View Full Version : "драматичният възел в разказа дервишово семе"



tansu95
02-25-2010, 12:36
Много ви моля помогнете ми трябва да напиша интерпретативно съчинение на тема "драматичният възел в разказа дервишово семе" много ви се моля колкото се може по бързо защото е за утре! благодаря ви предварително!

Липсва описателно заглавие!
kalpazanka

kotence_91
02-25-2010, 19:09
Драматичния възел в разказа,,Дервишево семе,,на Николай Хайтов

Деситилетия наред различни поколения читатели продължават да водят интимен диалог с Хайтовите герои от ,,Диви разкази,,.Те ни отвеждат в един на пръв поглед примитивен,изостанал и груб от гледна точка на съвремието,свят.Но често тяхният морал е много по-висок от този на хората в модерното общество.Независимо от грубите им действия на, тях им е писано да открият в себе си любовта и доброто.Така става и с Ромадан,героят от разказа,,Дервишево семе’’.
,,Възелът’’ в душата на Рамадан е основният двигател на дейстието в творбата.Той е метафора на сложните чувства,които бушуват вътре в героя.От една страна,това е драматичният сбъсък между любовта и желанието за отмъщение.От друга,това е противоречието,което се поражда между индивидуалните копнежи на отделния човек и повелята на родовата традиция за съхранение и продължение на рода.
Разнопосочни чувства и страсти разпъват на кръст душата на Ромадан.Те излизат под формата на изповед.Хайтов неслучайно избира ,,аз’’-повествованието.Така разказът на героя звучи много по-искренно и истински.Това ни кара да съпреживеем случилото се с героя и накрая ни стимулера да заемем позиция.
Но изповедта не би била истинска,ако героят не говореше със своя език.Неговата реч е изпълнена с диалектни думи(,,бубайко’’, ,,беха’’ , ,,сури’’...)По този начин авторът съвсем се скрива зад героя.Но речта и разказът за събитията се оказват достатъчни да изградят атмосферата на произведението,да ни запознаят с един свят,в който властват други ценности,различни от нашите.
Светът,в който живее Рамадан,е затворен и устойчив.Всичко в него е подредено и установено от векове.Така са живеели прадедите му,дядо му,баща му.За тях най-важен е бил законът за запазването и продължаването на рода.На него ти са подчинявали съществуването си.ичните чувства и потребностите са оставали на заден план.Най-висшата ценнос е била,,Делвишевото семе’’.По този ночин животът на Рамадан е предопределен още от самото му раждане.Той трабва да протече в точно определен коловоз-героят трябвя дя се ожени и да има син,който да продължи рода.
Но родовата приемственост е нарушена със смарта на майката и бащата на героя-от тук започва да се завързва възелът на конфликта между повелята на традицията и личните потребности на Рамадан.След като баща му вече не е жив,отговорността за него пада върху дядо му.Но тази отговорност не е толкова пред него като личност,колкото пред рода.Внукът трябва да се ожени и да създаде мъжко потомство.Когато ръката на бабата,,се вдървява’’,нараства нуждата от жена,която да върши къщната работа.Внукът трябва преждевременно да бъде оженен,за да бъде върнато нарушение в дома.Той няма право на мнение.
На момчето е трудно да влезе в ролята,която му налагат.То не е дорасло за нея.Момичето,за коуто се жени,се оказва на неговата възраст и успява бързо да намери общ език снего,да докасне сърцето му и да остане там за цял живот.Силата на тази зародила се обич внушава и великолепният метафоричен образ,изграден на принципа на образния паралелизъм:,,Докато се развивахме със Силвина и повивахме,докато сме се смяли и играли,то,сърцето,се навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се радвиее,отскубнаха ми го заедно с корена’’.
Образът на Силвина е изграден с помоща на епитети,сравнения и метафори.Тя е,,момиче,като пеперудка,бяла като мляко,със замъглени очета’’.А всичко,до което се докосне,сакаш засиява-,,старата ни къща бе огряла като слънце.Засмели се бяха и гредите й-накичени от Силвина с разни цветове и билки’’.За Рамадан най-важното,което трабва да върши, е да седи и да се любува на жена си.Любовта осмисла живота на момчето,кара го да мечтае и да бъде постоянно до момичето,което обича.
Но тази обич е стъпкана от Руфат.Без Силвина къщата е празна и тъмна.Сърцето на Рамадан е отмаляло.Отнемането на любовта предизвиква омраза и събужда агресия в човека.Макар и твърде млад,Рамадан е готов да убива,без да се замисля че може да загине.Той се ръководи от чувството си на омраза.Той изобщо не мисли за родовите ценности.
Любовта и злото,бушувящи в сърцено на героя,затягат втория драматичен възъл в разказа.С появата на детето на Рамадан е изпърнена отговорността пред рода.Той е изпълнил мисиятаси,наложена от традицията.Но появата на детето сякаш не го освобождават от родовите задължения.
Оказва се,че по –силна от омразата към Руфат е любовта къв Силвина.Неговата любов е не по-малко силна от преди.Героят продължава да я наблюдама през дупката в плевнята.
Оказва се,че първичния герой е способен на най-възвишени чувста-любов,състрадание,човечнос т.Разказът на Хайтов внушава,че независимо какъв е човек,ако е способен да обича истински,може да се извиси и облагороди.

