mech0
03-03-2010, 06:07
Димитър Списаревски
България има герои смели,
които за нея са умрели.
На север в София, там и той лежи,
що неговото име в небето още гърми.
Далеч от всякакви летища,
в Централните софиийски гробища,
на Алеята на летците,
тачен от бащите,
възхваляван от старите
и забравен от младите,
почива, приласкан, в земята,
българският герой на небесата.
Гробът му сякаш тихо говори
за онова, което стори.
По време на война роден,
от своя роден дом изгонен,
малкото момче се скита от град на град,
за да намери своето признание млад.
Играещ дори за славния футболен клуб Левски,
не се отклонява мечтата на Димитър Списаревски
да стане пилот
в своя живот.
Във военното училище
той става истинско страшилище.
Самоотлъчил се за една нощ и буен като вол,
пращат смелчагата в шести пехотен полк в Ямбол.
След проявени военни качества и отлично поевдение
е върнат като юнкер в Търновското военно заведение.
В Германия изпратен,
тоз българин златен,
още докато се обучава
придобива голяма слава.
Вернойхен – престижна школа за висш пилотаж,
там завършва обучението си нашият страж.
Веднъж в офицерското казино,
почерпени от руйно червено вино,
германски летци,
по – точно подлеци
изказват язвителни думи за българските офицери и войски
без да подозират присъствието на Димитър Списаревски.
Оскърбен от тез жалки думи клеветни,
нашето момче не отправя ответни,
а по мъжки с юмруци
наказва немските боклуци.
Началникът на военното училище сложил край на боя,
изправя непоколебимия български защитник пред строя
и вместо да бъде от академията изваден,
нашият български офицер е за пример даден,
как твърдо и решително трябва да се брани
националната чест от тежки рани.
Хилядадеветстотинчетиресе титрета,
на двадесети декември на родните полета
се чува онова, що всява страх в сърцата,
обръща в панически бяг майките и децата,
прави глухия чуващ, слепия виждащ,
куция дори без патерици тичащ
да се спаси от това черно гарваново ято,
що иска да превърне отечеството в блато,
от тез черни демони бръмчащи,
от тез над сто крепости летящи.
И срещу тях – ангели небесни, малцина на брой,
всеки летец е готов да се превърне в герой,
един самолет повече да свали в тоз ден,
за да бъде от народа вечно запомнен.
Всички излитат освен един,
какво ли е спряло тоз българин ?
Нашето храбро момче обаче не ще така остави своите другари,
излита от летище Божурище с първия Месершмит, който свари
и тоз първи и последен за него въздушен бой
кичи с вечна слава нашия герой !
В таз люта зима дори и на обяд небесата трещят,
задачата е ясна – повече бомбандировачи да свалят.
В неравната битка една група “либерейтъри” проправя своя път,
имат ли още някакви сили нашите ангели небесни да ги спрат ?
В разразилия се в небето ад над Долни Пасарел
се появява рам изключителният български спасител,
устремен от свята мисия една -
да не допусне бомби в родната страна.
Смелият лъв се втурва напред
и сваля бързо един самолет.
Мунициите му свършват, но Спаича е непоколебим :
“Нашата мила родна земя трябва да защитим,
дори на осем хиляди метра над земята
трябва да си дадем за майка България сърцата !”
И в миг на лудост нашият смел орел,
гледайки боя друг изход не видел
освен да жертва своя живот
в замяна на целия народ.
Вражеските изтребители се опитват да го спрат,
но решитрлният подпуручик проправя своя път
към чуждата крепост небесна,
смъртта сега му се види чудесна -
да падне жертва в борбата
за народа и страната.
В небето два самолета избухват,
над свещената българска земя рухват.
Американците гледат ужасени,
това само от японци видели.
ВВС му посвещава отделно предаване по радиото,
даже и японската армия му отдава чест в Киото
пред таз българска светквица бясна,
която чуждия самолет трясна,
че сякаш от опитен дървар,
разцепен на две чинар.
Така таз първа българска жива торпила
се превърна в пример от Странджа до Рила.
И днес край Долни Пасарел има място, което сигурно не знаете,
но щом отидете там само да мълчите и да се покланяте.
Там даже гарванът да грачи не смее,
нито гаргата своята песен да пее.
Там, на тоз хълм, на това място от небесата
преди толкова години ангел падна на земята,
падна, но никога не ще умре,
щом е във всяко българско сърце !!!
Без восък,
Иван Цолов - Мечо
Надявам се да ви хареса одата. Очаквам вашите коментари. :)
България има герои смели,
които за нея са умрели.
