View Full Version : За учениците, учебниците... и още нещо
Темата за релевантността и достъпността на учебното съдържание се оказа най-жилавата медийна дъвка на последната седмица. Възмутени родители и объркани деца настояват за преосмисляне на приоритетите в образованието, за внимателно боравене с термини и за свобода от пренасищането с "ненужна" фактология.
На свой ред, ескперти и министри обещават реформаторско пренаписване на учебниците в търсене на евтин популизъм с наивната вяра, че все още може да бъде открита планетата Бу, където дечицата ще стават генийчета, изпивайки поднесената им в бутилка наука...
Не съм напуснала училище толкова отдавна, че да не помня, че такова недоволство не съществува от вчера. И че аргументите са почти уеднаквени. И че докато някои родители се тюхкат, че материята на дечицата им не е достатъчно смляна, други дечица всъщност...ъъъ...учат.
Четох най-различни дискусии по темата и искрено се чудех дали някои от родителите не ги е хванала амнезията, та не помнят, че са учили същите онези неща, за които дечицата им в момента се оказват неподготвени. Един родител се възмущаваше, че децата учели за количеството валежи, за климата, релефа и полезните изкопаеми - което съгласно неговото мнение, са отвеяни и ненужни неща. Предлагам да опростим тези тъпотии до две изречения: "На някои места пада повече дъжд, на други по-малко, някъде е топло, другаде е студено. Имаме планини и низини, и в техните недра се намират най-различни цветни камъчета". Чиста работа! Бегай на компютъра, мами...
Не сме ли си блъскали главите до припадък, за да научим за покритосеменните и голосеменни растения, малък и голям кръг на кръвообращение, фотосинтеза, ротации, интерференции, изпъкнали и вдлъбнати лещи, въглехидрати, кетони, доминантни алели? Гледаш, недоумяваш, пак гледаш, по-малко недоумяваш, па вземеш накрая та си седнеш на четирите букви и го научиш...Защо отрочетата ни да не могат?
Научното познание си идва с подходящата терминология и това е един важен и полезен урок. И в науката, както и в живота, нещата не могат да бъдат опростени дотолкова, че да не изискват усилие и активно участие от учещия се. Същото това дете, което не иска да си кълчи езика, повтаряйки "оцетен анхидрид" и се бърчи на думата "дискурс", може да ви изпее най-новата песен на лейди Гага (или още по-лошо, на Галена), наизустена за часове и да ви изнесе образователна лекция за даунлоудване, плъгини и фотошоп. Хайде да не ги жалим толкова, а?
Не им било интересно - че кой е казал, че на тези преди тях им е било? Как по друг начин ще се научиш, че светът не се върти около теб и далеч не всичко е розово, лесно или пък идва даром? Що за мечешка услуга правят на децата си онези родители, които ги галят по главиците с думите: "ооо, ти си супер, мами, вината е в тези, които ви карат да учите тъпотии"? Така утре всичко се превръща в "тъпотия", всичко се поставя под съмнение, авторитетът изчезва като понятие и на негово място се загнездват извиненията за лебедчетата в бележника и повдигнатите рамене: "амчи аз туй не го разбрах"...
Ta, проблемът изобщо не е в пренаписването на учебниците, а в прозирането на простата истина, че някои неща са каквито са и трябва да бъдат научени като такива. И в раздялата на амбициозният родител с илюзията, че от всяко дърво става свирка. Как пък един не се намери да каже: "ми толкова си може моето" или пък "мързи го"?
Има си една прекрасна теория за фундаменталната атрибутивна грешка, която преразказана в този вариант гласи: "Когато успея, е защото АЗ съм гений, когато се проваля обаче, вината е на всички останали."
Източник: http://frina.blog.bg/technology/2010/03/03/i-da-prenapishat-uchebnicite-vse-taia.503593
Пускам темата тук, защото съм любопитна какво мислят сегашните ученици и онези, които са завършили преди някоя и друга годинка и които не влизат често в "Училище и приятели".
Замислих се... сложната терминология и обемното и неправилно поднесено съдържание на учебниците ли е причината за слабите оценки и неграмотността на днешната младеж. Разбира се, не отричам, че в някои учебници има изписани невероятни глупости, които имат спешна нужда от корекция. Но необходимо ли е материалът да бъде опростен, необходимо ли е това, което се изучава да не е толкова задълбочено?
Или мързелът сред подрастващите доби небивали мащаби? По-добре ли ще бъде в училище да се дава лесно смилаема информация, която не изисква часове залягане над книгите и разбутване на сиво вещесто?
earthquaker
03-03-2010, 21:42
още малко остана да избутам, бх
когато/ако имам деца някой ден, тогава ше го мисля
още малко остана да избутам, бх
когато/ако имам деца някой ден, тогава ше го мисля
Точно това е нагласата, която търсех :) Интересно...
earthquaker
03-03-2010, 21:48
Това е адекватната нагласа на ученик от горните класове..
всеки мой връстник, който претендира, че го е грижа за образователната система.. ала бала
аз дори съм склонен да помисля по въпроса, но исках да отразя едно по-нормално мнение, за да има контраст със следващите. не за друго 8-)
Аз търся адекватно мнение. Контрастът - за някой, на който би му било интересно.
Нека авторката първо да си каже мнението.
От гимназията нагоре, ситуацията по мои наблюдения е следната:
http://www.emofaces.com/en/emoticons/b/ban-the-bomb-emoticon.gif
Canis_Dirus
03-04-2010, 06:50
А мен ми е много интересно, защо се сравнява обучението преди 30 години с това сега? Че те преди 30 години са учили за майка Русия и конгресите на БКП.
Е да, обаче днес са нужни други квалификации от тези преди 30 години. Ако преди 30 години не ти е трябвало да знаеш, какво е даунлоуд, ъплоуд и p2p то днес ти трябва в почти всяка квалифицирана работа.
Някои все още си мислят, че човешкото знание е същото както преди 30 години - ама не е, че даже е доста повече.
За покритосеменните и голосеменните не е необходимо да се учи. нужно ли е, като погледнем реално сектора на селското стопанство и колко хора работят там? (отделно колко от тях знаят, кое е голосеменно?)
Бих казал, че е по-необходимо да знаеш, как да направиш една презентация на PowerPoint.
Дядо ми е учил краснопис. На кой му трябва днес краснопис, при положение, че 90% от нещата ги пише с Arial или Times New Roman?
Системата ни е извратена, съжалявам, че трябва да го кажа, но е време да се отърсиш от комунистическите идеали за еднаквите свръххора, които ще градят комунизма и е необходимо да знаят всичко в детайли. Няма човек, който да е еднакво добър по математика, литература, биология, география, химия и физика едновременно, нито да са му еднакво интересни, но обществото и родителите в частност искат от децата да са отличници, т.е. да имат максимални резултати по всичко. А това бележкарство води до зубрене и машинално учене наизуст без разбиране, като единственият стимул е получаването на заветната оценка отличен. Колко родители се притесняват какви са реалните знания на децата им и колко се притесняват просто от цифровото изражение на тяхната способност да запаметяват зазубрени текстове?
В такъв случай, смяташ ли, че една система на СИП и ЗИП би била по-удачна? В смисъл, до 8 клас примерно се учи общообразователно, а след това - всеки с дисциплините, по които е най-силен и в областта, в която смята да се развива за в бъдеще?
Съгласна съм, че не може да си силен по всичко и да разбираш от всичко, но какъв би бил най-добрият вариант на преподаване и учене?
Това с липсата на авторитет от страна на учителя в очите на ученика е много болна тема. Помня с какво уважение се отнасяхме ние към учителите, а сега ставам свидетел на заплахи за побой и други видове саморазправа, заради ниски оценки (майка ми е учителка, горе долу имам представа как стоят нещата). Как да подходи, обаче, един учител към такова дете?
И изобщо, много ми е интересно, ако положението наистина е толкова изпуснато, колкото го виждам аз, как бихме могли да го поправим? Просто идеи...
PainMonopoly
03-04-2010, 08:31
Мнението ми за високия стил на писане на учебниците е, че той трябва да бъде такъв. Нито в университета, нито в работата някой ще им обяснява или ще си четат нещата сдъвкани и обяснени като на прост човек. Да можеш да се оправяш сам с кофти написано съдържание може да къса нервите, но развива и умения. Да отсяваш, да сканираш най-важното.
А дали могат да разберат си е техен проблем. В крайна сметка не всеки може да е отличник и не всеки може да е умен.
Canis_Dirus
03-04-2010, 08:51
А за ненужно високия стил и псевдо-научната терминология, която е напълно излишна? на кого е нужно в 7 клас да учи за ямб, хорей и амфибархий? Или за ютили и не знам си какви леко побългарени чуждици, при положение, че в езика вече съществуват думи с абсолютно същото значение?
KISS бе!
То по това си личи и кой действително разбира нещата. Не всеки може да предаде нещо много сложно с прости думи. Примерно пирамидата на Маслоу, E=mc^2, Стивън Хокинг и тн.
Deadlock
03-04-2010, 11:24
Не им било интересно - че кой е казал, че на тези преди тях им е било?
