kris4ety14
02-27-2010, 19:01
Българското изкуство е импотентно
Мога да заявя на пълен глас „Българското изкуство е импотентно” в празната кинозала, в която се прожектира български филм или в галерията на някой български художник. Да, там няма да ме чуе никой, освен случайно мотаещ се човечец, който е прекалено безчувствен, за да се трогне от думите ми. Той навярно ще ме упъти, ако го запитам къде в момента са другите българи.Отговорът му не ме изненадва. Често минавам покрай голямата зала, винаги претъпкана с хора. От нея непрекъснато кънти мазна чалга, измиваща последните остатъци на разум у присъстващите. За опитното око не е трудно да се взре в лицата им, за да открие отразеното в тях жалко състояние на ценностите ни.
Съвременното българско изкуство ми прилича на фурна за сладкиши, която бълва предимно грозни, криви, безформени или безвкусни произведения. Рецептите, обикновено са взети от някое чуждо кулинарно списание. Главният готвач – нашата държава нехае за нас. Политиците имат съвсем други грижи и за да отбият номера пред другите държави просто назначават готвачи, които по правило са некадърни и не могат да подбират продуктите. Пълнежът на сладкишите или е недоопечен, или е твърде малко. Доста често те са и противни на вкус. Опитните познавачи все пак избират за себе си и децата си по-добре приготвените, но нерядко улучват нещо съвсем неподходящо. При преяждане с негодните сладкиши се стига до прогресивно изпростяване.
Импотентността на българското изкуство се изразява и в изграждането на ценностите в нас. Днешното общество не обръща поглед назад към великолепните творби на предшествениците ни. Техният труд се обезсмисля, борбата им за по-доброто ни бъдеще се забравя и заменя с безнравствени идеали за живот. Надявам се един ден епохата на безсилието на изкуството ни да свърши и хората да излязат вън от онази зала, за да опитат едни по-добри сладкиши.
Слушам критиката ви :) .
Мога да заявя на пълен глас „Българското изкуство е импотентно” в празната кинозала, в която се прожектира български филм или в галерията на някой български художник. Да, там няма да ме чуе никой, освен случайно мотаещ се човечец, който е прекалено безчувствен, за да се трогне от думите ми. Той навярно ще ме упъти, ако го запитам къде в момента са другите българи.Отговорът му не ме изненадва. Често минавам покрай голямата зала, винаги претъпкана с хора. От нея непрекъснато кънти мазна чалга, измиваща последните остатъци на разум у присъстващите. За опитното око не е трудно да се взре в лицата им, за да открие отразеното в тях жалко състояние на ценностите ни.
Съвременното българско изкуство ми прилича на фурна за сладкиши, която бълва предимно грозни, криви, безформени или безвкусни произведения. Рецептите, обикновено са взети от някое чуждо кулинарно списание. Главният готвач – нашата държава нехае за нас. Политиците имат съвсем други грижи и за да отбият номера пред другите държави просто назначават готвачи, които по правило са некадърни и не могат да подбират продуктите. Пълнежът на сладкишите или е недоопечен, или е твърде малко. Доста често те са и противни на вкус. Опитните познавачи все пак избират за себе си и децата си по-добре приготвените, но нерядко улучват нещо съвсем неподходящо. При преяждане с негодните сладкиши се стига до прогресивно изпростяване.
Импотентността на българското изкуство се изразява и в изграждането на ценностите в нас. Днешното общество не обръща поглед назад към великолепните творби на предшествениците ни. Техният труд се обезсмисля, борбата им за по-доброто ни бъдеще се забравя и заменя с безнравствени идеали за живот. Надявам се един ден епохата на безсилието на изкуството ни да свърши и хората да излязат вън от онази зала, за да опитат едни по-добри сладкиши.
Слушам критиката ви :) .