PDA

View Full Version : Интерпретативно съчинение СПЕШНО МИ ТРЯБВА МОЛЯ ВИ!!!!



Kiakaha
02-25-2010, 16:47
Коментираите проблема за подмяната на ценностите в Разни Хора Разни Идеали

Алеко Константинов - антипод на своите герой ( в Бай Ганьо или Разни хора Разни идеали)

Образа на Бай Ганьо в едноименната творба на Алеко Константинов

Трябват ми Интерпретативни съчинения на тези теми,една от 3-те си избирате,трябва ми 1-та от 3-те,спешно е !!! :S :( :(

detelina101
02-25-2010, 17:54
Образът на Бай Ганьо

С творбата си „Бай Ганьо” Алеко Константинов се присъединява към една от двете основни линии в българската литература-критическата,разобличаващ та.Образът на Бай Ганьо-ярко постицение на критическия реализъм,се превръща в унищожително разобличение на епохата на първоначално натрупване на капитала,когато под ударите на зараждащите се капиталистически отношения загиват утвърдени нравствени и духовни ценности и се зараждат новия светоглед и морал на господстващата класа.Но образът на Бай Ганьо надхвърля рамките на епохата и творбата,за да се утвърди като дълготраен носител на някои актуални днес черти,като постижение на Алековия идеал.Той претърпява онази метаморфоза в читателското самосъзнание,която в литературата се определя като вторична фолклоризация.
Образът на Бай Ганьо въплъщава историческиет и национални особености на даден социален тип,на „рицаря на първоначалното натрупване на капитала”,както го определя Димитър Благоев.Но той е много по-дълбок и сложен образ,явление в българската литература,която до този момент предимно величае и разкрива героичното и прекрасното.Той е сложен комплекс от психиески,културни,конкрет но-исторически и общочовешки черти.Неговите корени са заложени далеч по-рано от епохата,чиято рожба е той.Още Христо Ботев пише в една своя статия,за някои смешни,скръбни и „даже възмутителни” черти,които се проявяват през Възраждането на изостанали в своето развитие народи.
Не случайно в своя пътепис „До Чикаго и назад” Алеко за първи път рисува образа на бъдещия си герой на фона на капиталистическата действителност в Америка.Още там той го свързва с „нашата прокопсана аристокрация”,за да го разгърне по-кусно в едноименната си творба като образ-тип за зараждащата се буржуазия,носител на нейните национални и социални особености.Образът на Бай Ганьо е образ,даден в развитие.Различен е той като художествен образв условно разграничените първа и втора част на творбата.Но в цялото произведение той остава правдиво изображение на класата си,на нейните исторически,национални и социални черти.Непринудено и артистично Алеко въвежда своя герой в творбата,насочва го по пътищата на Европа,за да го представи с онези негови черти,които все още будят смях,макар и често горчив,снисхождение,макар и често съпроводено със срам и дори негодувание.Тук героят разкрива онези свои класови особености,които са все още в развитие,доловени от прозорливия ум,от неподкупната съвест на писателя.И в това е истината за ролята на твореца,за неговата способност да улавя зараждащата се тенденция в развитието на действителността.В Европа Бай Ганьо показва простотата и лакомията си,алчността,грубостта и политическото сио хамелеонство,хитрината и лукавството си.Но основна негова черта остава келепирджилъкът-особеност,която ще се развие,за да се превърне на българска почва в безогледно капиталистическо ограбване,в брутален стремеж към лична изгода и забогатяване.В първата част на творбата писателят все още се шегува със своя герой,поставя го в кумични ситуации,пораждащи смях като емоционален израз на Алековия хумор,който е външен,ситуативен,резултат от противоречия м/у форма и съдържание,цели и действия,представи и действителности.Много от чертите от образа на Бай Ганьо са резултат от изостаналостта на нашата бржуазия-Бай Ганьовото самочувствие,което няма покритие,неговата културна изостаналост,така ярко изразена в сцените в банята,в операта,у Иречек,недоверчивостта и лакомията му,склонността да омаловажава постженията на европейската цивилизация.Навред в Европа Бай Ганьо се движи в своя атмосфера,обгърнат като в броня,през която трудно може да проникне чуждото културно влияние.Но наред с това още тук той разкрива своята алчност,политическото си хамелеонство,буржоазното си патриотарство,които са типични за класата.Все още несигурно изказаните мисли пред Иречек са доказателство за стремежа към политическа власт като средство за забогатяване,който по-късно добива драстични размери.Пиянските възгласи във влака на път за Прага са само един от начините за изява на буржоазното патриотарство,както навсякъде в творбата и тук патриотичния възторг се проявява в съвсем незначителни ситуации и е лишена от съдиржание и форма.Много точно Алеко Константинов е употребил тук глагола „угощаваше”.