тук се корени проблемът. за мен знанието не е мъчение, но училището е мъчител. начинът, по който се стреми да ме мотивира, е чрез заплахи за контролни и оценки, които трябва да имат съвсем друга роля. често се чуват реплики от рода на "това го научете, защото ще го има на класното", "млъкни, че ще ти пиша двойка" и прочие. пълна неадекватност в отговора на въпроса защо да уча.
тази статия описва нещата прекрасно:
http://www.inspirelearning.net/2010/01/kakvo-e-nujno-da-se-promeni-v-obrazovanieto/
Да знаеш определена информация и да можеш да я възпроизведеш, вече не е ценност. С развитието на технологиите и интернет всичко е на един клик разстояние. Ценност са уменията, които ти помагат да се ориентираш в цялото море от информация; способността да я анализираш, осмислиш и приложиш на практика в нещо, което би те направило по-ефективен. От едно образование би имало смисъл, ако ти помага да откриеш своите таланти и да развиеш своя потенциал, умения и способности.
Аз мисля, че децата в днешно време са много мързеливи. Искат да правят малко, а да получават много.(в случая оценки) Наистина се дразня, когато някои родители кажат, че било много трудно и т.н., а не погледнат истинската причина, че децата им нищо не знаят - или са тъпи, или мързеливи, а може и двете!
Нещата трябва да бъдат учени такива, каквито са, а не такива каквито на нас ни се иска да бъдат. Има и по-лесни, и по-трудни неща. Ако не им се учи - ето ги тях, ето го полето и да се хващат на работа. Днешните деца много ги разлигавиха. Наистина как не излезна един родител да каже, че детето му си може толкова и това е?
Смятам, че средните училища трябва да са с определена насоченост. Не казвам професионални, но в посока дадено направление, със сигурност. Децата се развиват достатъчно бързо(доста по-бързо от моето поколение, например) в днешния мобилен свят. На 13-14 вече отдавна(или не толкова отдавна) са се ориентирали кой, къде, кога и как може и не може.
За мен с-мата е била проблем дотолкова, доколкото се е налагало(и в сег. вр.) да минавам през нея. Но през, не около! Бунтарската нагласа в случая помага. Искаш да ти рецитирам заучени анализи? Не си познала. И така нататък.
Учителите не са това, което бяха! Дошло е времето - пиши му тройка, барем стане учител. Жалко. Авторитетите си отиват един по един, а пред откровени идиоти само тям подобни могат да благоговеят.
Оптимист съм, обаче! Вярвам, че колелото ще се завърти. Но изпуснатите поколения остават да се лутат в нищо-правене и нищо-струване. И наш'то гардже все е най-хубаво, разбира се!
За родителите с извънградски манталитет на Рей - не съм съгласна. Диамант в боклука не е рядкост, струва ми се. А и градските са толкова градски в наши дни, че...
PainMonopoly
03-04-2010, 13:21
Наистина как не излезна един родител да каже, че детето му си може толкова и това е?+1
Всички родители тук очакват, че децата им ще завършат виШУ, ще са с познания на професор, пост на генерален директор и заплата на холивудска звезда.
ScionOfStorm
03-04-2010, 13:37
Има излишна информация и излишно усложняване, НО
примерно на мен ако са ми били сложно написани нещата в учебник по <макроикономика> /където няма как да се предаде всъщност по-леко и нетерминологично/ си хващам гъза, препрочитам и после на отделни листа си написвам по мой, по-разбираем начин нещата, които могат да се опростят. За даскало това важи като че ли по-малко, защото там по мои наблюдения най-засегнати са учебниците по литература /където аналитичния академичен гений нечий прави напъни по изпечатаните страници да се докаже като ненадминат капацитет пред подрастващите, което е излишно/.
Често в самия учебен процес учителят предлага опростяване /ако е умерено добър такъв, естествено, и отговорен/ на нещата - аз често съм си учил от записваното в клас, вместо да следвам учебника, примерно. Според мен това е част от качеството на един учител като добър преподаващ. Да успее да отсее за 25-6 диваци информацията-плява и да я представи в по-приемлив вариант, ако е била изгъзена в учебниците.
Друг е въпросът, че цялата технология и леснодостъпност предлага едно развитие на мозъчна лой и подрастващите просто отказват да прескочат бариерата на една по-трудносмилаема информация, която всъщност...не е чак толкова такава, ама някой трябва да се хване да я осмисли за повече от диагонален прочит.
Терминологията в учебниците,винаги ми е давала повод да науча някой нов термин някой нова дума,което ще ми разшири познанията и ще ми допопълни речника от думи и термини.Друг е въпроса,че заради мързел много от учениците виждайки сложно написаните думи не се мотивират да ги научат,а ги заобикалят.Тук идва ролята на учителя,който може да опрости даден текст и да го предаде достъпно и разбираемо.
Учителите не са авторитет,защото се възприемат като човека,който изисква да се научи,а заради мързела и нежеланието на учениците това е поредният човек,който изисква нещо което им е твърде противно и далечно от съзнанието на учинка.Това придружено и с ниската дисциплина,като цяло в последно време са голям проблем.
на финалната права съм, остават ми още няколко месеца и въпреки че усилено се готвя за кандидат-студентски изпити усилено, решавам някакви абсурдни задачи по финанси за планиране. не мисля, че е излишно, уча икономическа специалност, но часовете ми по литература, история, география бяха/са крайно намалени и в резултат на това съучениците ми имат доста ниска обща култура. което е жалко и ме плаши, защото нали уж ние сме бъдещето.
от друга страна, един голям процент от преподавателите ни са супер демотивирани и това още повече усложнява процеса, комукацията е ужасна, а част от учителите дори допускат фрапантни грешки.
на мен наистина ми пука за образователната система. смятам, че учителската професия е изключително отговорна, но твърде малко хора вземат работата си присърце. а понякога ученикът просто не иска да получи знания, отказва.
трагедията е пълна. но ако имаш хъс и желание винаги има как и откъде да научиш повече. но често, прекалено често те липсват.
но кратката ми версия е, че всички родители с извънградски манталитет е добре да отпишат децата си от училище и да ги запишат на курсове по селско стопанство (земеделие, млекообработване, овощарство), хигиенен мениджмънт и подобни.
Аз незнам дали се намесвам точно тука, но родителите ми са от село но когато аз се родих те отидоха в софиа и там съм израснал, след това се преместихме в друга държава и сега ще уча Медиа и Хотелиерство/мениджмент и знам 4 скоро 5 езика. Просто да дам пример че това не трябва да важи за всички.
Зод, ако българският е 5-ият, няма да е много скоро:Д
//простете ми офф-а
Според мен трябва да се ореже само наистина ненужното и да се промени подхода на учителите към материала.
Как смяташ, че учителят би се справил да предаде за кръвоносната система или за синус и косинус на един келеш, чиято единствена работа в час е да цъка игрички на телефона си?
Всички гледате към учениците. Няма да обръщам внимание на днешното поколение и желанието му да учи, защото това е доста предъвквана тема. Но учебниците наистина са лоши, както и цялата система. Набляга се страшно много на теорията, а практиката се изпуска. Няма и приотетност извън елементарните знания. Бях го дал примера и в друга тема - човек не е нужно да научи как е устроена цялата ел. инсталация в блока му, за да знае как да си включи лампата и тока. Точно това обаче се случва в нашите учебници - обяснява ни се цялата система, а истински прости, дребни неща, които обаче са много по-важни, като как да си включиш лампата, се изпускат.
Така например по биология учебниците бяха претъпкани с доста сложни неща от които, дори и да ги знам наистина, няма никакъв смисъл. А информацията как да се предпазим от болести, предавани по полов път, я няма; информацията изобщо как изобщо да се пазим от каквито и да е болести почти я няма. По химия ни учат на какви ли не неща, но не ни е обяснено абсолютно нищо за лекарствата (в практически смисъл). Училището трябва да дава знания, така че човек да се оправя с живота, а не цялата теория на света. Учебникът по български език е пълен с безкрайно много теория, сякаш ще ставаме филолози при положение, че, гарантирам ви го, не е нужно човек да я знае, за да пише абсолютно грамотно - нужно е учениците да спазват определени практически съвети, които ги има в някои самоучители.
Другият основен проблем е липсата на приотетност. Като за начало в скоби - средно образование да може да се завършва и в 10. клас, но без право за продължаване на висше (не е нужно всеки де е висшист, а на повече ученици, които не продължават висше и без това не учат нищо и губят времето си "в" училището) - тези, които обаче смятат да продължават в периода би трябвало да избират определени предмети, които вече да са по-задълбочени и да предразполагат към по-сериозни знания в конкретната област и да изискват сериозния интерес на ученика. И да са подготовка към кандидатстудентските изпити и материала, който ще се учи при продължаването във висшето учебно заведение. Така например, които смята да се занимава с медицина или фармация да учи в по-голямата си част биология и химия; хуманитарни науки - български и история примерно; икономика - математика и т.н., но човек сам да избира това, което му е нужно. И да учи (реално) тези предмети със сложно написаните учебници.
