PDA

View Full Version : ЕСЕ любовта като изпитание



BreezePower
02-26-2010, 06:57
Трябва ми есе на тема любовта като изпитание.Преди това в училище взехме Крадецът на праскови.Възможно най-скоро ми трябва.Търсих в помагалото и тук но няма.

Грешен раздел.
kalpazanka

wweover133
02-26-2010, 15:49
Виж сега. За тази цел трябва да си имаш гадже, ако сиимаш гадже ще можеш да покажеш на хората любовта като изпитание. Разкажи за първата елувка, усещането, че има някой на който да подадеш ръка и обратното, подкрепата и т.н. Дано да схванеш какво имам предвид ...

BrainlessROCKBABY
02-26-2010, 22:42
давай с примери от Крадецът на праскови, миналата седмица писах върху тая тема

kotence_91
02-27-2010, 08:43
Любовта като изпитание и като себепознание
Повестта 'Крадецът на пракови' е посветена на една голяма любов,осмисляща живота на човека във време на разрушение и смърт.Творбата разкрива умението на Емилиян Станев да прониква в най-потайните късчета на човешката душа ,да улавя най-леките и трепети,да изобразява вълнуващо поривите и мечтите на свойте герои.
В центъра на повествованието е любовната връзка между красивата жена на военния комендант и сръбския военно пленник Иво Обретенович .Чувствата,които внезапно пламват между тях,са красиви,романтични,извисяв аящи духа.Любовта се превръща в изпитание на героите.Тя променя коренно живота им и му придава нов смисъл,като ги води към себепознанието.Любовта им дава сили да отстояват правото си на щастие,надмогвайки ненависта,националистични е предразсъдици,еснафските разбирания за съпружеска вярност и порядъчност.
Сюжетът на повестта интерпретира темата за класическия любовен триъгълник - в живота на едно семейство настъпват промени поради изневярата на един от съпрузите.Тази тема е загатната в заглавието на произведението.На пръв поглед той е свързан с момент от сюжетното развитие-откъснатите без разрешение плодове от градината на полковника стават причина за запознанството между жена му и крадеца.Образът на откраднитете праскови обаче насочва към друг символен смисъл-към кражбата на семейното щастие,към нарушаване на семейният ре и съпружеската клетва.Разказаната история преобръща обаче и това значение,защото истинския крадец се оказва съпругът,ограбил мечтите и надеждите на младата си жена.В семейния дом тя е пленница,подчинява се на порядки,които я карат да потиска дълбоките си чувства,да живее в самота и отчуждение.
Драмата на Елисавета е представена от различни гледни точки.Първият разказвач е мъж,който се връща в родния си град по време на Втората световна война.Познатите местности,улиците и къщите са причината да си спомни за детството и за най-красивата жена,у която е виждал приказно създание.В тази гледна точка акцентът е поставен върху обаятелното излъчване на героинята.Вторият разказвач е възрастния учител по математика,който от позицията на очевидец изяснява случилото се с жената на полковника.Третият разказвач е всезнаещият и всевиждащ повествовател.Именно той осветлява чувствата и мислите на героинята,проследява най-интимните моменти от любовта и с Иво.Различните повествователни позиции изграждат образа на Елисавета в цялата му сложност и му придават психологическа плътност.
Експозицията на повестта въвежда читателя в тягостната атмосфера на Търново по време на Втората световна война:'Градът бе препълнен с евакуирани-във всяка къща живееха по две-три семейства.Не достигаше вода поради безводната местност,недостиг се чъвстваше и от храна'.Тревожните хора,страхуващи се за живота си,немците,в чиито погледи се чете недоверие и ненавист,са същите като в годините на Първата световна война.Споменът за трудното детство нахлува в съзнанието на разказвача,за да внуши идеята,че войната е вечно повтарящо се зло,носещо разруха и смърт.Войната в повестта е видяна в цялата и зловеща същност,независимо че липсват описания на бойни действия.Обект на изображението е страданието на хората в тила:'Колко тежки бяха условията,при които израсна нашето поколение!Без бащи,които гинеха на фронта,обути в налъми,въшливи и окъсани,с маики,чиито погледи горяха от мъка и преумора – жени изсушени от недояждане и от плач,които незнаеха за какво да се грижат по напред:за нашето изхранване или за възпитанието ни.