Какво е любовта......

[yamaha436]

Какво е любовта – зъбобол на сърцето. /Автор:Хайне/

Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи. /Автор:Шекспир/

Животът е цвят, любовта – мед от него. /Автор:Юго/

Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват. /Байрон/

Любовта е огън, мъката –дим. Няма огън без дим. /Автор:Ж. Гюйо/

Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото. /Автор:Волтер/

Живот без любов не е живот, а съществуване. /Автор:Максим Горки/

Само силната любов може да заглади дребнавите недоразумения, които възникват при съвместния живот. /Автор:Т. Драйзер/

Мъж, който говори за любовта, не е много влюбен. /Автор:Ж. Занд/

Гневът на влюбения не е продължителен. /Автор:Менандър/

Да обичаш дълбоко значи да забравиш за себе си. /Автор:Ж. Ж. Русо/

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока. /Автор:А. Сент-Егзюпери/

Да умееш да обичаш значи да умееш всичко. /Автор:Л. Н. Толстой/

Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята. /Автор:Хайне/

Който не обожава недостатъците на тази, която обича, той не може да твърди, че наистина е влюбен.
/Автор:Калдерон/

Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие. /Автор:Лайбниц/


КАКВО Е ЛЮБОВТА



Питали ли сте се какво всъщност е любовта! А чувствали ли сте я истински! Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.

Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.

Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо. Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява? А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят?

За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така?



Какво е любовта... Какво ли не даваме за нея - мечтите си, вярата си, сърцата си...
Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си, вярно е, но и често въобще не можем да се познаем. Любовта е онова чувство, което ни завлича във вихара си от желания, а след това ни захвърля като останки от корабокруширал кораб...
Не искам да говоря за онази красива, истинска, споделена любов. Ще те запозная с любовта, която често пъти ние не виждаме - любовта, която се крие понякога само в един единствен поглед, изпълнен с толкова желания, че чак е трудно да си представим как едно малко сърце би могло да ги изпитва... Любовта, която живее може би точно до нас на съседната улица, любовта, която ни гледа от съседния чин, която съществува, за да е близо до нас и да ни дава надежда завинаги и по всяко време... Но, НЕ - ние ще отминем тази любов, ще я отхвърлим - разбира се, срам ни е, че някой може да обича, а ние стоим и чакаме рицаря на бял кон... Хм, сякаш той ще ни направи щастливи... Хайде, народе, побързай - погледни на отсрещната страна, подари една усмивка на човека до теб, имай смелостта да заобичаш, за да няма нужда някой да ти казва какво е любовта...



Подбрани колекции за любовта...

[onestar]

Любовта е огън, мъката –дим. Няма огън без дим. /Автор:Ж. Гюйо/

Ей, това ми харесва. :)

[xkorem]

Любовта е огън, мъката –дим. Няма огън без дим. /Автор:Ж. Гюйо/

Ей, това ми харесва. :)
1+

[ShtrudeL]

Нито едно не ми хареса. Нищо оригинално и красиво.

[doomkillerr]

Любовта мога да я определя с израза "необходимото зло"... :)

П.С. - Другата истина за любовта е в подписа ми! 8)

[kypo]

еми хубаво, ама и много боли. предпочитам да ми сипват едно кило сол дневно в открита рана, сигурно се търпи по-лесно 8-)

[bloody04]

не знам дали това сте го чели .. все пак заповядайте :-)

ЛЮБОВ
Ръцете ви се навлажняват, сърцето ви подскача, а гласа ви се е спрял в гърдите ви?
Това не е любов, а привличане.

Не можете да свалите очи или ръце от него/нея?
Това не е любов, а похот.

Горди и нетърпеливи сте да се покажете с него/нея?
Това не е любов, а късмет.

Искате го/я защото знаете че съществува?
Това не е любов, а самота.

С него/нея сте, защото това иска всеки?
Това не е любов, а лоялност.