Така например аз в 12. клас се чудих как да бягам от училище, за да уча по БЕЛ\История или го правех в часовете по математика, физика, немски, английски и т.н., седейки на последния чин, защото трябваше да науча огромен материал, който в действителност ми трябваше, за сметка на такъв, който считах за ненужен в дадения момент. Даже накрая ме заплашваха с поправка по физика при положение, че примерно на кандидатстудентските си изпити имах доста високи оценки. Но пък какво я интересуваше физичката, нали трябваше да знам тези супер нужни ми знания. Много хора са изпадали в подобна на моята ситуация (изключвам заплахите за поправка).
vanesa0pld
03-04-2010, 21:07
Spam
Raybeez
Pwnmaster
03-05-2010, 07:17
Знаете ли колко ми е интересно по химия и физика да ми говорят теория, а после за практика да ни преразказват опити. Ако искаш мотивирани за учене деца им предложи база, да видят, да го пипнат.
То затова децата в Англия и Германия са по-умни от днешното поколение- огромни аудитории, зали за опити, спортни съоражения etc.
Зод, ако българският е 5-ият, няма да е много скоро:Д
//простете ми офф-а
Мале колко си забавен, кои знае къв си смешен като станеш от компа.
@Raybeez: Не видях че написа менталитет, мислех че за всички родители с такъв произход, ше ме извиняваш.
^На тебе ти трябва да се научих да четеш, при положение че споменах че живея в друга държава от много години вече, и единствения път които пиша на български е няколко поста в форума.
след това се преместихме в друга държава
Ама аиде вие нали сте много компетентните там, реших да постна един пост и аз и веднага не съм можал български, а пък после хората питат защо умирал форума :lol:
Аиде оставам ви пак
semantics
03-06-2010, 19:02
Айде, пак децата го отнесоха...
Мързел ги било. Да, ако тях слушаш, е мързел. Ако се считаш за по-умен обаче, по-дълбоко ще погледнеш.
Въобще не става дума за мързел.
И за пореден път се сравняваме с родителите и прародители си. Да, ама както Canis_Dirus справедливо отбеляза, това е СТРАШНО грешно. Днес светът е толкова по-различен от нашите представи, колкото е била по-различна и България от западните страни, с които сега се мерим. Докато тук сме учили за метеорологичните наименования на купесто-дъждовните облаци, на запад когнитивната психология е разчистила учебниците от всичко ненужно. И сега, когато считаме, че американчетата са тъпи, понеже в 5ти клас взимат умножението, а ние вече тука дробите ги хапваме за закуска, какво става - те взимат малко, но го разбират, а ние взимаме по много и нищо не знаем. Резултат - още един пирон в ковчега на децата и младите хора, а оттам - и на цялото общество.
Щото проблемът с учебното съдържание е само един от примерите за КРАЙНО прогнилата ни образователна система. Грубо казано, в нея няма нищо променено от средата на началото на 20 век до сега.
В същата система доста се и ядосвам, когато след учениците, вторите, които гризват дебелияТ, са учителите. А родителите??? А връзката родител-учител (най-малкото една проста родителска среща)? А пед. съветник? А знаете ли, че в България се падат средно 600 (а може и повече) деца на един пед. съветник, и то в рамките на едно даскало? А знаете ли колко ни е назадничава и неефективна методологията?
А знаете ли, че въпреки всички лайна, наши олимпийци продължават да покоряват световните състезания по математика, информатика, химия...
Продължавайте да храните децата и младите хора (а с това и себе си).
Всички патим от това.
П.П. Моля, peer pressure да се ползва коректно. На български се казва натиск на групата, но се отнася (от peer) за връстници по възраст, еднаква професия, интереси и все някакви там сходства между членовете на групата. Да не се бърка с обществен натиск, което в момента обсъждаме.
Добре де, казваш, че образователната система не е променяна от началото-средата на 20 век. Това означава, че и аз, и ти (не знам кой набор си), и днешните 15-годишни сме учили и учим по една и съща система. Материалът винаги е бил обемен.
Защо сега изведнъж това се оказа такъв проблем?
Преди 10-тина години, когато аз бях в гимназията, не си спомням да сме се оплаквали, че не можем да си научим, че е невъзможно такъв материал да бъде научен от 15-16 годишни младежи. И сме си учили, и сме си изкарвали добри оценки. Вярно е, че не всеки може да е добър по всичко. Аз, например, не разбирах физиката и химията и доколкото ми беше възможно - зубрех. Това си личеше и в бележника ми. По други предмети пък съм била по-силна. Накрая нищо не ти остава в главата след толкова време.
Как изведнъж сега се оказва, че учебното съдържание е ненужно разплуто.
Не мисля, че проблемът е в самото съдържание...
Забелязвам, че голяма част от учениците са адски неграмотни. Какво толкова се е променило от времето, когато НИЕ сме били ученици до сега, за да не могат те да се научат да пишат. Да, аз не си спомням много добре всички правила на българската граматика, но знам кога да пиша О и У, знам кога е пълен/кратък член и къде се слагат запетаи. А те и това не могат да научат. Това проблем в образователната система ли е? В липсата на връзка между учител и родител? Или в самите деца, които не могат да се насилят да си седнат на трибуквието и да научат, че пред че се слага запетая :) Примерно...
Съгласен съм с(ъс) semantics - по-добре е да се учат... по-основни неща, това, което евентуално някога може да ти потрябва по математика, химия, физика и пр.
От x година до x година - общи неща всички. База, на която да се стъпи. Съответно последните години всеки 'специализира', избирайки сам кои часове да посещава. Само тези, които ще са му нужни да продължи да се развива в дадена област.
Да се покриват определен брой часове, или да се въведе и там тая с-ма с кредитите, както и да е нужно нещо като заверка, за да бъде избегната злоупотребата от страна на някои ученици, нямащи намерение да влизат в часове въобще.
Съгласен съм с(ъс) semantics - по-добре е да се учат... по-основни неща, това, което евентуално някога може да ти потрябва по математика, химия, физика и пр.
От x година до x година - общи неща всички. База, на която да се стъпи. Съответно последните години всеки 'специализира', избирайки сам кои часове да посещава. Само тези, които ще са му нужни да продължи да се развива в дадена област.
Да се покриват определен брой часове, или да се въведе и там тая с-ма с кредитите, както и да е нужно нещо като заверка, за да бъде избегната злоупотребата от страна на някои ученици, нямащи намерение да влизат в часове въобще.
Това може би е най-добрата идея, но остава въпросът - защо преди едно десетилетие този материал не беше проблем, а днес е?
На този въпрос търся отговор...
защото в технологичната действителност днес знанието вече не е ценност. защото познанието/уменията са летивните персонални машини, а не попадат във фокуса на средното образование у нас.
защото днес животът е по-бърз отвсякога, защото днес сме нетърпеливи, закъсняващи и ненаситни. защото тънем в информация, за която си даваме сметка, че сме неспособни да асимилираме, камо ли усвоим в един живот. защото, когато в магазина имаш мляко "Мляко" и масло "Масло", изборът ти се свежда до това дали ще познаеш вкуса им или не. а сега, като деца в сладкарски магазин, по 1 от всеки вид(за толкова имаме, пък трябва да се опита от всичко), никога цяла опаковка. защото хората сме алчни(във всичките си проявления).
защото няма време, ами сега и всичко в този дух... това е основното. затова и литературата ни е бърза, и театърът ни е бърз, музикалната рамка е 3-5 минути...
semantics
03-06-2010, 21:36
LadyDi,
Проблемът назрява сега (не за пръв път в последните години, всъщност), защото просто явно едва сега му дойде времето. Надявам се действително да се стигне до нещо, де...
Но натериалът сега е ПОНЕ толкова труден, колкото е бил и преди 10 или 20 години и на учениците или им е сложен (преди 20 години), или много сложен (днес). А на едните преди им е било само сложно, пък на тия днес МНОГО сложно, понеже системата сговнясва на ента степен всичко днес. По мярка обаче на никого не му е било съдържанието. Да не говорим, че тази мярка не се определя от учениците, слава богу, а си има специалисти за тази работа, които специалисти, ДОРИ ТЕ, казват, че промени по посока намаляване и опростяване трябва да се направят - наистина от много време насам. И тези промени в другите страни, повтарям и натъртвам, са се случили преди много години и не мисля, че им е зле. Във всички случаи не са по-неграмотни от нас, ама ние тук продължаваме да се питаме "Как така изведнъж се надигна вой?!". Един вид, пазим се да не ни се налага да си казваме "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!" Ама все от някъде и все по някое време трябва да се случи промяната, нали все това знаем?
Вярно е, че, както казва Коменски, "...ученето трябва да изпреварва развитието", но не и когато развитието не разполага с никакъв толеранс - съгласете се. Т.е., какво ти развитие, когато на 18 години младежите не разполагат с ЕЛЕМЕНТАРНИ социални умения и на всичкото отгоре нямат повече от 500 думи в речника си.
Violenza
03-07-2010, 05:28
Според мен трябва да се ореже само наистина ненужното и да се промени подхода на учителите към материала.
