MetalZone
03-03-2010, 12:20
Благодаря на всички, които ще прочетат темата!
Добро утро, добър ден, добър вечер... абе здраво на все! Изписаните редове не са тъжни, не са депресарски и не пораждат сълзи. Няма да говоря за душевна болка и тъга. Всъщност може и да говоря... не се знай, знай ли се. Искам да споделя какво притежавам... какво ми дава сили всеки ден и какво прави усмивката на лицето ми адски широка, но и ме кара да плача... от щастие. Без това нещо аз бях едно депресирано детенце и бях затънал в глупости, ама това е друга песен... и както повечето от този раздел си мислех, че живота е... нищо, но не е. Ми този човек, това... божество ми показа светлата страна на нещата и ме промени изцяло. И до ден днешен... след 11 месеца и 24 дни аз не мога да си обясня как е възможно да има такова нежно същество с такова сърце? Форумни другари, тя е разкошна, прелестна, красива, тя е като кукличка, като малко човече с огромна усмивка. Туптящото нещо вътре в мен е тъй чувствително, тъй любящо и тъй необятно... благодарение на това малко човече. Това момиче е една огромна духовна сила за мен и всеки ден ми показва как сразява всички злини по пътя си. Когато легна вечер, гледам тавана и мисля за нея. Заспивам много време след като съм легнал. А когато заспя я виждам там в химерата… там в безкрайността. След като се събудя в главата ми кънти нейното име. Веднага щом отворя очи образът й ми изплува в главата. Бутам деня с нея, а след това е до мен и се чувствам... на безопастност и радостен. не спирам да мисля за нея и да искам не мога да спра. Обсебила ме е изцяло. И да искам не мога да я забравя, не мога да спра да я желая и не мога да престана да я обичам. Тя управлява всичко в мен. Тя е моята господарка а аз нейния роб. Не спира да ме бичува с любовните си камшици. Тя ми е всичко!! Поставям я пред всяко нещо и я ценя ужасно много! Не си я представям да я нараня… никога не бих го направил! Тя ме измъкна от бездната в която бях затънал. Тя ми вдъхна живот. Как да й се отблагодаря? Да извадя сърцето си и да й го поднеса в шепи? Да сложа душата си в хубава кутийка и да й я подаря? Да й дам вече мъртвото си тяло? Или просто да продължа да я обичам все така безумно много? Аз направих последното. Докато пиша… мисля затова колко много ме цени, колко много ме обича и какво означавам за нея. С риск да се повторя - тя е ПЕРФЕКТНА. Оставяме без думи всеки божи ден. Караме да плача от щастие... никога преди не съм плакал... НИКОГА. Тя ме разтапя. Всичките ми любими метъл групи на едно място да ги видя... няма да се зарадвам толкова много. В момента нямам търпение да я прегърна и да усетя как сърцето и как това магично нещо тупти близо до моите гърди. Всеки ден мисля как ще я приютя на сигурно в обятията си. Как ще отпивам от жарките й устни. Копнежа в мен расте с всяка минута. С всяка стотна! Никога преди не съм бил обичан и не съм се чувствал така. Никога преди не съм се влюбвал и не съм бил подвластен толкова много на някого. Не съм се доверявал на никого освен на нея. Затова време съм бил винаги нежен. Не съм казал една думичка на криво... една думичка!! Никога не сме се карали. Никога не сме си били сърдити. Напротив... всичко сразяваме с усмивки и обич. По дяволите... мамка му... толкова е хубаво да бъдеш обичан и да обичаш истински. Твърди се, че любовта не може да се опише, че чувството да бъдеш обичан не може да се изрази с думи. Всъщност, когато си отвориш душата и сърцето подходящите слова сами излизат от устните ти. Те се леят срещу човека, когато обичаш и нищо друго няма значение. И когато половинката ти отговори със същите чувства то ти ставаш съвсем друг човек. Всичко в теб коренно се променя и се разтапяш в магията на обичта. Тя ти дава сили да продължиш във всички трудни моменти, които срещаш по-пътя си. Вдъхва ти борба за живот. Изпълва те с положителна енергия и приятна топлинка. Сърцето ти почва да подскача игриво и ти дишаш по-учестено. Любовта те кара да рониш сълзи от радост, че си намерил човек, който споделя твоята емоция. Карате и да трепериш от тревога, когато този човек не е до теб. Да мислиш постоянно за него и затова как е, какво прави, дали се чувства добре. Шептиш името му всяка вечер благодарение на това могъщо чудо. Любов има!!! Аз съм момче и ще го твърдя това винаги!!! Не спирайте да търсите любовта! Обичайте се!
Пухче, обичам те!!! :smt007
Добро утро, добър ден, добър вечер... абе здраво на все! Изписаните редове не са тъжни, не са депресарски и не пораждат сълзи. Няма да говоря за душевна болка и тъга. Всъщност може и да говоря... не се знай, знай ли се. Искам да споделя какво притежавам... какво ми дава сили всеки ден и какво прави усмивката на лицето ми адски широка, но и ме кара да плача... от щастие. Без това нещо аз бях едно депресирано детенце и бях затънал в глупости, ама това е друга песен... и както повечето от този раздел си мислех, че живота е... нищо, но не е. Ми този човек, това... божество ми показа светлата страна на нещата и ме промени изцяло. И до ден днешен... след 11 месеца и 24 дни аз не мога да си обясня как е възможно да има такова нежно същество с такова сърце? Форумни другари, тя е разкошна, прелестна, красива, тя е като кукличка, като малко човече с огромна усмивка. Туптящото нещо вътре в мен е тъй чувствително, тъй любящо и тъй необятно... благодарение на това малко човече. Това момиче е една огромна духовна сила за мен и всеки ден ми показва как сразява всички злини по пътя си. Когато легна вечер, гледам тавана и мисля за нея. Заспивам много време след като съм легнал. А когато заспя я виждам там в химерата… там в безкрайността. След като се събудя в главата ми кънти нейното име. Веднага щом отворя очи образът й ми изплува в главата. Бутам деня с нея, а след това е до мен и се чувствам... на безопастност и радостен. не спирам да мисля за нея и да искам не мога да спра. Обсебила ме е изцяло. И да искам не мога да я забравя, не мога да спра да я желая и не мога да престана да я обичам. Тя управлява всичко в мен. Тя е моята господарка а аз нейния роб. Не спира да ме бичува с любовните си камшици. Тя ми е всичко!! Поставям я пред всяко нещо и я ценя ужасно много! Не си я представям да я нараня… никога не бих го направил! Тя ме измъкна от бездната в която бях затънал. Тя ми вдъхна живот. Как да й се отблагодаря? Да извадя сърцето си и да й го поднеса в шепи? Да сложа душата си в хубава кутийка и да й я подаря? Да й дам вече мъртвото си тяло? Или просто да продължа да я обичам все така безумно много? Аз направих последното. Докато пиша… мисля затова колко много ме цени, колко много ме обича и какво означавам за нея. С риск да се повторя - тя е ПЕРФЕКТНА. Оставяме без думи всеки божи ден. Караме да плача от щастие... никога преди не съм плакал... НИКОГА. Тя ме разтапя. Всичките ми любими метъл групи на едно място да ги видя... няма да се зарадвам толкова много. В момента нямам търпение да я прегърна и да усетя как сърцето и как това магично нещо тупти близо до моите гърди. Всеки ден мисля как ще я приютя на сигурно в обятията си. Как ще отпивам от жарките й устни. Копнежа в мен расте с всяка минута. С всяка стотна! Никога преди не съм бил обичан и не съм се чувствал така. Никога преди не съм се влюбвал и не съм бил подвластен толкова много на някого. Не съм се доверявал на никого освен на нея. Затова време съм бил винаги нежен. Не съм казал една думичка на криво... една думичка!! Никога не сме се карали. Никога не сме си били сърдити. Напротив... всичко сразяваме с усмивки и обич. По дяволите... мамка му... толкова е хубаво да бъдеш обичан и да обичаш истински. Твърди се, че любовта не може да се опише, че чувството да бъдеш обичан не може да се изрази с думи. Всъщност, когато си отвориш душата и сърцето подходящите слова сами излизат от устните ти. Те се леят срещу човека, когато обичаш и нищо друго няма значение. И когато половинката ти отговори със същите чувства то ти ставаш съвсем друг човек. Всичко в теб коренно се променя и се разтапяш в магията на обичта. Тя ти дава сили да продължиш във всички трудни моменти, които срещаш по-пътя си. Вдъхва ти борба за живот. Изпълва те с положителна енергия и приятна топлинка. Сърцето ти почва да подскача игриво и ти дишаш по-учестено. Любовта те кара да рониш сълзи от радост, че си намерил човек, който споделя твоята емоция. Карате и да трепериш от тревога, когато този човек не е до теб. Да мислиш постоянно за него и затова как е, какво прави, дали се чувства добре. Шептиш името му всяка вечер благодарение на това могъщо чудо. Любов има!!! Аз съм момче и ще го твърдя това винаги!!! Не спирайте да търсите любовта! Обичайте се!
Пухче, обичам те!!! :smt007