PDA

View Full Version : споделяме или..



veri313131
03-01-2010, 14:22
Това не е въпрос само за момичета..но те са по-близки с майките сии..Имам един въпрос споделяте ли с тях ? Ако споделяте всичко или??

BloomF
03-01-2010, 14:23
Аз не споделям. Моята е клюкарка, а и не се разбираме кой знае колко добре/просто сме различни/. Аз на приятелките си не споделям кой знае колко, пък на майка ми ли...

LovEsIckk
03-01-2010, 14:26
Родителите ми са много заети.Почти не се прибират.
И да искам,няма как да им споделям особено.
Като стане нещо по-важно,само тогава.. и то предимно ако майка ми ме попита.

ivcheto0o
03-01-2010, 14:32
Моите родители са страхотни.Мога да им имам доверие никога не са ме предавали и винаги са ми давали хубави съвети.Не ми се карат нито за оценки,нямам и ве4ерен 4ас,абе имат ми голямо доверие :) Споделям им доста неща,но не и за мом4ета нз защо ми е неудобно да говоря с тях на тази тема....

XxTheOnexX
03-01-2010, 14:35
Не всичко споделям с майка ми. Има неща, които нямам намерението да й казвам, а и тя самата не пита..не е незаинтересована, а просто знае кво значи лично простраство и не рови там, където не тряа 8-)

sunshinepp
03-01-2010, 14:38
За жалост не мога да разговарям свободно с нито 1 от двамата . .
Защото , ако споделя с майка ми тя през цялото време мълчи и след това, ако не направя нещо както трябва следва натякване, че вместо да и говоря глупости за някой си в училище или за моите проблеми да хвана и да направя всичко както трябва :)
Е после . . защо не мога да разговарям с тях . .

П.п аа за баща ми просто няма да коментирам :)

ReachlessGirl
03-01-2010, 14:43
Когато евентуално се засечем в къщи и ако случайно съм плакала ме познава и ме пита .. казвам й, но без много подробности .. иначе избягвам! :-o

SoStarstruck
03-01-2010, 15:51
Споделям си,предимно с майка ми. Всякакви мои дребни проблеми и нещица й споделям,клюкарстваме си заедно .. 8-) Абе,всичко е супер. И на мен ми е много добре така. Поне на нея мога да имам доверие,и то на 100%,че никога няма да ме изклюкари. И също така нито един път не ми е натяквала това,което съм й споделяла. Прекрасен човек е,направо съм благодарна,че я има. :)

А с баща ми мнн рядко разговарям,той е от ония вдървени мъже,направо ми е чудно как е успял да забърше чувствената ми майка. 8-) 8-) Anyway. Но винаги ми помага финансово или ме утешава,като види,че плача. Абе,общо и от двамата получавам необходимата ми подкрепа и самочувствие. Обичкам си ги. <33

Take_That
03-01-2010, 20:46
Да, споделям :)

Kukumqvka
03-01-2010, 20:52
Не,споделям..като кажа нещо на майка си или само мрънка,или нищо не казва.А Баща ми все още ме мисли за неговото малко момиченце. :)

whocaress
03-01-2010, 20:56
По-скоро с леля си.. която е на моя акъл и супер яко лъжем майка ми ((: иначе съм сигурна, че и майка ми ще ме разбере, но не ми се рискува ;д

ShtrudeL
03-01-2010, 21:22
Не споделям с никой. Моето си е мое и си е само за мен. Само щастието споделям според зависи.

Nakadah
03-02-2010, 03:48
Това не е въпрос само за момичета..но те са по-близки с майките сии..Имам един въпрос споделяте ли с тях ? Ако споделяте всичко или??

мда.... момчетата са чувствително и определено ще си излеят чувствата пред мама....

FromAutumToAshes
03-02-2010, 05:07
Това не е въпрос само за момичета..но те са по-близки с майките сии..Имам един въпрос споделяте ли с тях ? Ако споделяте всичко или??

мда.... момчетата са чувствително и определено ще си излеят чувствата пред мама....


К'во разпразвяш всеки път мама ми духа носа докато рева след поредната неспоука в живота ми :lol:

iveetyy
03-02-2010, 07:21
Споделям..но не всичко!И повече с майка ми..

Assshley
03-02-2010, 08:02
Като по-малка много споделях с майка ми,когато си беше в къщи.От много години насам нещата се промениха.И тя е по-заета и аз съм по-заета апък и аз не споделям с нея нищо.Нямам желание,защото винаги се опитва да наложи нейното мнение по-въпроса кое е правилно и кое не. :? Дори с приятелките ми не споделям много.Общо взето,когато ми се случи нещо лошо го обмислям сама.Свикнала съм сама да взимам всички решения,нашите през повечето време почти ги няма в къщи така,че . . ;)

hahavteen
03-02-2010, 14:49
За секс или за по-лични неща от връзката ми не говоря с наще. Всичко друго разказвам на майка ми. Просто съм свикнала да й се обаждам по 2 пъти на ден когато нямам време да мина да се видим (живея сама) а ако съм си в нас поне 2-3 часа си бъбрим. С пастрока ми също си говоря и знае доооста неща но не споделям директно. По-скоро мама му казва ако има неща важно или интересно или ако ме попита чак тогава споделям. Изобщо и с двамата съм в много добри отношения :)

3oPuTy
03-02-2010, 15:15
Споделям й,но не всичко :)

gabi7u
03-02-2010, 17:53
Споделям с майка ми, предимно главните неща. Да е в течение с събитията, но не и да се бърка в тях. Например знае, че има приятел и толкова .. за другото просто загатва ..
пък и нямам особено мерак да говоря с нея, понеже е от тези с по старомодно поведение, за които постъпките на тийновете в днешно време са 'луди'..
А и тя не си прави труда да споделя с мен, различни характери.. различно мислене. Не винаги(в повечето случаи) не се съгласяваме един с друг, затова не си искаме мнението.
Баща ми не живее с нас и я се чуем на седмица, две .. там не може да се говори дори че го познавам много, камоли за споделяне.

и все пак не страдам от липса на споделяне. Имам прекрасна приятелка - Вяра, на която когато ми е кофти мога да споделя и тя ще ме разбере. Същото разбирателство може и да очаква в замяна разбирасе :) .

paniko
03-02-2010, 17:58
избирам си какво да кажа и какво не.но общо взето не.тва само би ни развалило отношенията още повече,защото майка ми ще намери всичко,което правя за НЕДОПУСТИМО и неподходящо за възрастта ми..на баща ми понякога му казвам,той ме разбира,но при някой скандал го използва срещу мен..

wasch0
03-02-2010, 19:00
Когато евентуално се засечем в къщи и ако случайно съм плакала ме познава и ме пита .. казвам й, но без много подробности .. иначе избягвам! :-o

IndependentGirl
03-02-2010, 19:10
Като бях по-малка всичко си споделях с майка ми, но сега вече съм достатъчно голяма, за да си преценявам сама кое е правилно за мен.. Не, че сега не споделям с родителите ми(повече с майка ми), но по-рядко, когато имам сериозен проблем или съм много разстроена.. Много им се кефя на родителите ми, защото са много печени и отворени хора и винаги са проявявали разбиране и са ме подкрепяли, защото знаят, че разсъждавам правилно над нещата.. а и съм им доказала през годините, че съм сериозна, отговорна, и че може да ми се има доверие.. И затова никога не съм имала никакви проблеми с тях.. :}}

bubless
03-10-2010, 07:52
Ами с майка ми споделям от време на време, но повечето важни неща си ги пазя за себе си или ги казвам на приятелите си. А с баща ми по принцип сме много близки, но с майка ми са разведени :( и с него и да искам не мога да споделям,защото се виждаме много рядко :( Но иначе горе долу споделям с родителите ми ;]]

ShtrudeL
03-10-2010, 10:51
Не споделям. Повече ми се иска на мен да споделят...близките ми...да ми говорят като на голям човек (макар,че не се чувствам напълно такава)...Винаги има какво да научиш от по-големите...

MaLkaTa_LaDy
03-10-2010, 10:58
Споделям доста. Но все пак има някои неща, които мога да споделя само с приятелки.

DevilWish
03-10-2010, 11:02
на майка ми казвам всичко даже за секс, наркотици...........Всичко.Няма м тайни от тази жена.Родителите са единствените хора, които никога не биха те предали ;) знайте го добре това.И това, че ги лъжете нон-стоп е мн мн лошо....ше го осъзнаете, когато вие станете родители.

Stan4o123
03-10-2010, 11:12
Не споделям. Повече ми се иска на мен да споделят...близките ми...да ми говорят като на голям човек (макар,че не се чувствам напълно такава)...Винаги има какво да научиш от по-големите...

ти добре ли си...майка ми ми обяснявя как не вървял половият им живот с тате...ОМФГ...седа и гледам като ударен,а тя не осъзнава,че тази информация е крайно неподходяща...

GossipGirl89
03-10-2010, 13:27
Много рядко споделям с мама. С приятели споделям почти всичко, но с нея някак си не мога да се отпусна и да говоря спокойно. :? Може би проблема е в това, че тя е от друго поколение и е малко консервативно настроена към някои неща... и другото, което е - малко е традиционистка, т.е. ако й споделя например някаква конкретна ситуация с момче, което не се е държало както трябва с мен, тя веднага приема идеята, че той не ме заслужава и не е за мен, просто защото така е прието... ако някое момче не се държи добре с тебе значи край-трябва да го разкарааш... и това винаги ме е дразнело, защото хората са различни и има ситуации, в които това нещо не важи... :? Общо взето заради тия неща не обичам да споделям с нея. Иначе като човек е много готина и винаги ще се отзове и ще ти помогне с квото може ама специално за любовните проблеми не я бива :D

yuyuto
03-10-2010, 13:36
Споделям много. Откакто минах трудните пубертетски години, с нея сме приятелки. Не й казвам баш всичко, но нямам и притеснението да говоря на по деликатни теми с нея, майка ми е доста разбран човек.

