macetypoli
03-02-2010, 13:40
СИНЬО
Идва към мен,
хваща ме за ръка.
Тръгвме – на къде ли ме води ?
Не знам ..
Лутаме се по безкрайния и омагьосан път –
Но къде ли ме води?
Защо избира точно мен?
Защото плачех или проникна и видя моята усмивка и доброта?
Попитай нея.
Тя може да ви разкаже.
Стигаме брега,
там пусто дори без чайки ,
тичаме , но накъде ?
Тя сяда, сядам и аз.
Мълчание. Неизвестност. Тъга.
Това виждам в красивите й очи.
Тя става , хваща ме за ръка.
Иска да я прегърна – прегръщам я!
Чувствам топлина – и тя.
Но защо ми се случва това ?
Защо избра мен ?
Питам я – тя отговаря:
- Заради твоята красота и безкрайна доброта.
Смятах, че ти ще ме разбереш. Аз виждам всичко във синьо!
- Но защо?
- Не зная. Така се родих .Живея в свой собствен си свят.
Но за Бога защо ти не ме разбереш?
Идва към мен,
хваща ме за ръка.
Тръгвме – на къде ли ме води ?
Не знам ..
Лутаме се по безкрайния и омагьосан път –
Но къде ли ме води?
Защо избира точно мен?
Защото плачех или проникна и видя моята усмивка и доброта?
Попитай нея.
Тя може да ви разкаже.
Стигаме брега,
там пусто дори без чайки ,
тичаме , но накъде ?
Тя сяда, сядам и аз.
Мълчание. Неизвестност. Тъга.
Това виждам в красивите й очи.
Тя става , хваща ме за ръка.
Иска да я прегърна – прегръщам я!
Чувствам топлина – и тя.
Но защо ми се случва това ?
Защо избра мен ?
Питам я – тя отговаря:
- Заради твоята красота и безкрайна доброта.
Смятах, че ти ще ме разбереш. Аз виждам всичко във синьо!
- Но защо?
- Не зная. Така се родих .Живея в свой собствен си свят.
Но за Бога защо ти не ме разбереш?