kotence_91
02-25-2010, 19:11
Литературноинтерпретативн о съчинение
на тема:

Неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа „Дервишово семе”

„Диви разкази” – това е сборник от няколко изключителни разказа, които правят Николай Хайтов един от значителните писатели в съвременната българска литература. Героите в тях са прототипи на родопчаните. Самите разкази са написани по истински случки, които автора съпреживява при писането им. Един от тези ракази е „Дервишово семе”.
В „Дервишово семе” се разкрива тежката орис на двама влюбени – Рамадан и Силвина, на които е писано да живеят заедно само с мисълта за едно прекрасно бъдеще и никога да не могат да се насладят на любовта си.
Писателят сплита в разказа любов и омраза – една комбинация, от която можем да очакваме и горчива болка, и щастие, и ненавист, и гняв, и милост, и примирение. Всички тези чувства изпитва Рамадан в безкрания си път към Силвина.
Сложния сценарии на живота му започва още от смъртта на майка му и баща му. Драматичният конфликт е наречен „възел”. „Тоя възел да ти кажа, много отдалеч се завърза” . Оставен в ръцете на баба си и дядо си, те решават, че вече станал на четиринайсет, е дошло време да го оженят. Ранната му женитба е подчинена на патриархалните закони. За обществото тогава животът на младия е принадлежал на по-възрастния. Индивидът е нямал човешка стойност извън свещения кръговрат на родовия живот. И все пак Рамадан не е възприеман от баба си и дядо си изцяло като един предмет, чиято функция е просто да продължи рода. Това се доказва, когато дядото пита Рамадан за избора му на потури. „Друго питане не ме попита . Годиха ме, жениха ме – това беше всичкото питане: „Вапцани ли потури искам или сури” „ – не е много, но все пак е нещо. И при самия избор на съпруга за внука си: „Мислех, че ми е докарал стар бубайко някое женище, а видях момиче като пеперудка ... ”.
Женитбата на Рамадан е един най-важните моменти в живота му, влачещ след себе си другия още по-важен – единствената му истинска любов или именно Силвина.
Избортът на дядото се оказва наистина сполучлив, но те са все още деца. Първата им брачна нощ минава като игра. „Така сме се хубаво заиграли, че не усетихме първите петли” . Родът не може да бъде продължен, защото природните закони не могат да бъдат подвластни на партиархалните. Рамадан и Силвина заживяват заедно заблудени от факта, че заблуждават и околните, че са мъж и жена. Въпреки това героят осъзнава, че „един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж.”
Толкова щастливи са двамата влюбени. Светът за тях в момента е розов и приказен. „Всичко си вървеше – дето има една дума – като по вода.” Силвина внася живот в старата им къща „...Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й – накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше по три пъти на ден и в него сутрин се оглеждаше и косата си разресваше.”
Влюбеното му сърце не се интересува от повелите на рода, а от своята „пеперудка”. Рамадан жадува постояно да е нощем, и да е до нея, до Силвина „ ...все да си лежа до нея или пък да и раздухвам миглите” . Двамата герои в разказа изпитват най-голямото сливане между двама души – хармонично-духовното. Те са опиянени от емоционалното задоволение. Тези моменти в живота на човека са най-значимите и важни за него. Дори времето не може да заличи спомените от удоволствието изпитано от тези чувства, които се съхраняват в душата, те просто остават завинаги.
Този така прекрасен свят, който си изграждат двамата влюбени. Свят, който всеки от нас би искал да посети, дори и за малко, бива разбит. Разбит от алчността и егоизма на хора недържащи на човешките цености, а само на личните си интереси. Братята на Силвина и Руфат са виновниците за тежката съдба налегнала живота им. „Един ден бяхме на коситба с дяда, а както се върнахме вечерта в къщи – заварихме празна, тъмна къща, без невеста. Баба ни каза, че братята на Силвина я отвели”. В Рамадан се заражда чувство на омраза и гняв. Мъжката му чест е потъпкана. Човека от когото той има нужда го няма. Първоначално гнева му го навежда на мисълта да посегне на себе си. Той не вижда смисъл в живота си без Силвина, но дългът към рода го спира „внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша”