Как смяташ, че учителят би се справил да предаде за кръвоносната система или за синус и косинус на един келеш, чиято единствена работа в час е да цъка игрички на телефона си?
Има си учители и учители.
Към всеки един си има подход, не го ли намериш - не се получава.
Защо смятате, че учителите нямат никаква вина? Те са толкова важни.
Как да искам да седя в часовете на жена, което ни говори по цял час за реалити шоута, музика, дискотеки.. нарича колегите си "тъпи овце" (цитат) ? И този човек преподава в уж най-добрата езикова гимназия в града?
Violenza
03-07-2010, 07:14
^ Ти какви учители искаш да ти преподават, като една чистачка в моята работа взима повече отколкото учител или лекар? :-o
Съгласна съм, абсурдно е.
Но учениците нямат вина за това.
Това може би е най-добрата идея, но остава въпросът - защо преди едно десетилетие този материал не беше проблем, а днес е?
На този въпрос търся отговор...
Отговорът на този въпрос го мисля от доста време. "Моето общество", т.е. класа и училището, в които съм, мисля, че ми дават отговора - не смятам, че проблемът се корени до толкова в мързела или незаинтересоваността, до колкото в това, че няма дисциплина и уважение към институцията. Това би трябвало да е разковничето, защото се опитвам да си представя положението, ако ги имаше тези две неща. Докато продължават да се толерират неща от сорта на ученик да се кара на учител и той да не предприема нищо, системно нарушаване на дисциплината в клас и отново нищо да не се случва, да няма някакъв вид санкция или нещо, което да накара ученика да му светне, че света не се върти около него. Как да съм ентусиазирана да уча, след като вече 4та година гледам хора, които едно домашно не са написали, един учебник не са донесли, защото "им тежало" и на всичкото отгоре постоянно им се прощава, а другите, които полагат малко усилие са дори по-неоправдани - едно нарушение да направят и хоп - наказание, докато на льохманите би им се простило. А и почти няма разлика в оценките. Т.е. с две думи да кажа, че съм демотивирана заради това, че има двоен стандарт. В този ред на мисли да кажа, че ако се махнат оценките от 2 до 6 и се въведат проценти - примерно на един тест си покрим 46% и т.н. ще е доста по-достоверно откъм реална оценка върху знанията, защото сега всички гледаме да "избутаме" по-високата оценка и не смятам, че този вид оценяване е правилно - пример, на тест ученик А има 40 точки и има 4,50, друг ученик Б има 49 точки, т.е. повече знания, но има 5,40. Т.е. една и съща оценка, но на различно ниво знания.
dan40123
03-07-2010, 11:41
Имаме океан и земя, голяма земя. Корабът се движи към земята и в едно време стига брега, но трябва да избере морски път - накъде да поеме - наляво или надясно. Ако тръгне на ляво и след време разбере, че е сбъркал пътя, корабът не може просто да тръгне по правилния. За да мине по правилния трябва да се върне по грешния и чак тогава може да почне от 0 и да тръгне по успешния път. Тук става дума и за учениците, и за родители, а в учебниците има доста по-малко излишно съдържание, отколкото го изкарват.
Canis_Dirus
03-07-2010, 12:41
Имаме океан и земя, голяма земя. Корабът се движи към земята и в едно време стига брега, но трябва да избере морски път - накъде да поеме - наляво или надясно. Ако тръгне на ляво и след време разбере, че е сбъркал пътя, корабът не може просто да тръгне по правилния. За да мине по правилния трябва да се върне по грешния и чак тогава може да почне от 0 и да тръгне по успешния път. Тук става дума и за учениците, и за родители, а в учебниците има доста по-малко излишно съдържание, отколкото го изкарват.
:shock: :shock: :shock:
НЕ искам да знам какви наркотици продават при вас.
antiWHAT
03-07-2010, 12:59
От пернишки лаборатории с химици от ямбол...
Да, аз съм мързелива, истина е. Така съм се научила, така мога, така се и оправям. Какво ме стимулира да уча когато виждам как една руса амбиция от класа ми е идвала точно за 4 учебни часа от началото на годината и в четирите си влизания е заплашвала учители, както и нас, че ще си завърши нормално и спокойно с хубава диплома, независимо кой как и се кани. Някои преподаватели я разцелуват на вратата, после си сядат на катедрата и разцъкват мохабет докато на нас ни е дадено някакво си упражнение. Не вярвам това да е единица.
Авторитетът на преподавателя? Това, приятното бабе, което разказва, че са я отвличали киборзи, дъртата комунистка, която "не гледа турски сериали, защото не иска да гледа поробителя, а само освободителя" , та затова у тях само руска телевизия се гледало, а може би жената, която прави по 47 ъ-кания в минута трябва да ме респектира?
Да поговорим и за институцията училище. Същата, в която се разкарват полуголи 12-годишни курвентийки, където някой решава за айляка да пребие друг, но не го гонят, 'щото тати е спонсор, а на същото това място директорката къса страници от дневници и преправя чужди подписи преди да си прати дневниците в инспектората, та да си скрие нередностите.
Кое от изброеното по - горе може да те стимулира да си седнеш на д-то и да учиш? Много често коментирам с приятелка колко ми е неприятно да виждам как хората, които наистина учат в този клас на най - прецакани накрая. 'Щото на мен ако не ми пишат желаната оценка ще се циганя, ще направя скандал и ще ми я пишат. Пък ако не стане... здраве да е, поне си знам, че не съм го заслужила. Обаче има хора, които всеки ден след училище сядат да учат по всеки един предмет на следващия ден и накрая горят, защото учителите усещат, че само на тези могат да надвият и те винаги са потърпевши.
За материала... Едно време никой не се е оплаквал, защото е имало дисциплина. Сега няма такава. Никъде. Що се отнася до родителите, аз лично не бих винила моите за това, че не се интересуват какви са ми реалните знания. При тяхното ежедневие, което де факто е като ежедневието на всяко средностатистическо семейство, това им е най - малкия проблем.
dan40123
03-07-2010, 15:16
само чубрица и коноп, че другото е много скъпо пък и е по-вредно от колкото трябва да е... :shock: :)
^Точно. Надали цялата система ще се промени и то по начин, които да е удобен за всички. Гледаш си работата, учиш каквото ти е нужно, в което не те бива или не ти трябва гледаш да минеш между капките и толкова. Такъв е живота.
dan40123
03-07-2010, 17:38
^Съгласен съм, тук хората са изразили доста смислени мнения,като това е една от най-добре развилите се теми във форума, която съм чел. Сега само остава и някой учител да изрази мнение по въпроса и картинката ще се запълни.
За материала... Едно време никой не се е оплаквал, защото е имало дисциплина. Сега няма такава. Никъде.
Това е интересна гледна точка. И то от ученик.
Може би не всяка надежда е изгубена все пак :)
Ами всеки си прави, каквото е най-добре за него - аз никога не съм бил мечтания отличник, но в училището и университета, макар и да нямах перфектните оценки и винаги да съм бил далеч от образа на вундеркинд-шесторкаджия (да не се повтарям с отличник)
Това беше достатъчно, за да разбера що за модератор си имаме. :)
Да, аз съм мързелива, истина е. Така съм се научила, така мога, така се и оправям. Какво ме стимулира да уча когато виждам как една руса амбиция от класа ми е идвала точно за 4 учебни часа от началото на годината и в четирите си влизания е заплашвала учители, както и нас, че ще си завърши нормално и спокойно с хубава диплома, независимо кой как и се кани. Някои преподаватели я разцелуват на вратата, после си сядат на катедрата и разцъкват мохабет докато на нас ни е дадено някакво си упражнение. Не вярвам това да е единица.
Гледай себе си, какво те интересуват другите?
Да, аз съм мързелива, истина е. Така съм се научила, така мога, така се и оправям. Какво ме стимулира да уча когато виждам как една руса амбиция от класа ми е идвала точно за 4 учебни часа от началото на годината и в четирите си влизания е заплашвала учители, както и нас, че ще си завърши нормално и спокойно с хубава диплома, независимо кой как и се кани. Някои преподаватели я разцелуват на вратата, после си сядат на катедрата и разцъкват мохабет докато на нас ни е дадено някакво си упражнение. Не вярвам това да е единица.
Гледай себе си, какво те интересуват другите?
Мда, казах вече, че това и правя. Занимавам се с това, което ме интересува и ми е нужно, а за другото гледам да минавам между капките. Въпреки всичко, ненормално е ако си едно обикновено дете, което учи редовно (изобщо нямам себе си предвид казвайки това) и има успех между 4 и 5, да не се дразниш, че някой друг полага минимални усилия и завършвате с еднакъв резултат.
Ами всеки си прави, каквото е най-добре за него - аз никога не съм бил мечтания отличник, но в училището и университета, макар и да нямах перфектните оценки и винаги да съм бил далеч от образа на вундеркинд-шесторкаджия (да не се повтарям с отличник)
Това беше достатъчно, за да разбера що за модератор си имаме. :)
Какъв по-точно? Защото на мен ми се струва, че е от единиците във форума, които са се научили да пишат грамотно най-малкото...