Завърнал се в България,героят действа като напълно оформен представител на класата си.Той вече не произхожда от народа,а стои над него.Скромно изявените мисли и неизбистрените още класови цели сега са се превърнали в същностни особености на един типичен за класата мироглед.Бай Ганьо вече не е смешен,той е страшен,защото се е превърнал в сила,в герой на епохата,защото има свои последователи и достатъчно възможности,за да побеждава и властва.Той вече прави избори,издава вестник и става идеолог на класата си,участва в делегации,в дворцови приеми,пише писма.Алеко в присъщия нему идеализъм,безкористност,на пълно се конфронтира от своя герой,станал опасен в своите действия.Образът на Бай Ганьо се разкрива в саркастична светлина.Авторовата ирония е вече пределно остра,воюваща.
На критическия релизъм е присъща дълбочина на изобличението.Силен критически патос въплъщава и образът на Бай Ганьо,който се разкрива със своите смешни и страшни страни винаги през авторовия поглед на хуманист,демократ и борец за чисти нравствени идеали.Алеко сам изповядва своите естетически принципи и необходимостта в конкретната историческа епоха „да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна”.Критическата сила на това авторово изобличение е породена от дълбоките несъответствия м/у високите граждански,обществени,нрав ствени идеали на твореца и капиталистическата действителност.
В първата част на творбата образът на героя се разкрива с някои основни свои черти,които авторът отрича със средствата на хумора в много поредни сцени.За това помага формата „разказ в разказ”,която Алеко използва.Два различни плана характеризират действията на героя.Единият-това е планът,в който действа сам Бай Ганьо,а другият план е този на разказвачите-млади хора,близки в своите идеали до самия Алеко Константинов.Именно чрез тяхната реч,чрез техния поглед образът се възприема с неговите смешни черти.Много по-цялостно се разгръща образът на Бай Ганьо във втората част на творбата,в която действията на героя водят до пълното разграниаване на автора от него.Страшен в своя цинизъм,грубата си власт,в бруталността си,Бай Ганьо тръгва със своята армия от освирепяли „избиратели” да прави избори.Авторовото разобличение се постига тук със средстрвата на безпощадната сатира,стигащи до натурализъм описания на кървясалите изпъкнали очи,на бабаитските движения и пози,на провокаторските погледи на предвожданата от героя войска.Въплатените в образа на героя авторови идеали открито се сблъскват с низките идеали на Бай Ганьо и неговите последователи.Оттук произтича и силата на критическия патос.В тази втора част на творбата героят вече открито изявява своя мироглед и с присъщата на Алековите герои увереност:”Идеали!Бошлаф! .Неговия идеал и стремеж вече е личното доволство,което се постига с пари и власт.Разбрал характера на времето си и успешно пригодил се към него,Бай Ганьо използва всички възможности към своята цел.
Силата на образа,дълбочината на внушенията,които той поражда,дължащи се на авторовото психологическо проникновение,на пластичността в изграждане на характер,сцени,действия,оп еделят Бай Ганьо като образ-ярко постижение на Алековия талант,като недостижимо завоевание на националната ни литература.Психологическа а убедителност на образа до голяма степен се определя от неговата реч,изпъстрена с турцизми,чуждици,думи и изрази от ниските стилни пластове на езика.Тя е доказателство за артистичната способност на Алеко мойсторски да характеризира героя чрез речта му,да отразява нюансите на неговата психика,на душевното му състояние и да го разобличава.Неповторим е творецът в умението си да разкрива битовата достоверност на средата,в която действа Бай Ганьо.За разлика от подробните описания,които Гогол прави,Алеко с умение щрихира средата чрез думите,действията на самия герой.
Липсата на единство във времето и мястото на Бай Ганьовите действия,неадекватността в облекло и портрет,могат да се възприемат единствено като художествена особеност на творбата,като плод на Алековото художническо виждане,на ярко майсторство.
Образът на Бай Ганьо-плод на мирогледа и светоусещането на Алеко,е контрастен на образа на своя създател,въпреки честото отъждествяване на двамата от съвременниците на твореца.Възприел го с неговите смешни черти вя първата част на творбата,писателят на места максимално се доближава до своя героя,слива неговите и свои мисли,достига до прозрения на хуманист и нравствено чист човек,в които почти оправдава Бай Ганьо.Във втората част Алеко рязко се различава от своя герой,видял го в истинската му същност,в цялата му сила,избухва надежда да му въздейства.Дълбокият разрив м/у герой и автор надхвърля рамките на творбата и позволява да се говори „единствен в литературата двубой между автор и герой”,както го определят критиците.
Силен в своята виталност,дълбочината на своите характерни черти,Бай Ганьо се е превърнал в нарицателен образ,в носител на общочовешки и дълготрайни особености.Всичко това е резултат отъ мощта на образа като ярко постижение на българският критически реализъм.