Преглътвате обясненията им в любов, защото не искате да ги нараните?
Това не е любов, това е жалко.

С него/нея сте, защото ви целува или държи за ръка?
Това не е любов, това е неувереност.

Принадлежите им, защото техният вид кара сърцето ви да подскача?
Това не е любов, а омайване.

Прощавате грешките им, защото ви е грижа за тях?
Това не е любов, а приятелство?

Всеки ден им казвате че са единствените, за които си мислите?
Това не е любов, а лъжа.

Искате да им дадете всичките си любими неща?
Това не е любов, а милосърдие.

Сърцето ви се къса и ви боли когато са тъжни?
Това е любов.

Привлечени сте към други, но им оставате верни, без да съжалявате?
Това е любов.

Приемате грешките им, защото са част от тях?
Това е любов.

Плачете ако ги боли, дори ако са силни?
Това е любов.

Техните очи виждат истинското ви сърце и докосват душата ви толкова дълбоко е боли?
Това е любов.

Оставате с тях, защото заслепяваща и неразбираема смесица от болка и гордост ви сближава и крепи?
Това е любов.
Ще им дадете ли сърцето, живота и смъртта си?
Това е любов.
Е, ако любовта е болезнена и ни мъчи, защо обичаме?
Защо това е всичко което търсим в живота си?
Тази болка, тази агония?
Защо е всичко за което копнеем?
Тази мъка, тази силна гибел на духа?
ЗАЩО? Защото това е ... Любовта.

[pussucetka]

От всичко товва има нещо вярно .. :wink:

[anyfany2]

Браво за темата [!]
Много се разчувствах.
Бъдете много щастливи и обичащи се [!]
Хубава и усмихната вечер [!]
:---) :---) :---) :---) :---) :---)

[xPafx]

ЛЮБОТВА Е ВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ,ПРЕЗ КОЕТО ВСЕКИ ЧОВЕК МИНАВА ПО НЯКОЛКО ПЪТИ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ....ай сиктир :-)

[yamaha436]

Какво е любов ?




Tрябва отначало да се разбере какво е любов, защото, питайки за божествената любов, вие предполагате, че знаете какво е това любов. Но любовта ви е непозната. Това, което ние приемаме за любов, е нещо друго. И преди да се пристъпи към истинското, трябва да се изясни лъжливото.

