ПОМОГНЕТЕ МИ МОЛЯ ВИ!!! [Архив]

Enigma691

03-03-2010, 10:21

Незнам дали това е интерпретативно съчинение, но все пак...

Дългът към рода и дългът към сърцето в разказа Дервишово семе

Разказът Дервишово семе на Николай Хайтов възкресява духа на едно отминало време,когато българското село живее по законите на патриархалния морал. В това сурово време човекът не може да оцелее сам- затова дългът към рода се приема като висша морална ценност. Този дълг повелява живота да бъде продължен, а родовото имущество съхранено. Вълненията, желанията на индивида в този родов свят са без значение. Но всеки човек е една малка вселена,изпълнена с мечти и стремежи. И когато те не съвпадат с повелите на рода, настъпва драмата на човешката личност.

Такава драма изживяват героите в разказа Дервишово семе. Основният конфликт при тях се изразява в противоречието между дълга към рода и дълга към сърцето, в сблъсъка между светлият стремеж да обичаш и да бъдеш обичан и породената от него омраза и жажда за отмъщение. И Рамадан, и Силвина са дълбоко трагични герои, заради това, че завета на сърцето им се разминава с повелите на рода, и не са готови да им се противопоставят.
Погледът на автора е насочен към душевните вълнени я на главния герой- пораждането на любовта и омразата, желанието за отмъщение, чувството за страдание и болка, довели до конфликта, който остава неразрешен до края на произведението. Дълбоко патриархален човек по своя морал, Рамадан не смята за необходимо и възможно да се противопостави на желанието на дядо си да го ожени, за да продължи рода. Той се подчинява на повелите на основния закон на родовия свят- да бъде продължен живота. И ето, че най-вълнуващото, най- красивото нещо в неговия живот се случва след като други решават вместо него съдбата му- той се влюбва в момичето избрано не от него за съпруга. Тази любов преобразява грубоватото и непохватно момче, преобразява грозния му вид : старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите ни накичени от Силвина с разни цветове и билки. И колко прекрасно би било,ако разказа свършваше до тук дългът към рода е изпълнен, а сърцата на героите преливат от любов и нежност. Но животът е много по неочакван и сложен. Силвина е принудена да се подчини на своите алчни и жестоки братя, а Рамадан отново е натоварен с бремето на отговорността да продължи на всяка цена своя род. Двамата млади не се противопоставят на решението на възрастните законите на патриархалния свят изискват те да се подчиняват и изпълняват. Дългът на всеки от героите диктува да се подчинят на близките си и да изпълнят техните желания,а дългът към сърцето им да бъдат заедно завинаги. Дългът към рода кара Рамадан да се ожени за нелюбима жена, само да посее Дервишовото семе, да отгледа деца и внуци. Дългът към сърцето му го призовава да прекрачи жена,деца и цяла камара внуци и да отиде при Силвина. Подчинението пред рода кара Силвина да остане вярна жена на Руфат а сърцето й принадлежи на момчето,което е обикнала от първия ден. Тя таи нежност и обич към Рамадан, а е заставена да живее живота си с пияница и грубиян. Драмата на героите се крие в това разминаване , в невъзможността да останат едновременно верни и на дълга към рода, и на дълга към своето собствено сърце.

Тази драма поставя на изпитание човешката същност на героите. Ще позволи ли Рамадан омразата и злото да надделеят в сърцето му, ще се остави ли на жаждата си за мъст? Помага му Силвина : Ако той беше звяр, не ставай и ти съветва го тя. И този дълбоко драматичен конфликт между омразата и любовта завършва с победа на човечността, на човешкото милосърдие и страдание снага си троша за тоя, дето ми е горил душичката. Любовта е по-силна от омразата,а човечността отхвърля отмъщението.

Светът изграден от Николай Хайтов, макар и хронологично отдалечен от нас носи много проблеми и конфликти, характерни и за нашето време. Драмата на героите в разказа Дервишово семе ни учи на тъжната истина, че в живота има конфликти, които нямат решение, че преди да осъдим човека, трябва да вникнем в мотивите му на поведение, че няма възел, който не може да бъде разплетен.