Kiakaha
02-25-2010, 18:27
Много благодаря :P :) :grin: :-)

kotence_91
02-25-2010, 19:07
Бай Ганьо – антипод на Алеко Константинов
(ЛИС)


През целия си живот Алеко Константинов е оречен да се сблъсква с обществените пороци в следосвобожденска България – безпринципност, егоизъм, раболепие, социална полост и мерзост. В призведенията си той разкрива пошлото и грозното в живота, което „разваля” света и цивилизацията. Един от тези „герои” развалящи, а може би и отвращаващи света, е нашият Бай Ганьо.
Бай Ганьо Балкански и Алеко Константинов – две личности коренно различни. Без всякаква корист можем да твърдим, че Бай Ганьо е пълна противоположност, т.е. антипод, на своя създател Алеко Константинов. В литературните произведения антиподите могат да бъдат изградени върху основата на социален, идеен, политически, психологически контраст. Тук важат всички тези контрасти.
От каква позиция демократът и хуманистът Алеко Константинов изгражда образа на своя герой Бай Ганьо, защо използва образите на разказвачите? Преди всичко трябва да се открия възгледите и твърденията на ителигента Алеко. От една страна, образът на героя е представен като антипод, като „опаката страна” на всички качества на писателя – идеаист, на неговата нравствено извисена и духовно чиста натура. От друга страна, образът е дело на твореца, отразяващ резбиранията си на интелигент индивидуалист, привързан към собствената си самоличност, умеещ да се смее и на себе си, свободен от желанието да бъде „друг”.
Разликите, несъответствията между героя и автора са много. Бай Ганьо е прост, груб, циник, нахален, нечистоплътен. У него физическото е антипод на цивилизацията, то изключва, опорочава я, дори я обезмисля, защото я провокира със своята натуралност и оголеност. А Алеко е деликатна, срамежлива натура и външно един напълно културен човек в най-добрия смисъл на думата.
Колкото Бай Ганьо е груб и неучти, толкова Алеко е мек и вежлив. Той успява да надуживее низкото, грозното и несъвършеното и да нарече сабе си Щастливец. Наистина може да се каже, че е щастлив, защото съхранява моралните си ценности и доказва волята, духовната си щедрост и великодушие.
Можем да сравним героя и автора и по друг критерий. Бай Ганьо е човек без всякакви скрупули и принципи, освен тия, които осигуряват неговите най-груби лични интереси. Колкото той е извъртлив, цял ветропоказалец, толкова Алеко е твърд в своите начала и не отстъпва от своите решения.
Културата, видът на новия, чуждия свят и отношението към тях също раздалечава автор и герой. Бай Ганьо е самоуверен и от нищо не се удивлява, за де не го вземат за много прост, а Алеко е скромен и уравновесен човек. Както за духовния пътешественик, така и за Бай Ганьо пътуването не е цел, то е само средство. Но докато за първия то е средство да достигане на духовни цели, то за търговеца на розово масло той е възвможност за постигане на материално благополучие и власт.
Друг критерий, по който можем да сравним автора и героя, е патриотичността. Бай Ганьо е голям патриот, но само когато няма никаква опасност занеговата скъпа персона, а за Алеко можем да кажем, че той отразява цалата си пламенна обич към България. Той признава винаги доброто у българите, макар че осмива пошлото у тях. Но той цени и личната учтивост. Разбира, че има и една международна вежливост, която трябва също да се спазва.
За сравнение на Алеко и Бай Ганьо можем да използваме и още критерии, но ще достигнем до един и същ извод: Бай Ганьо е антипод на Алеко Константинов. Бай Ганьо е герой на приспособяването и доволството, герой на всички плитки хитрости, угодничество, лъжа, самоунижения, за да удари „келепира” или на по-малко да го ограбят ... Това е той. И той ще съществува. А дали още има хора като Алеко, които да осмиват и разкриват пошлото, грозното и изобщо бай ганьовското?