Още по-тежък момент за него е момента, в които любимата му се връща в селото. Сърцето му се разбива бавно и мачително. Влюбения страда повече не тогава, когато любимия му човек е далеч от него, а когато е близо, но не могат да бъдат заедно. „Руфатовите бяха ни комшии, делеше ни само един довар...„
Злото вселило се в Рамадан го довежда до жестоки и тежки мисли:
„И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корем, за да не умре веднага, да се мъчи. Как червата му ще влача по земята. Ще го тъпча с краката и с нокти ще ги късам...Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх.” В Рамадан се заражда един наранен, ядосан, готов за отмъщение, звяр. Отмъщението, го обсебва напълно, мислите му не са никъде другате освен в Руфат и Силвина. Главата му пламва от купищата идеи и планове. Желанието му за мъст се явява пагубно за него самия „треска ме затресе и се разболях”.
Намеренията на Рамадан остават неосъществени, защото той бива притиснат от дългът към рода. Жени се, ражда му се дете, дядо му умира и на неговия гръб се наслагват „три неща: душманин , дете и жена” После чака „да подрасне детето”, „докато проходи то, и Силвина започна да излиза, и тя с дете на ръце ” Времето си лети и не чака, но злото в душата на Рамадан все още напира отвътре, напира за отмъщение и справедливост. Автора дори не споменава името на жената, нито подробности за децата. Тя е дала така жадуваните внуци, но не е обичаната жена. Рамадан е готов за следващата си стъпка. Той вече се е оттърсил от задължението си към рода, сега е ред да възкръси любовта си и да накаже врагът си. Той намира начин да вижда Силвина „дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам” . Има късмет, че му се пада жена благосколнна по характер, която въпреки че страда, от това че е пренебрегната от съпруга си, и че той се интересува от друга, не го показва пред него и не му прави допълнително проблеми.
Минават години, любовта е още цяла. Съдбата наказва Руфат . Възмездие има, но то не е акт на така жадуваното отмъщение: „...взеха му касапницата и това го смачка. Като не можеше с друго чивия да избие, и тая чивия взе да избива с ракия. Резна го тая ракия в гръбнака и го тръшна на легло.” Звярът в Рамадан започва да бъде укротяван от любовта към Силвина. За да не наказва и нея, с наказанието си към Руфат той не осъществява плановете си. „Ако той беше звяр, не ставай и ти!” Силвина превъзмогва цялата си болка, тя осъзнава, че никакво отмъщение не би могло да изкупи преживяното страдание от нея и любимия й през тези толкова много години. Дълбоко в себе си Рамадан също знае, че каквото и да направи то ще бъде малко, както и да нарани Руфат – няма да излекува себе си, и че самото отмъщение е нещо прекалено грешно. Не би трябвало да поддражаваме на хора, чието държание ни е неприемливо.
Под влияние на слепотата, която нанася истинската любов, Рамадан започва са се грижи за своя враг. Не толкова тези грижи са за Руфат, колкото за Силвина. „Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед! А не мога да спра. Спра ли, Силвина трябва да сече.” Добротата и грижовноста му към любимия човек надделява. Над омразата и жаждата за мъст е истинския път към душата, който спасява човека от злото и греха.
Животът на Рамадан и Силвина се превръща в един неразплетим възел, които с години се заплита и заплита. Живота им поднася много неприятни изненда и много горчива болка. Любовта им отстоява изпитанията на времето и въпреки всички идващи и отминаващи проблеми, тя остава така силна и истинска каквато е била в онази нощ. Рамадан пречиства душата си и преодолява злото в себе си, благодарение на Силвина. Героят на Хайтов открива, колко труден избор трябва да направи човек, когато застане на кръстопътя на родовия закон и любовта. Кой път да поеме?
Съдбата на двамата герои е била съдба и на много други влюбени и разделени хора в името на патриархалните закони. Много тежки са били времената, в които се е потъпквало правото на избор и на лично мнение. Тежък е бил живота на всички, които са живеели заедно, но всъщност са били много отдалечени един от друг поради различията в емоционално-душевните си нужди. Живеели са само влюбените, останалите просто са съществували!

vesinkaaa
04-27-2010, 14:29
хей аз съм за същата тема, но ми трябва по-малко. За утре е :( :lol: