kokochar
03-01-2010, 19:30
Трябва ми есе по тема "Любовта като самопознание" в повеста Крадецът на праскови. Няма значение колко листа защото това ни е първото. ПОМОГНЕТЕ !
:-o [/b]
Не знам дали е това,но се надявам да съм помогнал. :)
Повестта “Крадецът на праскови” е една от своеобразна реликва на българската литература, написана от Емилиян Станев. В нея авторът разказва за една невъзможна любов между героите Иво Обретенович и Елисавета. Любовта между тях е невъзможна, защото е разделена от войната, от съпруга на Елисавета и от времето, в което живеят, но то друга страна е красива самите пречки я правят истинска, пълна с нежност и с искренност...
Повестта “Крадецът на праскови” е една от своеобразна реликва на българската литература, написана от Емилиян Станев. В нея авторът разказва за една невъзможна любов между героите Иво Обретенович и Елисавета. Любовта между тях е невъзможна, защото е разделена от войната, от съпруга на Елисавета и от времето, в което живеят, но то друга страна е красива самите пречки я правят истинска, пълна с нежност и с искренност.
Любовта на Елисавета към Иво е естествен резултат от много фактори. Тя се влюбва в сръбският военопленник и него истинската любов, която никога преди това не е изпитвала. Магическата любовна сила променя ценностните критерии на Елисавета. Сантименталният й съпруг се превръща в олицетворение на войната, в причина за загубената младост и това я изпълва с гняв, прерастващ в невъзможност да му бъде простено всичко това.
Всяка среща между влюбените е празник за душата, тържество на доброто и прекрасното. Погледът на Обретенович обхваща и замайва Елисавета, подобно раздвижено то вятъра пространство и тя не може да се владее, защото силно е привлечена от младия мъж. Неговото отсъствие я кара да се чувства самотна и тъжна, сякаш липсва част от нея. Тази силна любов я раздвоява, разкъсвана от гордост и срамежливост. Усещането за неочаквана близост с човек, дълго стоял в мислите й, прераства в истински копнеж. Радостна светлина струи от очите на Иво. Те са пълни с неизживени чувства. Елисавета осъзнава, че “никой не беше я поглеждал така всеотдайно, так пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост”. Това я магнетизира и кара всяка клетка от тялото й да затрепти. Докосването на ръцете за двамата е като преминаване на електрически ток, а с жадните трепетни устни любовта добива мощ, противопоставяща се на всичко и всички.
В Елисаветовата душа се ражда непознато чувство на страст, радост и щастие към военопленника. Тя непозната за себе си:”вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърля нейният разум и желае да живее свободно и щастливо”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Затова Елисавета омаляла и прехласната, тя се отдава с цялото си тяло и душа, като за пръв път на този мъж, “алчна към всеки миг от тия два часа”, подарени им от съдбата.
Всичко, което се случва променя влюбената жена, тя се чувства по-силна, предоставя й се втора възможност за живот, сега светът за нея е по-различен, по-магичен, по-красив. Изпълнена с увереност в силата на своите чувства , Елисавета е готова да отстои полученото щастие с цената на всичко. Тя мечтае за бъдеще, с пленника, но не може докрай да заглуши гласа на съвестта си, свързана с миналото и съпруга й.
Любовта между Елисавета и Иво Обретенович, макар и невъзможна е истинска, изпълнена с красота и доброта, която никога няма да бъде победена и ще надживее времето.
Една невъзможна любов
(есе на тема "Крадецът на праскови"от Емилиян Станев)
В повестта "Крадецът на праскови"от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво) търсят своето щастие, смисъла на своя живот и го достигат.
Елисавета действително се влюбва в Иво, намразва мъжа си, защото усеща, че връзката между тях е по-скоро формална, отколкото истинска: "Той беше виновникът за пропиления й живот... да й създаде щастлив и сигурен живот". Младата учителка се е съгласила с този брак, защото е търсила парите(известността), а не любовта: "Когато полковникът я поиска за жена, тя бе... е била привлечена от акселбантите... висшият обществен слой". Елисавета е бездетна и това я прави особено нещастна: "В самотните часове, които прекарваше... което измъчва безплодните жени пред прага на старостта". Тогава се появява и любовта към Иво.
Цялото действие на повестта се разгръща по време на войната. Тя засяга личния живот на човека, изкривява и променя съдбата му: "Той (полковникът) презираше румънците и диво мразеше сърбите, "коварните и подли съюзници" от Балканската война, които го бяха ранили и провалили военната му кариера. "По-късно, с напредването на войната... невероятни размери". Всъщност това е характеристика не само на полковника - "пленниците" са гледани от всички с предразсъдък. Конфликтът е ясен. "Защо да не бъдем по човечни? - възрази тя горещо". А полковникът отговаря: "Не виждаш ли, че няма хляб, няма дрехи... Я остави тия даскалски приказки!" От едната страна са "нашите", а от другата "робите" - не заслужаващи и капка съчувствие. Иво е наречен в творбата само два пъти по име. Веднъж, когато го питат как се казва и втори път, когато единствено името може да го различи от останалите пленници. Но и тогава е наречен само "Обретенович". Навсякъде другаде в творбата е посочен като "пленника". Главната героиня винаги е наричана по име - Елисавета или Лиза, а нейният любим е и си остава завинаги пленникът. Единствено Елисавета вижда в него истински човек - за другите той си остава само пленник. Ординарецът - прекият извършител на убийството. На пръв поглед като че ли застрелването на пленника е последица от заповедта на полковника (лозето да се охранява строго). Но ако проследим внимателно развитието на сюжета, ще забележим как постепенно намалява напрежението между Елисавета, Иво и ординареца. Ординаререцът вижда все по-голямата близост между Лиза и Иво. Елисавета непрекъснато усеща неговото презрение и лоша усмивка. Това презрение и лошата усмивка са не защото ординарецът се проявява в ролята на вярно куче, а защото има личен мотив. Той е описан като наскоро овдовял селянин, който сигурно не е останал равнодушен към женската привлекателност на господарката. И в същото време осъзнава, че няма никакви шансове пред нея. Той я ревнува от някакъв си "роб" и стига до крайност. Лиза и Иво са от две различни групи, между които съществуват непреодолими прегради. А тези прегради могат да се разрушат само от любовта. Понякога този героичен опит завършва със смърт. В крайна сметка невъзможната любов все пак побеждава.