Почти всички станахме гамени,тъй като растяхме на улицата,между лагерите на пленниците,в глада,хаоса и корупцията на тая безсмислена война...'Въпреки,че описанията на историческата обстановка са преди всичко фон на любовна история,писателят успява да разкрие грозното лице на войната. Особено покъртителна е гледката с умиращите волове,белеещи от далеч 'като същински гробища от бял камък' и с хората 'дошли от селата да се простят със своите верни и неуморни работници...'Епидемията от коремен тиф,холерата,паниката на хората,напускащи града в опит да се спасят,допълват представата за войната като социално зло.
На фона на тази апокалиптична картина,изпълнена със смърт,мъка и омраза,писателят разгръща разказа за неочаквано пламналата любов между Елисавета и пленника.Така на
омразата,на жестокостта и агресията,чиято висша форма е войната,се противопоставя най-красивото човешко чувство – любовта.
Контрастът е един от основните художествени похвати в повестта.Чрез него са изобразени и портретите на полковника и на неговта съпруга.Ослепителната красота на Елисавета е изобразена поетично,като в картина.Тонът,с който е изобразен портретът на съпруга и, е различен-рязък,отчетлив,сух,като в офицерски рапорт.Контрастът в портретите им намеква не само за духовни различия,но и за дисхармонията в брака им.
Съдбовен момент в живота на Елисавета е срещата и с сръбския военнопленник.Окаяният му вид събужда в душата и жал и състрадание.В пленниците тя вижда не победени врагове,не роби,а страдащи хора.За нея Иво не е национален враг и крадец,а учител по музика,,когото насила са изпратили на фронта.Мъжът,в който се влюбва е пълна противоположност на съпруга и-млад,красив,очарователен.К то му дава храна и му обещава старите ботуши,за първи път се осмелява да наруши една от забраните на съпруга си.Това е първата и съпротива срещу наложените абсурдни правила,срещу жестокостта и отчуждението,които я заобикалят.
От втората и среща с него в съзнанието и остават да звучат думите му:'Трябва да ви виждам (...) Тия минути ми възвръщат вярата в живота'.Това признание я разтърсва и покорява,защото за първи път в живота си се чувства обичана и потребна.Разумът и се съпротивлява на чувствата.Дългът и на съпруга влиза в конфликт с порива и към щастие Постепенно тя осъзнава,че нейния съпруг е ограбил младостта и чувствата и,че е пленница на един отдавна мъртъв брак.С изненада открива,че сетивата и не са закърнели,че е способна да харесва,да обича,да не робува на предразсъдаците.Любовта и към Иво придава на живота и смисъл.Тя отново изпитва радост и щастие ,отново вижда света около себе си в багри и звукове,отново е млада и волна,изпълнена с надежди за бъдещето.Новородената Елисавета е силна,отстояваща чувствата си,решена да тръгне завинаги с човека,когото обича.Любовта носи промени и за Иво.Копнежът по любимата жена осмисля затворничеслото му битие и му дава сили да преодолява изпитанията,да не забравя в условия на пленничество,че е човек.Срещите с Лиза под липата,макар и опасни,го отвеждат далеч от телените огради,отвеждат го там където може да се чувства свободен и обичан.
Любовната история завършва печално.Убийството на сръбския пленник е логично следствие от омразата в един свят на враждебност и разруха.Смъртта на Иво е смърт и за Елисавета.Открила истинската си същност в любота,тя не може да се върне към предишното си безмислено и еднообразно съществуване.Това е причината да последва мъжът,който обича,и в смъртта.В смелото решение на героинята може да се разчете категоричност и отказ да се съобрази с патриархалните условности и да се подчини на установения ред.
Епилогът свързва личната драма на Иво и Елисавета със страданието на хората след краха на България в Първата световна война.Композиционната рамка се затваря и оставя у читателя тягостното усещане,че войната е вечно повтарящо се зло.
С трагичния финал на повестта си Емилиян Станев интерпретира мотива за неразделните в смъртта влюбени,познат от фоклора и от баладата на Пенчо Славейков 'Неразделни'.Любовта на Иво и Елисавета не може да просъщетвува в свят изтъкан от злоба,омраза и агресивност,но тя посочва други измерения на човешкото – стойностни,красиви,духовно извисени.

