PDA

View Full Version : Дервишово семе



fogdog
03-03-2010, 10:07
Защо всички герои в Дервишово семе са жертви?
Ако някой може да ми даде някаква идея ще съм му мнооого благодарен! :-) :-) :-)

Enigma691
03-03-2010, 11:34
В Хайтовия разказ „Дервишово семе” Рамадан, Силвина и Руфат са жертви.

Рамадан е жертва на родовата традиция. Той е оженен на четиринадесет години за непознато момиче, за да продължи рода. Но когато вижда бъдещата си съпруга, младежът се влюбва в нея, затова когато братята на Силвина му я "отмъкват", героят се превръща в жертва и на невъзможната любов и на омразата към втория съпруг на любимата му – Руфат. Рамадан се превръща в жертва на омразата, защото работи за Руфат. Но не си отмъщава, защото е длъжен към дядо си и трябва да продължи рода и защото не може да гради съвместния си живот на чуждо нещастие - знае, че тази любов е неосъществима.

Виждайки на какво мъчение и насилие е подложена възлюбената му, Рамадан се превръща в жертва на себе си, защото се обвинява за това, че никога вече няма да види Силвина щастлива.

В разказа Силвина е най-наранена от героите. Като жетрва на родовата ценност, тя е омъжена за младия Рамадан, в когото се влюбва още след първата им среща. Но след като се разбира, че не е изпълнила семейното си задължение - да продължи рода, младото момиче бива „продадено” за възрастния, но богат Руфат, за два пръча. Поради това Силвина става жертва и на любовта - искрената към Рамадан и невъзможната към Руфат.

Силвина е жертва на насилие, докато живее с Руфат. Но въпреки болката, която й причинява, водена от задължението си към родителите си, тя е принудена да живее с човек, когото не обича - принудена е да живее без любов.

Руфат, освен виновник за неосъществяването на любовта между Рамадан и Силвина, е и жертва. Той знае, че Силвина не го обича, но не може да купи любовта й. Обречен е да живее с нещастно момиче, което не го обича.

Enigma691
03-03-2010, 11:36
Защо всички герои в "Дервишово семе" са жертви

Със сборника си "Диви Разкази", заел трайно място в българската класическа литература. В разказа си "Дервишово семе" Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой – Рамадан. В хода на непринуден разказ той представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота, могат да те превърнат в жертва и да те въздигнат от пепелта.

Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. В типично патриархалния каноничен стил на семейните взаимоотношения дядото на осиротелия Рамаданчо решава да го задоми, защото "нямаше кой къщната работа да върши". Юношата е лишен от личностен избор, друг (родът, традицията, племенният кодекс) гради като че ли идентичността му, предопределя съдбата муа. Интимните желания, съкровените пориви на личността не са от значение. Господства волята на рода.
Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше.... бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше...."
След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Младежът Рамадан за първи път се сблъсква с човешката профанация на свещеното, на любовта. След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат.. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.

Съседът Руфат също е жертва, макар и не така директно показана. Той е безверникът, останал недосегнат от свещеното. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хтоничното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше".

Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях".
Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Злото и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така насилието на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан. Нарушена е интимната и семейна хармония. Изгубен е покоят на душата. След насилственото отнемане на Силвина настъпва период на крайно объркване, появяват се "зверовете" и "демоните" в съзнанието на героя.

В периода на криза влюбеният жених Рамадан се превръща в сламеното ожесточено "чучело". Настъпила е тотална катастрофа и потоп в духа му.Уплашеният за Дервишовото семе дядо повежда внука си в Триград при дебелото Айше. Градската жрица на магико-религиозните практики с билки, горчилаци и мазила отново прекарва младежа през ритуалите на посвещението.

При дебелото Айше Рамадан добива познание от друг порядък. Той вече е готов да стане баща. И още там, в Триград, той се жени. Тоя път обаче "нямаше игра: и ризата беше изработена, и всичко стана, както си трябва, и дете ми се роди не на деветия, а още на седмия месец!" Многозначителна е тази реплика. Може би го няма чудодейството на първия ритуален преход, няма я магията на любовта. Защото Рамадан церемониално се е причастил завинаги при първата женитба. В косите и миглите на Силвина той е оставил сърцето си.

И все пак Дервишовото семе се съхранява. Когато се ражда правнучето, на третия ден Рамадановият дядо умира. За архаичния човек тайнството на периодичното възстановяване е обосновало целия му живота, всичките му действия са били посветени на това.

След смъртта на стария Дервиш осветената любов между Рамадан и Силвина възкръсва с нова сила. Но тя не е рожба на страстта и нагона. След житейските изпитания и ритуални проверки двамата смирено се търсят един друг - търсят лицата и очите си: "Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам." И понеже животът не позволява Рамадан и Силвина да са заедно, те се събират духовно: "И се понесе тъй животът ден след ден, година след година. Ако не бяха пораснали децата ми... нямаше и да зная колко са години минали".

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден, превръща се в ясна жертва: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение.

В "Дервишово семе" се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Първите са жертви през цялото повествование, но накрая Рамадан наистина е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея - Силвина. Човещината, добротворчеството, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан надмогва личната си драма и се отваря за света на благородството. А въобще не става дума за настъпила трансформация в душата на Руфат. За него космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов. Превръща се в жертва.

fogdog
03-03-2010, 15:00
Мерси СУПЕР си!!!! :-) :-) :-) :-)