Това, което приемаме за любов, е само увлечение. Вие се влюбвате. И ако този човек стане напълно ваш, любовта ви скоро умира; но ако има препятствия, ако не можете да получите този, когото обичате, любовта ви се разгаря. Колкото повече препятствия има, толкова по-силна е любовта ви. Ако е невъзможно съединяване с любимия, любовта става вечна, но ако любовта е завоювана без труд, тя много лесно умира.
Ако искате и не можете да получите нещо, все по-интензивно се стараете да го получите. Колкото повече са препятствията, толкова повече вашето его изпитва потребността да прави нещо. Това вече се превръща в проблем на егото. Колкото повече ви отхвърлят, толкова по-напрегнати и по-увлечени ставате. И това напреже-ние наричате любов. Ето защо след свършване на меде-ния месец любовта остарява. Дори по-рано. Това, което си взел за любов, не е любов. То е само увлечение на егото, напрежение на егото, борба, конфликт.
Древните общества били много хитри. Те изнаме-рили начини за продължаване на любовта. Ако мъжът дълго не вижда жена си, расте увлечението, създава се напрежение. Тогава мъжът може цял живот да остане с една жена.
Но днес на Запад бракът вече не може да същест-вува. Не защото западният ум е по-сексуален. А защото не се натрупва страстно увлечение. Сексът става леко достъпен и затова бракът не е необходим. При такава свобода и любов не може да съществува. В съвършено свободното сексуално общество може да съществува само секс.
Скуката е обратната страна на страстта. Ако обичате и не можете да постигнете взаимност, страстта ви се задълбочава, но ако завоювате любимия или любимата, скоро ви става скучно и чувствате пресищане. Има много дуалности - страст-скука, любов-ненавист, привличане-отвращение. Със страстта ние изпитваме влечение, любов, а със скуката са свързани ненавистта и отв-ращението.
Нито едно влечение не може да е любов, защото след него задължително следва отвращението. Природ-та на нещата е такава, че винаги идва противоположността. И ако не искате тя да дойде, налага ви се да създавате препятствия; налага се да създавате ежедневно напрежение, за да не премине страстта,. Тогава страстта продължава. Именно по тази причина съществува цяла-та древна система за създаване на препятствия за лю-бовта.
Но скоро всичко това ще бъде вече невъзможно. Тогава бракът ще отмре, любовта също ще умре. Тя ще отмине на заден план. Ще остане само сексът. Но сам по себе си сексът не може да съществува, защото става твърде механичен. Ницше обявил, че Бог е умрял. Но това, което действително ще умре в този век, е сексът. Не казвам, че хората ще престанат да бъдат сексуални. Те ще си останат такива, но ще изчезне прекаленият ак-цент върху секса. Сексът ще се превърне в обикновено действие - като уриниране или хранене. Няма да има та-кова голямо значение. Той е придобил такава важност заради препятствията, които са натрупани около него.
Това, което наричате любов, не е любов. То е само отсрочване на секса. Какво тогава е любовта? Любовта изобщо не е свързана със секса. Тя може да включва секса, може и да не го включва, но всъщност тя няма никакво отношение към него. Тя е съвсем различно яв-ение.
За мен любовта е продукт на медитативния ум. Любовта е свързана не със секса, а с дхяна, с медитацията. Колкото по-мълчаливи ставате, толкова по-освободени ставате, толкова повече ще чувствате удов-летвореност и толкова по-явно ще се прояви новият израз на вашето битие. Вие ще започнете да обичате. Но не някого. Възможно е и някого, но това вече е друг въпрос. Вие започвате да обичате. Това състояние на любов става ваш начин на съществуване. То никога не ще премине в отвращение, защото не е влечение.
Необходимо е добре да се разбира разликата. Обикновено, когато се влюбите в някого, главният стремеж е да получите от него любов. Не вие давате лю-бовта си на другия, а вие очаквате той да ви даде любовта си. Ето защо любовта става собственичка. Вие обла-давате другия, за да получите от него нещо. Но любовта, за която говоря, никого не притеснява и няма никакви очаквания. Това е просто вашето поведение. Вие ставате дотолкова безмълвни и любящи, че вашето мълчание се излива и в другите.
Когато се сърдите, гневът ви преминава върху другите. Ненавистта ви също преминава върху другите. Кoгато обичате, струва ви се, че любовта ви също се предава на другия, но на вас не може да се разчита. Сега обичате, а след минута вече ненавиждате. Ненавистта не противоречи на любовта; тя е нейна неразделна част, нейно продължение.
Този, когото обичате, вие също и ще го ненавиж-дате. Може да не ви достига мъжество да признаете то-ва, но ще го ненавиждате. Любовниците винаги са в конфликт, когато са заедно. Когато са далеч един от друг, те пеят песни за любовта, но когато са заедно, те се карат. Те не могат да живеят сами, но и заедно също не могат да живеят. Когато другият го няма, се разгаря страстта, двамата отново се обичат. Но когато другият е до него, страстта изчезва и отново идва ненавистта.
