Без име

[w0sh]

Вървя човек веднъж в поле
със силно стиснати очи,
в ръце си носеше небе,
и там откриваше звезди
звезди от края на света
и краят идваше сега,
макар и силно да боли,
той търсеше живот.....нима?
И слънцето се скри с последните камбани,
във бронз излята бяла светлина.
Тогава ти забравяш тежки рани.
ти слушаш неми песни в глуха тишина.
Но тихо е преди последния ни дъх
не чуваш вик, не сещаш летен полъх.
Преди да падне тази тъмнина
си казваш
"Аз съм човек, не се предадох и сега."

Отново ще моля за градивни критики :Д

Това е сравнително ново.

[hopekiller]

Няма да те критикувам, защото наистина е много добро. Имаш интересен стил на писане, който много ми допада. Харесва ми лекото начало и силния край - аз например, бих ви мъчил с тежко начао и тежък край и от там ми идва грешката. Поздравления

[vanilievisez]

и слушаш неми песни в глуха тишина.
(...)
"Аз човек съм, не се предадох и сега."

само това, звучи ми по-добре така (:

[Sham]

хах, да, и аз и-то го сложих, като Габи

финалът ти е тегав, губиш римата, която си тръгнал да следваш. дъх и полъх, знаеш. но ако я избутаме настрани -

Но тихо е преди последния ни дъх
не чуваш вик, не сещаш летен полъх.
Преди да падне тази тъмнина
си казваш
"Аз човек съм и не се предадох"


струва ми се, звучи добре)