Само за тези които са изпитали болката..

[Alabala16]

здравейте .. незнам как да започна.
Имах си приятел 3 години .. щастливи влюбени..
и от миналата година започнаха кавгите..
от тази година разделите. това лято той ми изневери с друга
на морето ..след като разбрах,промених се..той
достатъчно ме е лъгал,че това беше върха на сладоледа...
разделих ме се преди месец и половина .. исках
да започна на ново, и успях!
Срещнах друго момче,макар, че мислех това за невъзможно!
Това момче, ми дава това което Сашо се опита,но не успя..
шастлива съм с него,но хора......къса ми се сърцето !
В буквалния смисъл..липсва ми, всички мигове заедно изплуваха
и се опитвам да не мисля за това,но сълзите ми потичат..без да искам.
Дори си намерих нова квартира,започнах всичко на ново,излизам с други хора...имам занимания..но вечер когато съм вкъщи,гледам нашите снимки,и ...... съсипвам се.
Не съм от хората,които споделят на приятелите си,
не обичам да ме съжеляват..казвам просто липсва ми, но
отвътре всъщност ще се разглобя на парчета..
3 години щяхме да направим на 29 март ..
искам тези които..са имали дълга връзка с лош край..
просто да ми дадат някакъв съвет,някакво мнение.. :smt085 :o :( :( :( :( :( :( :(

[ShtrudeL]

Какъвто и съвет да ти дадем,няма да ти променим чувствата...Оо

[Stan4o123]

еми време ти трябва,и аз като си счупих любимата чаша,после всички останали чаши м исе струваха грозни,безформени,недостат ъчно обемни,неудобни,но ето,че се привързах към нова чаша.

[Lincheto]

Имали сте доста дълга връзка и вероятно това чувство няма да изчезне с месеци.

а ти...вече май нищо не можеш да направиш, освен да спреш да гледаш снимките ви и да обърнеш повече внимание на сегашния си приятел.

[dimitar_ak]

Моята връзка беше 4 годишна. Трябваше ми цяла година за да се отърся. Опитах с други момичета, но не бях готов за това и всичко търпеше провал. Помогнаха ми приятелите ми. Просто се разсейвай и забавлявай. Та ти вече си свободна. Забрави снимките му. Ако не искаш да ги унищожиш ги събери до една и ги дай на прител. Ако нямаш воля да не му се обадиш трий номера, е-мейла, скайпа и всичко което би ти напомняло. Забрави тъжните депресиращи блусове и романтични филми.
Намери да правиш нещо приятно когато нахлуват спомените.

PS: Новата любов лекува най-добре и мисля, че вече срещнах жената, която съм търсил.

[Alabala16]

това се опивам и да правя... мерси все пак.
А това дали си я открил,по добре не го казвай
и аз мислех че съм,но само времето може да ти отговори
тя ли е или не.. иначе ти желая късмет. и си го пожелавам и на мен :) ...

[mechtaq_za_teb]

Да. Същото. Отначало беше приказка... но с такъв ужасен край. Нещата дори в края се повтарях и повтаряха.. събирания, раздели. И всеки път си казвах "ето, за последно е, повече няма да се връщам назад, защото той не го заслужава" И така до ден днешен. Излизам и се опитвам да не мисля за случилото се. Избягвам да го показвам, защото и без това приятелите ми не биха ме изслушали. Както каза ти, липсва ми за пред тях, но от вътре се чувствам като разглобена. Особено след вчера, когато беше последния ни разговор. Трудно е, особено в първите седмици. Това чувство, с което се събуждам и лягам е отвратително. Понякога дори ме задушава и не мога да мисля за друго. Минават дни и липсата му става все по-силна. Но аз знам, че ще дойде ден, в който тя просто ще изчезне. Така е най-добре.
Моят съвет е да се опиташ да бъдеш щастлива и да не пропиляваш времето си в мисли по старото минало. Подчертавам минало, защото този човек трябва да остане там.