Pwnmaster
03-08-2010, 07:38
Ами всеки си прави, каквото е най-добре за него - аз никога не съм бил мечтания отличник, но в училището и университета, макар и да нямах перфектните оценки и винаги да съм бил далеч от образа на вундеркинд-шесторкаджия (да не се повтарям с отличник)
Това беше достатъчно, за да разбера що за модератор си имаме. :)
Какъв модератор си имаме? Да не би да е неграмотен или някакъв ретард?
Рейбийз е един от малкото хора, които могат да си изкажат становището, но после и да го защитат.
My 2 cents :)
Нека не коментираме моята личност и това какъв съм бил и съм в момента. Не е предмет на темата и всеки има право и на собствено мнение.
Да се съсредоточим върху посочване на конкретни проблеми в образователната система и предложения за решаването им.
Напротив, аз мисля, че коментирането на твоята личност си беше съвсем на място. Можеше и да не си точно ти, а просто някой от твоето поколение.
Нека се направи паралел между учениците преди няколко години и тези сега. Точно за това и пуснах темата тук. Бележкарството е едно на ръка. И сега има ученици с чудесни оценки, които обаче не могат да напишат правилно "сграда". Когато човек има мерак да учи, когато знае за какво го прави - това си личи. Личи си по стил на писане, личи си и по разсъжденията. Ти (понеже така и така стана предмет на разговор), както и доста хора от твоя набор, които влизат тук, сте се научили да "мислите", да се аргументирате и да защитавате тезите си. Нещо, чиято липса се наблюдава до плачевни нива сред голям процент от днешните ученици.
Естествено, не искам да обидя никого. Изключения има и в двете поколения.
Какъв по-точно? Защото на мен ми се струва, че е от единиците във форума, които са се научили да пишат грамотно най-малкото...
Във форума има много хора, които пишат грамотно.
Това не е критерий. :)
Да се съсредоточим върху посочване на конкретни проблеми в образователната система и предложения за решаването им.
Не зависи от нас тази работа.
Какъв по-точно? Защото на мен ми се струва, че е от единиците във форума, които са се научили да пишат грамотно най-малкото...
Във форума има много хора, които пишат грамотно.
Това не е критерий. :)
Напротив.
Canis_Dirus
03-09-2010, 10:56
Да налеем още малко масло в позагасващия пламък
http://dnevnik.bg/analizi/2010/03/08/869931_reformi_po_jelanie_na_klienta/
Взимайте участие, форумци. Уж най-големия тийнеджърски форум в България, а явно не се интересувате от образованието си.
характерно за "Дневник" и "Капитал", коментарите са доста по-интересни и съдържателни)
Бойко Борисов изнесе правенето на политика пред микрофоните и камерите, като още повече изтрива границата между управленските действия и "желанията на хората".
Пенчев не може да съгласува правилно времената, какво има да се коментира?:Д
Както всеки е забелязал, национализмът чудесно се връзва с чалгата. Защото работят с клиширани, готови мисли и преживявания, които осигуряват много бързо контакт и формират усещане за близост и общност. Въпросът е какво искаме от образованието: да възпроизвежда клишетата, с които привидно се живее лесно, или да учи на самостоятелност, поемане на отговорност, работа – над себе си и над света.
Интересно.
Училището отдавна не ни учи да мислим. То просто ни казва какво да мислим.
Canis_Dirus
03-09-2010, 11:44
Аз също мога да кажа, че училището често ме е учило, какво да мисля. Най-фрапантния пример са литературните анализи, които трябваше да пишем. Всеки помни, как се пишеха - преравяха се литартурни критики на най-добрите критици и се зазубряха.
На мен това не ми харесваше и в 9 и 10 клас имат четворки (с мъка) по български език и литература.
А предложения, как да се промени това?
да, като един след друг хората запреглъщат конформистката си природа и се осмелят да имат мнение и свободно да го изразяват.
Canis_Dirus
03-09-2010, 12:06
Хммммм, това е до преподавател, защото моята учителка по литература искаше от нас да четем и разсъждаваме върху произведението, а критиката да ни е само източник на идеи или страничен поглед. Преписвачите и зубрачите ги мразеще и съответно ги оценяваше ниско, защото беше доста по-добре запозната с критиката и съответно даже можеше да каже кой "цитират"...
Това също е вярно. В 11 и 12 клас нямаше преписване и зубрене. Проблема е, не че един учител го изисква, а че системата допуска това.
Ясно помня, как в 10 клас ми се диктуваха по 1 страница разсъждения, които да запомня. Смисъл? Тази същата учителка обожаваше литературната критика и някакъв критик, които за едно ситхче от 4 реда бил написал 70 страници анализ. :shock:
Странното е, че примерно в анализите на Смирненски критиката може да види коренно различни неща според зависи от партийната принадлежност. Примерно Приказка за стълбата може да е критика към самозабравил се член на Партията, но може и да е съмнение в цялата идея. И кой е прав?
Лошото е, че литературата и историята в училище не са непременно свързани. Няма ги паралелите между историческите настроения (национализма в края на 19 век примерно) и творчеството на едни автори и тн.
Canis_Dirus
03-09-2010, 12:17
Очаквам различните, креативни и творчески личности да се включат.
Също ми липсват и националистите.
ArrowsOfDeath
03-09-2010, 14:28
Нали виждам как хора от класа ми не могат две прости разсъждения за "Ралица" да изкажат, просто защото не могат да мислят. Нещата, които ни преподават по литература, са по-скоро насочени към такива "спрели" индивиди, че да си имат представа за какво става дума, и основа за другите, които искат да "задълбаят" по-навътре. Аз досега не съм имал проблеми, заради различни мои виждания спрямо някоя творба, защото са били доказани с цитати и разсъждения.
Преди няколко месеца се осмелих да попитам учителката си по литература (защото, цитирам, тя е "божество") дали поета, например, е осмислял всички библейски препратки и метафори, и символики когато си е пишел стихотворението. Отговорът беше следния: "Той поета каквото е имал да го каже си го е казал и който е трябвало да го разбира го е разбрал. Сега оценяват вашите умения да интерпретирате самата творба. Целта е да обясните на проверяващия какво вие намирате в произведението и какво сте разбрали от него". Мен лично този отговор ме удовлетворява, ама не съм сигурна, че всеки път става точно така. Аз никога не преписвам на класни по литература, но учителката ми твърди, че аз за повече от 5 знания нямам, докато на пробна матура за супер кратко и несериозно анализче имах много добра оценка. Според мен по - големия проблем, специално по литература е, че не се четат произведенията. Ако трябва да се пише интерпретацията според указанията на моята учителка ще ми е странно някой да каже, че нищо не може да измисли.
^ напротив, никакъв отговор не ти е дала. това по-скоро ми звучи като - не ме занимавай.
ако наистина изразиш своето виждане по даден проблем, както ти си знаеш, и то на изпит, дали ще бъдеш удовлетворен/а от оценката?
мне, по-скоро от нас се иска да учим по конкретни учебници/критики/трудове на 'светила', чието мнение е правилно, всяка друга интерпетация е грешна.
наскоро г-жата ми по философия прати събеседника си, който има свое мнение за предмета й, в лудницата, просто защото не можа да измисли с какво и как да му се противопостави.
Има много трудни неща в днешните учебници,, но ако погледнем реално по - добре сега да се мъчим и да ни е трудно,, но в крайна сметка да го разберем,, отколкото като завършим нищо да не знаем! :)
Аз пък съм много против хората да си разбират нещата както си искат. Сега ме плюйте.
наскоро г-жата ми по философия прати събеседника си, който има свое мнение за предмета й, в лудницата, просто защото не можа да измисли с какво и как да му се противопостави.
Понякога това е достатъчно. :)
Предполага, НО! по този въпрос съм консервативна.
Например, какво е искал да каже Гогол с "Шинел"-а си?
В 21 век аз не разбрах особено много произведението, преди да ми го разяснят. То е пряко свързано с руското общество от 19 век и устройството му. Не мога да си мисля каквото си искам.
И ако искате ме мислете за псевдо-интелигент, но това е кощунство. :)
Не може моя съученичка да иска да пише в есето си, че Акакий Акакиевич е смотан. Не, тя е смотана. Не мисля, че трябва да се толерира хората да си мислят каквото им щукне.
И дали ви харесва или не, в много случаи критиците са прави - отразяват това, което авторът е искал да каже. Авторовото послание е нещо важно; няма лошо човек да си изкарва и други изводи,напълно лични - това е магията на литературата. Но да си променя основния смисъл според изкривените му, и за мен неправилни представи, е... деа знам. Не ми допада.
Странното е, че нито съм зубрач, нито се чувствам ограничена. Но в много случаи съм съгласна с учителките си по литература. И си мисля, че произведенията ги схващам правилно, даже ако щете - по начина, по който са описани в учебника. Явно съвпадение..
(Сега знам че ще се хванете за думата "правилно")
Canis_Dirus
03-09-2010, 19:37
Ами аз за това по-горе споменах, че не може само да се разглежда произведението на един автор без да се разгледа и кога живвл, какви са са били обществени настроения, идеите му и тн. Примерно руската класическа литература в какъв период възниква.