kotence_91
02-27-2010, 08:45
Любовта - изпитание за свободни хораМного са хората, творили за любовта, и всеки един от тях я е изградил и описал по различен начин в своите произведения. Малко са хората, които не знаят какво е любовта и които по една или друга причина са се отрекли от нея. Но едно е сигурно. Любов е имало в миналото, има я в настоящето, ще я има и в бъдеще. И ще продължава да се твори за нея още много дълго време. Любовта винаги е била една от най-актуалните теми не само в литературата, а и в ежедневието като цяло. Тя не е нещо, което може да се почувства, ако е написано на хартия. За да се говори за любов, тя трябва да бъде усетена, да бъде изживяна. Любовта е реалност. Почувствана. Изживяна реалност. Реалността във всичките й възможности: красивата реалност или точно обратното - отблъскващата, отвращаващата реалност; добрата реалност или лошата; истинската или привидно истинската реалност. Независимо каква е реалността, любовта се намира в нея. И е такава, каквато е и тя. Защото за всички е известно, че повечето неща не са розови, че винаги има пречки, изпитания и за да бъде човек щастлив в света, в който живее, трябва да разчита само и единствено на себе си, на своите действия и постъпки и на личната отговорност, която носи не само пред себе си, но и пред другите.
Не, че ние така искаме, просто животът ни задължава, поставяйки това условие. Вярно, живеем в един свободен свят, в който правата на свободните хора стават все по-големи и по-неограничени. Но винаги съществуват едни неписани закони, които стягат примката около врата и човек няма къде да се скрие и да избяга. Просто трябва да събере смелост и сили и да се изправи пред тях, да ги разбере, преодолее и с тяхна помощ да продължи напред. Един от тези закони е законът, наречен любов. Вечното чувство, съпътстващо човека през дългия му път към опознаване на себе си и околните. Вечното изпитание. И така, както за човешките права няма граници, за любовта важи същото правило. Любовта е за всички, никой не е ограничен в чувството да обича и да бъде обичан. Но всеки я възприема по различен начин и по различен начин я използва.
Моментът, в който любовта се появява в живота на човек, е може би най-трудният от всички, защото е решаващ и определящ в житейския път на всяко същество и защото го поставя на кръстопът между две възможности - да се отдаде на любовта или да мине покрай нея, правейки се, че не я вижда. Затова любовта е изпитание за свободните хора. За тях всяко нещо е едно изпитание по пътя им към себедоказването. Някои успяват много лесно до преодолеят това изпитание, наречено любов, да разберат истинския му смисъл и да заживеят в хармония с това чувство. За обичащия само любовта и нейната сила са важни. За него любовта е най-хубавото, което може да му се случи и той не би пропуснал този момент.
Но за друга част от свободните хора любовта си остава изпитание - колкото силно, толкова и трудно, и непреодолимо. Може би това се дължи на факта, че все още не са готови да се сблъскат очи в очи с любовта, да проникнат в нея и да вземат от нея за себе си. Може би не могат да простят стари грешки, да си спомнят за миналото?! И именно тази нерешителност стяга примката около врата им. Но защо се страхуват от любовта?! Нима са прекалено песимисти?! Или са прекалено безчувствени и неспособни да обичат... Или... преди, в миналото, отново са стоели на онзи кръстопът. И са били избрали любовта. Живели са щастливо, но щастието свършило. И тогава дошло съмнението - Защо избрах любовта?! Защо не я подминах?! И след това заживели без любов, устремени към изпълняването на дълговете си, но без любовта, без нейната помощ. И така до днес, когато примката около врата толкова се е стегнала, че вече не могат да дишат...
Любовта наистина е едно изпитание. Малко са хората, които успяват да го преодолеят и да бъдат истински щастливи свободни хора. За другите любовта предизвиква противоречиви чувства и по една или друга причина искат да се откъснат от нея, защото си мислят, че без нея ще им е по-лесно. Но винаги идва онзи момент, в който любовта отново и отново се появява и напомня на хората, че изпитанията не са свършили, че няма да се отърват от тях, винаги ще има нови и нови, и едно от тях със сигурност ще е любовта. Тази, която е безгранична и дори да е изпитание, иска да помогне на човек да намери път, да събере сили да се изправи пред това чувство и да свали примката от врата си, за да се почувства истински щастлив, истински свободен, истински жив обичащ човек.

darito0o9
02-19-2011, 17:08
mnogo hubavo ese