[Faces]

Аз имах 2 годишна връзка завърши много тъпо от нейна страна още повече че за 1-ви път аз бях оставения ми беше много тежко.Наистина бях разбит още повече че за всеки божи ден трябваше да я гледам защото бачкаше на заведението на което ходим и имаше връзка със собственика :) Болеше ме всяка секунда но постепено тая болка се насъбра твърде много и се превърна в омраза и от там много лесно в безразличие.Виждам я отвреме навреме но дори и една клетка в мен не трепва сякаш никога не съм бил с нея.Не мисли за хубавите мигове защото тях ги няма вече но се сети за всички долни лъжи как тъпото копеле не си заслужава и грам ;)

[krem4et0]

Защо е си изживееш мъката по предния и тогава да започнеш нова връзка. Разбирам, че в отношенията си в момента не си пълноценна. По-добре да не лъжеш себе си, а и друг човек. Иначе рецепта няма. Трудно се лекува разбитото сърце. Макар, че до този момент връзката ми не се е разпаднала, имала съм и несподелена любов, макар и след мимолетни отношения. Боля ме половин година. Представям си, ако нещата са по-дълбоки какво ще е.

А иначе само времето лекува и те води до забава. И новата връзка, но след време. Не и когато раната е дълбока и прясна.

[peshost]

Изтриваш снимките с него.

[w0sh]

Грешна ви е настройката, хора.

Когато нещо което е било хубаво свърши по лош начин не бвад го примемае като загуба, а като закономерен край. По-добре е да се радваме,че сме имали възможност да изживеем тези хубави мигове, а не да се ядосваме, че няма как да ги повторим.

[bebeemalko]

1.За да ти олекне поне малко трябва да споделиш-и ти го направи
2.не трябва да гледаш снимките ви ,просто ги премахни по такъв начин че сама да не можеш да ги гледаш вече
3.направи си нови снимки с новото гадже и ако наистина го обичаш(новото гадже) като гледаш снимките си повтаряй че той е по добър от предишният
4.излизай с нови хора-имам предвид разчупи се,разкърши се и създай нови приятелства.Така ще се разсеяш.Или пък можеш да си намериш хоби което ще те разсея на макс

ИЛИ ако тия неща не те устройват и искаш още да си тровиш живота със свършили връзки можеш да се затвориш във вас и да ри ревеш на вашите снимки.Въпреки че съм на 14 имам опит в раздела''Разбито сърце'' и тези съвети подействаха при мен,надявам се и при теб да подействат.КЪСМЕТ!!!! :) :) :)

[sh3_1s_7h3_0n3]

Грешна ви е настройката, хора.

Когато нещо което е било хубаво свърши по лош начин не бвад го примемае като загуба, а като закономерен край. По-добре е да се радваме,че сме имали възможност да изживеем тези хубави мигове, а не да се ядосваме, че няма как да ги повторим.

На думи е много лесно, но на практика... така ти липсват миналите моменти и ти разкъсват сърцето, че не можеш и да си помислиш за 'радост', че си изживял нещо красиво. Иска ти се тези моменти не само да не свършат, ами и да се повторят, и потретят...

Пък рецепта за избавление от това състояние... няма. Или си изживяваш болката и чакаш да отмине от самосебе си, или просто спираш да мислиш и всяко напомняне за Него го изхвърляш от съзнанието си, докато тези мисли не се откажат да се връщат.