Любовта, за която говоря, ви прави толкова мълча-ливи, че няма нито гняв, нито влечение, нито отвраще-ние. Тогава няма любов, няма и ненавист. Вие не сте ориентирани към другиго. Другият изчезва; вие сте насаме със себе си. И в това чувство на уединение любовта идва при вас като благоухание.
Мерзост е да се изисква от другия любов. Зависимостта от другия, изискването на нещо, винаги поражда страдание, конфликти, окови. Човек трябва да си е самодостатъчен. Това, което аз разбирам като медитация, е състояние, когато човек си става само достатъчен. Вие се превръщате в кръг, уединение. Мандалата е завършена.
Сега се опитвате да завършите мандалата с п-мощта на другите: мъжът - с помощта на жената; жената - с помощта на мъжа. В определени моменти линиите се пресичат, но още преди да са се срещнали, започва раз-дялата. Само когато се превърнете в съвършен кръг -цялостен и самодостатъчен - във вас ще разцъфти любовта. Тогава обичате всичко, което се приближава до вас. Това не е постъпка, вие нищо не извършвате. Самото ви битие, самото ви присъствие е любов. През вас тече любов.
Ако попиташ човека, достигнал това състояние: "Обичаш ли ме?" - ще му бъде трудно да ти отговори. Той не може да каже "обичам те", защото това не е действие от негова страна, не е деяние. И не може да каже "не те обичам", защото обича. По същество той е любов. Такава любов идва само със свободата, за която говорих. Свободата е това, което изпитвате вие; любовта е това, как другите ви възприемат. Когато вътре се случва медитация, вие се чувствате абсолютно свободен. Тази свобода е вътрешно чувство, другите не могат да го усетят.
Понякога вашето поведение създава неудобства за околните, защото не могат да разберат какво се е случи-ло с вас. До известна степен вие създавате неудобства и затруднения за тях, защото е невъзможно да бъдете предсказуеми. Сега за вас нищо не може да се каже. Как ще постъпите в следващия момент? Какво ще кажете? Това никой не знае. Всички околни изпитват известно неудобство. Сега с вас не може да се отпуснат, от вас всичко може да се очаква; вие не сте мъртви.
Те не чувстват вашата свобода, защото сами не са изпитвали нищо подобно. Те даже не са търсили и не са се стремили към това. Те са в такива окови, че дори не могат да си представят какво е свобода. Те са живели в клетки и никога не са виждали открито небе, тъй че дори да започнете да им разказвате за откритото небе, чутото няма да стигне до тях. Но те ще почувстват вашата любов, защото жадуват за любов. В оковите са търсили любовта. Те са създали всички тези окови - връзки с хората, връзки с вещите - само защото търсят любов.
Затова когато срещнат свободен човек, всички усещат любовта му. Но ще усетите любовта му като със-традание, а не като любов, защото в нея няма вълнение. Тя ще е много неопределена - без огън, даже без топлота. Тя няма вълнение. Тя просто е, и това е всичко. Вълнението идва и си отива, то не е постоянно, и ако в любовта на Буда има вълнение, то после следва да се смени с ненавист. Ето защо няма вълнение. Няма върхове, няма долини. Просто има любов. А вие я усещате като ми-лосърдие, като състрадание, като каруна. Отвън може да се почувства само любов, но не и свобода. А и тя е само като състрадание. Това е едно от най-трудните явления в човешката история. Свободата на просветления създава неудобства, а любовта му се възприема като състрадание, и затова обществото винаги се разделя в отноше-нието си към тези хора.
Има хора, които възприемат само неудобствата, създавани от Христос. Това са добре устроили се хора. На тях не им трябва състрадание. Те смятат, че имат всичко - любов, здраве, богатство, уважение. Появява се Христос и "имащите" въстават срещу него, защото им създава неудобства. В същото време нямащите го приемат, защото усещат състраданието му. А на тях им е нужна любов. Никой не ги е обичал, а този човек ги обича. Те няма да почувстват никакви неудобства от него, защото няма какво да губят, няма от какво да се страхуват.

[Annihilati0N]

Готина темичка, т'ва за огъня и дима ме радва. ;)

[Faces]

Любовта е...една сила...една хала...една ПУТКА ЗАСПАЛА 8) :D

[vagarious]

Прощавате грешките им, защото ви е грижа за тях?
Това не е любов, а приятелство?



Е т'ва е. 8)

[hitsnab]

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години (ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години


Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години


Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години


Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години