Или Киплинг, или Рембьо и Верлен, или дори музиканти като Вагнер.
Критикът изследва работата на автора, съпоставяйки я във времевата, социална и всякаква друга рамка. Той проследява нишките и конкретните връзки, живота и развитието на произведението във времето.
Както си иска не бива да се разсъждава, да, а както би следвало. А какво е искал да каже поетът няма откъде да знаеш.(ако не общуваш лично с него, но и тогава вероятността да се самоанализира не е голяма, освен при ежковците:Д) Затова и съществуват различни гледни точки и интерпретативни разчитания на текст(и не само, но в случая). Критикът тълкува образи, форми, метафори... през своята собствена призма. Обективен поглед над изкуството няма.
Що ли насоката е винаги много точна? ;)
Що ли като слушам съучениците си с техните болни интерпретации, ме напушва на смях? Щото не ги бива, не разбират. И защото наистина нищо не са отбрали от текста (който и да е текст) За тая работа е и учителя, той насочва. Просто всички в БГ си имаме високата самооценка и всяка корекция ни се струва като нещо кой знае колко обидно, пенявим се, протестираме - ама те ме учат как да мисля, ама как може да не са съгласни, че Хамлет е тъп самоубиец. <- ми като си прост и не разбираш душевността на персонажа, твой проблем; никога няма и да разбереш.
А харесва ли ви или не, трябва да се учи все пак нещо; това нещо обикновено е общоприетото. Защо да се съобразяваме с неколцина идиоти, които мислят, че "Хамлет е ненаред нещо, не му е ясна хавата?". То се иска няква интелигентност за да прозираш смисъла, нали.
Не ми е трудно да мисля сама, но това не значи че съм разбрала правилно. (сиреч - точно)
А това за песента на някой изпълнител, ами, недей да четеш интервюта. Къде съм писала, че ти пречи нещо да се кефиш? Харесвай си нещата. Само че това не означава, че си ги разбрал. Не и на 100%. За мен в музиката текстът е изключително важен, или поводите, поради която е написана песента. Приятно ми е да изучавам.. Но не говорим за музика в момента, а за литература.
Стига свободия просто - нужни са някакви рамки, за да могат всички да разберат някои основни моменти в дадено произведение, оттам нататък нека си правят изводите. Има пък хора, които сами нищо ня'а да схванат, така че не е голям грях да им се отнеме възможността да "мислят".. ако могат изобщо.
Знаеш ли, нерядко се случва да си измислям някакви си мои неща, свързани с дадено произведение, които биват оборвани. Защо не се сърдя? Защото лесно ме манипулират и се влияя от авторитети ли? Според мен отговорът е, защото не съм надута, и не си мисля че зная всичко. Не моето мнение е меродавното. Най-интересното е, че осъзнавам, че гледната ми точка е оборена. Осъзнавам и правотата на учителя. Това за мен е една крачка пред останалите, които ще се разпеняват, защото просто са супер тъпи и наистина не осъзнават, че не са схванали правилно. Ми шанс, кво да се прави? Прозрачното не винаги се забелязва. :] Основната идея не е винаги така ясна, и затова трябва да се обясни, да се прочете някаква критика, рецензийка, нещо..
Само дето много хора, големите индивидуалисти, не признават незнанието си, дори не се опитват да го потърсят и бълват помии, че в училище ни програмират да мислим еди-как-си. Ми не, милички, това че не разбирате, си е ваш проблем.
Когато успеете да оборите учител, значи сте прави. А вие сериозно ли можете да оборите учител, понеже аз в клас не съм виждала такъв случай?
Не съмнявам в интелигентността ви, учители в днешно време има всякакви - по-тъпи от нас, по-умни, зависи. Досега не съм попадала на по-горе описаните изроди, които не ви дават свобода на лично мнение..По-скоро даже са толерантни да слушат всякакви мнения и да дават само основни щрихи.
Също, едно е да си имаш лични усещания за някоя творба и тя да роди в теб определени емоции, възгледи, да те накара да се замислиш над нещо твое си, но съвсем друго е това, което е истинския смисъл, истинското послание. А такова има. И не мисля че всеки е квалифициран да го определя.
Това, че аз от Магьосникът от Землемория си изкарах няколко теории за нарцисизма, истината и не знам си кво, са си лични неща, мои неща, които никой друг не би измъдрил, защото не е мен, и не чувства като мен. Но нямам чак такава смелост да си мисля че мога да вдигна ръка в час и да обяснявам теориите за психологията в Магьосника. Мда, психологията със сигурност я има нейде вътре, ако човек погледне от моя ъгъл, но той не е съществения ъгъл, нали? Не е меродавния, нито този на авторката. Ако почнем да учим всички интерпретации на болни и неболни мозъци, на ученици, които я имат няква емоционална интелигентност, я не, то къде отиде..
Ясно ми е, че в този субективен свят няма нищо обективно. 8-) Но се учат възможно най-централизираните гледни точки, най-близко до "основата".
Знам, че ще изям голяма порция нападки, ама кво пък.
В час говориш за общото схващане на дадено произведение. Big deal. Не разбирам за какво протестирате.:]
Кой ви спира да си имате личните отношения? Просто в у-ще все пак трябва да се учи нещо, материалът се рамкира. Както ти (към Raybeez) каза, дават се някви насоки.
И пак, съм далеч да мисля, че учителите по литература не ви дават свобода на мисленето - аз лош учител по БЕЛ не съм видяла!
Литераторите са големи хора, силно душевни, емоционални..
И последно от моя роман, такива изрази като "Не знаем кво е искал да каже Гогол" не желая да ги коментирам. Бива абстрактност, неясност, отвеяност, но това е прекалено. :) Ти знаеш кое им е болната тема на руснаците с тяхната йерархична стълбичка, нали? Има си хас, че не е писал за малкия човек, непрекъснто тъпкан от тия "отгоре". И куп още неща под повърхностния първи пласт де.
^ напротив, никакъв отговор не ти е дала. това по-скоро ми звучи като - не ме занимавай.
ако наистина изразиш своето виждане по даден проблем, както ти си знаеш, и то на изпит, дали ще бъдеш удовлетворен/а от оценката?
мне, по-скоро от нас се иска да учим по конкретни учебници/критики/трудове на 'светила', чието мнение е правилно, всяка друга интерпетация е грешна.
наскоро г-жата ми по философия прати събеседника си, който има свое мнение за предмета й, в лудницата, просто защото не можа да измисли с какво и как да му се противопостави.
Е, да, откакто учителката се примири с факта, че няма да ни накара да седнем да учим както си му е реда за матурите въведе едно преписване на анализи от интернет и всеки месец ги проверява. На въпроса "Защо ни карате да преписваме пълни глупости?" (защото всички имаме представа какви са масата от анализите) тя отговори: "Еми, 'щото иначе и толкова няма да прочетете, а аз трябва да имам гаранция, че все нещо сте прочели". Това обаче не ме задължава да ги знам наизуст или пък да ги копирам в собствените си работи. По - скоро, както каза Рейбийз, трябва да ми покажат различна гледна точка. Аз лично не ползвам никаква странична литература за анализите си (най - малкото, защото не разполагам с такава), а 5 е незадоволителна оценка, но е малко, въпреки всичко.
Доста критици биват оплювани и материалите им не влизат в учебници.
Не мисля, че положението ни е чак толкова зле, че да ни карат да учим пълните измислици, и съответно - да ни карат да мислим пълните измислици.
Все още разумно се подбира критиката, която учениците да учат, тъй мисля.
Не си ли съгласен с нещата, писани в учебниците? В много случаи те са си точно основни и не те лишават от собствена позиция.
И също, не ми казвай, че не се дразниш, ако примерно някой заяви нещо глупаво за любим твой филм, например Fight Club. Дори да не казваш на глупака нещо, ти си мислиш, че той нищо не е отбрал от филма. Същото е и със забавните клипчета, на които не всички им хващат смисъла, според мен така е и с литературата.
Какво му е доброто дакажеш "Нека си мислят квото щат". Не е ли конщунство? Ясно е, че не можеш да им забраниш да мислят глупости, но защо трябва да го толерираш и да им даваш глас?
И самия ти не си ли се хващал как критикуваш другите, че не са разбрали нещо правилно? Аз мисля че съм те хващала.
Щеш, не щеш, рамчици има.
пп.Като си намериш произведението, прати. \:D/
(само не разбрах "нетрадиционен", "новаторски" и др суперлативи как се връзват с "неприемлив", но останах с впечатлението, че ти е харесала съчинението или не?)
Когато някой е съгласен с теб, това не го прави автоматично прав - и обратното.;
Рамките съществуват, доколкото масата определя стандарта.
Да повторим - едно литературно произведение съществува толкова пъти, колкото е броят на прочитите му.
Авторитети в наше време няма, което ме прави малко по-тъжна и с още по-отворени очи.
Винаги когато разисквам тази тема и се сещам за едни абсурдни неща, които четох относно Ботев и своеобразния кръст в неговото творчество, където някакъв критик се опитваше да убеди своите читатели, че Ботев е изпълнил творчеството си със скрита религиозна пропаганда, а всичко бе изсмукано от пръстите. Север - Балкана, юг - огнището, Запад - пътя и Изток - гората. ( не мога да го обясня по-добре във форум, особено в 11 и половина вечер).