[viqnkababyy]

Страшно много се радвам, че има човек в същата ситуация като моята, без да прозвучи егоистично.Имах гадже и ходихме 5-6 месеца.Но всеки спомен, всеки миг бяха божествени.. Той ми изневери и сложих край, защото не можех да го преглътна.И сега вече около 6-7 месеца по-късно срещах друго момче. Мил, който много ме обича.
Но когато си спомня за бившото момче, сърцето ми също се късаа момиче.
Болката е ужасна и когато си спомня някой хубав момент направо ме напушва на рев. Пръстите ми се молят да наберат номера му. НО - НЕ !
Жени сме, имаме воля и няма да се оставяме да ни правят на глупачки. :) Ще ги проживеем с болка и сълзи - само се дръж ! :P

[BloomF]

Наскоро бях изпитала това чувство. Не мога да кажа, че е било силно, колкото при теб, тъй като не бяхме заедно от толкова много време, а и имах възможност да се върна, но.... беше отвратително. По описанието ти разбирам, че говорим за едно и също! Няма думи, които да опишат колко гадно е чувството. И сега това е най големия ми страх. Не искам никога повече да се чувствам така/но прекрасно знам, че пак ще се случи, при всеки, който може да обича се случва/.К огато бях в такова състояние си мислех 'По добре да умра!'.. сега ми се струва тъпо, но наистина е отвратително. Няма изход, сякаш нещо те задушава. :?

Горе главата.. Пожелавам ти скоро всичко да свърши!

[FiRe_LaDy]

От около 3 месеца съм така ... опитвам да преодолея болката и мъката,но незнам как.Не съм намерила начина.И аз излизам с нови хора.Смених компанията.Смених и местата,които посещавам.Махнах всичко,което ми напомня на него.Винаги гледам да се занимавам с него,но когато остана сама и всичко рухва.На моменти съм много силна и не позволявам на спомените да нахлуват в главата ми и сълзите ми да потекат.Обаче,от време на време не е лошо да оставяш сълзите си и да поплачеш на воля.Така ти олеква.Незнам на колко си и дали искаш да говориш със странични хора ... но ако имаш нужда пиши ми на лично.

[Bellatrix]

В подобна ситуация съм, но моята връзка трая 8 месеца. Е, той реши да ме скъса от нищото и да си намери ново гадже 2 дена след като всичко приключи. В един клас сме и се налага да му виждам лицето всеки божи ден и се чувствам неспособна да го преживея, защото е нон стоп наоколо. Ти поне можеш да се наревеш. Аз нося постоянно фалшивата усмивка тип: "Не бе, споко, не ме боли, нееее, не съм наранена, че след всичките "Обичам те" и всички прегръдки и обещания ме изрита като някой парцал, заменяйки ме за 2 дена... Неее, перфектно ми е, няма проблем". Не мога дори да се сгуша с приятелки и да се наплача, защото той не е заслужил да го топли мисълта колко всъщност ме е наранил.

Каквото и да си говорим, някои неща просто трябва да се изживеят и няма друг начин да ги превъзмогнем освен просто да минем през тях. Тази болка е точна такава. Спокойно, ще ти мине, но просто ще ти трябва време.

[gergan4etooooo]

Това да го забравиш, зависи изцяло от теб, като междувременно времето ще ти излекува раните. Бъди твърда, вдъхвай си кураж и си казвай, че можеш да го преодолееш.

[Auby]

Наскоро бях изпитала това чувство. Не мога да кажа, че е било силно, колкото при теб, тъй като не бяхме заедно от толкова много време, а и имах възможност да се върна, но.... беше отвратително. По описанието ти разбирам, че говорим за едно и също! Няма думи, които да опишат колко гадно е чувството. И сега това е най големия ми страх. Не искам никога повече да се чувствам така/но прекрасно знам, че пак ще се случи, при всеки, който може да обича се случва/.К огато бях в такова състояние си мислех 'По добре да умра!'.. сега ми се струва тъпо, но наистина е отвратително. Няма изход, сякаш нещо те задушава. :?

Горе главата.. Пожелавам ти скоро всичко да свърши!

+ Аз също имам страх от това и знам какво е... трябваше ми една година и половина и да сменя държавата за да го преживея, само заради няколко кирливи месеца. Радвам се, че не се случи след години както във вашия случей.