SmilezZz
03-10-2010, 13:56
Ами не споделям много..От време на време (ако се случи),но е рядко да споделям с тях

sian4eto
03-10-2010, 14:07
Споделям й,но не всичко :)

+ :)

onestar
03-10-2010, 16:42
Не се засичаме често, а когато това стане дори пропускаме да си кажем "здравей".
Когато се налага говорим кратко, за да не се скараме.
Тоест... не споделям абсолютно нищо.

justwondering
03-10-2010, 17:18
Споделям предимно с майка си и не всичко. Някой най-лични неща не ги споделям с нея- или с най-добрата ми приятелка, или с никого. И тя го знае и може да се каже, че не й е особено приятно, преди няколко дни ми каза: "Ама ти с мене нищо не споделяш" и й беше тъжно. :( Не знам, просто така съм свикнала. :)

FiRe_LaDy
03-10-2010, 19:22
Всяка вечер й разказвам как е минал деня ми,какво ми се е случило.Ако съм имала някакви съмнения относно това,което съм направила или ще трябва да направя - питам (не винаги правя това,коеот ми казва,но все пак я изслушвам).Никога не ме е предавала и в най-трудните ми моменти е била до мен.Не й говоря много много за сериозните ми проблеми.С по 2 - 3 думи й казвам,а тя си ме познава и доста ми говори.Дори да не отида да говоря с нея,когаот имам проблем - тя усеща и идва сама при мен.Благодарна съм,че имам такава майка.Супер е.С баща ми също споделям понякога,когато имам нужда,а майка ми я няма.Гордея се с родителите си.

c0ci
03-10-2010, 19:24
Спрях да споделям с наще когато бях на 7.Даже не знаят дали имам приятел или нямам :)

SpOrTs_GiRl
03-10-2010, 19:28
Аз споделям повече с татко.

vanesa0pld
03-10-2010, 20:12
Аз не споделям. Моята е клюкарка, а и не се разбираме кой знае колко добре/просто сме различни/. Аз на приятелките си не споделям кой знае колко, пък на майка ми ли...

pussucetka
03-10-2010, 20:40
Споделям от време на времее .. но само важните неща които я вълнуват .. за другите работи само с приятелки мога да споделя .. :)

Djia
03-11-2010, 10:07
споделям с майка ми,но не всичко :? баща ми е във камената ера ,неразбира младежта

nqkafsi_tam
03-11-2010, 10:20
ми аз да ти кажа моите родители са супер печени, всичко мога да им кажа щото ги чувствам супер близки :D , ама проблема е че никога не ме разбират, за жени пък не обичам да си говоря с тях някво ми е неудобно нз :)...

Shely
03-11-2010, 20:48
Това не е въпрос само за момичета..но те са по-близки с майките сии..Имам един въпрос споделяте ли с тях ? Ако споделяте всичко или??
Не споделям нищо от личният си живот с родителите си.

egois74e
03-11-2010, 22:46
^ и аз... порпинцип не споделям лесно неща, които ме тревожат много, а ако споделя ще е след време и то с най-близката ми приятелка

slun4ice_90
03-12-2010, 08:30
Преди хич не споделях с майка,но напоследък си говорим за всичко...Тя е готина,но понякога иска да я слушам за всичко.Налага се,като мен... :-D И става каша,защото даже забравяме за к'во сме говорили.Наскоро си лафихме и сякаш, т'ва което ми каза ми "отвори очите".За един мой проблем,не съм очаквала даже да говорим на тази тема.Когато бях по-малка се срамувах да говоря с нея, на тема момчета.За това споделях с моята най-добра фр-ка.Сега съм на 19 и осъзнах,че майката е най-добрата приятелка на дъщеря си. :)С баща ми хич не си говорим,направо си викаме... :lol: Не се разбирам с него,за това и няма за какво да му споделям.Той просто, не знае как да говори с мен... :-o Сигурно и при другите бащи го има т'ва. :-o Винаги съм искала да имам сестра,но имам двама братя. 8-) Случвало се е да питам единия за нещо,но на повечете ми въпроси се е спуквал да се смее. :? Такъв е животът! :D

EsteticLoff
03-31-2010, 10:09
Ако става въпрос за момчета ии разни такива ... не обичам да споделям с наще ( все ми изнасят лекции, че съм малка за гадже ии такива .. ) :?

vesito13
03-31-2010, 10:27
С майка ми мога да говоря за всичко, разбираме се, помага ми и ми е много по-спокойно, когато съм споделила нещо с нея. :) Колкото и да сме заети, винаги намираме време да поговорим, разказвам и как е минал деня ми, моля я за някой съвет. :) С приятелки не споделям и половината от това, което съм споделила с майка ми. Първо бих предпочела да споделя с нея, отколкото с приятелка.
С баща ми също говоря за много и различни неща, за училище, за приятели, за спорт, как е минал неговия ден :) Но вече по-лични работи, като да речем връзката ми с него не мога да я коментирам, а и той не изявява голямо желание :)