На север в София, там и той лежи,
що неговото име в небето още гърми.
Далеч от всякакви летища,
в Централните софиийски гробища,
на Алеята на летците,
тачен от бащите,
възхваляван от старите
и забравен от младите,
почива, приласкан, в земята,
българският герой на небесата.
Гробът му сякаш тихо говори
за онова, което стори.
По време на война роден,
от своя роден дом изгонен,
малкото момче се скита от град на град,
за да намери своето признание млад.
Играещ дори за славния футболен клуб Левски,
не се отклонява мечтата на Димитър Списаревски
да стане пилот
в своя живот.
Във военното училище
той става истинско страшилище.
Самоотлъчил се за една нощ и буен като вол,
пращат смелчагата в шести пехотен полк в Ямбол.
След проявени военни качества и отлично поевдение
е върнат като юнкер в Търновското военно заведение.
В Германия изпратен,
тоз българин златен,
още докато се обучава
придобива голяма слава.
Вернойхен – престижна школа за висш пилотаж,
там завършва обучението си нашият страж.
Веднъж в офицерското казино,
почерпени от руйно червено вино,
германски летци,
по – точно подлеци
изказват язвителни думи за българските офицери и войски
без да подозират присъствието на Димитър Списаревски.
Оскърбен от тез жалки думи клеветни,
нашето момче не отправя ответни,
а по мъжки с юмруци
наказва немските боклуци.
Началникът на военното училище сложил край на боя,
изправя непоколебимия български защитник пред строя
и вместо да бъде от академията изваден,
нашият български офицер е за пример даден,
как твърдо и решително трябва да се брани
националната чест от тежки рани.
Хилядадеветстотинчетиресе титрета,
на двадесети декември на родните полета
се чува онова, що всява страх в сърцата,
обръща в панически бяг майките и децата,
прави глухия чуващ, слепия виждащ,
куция дори без патерици тичащ
да се спаси от това черно гарваново ято,
що иска да превърне отечеството в блато,
от тез черни демони бръмчащи,
от тез над сто крепости летящи.
И срещу тях – ангели небесни, малцина на брой,
всеки летец е готов да се превърне в герой,
един самолет повече да свали в тоз ден,
за да бъде от народа вечно запомнен.
Всички излитат освен един,
какво ли е спряло тоз българин ?
Нашето храбро момче обаче не ще така остави своите другари,
излита от летище Божурище с първия Месершмит, който свари
и тоз първи и последен за него въздушен бой
кичи с вечна слава нашия герой !
В таз люта зима дори и на обяд небесата трещят,
задачата е ясна – повече бомбандировачи да свалят.
В неравната битка една група “либерейтъри” проправя своя път,
имат ли още някакви сили нашите ангели небесни да ги спрат ?
В разразилия се в небето ад над Долни Пасарел
се появява рам изключителният български спасител,
устремен от свята мисия една -
да не допусне бомби в родната страна.
Смелият лъв се втурва напред
и сваля бързо един самолет.
Мунициите му свършват, но Спаича е непоколебим :
“Нашата мила родна земя трябва да защитим,
дори на осем хиляди метра над земята
трябва да си дадем за майка България сърцата !”
И в миг на лудост нашият смел орел,
гледайки боя друг изход не видел
освен да жертва своя живот
в замяна на целия народ.
Вражеските изтребители се опитват да го спрат,
но решитрлният подпуручик проправя своя път
към чуждата крепост небесна,
смъртта сега му се види чудесна -
да падне жертва в борбата
за народа и страната.
В небето два самолета избухват,
над свещената българска земя рухват.
Американците гледат ужасени,
това само от японци видели.
ВВС му посвещава отделно предаване по радиото,
даже и японската армия му отдава чест в Киото
пред таз българска светквица бясна,
която чуждия самолет трясна,
че сякаш от опитен дървар,
разцепен на две чинар.
Така таз първа българска жива торпила
се превърна в пример от Странджа до Рила.
И днес край Долни Пасарел има място, което сигурно не знаете,
но щом отидете там само да мълчите и да се покланяте.
Там даже гарванът да грачи не смее,
нито гаргата своята песен да пее.
Там, на тоз хълм, на това място от небесата
преди толкова години ангел падна на земята,
падна, но никога не ще умре,
щом е във всяко българско сърце !!!
Без восък,
Иван Цолов - Мечо
Надявам се да ви хареса одата. Очаквам вашите коментари. :)