mech0
03-03-2010, 06:04
Генерал Владимир Вазов и Дойранската епопея
На дата светла, на празник славен,
един генерал, нямащ себе си равен,
бе пратен да отбранява позиция една,
битка, която и до днес се учи в света.
Тоз български смелчага, що не знаеше страх,
направи съюзническите войски на пух и прах.
И днес името щом се спомене,
дойранската земя започва да тътне -
тътен силен, тътен славен,
тътен от цял народ забравен!!!
В тез дни на криза, на убийства и лъжи,
никой се не сеща за храбрите български момци -
които не допуснаха България да бъде сломена
и после да стане родината позорно поделена.
Вечен поклон вам, Девета пехотна плевенска дивизия,
която защити Тракия, Македония и Мизия.
Дойде той с поглед ясен,
за защита план прекрасен.
Клет от войници, офицери заради тежката работа,
генерал Вазов остана вярващ в своята правота.
Четири пъти българските войници Дойран отстояват,
но ето че англичани и гърци пети път нападат.
Храната е оскъдна, дажбите намаляват, резерви няма,
а генерал Владимир Вазов говори за борба, за драма.
Цяла нощ чакат войниците заветния миг,
да чуят тръбата, да направят нечуван подвиг.
След триста и петдесет хиляди снаряда
англичани и гърци влизат в ада!
Облечени в парадните си униформи,
юнаците чакат да срещнат смъртта доволни,
окрилени от сладката мисъл една –
да дадат живота си за родната страна.
Храбри български чеда
без капка страх следа
посрещат смело страшний враг,
идващ към тях като рояк.
Върховете Дъб и Кала тепе
чуват как котловината реве.
Чистокръвни англичани падат навред-
генералът заповядва: “Юнаци напред!”
Беласица пази своите герои смели,
десет хиляди гърци живи изгорели.
Планината изригва като вулкан,
ръчни бомби разкъсват вражеска тъкан.
Български щикове проправят своя път,
вражеските пехотинци мрат, ли мрат.
След кървави боеве на бомби и нож
защитниците вземат предимство преди нощ.
С барабанен огън и газови снаряди
за победа тръгват нашите отряди.
И това сражение, приличащо на хекатомба,
се превърна в най- кървавото в Първата световна.
Наведнъж толкова много жертви дали за пръв път
англичаните и до днес сковава ги страхът
от тоз страшний български лъв,
от тоз що проля толкоз кръв,
от тоз що толкоз жени вдовици остави,
от тоз що България прослави,
от тоз що се не предаде позорно,
от тоз герой що се би неуморно
и накара двадесет години след войната
насред Лондон да свалят в негова чест знамената!
Марширувайки с храбрите солдати,
в Плевен срещат го и бедни, и богати.
Деца невръстни, старци белобради,
жени благодарни и невести млади
посрещат храбрите български юнаци
с китки здравец и вкусни баници.
Така завършва Дойранската епопея -
за нея вечно ще да разказвам и пея,
песен, известна на целия български народ,
забравил обаче нейния произход.
Край Дойранското езеро
ще насълзи и теб горо,
и теб скръб ще налегне, дамаджанке,
вечната песен “Йовано, йованке”.
Без восък,
Иван Цолов – Мечо
Надявам се да ви хареса одата. Очаквам вашите коментари. :)
На дата светла, на празник славен,
един генерал, нямащ себе си равен,
бе пратен да отбранява позиция една,
битка, която и до днес се учи в света.
Тоз български смелчага, що не знаеше страх,
направи съюзническите войски на пух и прах.
И днес името щом се спомене,
дойранската земя започва да тътне -
тътен силен, тътен славен,
тътен от цял народ забравен!!!
В тез дни на криза, на убийства и лъжи,
никой се не сеща за храбрите български момци -
които не допуснаха България да бъде сломена
и после да стане родината позорно поделена.
Вечен поклон вам, Девета пехотна плевенска дивизия,
която защити Тракия, Македония и Мизия.
Дойде той с поглед ясен,
за защита план прекрасен.
Клет от войници, офицери заради тежката работа,
генерал Вазов остана вярващ в своята правота.
Четири пъти българските войници Дойран отстояват,
но ето че англичани и гърци пети път нападат.
Храната е оскъдна, дажбите намаляват, резерви няма,
а генерал Владимир Вазов говори за борба, за драма.
Цяла нощ чакат войниците заветния миг,
да чуят тръбата, да направят нечуван подвиг.
След триста и петдесет хиляди снаряда
англичани и гърци влизат в ада!
Облечени в парадните си униформи,
юнаците чакат да срещнат смъртта доволни,
окрилени от сладката мисъл една –
да дадат живота си за родната страна.
Храбри български чеда
без капка страх следа
посрещат смело страшний враг,
идващ към тях като рояк.
Върховете Дъб и Кала тепе
чуват как котловината реве.
Чистокръвни англичани падат навред-
генералът заповядва: “Юнаци напред!”
Беласица пази своите герои смели,
десет хиляди гърци живи изгорели.
Планината изригва като вулкан,
ръчни бомби разкъсват вражеска тъкан.
Български щикове проправят своя път,
вражеските пехотинци мрат, ли мрат.
След кървави боеве на бомби и нож
защитниците вземат предимство преди нощ.
С барабанен огън и газови снаряди
за победа тръгват нашите отряди.
И това сражение, приличащо на хекатомба,
се превърна в най- кървавото в Първата световна.
Наведнъж толкова много жертви дали за пръв път
англичаните и до днес сковава ги страхът
от тоз страшний български лъв,
от тоз що проля толкоз кръв,
от тоз що толкоз жени вдовици остави,
от тоз що България прослави,
от тоз що се не предаде позорно,
от тоз герой що се би неуморно
и накара двадесет години след войната
насред Лондон да свалят в негова чест знамената!
Марширувайки с храбрите солдати,
в Плевен срещат го и бедни, и богати.
Деца невръстни, старци белобради,
жени благодарни и невести млади
посрещат храбрите български юнаци
с китки здравец и вкусни баници.
Така завършва Дойранската епопея -
за нея вечно ще да разказвам и пея,
песен, известна на целия български народ,
забравил обаче нейния произход.
Край Дойранското езеро
ще насълзи и теб горо,
и теб скръб ще налегне, дамаджанке,
вечната песен “Йовано, йованке”.
Без восък,
Иван Цолов – Мечо
Надявам се да ви хареса одата. Очаквам вашите коментари. :)