Понякога тези критици виждат неща, които ги няма... и е тъжно, че подвеждат и други хора, които им вярват сляпо, защото са някакъв мним авторитет.
В този ред на мисли, аз бях попаднала на един учебник от 60-те или 70-те, истинска находка :) В него един виден литературен критик, чието име не мога да цитирам, твърдеше, че Ботев е едва ли не основателят на комунизма в България. Как той е виждал възхода на Партията (с главно П и придружено от фанфари) още преди Освобождението на родината, че е един пророк на Идеята...
И такива ми ти работи.
semantics
03-10-2010, 05:30
Тъкмо гледах интерво с Игнатов по бТВ и, да ви кажа, този човек говори смислено. Не, че надеждата нещата да се оправят не ни заслепява при появата на всяка нова фигура, но... Абе ще се види. Каза, че другата седмица (май?) ще излезе пълния анализ на учебното съдържание.
Любопитен съм.
Искат моя анализ, но всъщност искат да им напиша нещо, което вече са чели и очакват от мен... никой ли не го притеснява тази система?
Това "твой анализ" май е условно, защото наистина не се иска твоя. :)
И все пак не мога да разбера какво по-различно от написаното в учебниците разбирате и искате да напишете в ЛИСовете си?
Какво по-различно намирате в Септември на Милев (например), като имате предвид епохата и историческите особености? Как по-иначе го схващате от интерпретацията на учителя ви?
За мен пък е нормално да се очаква да напишеш нещо основно по дадено произведение. Разбира се, че ще си имаш лични впечатления, просто от теб се иска да покажеш, че си захапал най-общия замисъл.
Може би съм неоригинална.. но в много случаи няма какво повече човек да мисли за дадено произведение от написаното в съответните книги.
Лично ази щом имам повод, си разкрасявам всячески съчиненията, но тази година на олимпиадата, например, просто нямаше с какво. 8-) Робинзон Крузо се падна, "Безизходицата ме направи изобретателен". Не ми е идвало наум да се сърдя, че ще се очаква от мен да пиша за глинените му съдове и разните му там други постижения - 1. темата го изисква, 2. наистина няма никакъв друг смисъл, така че просто трябваше да напиша всичко научено досега в мой си стил и грамотно.
В това не виждам нищо лошо. Да напишеш такъв текст и да го докажеш е знак, че знаеш за какво се отнася произведението, че си го чел. Личи си, когато е писано с разбиране и когато е просто зазубрено и текста не се познава, ами се разчита само на учебниче. Самият стил на писане го подсказва, броя на примерите за успехите на Крузо (тук влизам в частния случай), дори начина по който са описани с подходящия емоционален нюанс, етц.
Всичко това се оценява.
Иначе няма логика, че толкова малко хора минаха 1ви кръг от олимпиадата, когато се падна Хамлет :) Навярно всички са писали за предателството му от всички страни и колко е сам, отчаян, етц, но определено е проличало кой е вметнал това само защото го е чел в учебника. Съвсем по друг начин е "звучал" текста на ученик, който е чел произведението и обосновките му са били подплатени с изключително разбиране, струящо от съчинението му, пък да не говорим за цитати, които очевидно само запознат с текста човек ще знае къде се намират.
/а не просто написани, заучени слова/
изключително разбиране
изключителен значи особен, рядък, необичаен...
Не искам да се заяждам на дребно, но се хващам за израза, да. Кой е вампирът във "Вампир", кой е протагонистът в "Г-ца Юлия", за какво се разказва даден текст, за какво е писан?
Качественият автор гради произведението си на пластове, оплита сюжетни и смислови линии, играе с езика, клишетата, общите настроения. Един такъв текст допуска наличието на повече от 1 гледни точки, това е богатството, но и орисията му. По мое мнение няма по-смешно нещо от авторови бележки за прочитане на текст. Патетично, не само ограничаващо, а и нагледно подценяване обема на читателя.
Не искаш да се заяждаш, но го правиш.
И в днешно време разбирането си е изключително нещо ;)
И тъй, по между другото, ще се учудя ако някой ми каже, че пластовете не се споменават поне в час и не се разглеждат отделно.
Както и да изкарвате все системата крива, аз отказвам да го повярвам, а съм сменяла колко учители вече по литература. Никога не се цикли само на 1на част от дадено произведение, а се разглежда цялостно, от всички страни, разнищва се, дето се вика.
Още нещо, залавям двама участници вече в дискусията да осъждат някой-си-там критик, писал какви ли не чудесии...
Не че съм съгласна, че Ботев е предусещал великата Партия, нито че е рисувал кръстове по картата на Б-я, но
Защо сега не казвате "всеки има право на мнение"? 8-)
Защо съдите труда на човека? Къде останаха многото гледни точки на всеки един отделен индивид, на които трябва да се обърне внимание? Или има разлика м/у това дали ще се оценява ученик или "литератор"?
Защото фактът е факт, и той е, че критикът явно ГРЕШИ с филмите за партиите, кръстовете и т.н.
Нелепо ще е да кажем "Нека пише каквото си иска, това е неговата гледна точка". След като бърка, защо трябва да толерираме подобни глупости? Като изхождам от грешката на критика, питам:
Всички ли гледни точки трябва да бъдат разгледани и да ми се обръща внимание?
Според мен не.
Само най-съществените. И дори бих казала, общоприетите, защото именно съществените по някакъв начин са си еквивалентни с общите схващания, на масата хора.
Общоприетите схващания обикновено са близо до истината, колкото и да не сме конформисти.
Знаем, че Ботев не е бил комуняга, нали...
*Мойта гледна точка е, например, че Иван Вазов е халюциониращ човек с фетиш към планините. Трябва да ми се взима гледната точка под внимание ли? Дори да има зрънце истина в твърдението ми, кой проверяващ ще седне 2 часа над работата ми, за да мисли колко е брилятна логиката ми, вместо просто да провери дали съм писала по основната проблематика? Неприемливо е! Неприемливо, дори самодоволно. Защото е повече от прозрачна основната идея на някоя-си-там творба на Вазов, и се предполага че по нея ще говоря/пиша.
Ако тръгнем на всеки един ученик да се мъчим да определим доколко вижданията му са нормални, сори, но това е думата, или доколко вижданията му отразяват същността на дадено произв., ще стане голямо "мазало". Някои ще минат изпита, други не.
Аз може да мисля, че Хамлет е една голяма шоколадова курабийка с депресивен синдром, нали? Просто като чета Шекспир ме избива на шоколадови фантазии. Как може да ми decline-ат есето, не ми е ясно, нали. 8-)
Ето затова си говорим. Твърде много работа и преценяване кое наистина е оригинално ново виждане, и кое е пълна олигофрения, написана защото човекът хич не е разбрал за какво иде реч или просто е ретард.
И не се правете, че ви е безразлично, когато някой не може да разбере нещо (не улавя СМИСЪЛА му) Половината нападки във форума са точно на такава основа - примерно че някой не разбира кво е пънка, кво е скейтърската култура, кво е анархията, етц.. Странно! Що не давате свобода на гледните точки на тия, на които се карате? Що им скапвате жалната майчица да ги редите колко не разбират и че нищо не са отбрали я от субкултурата, я от някой ебаси култов филм и т.н. ЗАЩО?
Очаква се да мислят това което трябва ли? (ВАШИЯТ въпрос в тази тема - "Защо от мен се очаква да пиша това, което се изисква")
Еми е' така. Това сме хората. Винаги сме били такива. И в живота, и в литературното оценяване.
За литературата, ама и за живота, мойто обобщение - напълно в реда на нещата е да се иска от вас да говорите/пишете за възможно най-основната линия/идея в дадено произведение.
Стига бунтове и оригиналничене. : )
Никой не ви спира, повтарям, да си мислите сто хиляди неща. Те винаги за вас ще са правилни. Самата аз го правя, но изпитът си е изпит. Не може да пишеш каквото ти хрумне, и наглое да считаш, че всеки е длъжен да ти влиза в тона/маниера на мислене, ако щете - във вътрешния свят и да те разбира.
Още нещо, залавям двама участници вече в дискусията да осъждат някой-си-там критик, писал какви ли не чудесии...
Не че съм съгласна, че Ботев е предусещал великата Партия, нито че е рисувал кръстове по картата на Б-я, но
Защо сега не казвате "всеки има право на мнение"? 8-)
Защо съдите труда на човека? Къде останаха многото гледни точки на всеки един отделен индивид, на които трябва да се обърне внимание? Или има разлика м/у това дали ще се оценява ученик или "литератор"?
Защото, както каза Raybeez, нашите примери целяха да покажат точно това - че през годините различни идеи са приемани за универсалната теза, за която ти говориш. Ако съществува един уникален и единствен начин, по който трябва да разбираме едно дадено произведение, защо учебниците през различните години ни учат да го разбираме по различен начин? Защо ни го задават като догма?
Вярваш в универсалната истиност на един прочит, но не виждаш как ни се налагат различните гледни точки на различни хора. Защо аз трябва да чета критиките на Пенчо, Иванчо и Драганчо, за да разбера какво е искал да каже Ботев и после да го преразкажа в час по литература? Защо да не мога да кажа как АЗ го разбирам? И как някой ще ми докаже, че греша, след като през 60-те Ботев е бил комунист, а днес вече не е ?
Да, всеки има право на мнение и то не трябва да бъде "рамкирано" от личните възгледи на този или онзи критик. :) Да ти даде насока е едно, но е просто глупаво да ти кажат, че това е чистата, свята и единствена истина. Не, съжалявам...
Не помня да съм говорила за единствена истина. Понеже чиста и свята истина нЕма, но го има основния момент, и по него се работи, факт. Всяко нещо си има някаква основа - т.е. хващаш се за най-общото и развиваш.
Второ ми харесва как се опитваш да дадеш някакви екстремни примери, които да подкрепят тезата ти, но са просто ирелевантни в конкретната дискусия и конкретната тема. Аз също мога да наговоря един куп глупости, но говорим за сериозен прочит и изразяване на лични възгледи, а не на някакви словоблудства на разлигавени хлапетии.
Ако ти е сериозна и аргументирана тезата, кой ще ти я отхвърли?;) А ако отговаря и на смисъла, хептен проблем няма да имаш.
Знаех, че ще за заловиш за лигавите примери, но просто не ми се пишеше надълго и нашироко. Е, ще го направя, за да докажа защо не трябва да има свобода на гледните точки, да се поощрява всичко "различно", което различно явно го смятате за свещено, символ на свобода, и кво ли още не.
Но не.
Как може някой да иска да напише, че Акакий от Шинел е смотан? Това не е ли неразбиране на текста? Факт е, че учениците не са кой знае колко интелигентни и не усещат тънкия момент в произведението; затова си мислят техни си работи, които обаче, смея да твърдя, са неверни. "Смотаният" Акакий няма избор да не е смотан, след като не е приеман от никъде. Няма избор да е "готин" и да се забавлява с 400 рубли годишно и с невъзможността да прескочи трапа между важните и неважните хора (значительное лицо на руски в ед.ч.). Той е натъпкан от самото общество в ниша, етц, етц. Не му е 'позволено' да се забавлява, той е отритван, неприеман, защото тогавашното руско общество тачи шинела, а не отделния човек. По-важно е да заемаш високия пост, а не какъв си. Поради тая невъзможност да се социализира, Акакий се потапя в работата си и е "смотан". Но кой да ти разбере именно това, като никой не учи? Затова и се чуват коментари колко е "тъпу тфа Шинел"..
Разбира се, за да ми противоречиш, можеш да кажеш че Гогол изобщо не е имал предвид това,но няма да се съглася - при положение, че руската действителност е била такава, а Гогол е изявен хуманист, за какъв друг смисъл може да си говорим? (е, ти можеш да си разбираш някакъв свой, но в у-ще се работи по основния)
А някоя си там, недоразбрала, искала да си пише в есето колко е тъп Акакий, ама как можело да е толкова смотан.Толкова и е разбрала текста.... И трябва да се толерира по изпити да се пишат подобни неща ли? За Бога, децата не схващат кво учат, тъпи са. Критиките са необходими.
Днес спорих с една съученичка за това дали учим в училище изсмукани от пръстите неща. Нейната теза беше, че Шекспир просто така си е написал Хамлет, а пък Гогол изобщо не е мислил, когато е писал семантичното гнездо в Шинел - "в далечината, Бог знае де, ... сякаш накрай света". Естествено, писателят не си е казал "О, сега ще турна едно семантично гнездо.", той просто го е написал, защото така го е усещал. Самите негови чувства (а авторовите чувства са различими за читателя) са го накарали да опише площада страшен, безлюден и пуст, и с това да подсили нещастния, жалък и самотен образ на чиновника, който е сам накрай ...площада.
Това, че не е писал съзнателно семантични гнезда, тропи и фигури, не означава, че не трябва да ги учим. Само че съученичката ми беше упорита, че също за Йовков не си стрували 30 страници критика за 3 страници разказ - По жицата. Е, как да не? Ще учиш и още как! Йовков е бил емоционален, написал е един страхотен разказ, наситил го е с емоционални моменти, с тъга, отчаяние, надежда дори; с две думи - провокира човек да се замисли. Това че несъзнателно е написал шедьовър не обезсмисля критиците да отбелязват къде какво е използвал и как е подсилил идеята си с дадените изразни средства. Той все пак е автор, АРТИСТ, човек на изкуството. "Как он дишет так и пишет", както са казали руснаците (Пише, както диша, т.е. толкова леко, от самосебе си). Нормално е да не се замисля какви точно думи ползва, но е факт, че е искал да създаде тягостна атмосфера и е успял. Изобщо не е нелогично да успееш от 3 страници да изкараш 30 при толкова дълбоко произведение. Особено ако му разнищиш пластовете. Нещо, което ти обичаш, а не знам защо си решил, че аз не. 8-)
Трето - едно е да имаш мнение и да искаш да го защитиш в спор, а съвсем различно е да ти се спусне една свиша "истина" и да нямаш право на отклонение от нормата.
Но, ти искаш да има една ясна истина, която да е необорима и да не бъде подлагана на съмнение. Искаш унифициране на съзнанието и не само на начина на възприятие, който е уникален за всеки читател, като се променя и във времето с израстването на личността. Ти искаш някой да ти е сдъвкал храната и ти само да я глътнеш с щастливо чуруликане и да се движиш в познатия коловоз.
Добре боравиш с езика, но фактът, че не се обидих, а се усмихнах на това твое писание, вероятно е знак, че грешиш.
Ако искаш ме изкарай програмирана, неоригинална, недълбочинна, повърхностна даже. Кажи нещо още по-силно!
Не ми трябва някой да ми "сдъвква". Просто мисля, че това което учим изобщо не е неправилно, за да се осмеляват винаги някакви многознайковци да му противоречат.
И също, за кой път да кажа, че смисълът не е само един. Колкото читатели има, толкова и смисли. Но на първо гледане се откроява все пак някакъв основен смисъл, нали?
Защо да не се наблегне на него.
И това за насоката ..не сме ли на едно мнение, че не разбрах? Дават ти се щрихи, а ти вече доразвиваш :?
Имам един въпрос - по мое време за най-вярна и истинска се приемаше една определена критика, която отхвърляше доста от постулатите и идеите на предишните. Кой решава коя критика е по-правилната? По твоята логика има една правилна и всичко друго е неистинско, тогава как се случва така, че се пишат нови материали, отхвърлящи предишни гледни точки?
Времето доказва дали едно произведение е класика, независимо дали е музикално, литературно, етц.
По същият начин стоят нещата с критиката, според мен.
Като за начало, кой знае колко разнообразни теории не са излизали за 1но произведение, също и хората обикновено не се двоумят какво да мислят.
С времето се е доказало едно тълкувание на Под игото например, като се смята личността на автора, времето, когато е писана творбата и други особености.
С годините се е наложила една теза за Хамлет и неговото "да бъдеш или да не бъдеш". Щом е устояла на времето, значи е валидна и правилна както за учениците, така и за учителите, иначе няма как да не стане някоя реформа.
Надявам се поне с това да си съгласен, защото наистина времето си е показало кое се забравя, кое не, и кое остава вечно. И историята го е доказала.
Посредствените, неверни неща просто се заличават и никой не ги помни. Те просто за времето си предизвикват някакъв скандал, а после се забравят с годините, докато съвсем не зачезнат и не спрат да имат значение за обществото.
Така са отпадали доста критики, някои са удържали на времето и са звучали все така актуално, пък дори и писани през не знам си кое време. => в интерес на истината, не забелязвам да учим съвременна критика, което показва, че за развитието на обществото (което па' може и да не е узряло за революционни нови прочити) това е най-добрата критика, която става за изучаване и насоки.
ПП. И не сме в комунизма вече. Когато сме били (по-точно соц.), е имало целенасочен брейнуош на населението. Всичко се е свеждало до Партията; в такъв случай е нормално да са се толерирали изказвания на такива критици, които вкарват филми за Партии, борба и пролетариати. Заради тая пропаганда, тая безмилостна промивка времето на Живков се (е) смята(ло) направо за робство. Баща ти неслучайно се е възмущавал. Сигурно е разбирал Ботев по по-правилен начин.. Но за неправда е бил каран да говори пълните измислици.
Сега не сме в робство, няма пропаганда, няма критики с цел някое си управление да се задържи. Просто се считат за обективни, пък по мое мнение - даже са.
Естествено е че аз като прочета даден роман, мога да видя едно нещо в него, което го няма написано никъде, но не ми се е случвало нещо написано в критиките да не съм съгласна с него, т.е. да е някаква гавра. => това за мен сочи, че критиките не са изсмукани от пръстите и са валидни, има истина в тях.
Може и да не са дълбочинни винаги (въпреки, че и такива съм срещала), но са си обективни.
^един въпрос закачка, ако позволите:Д
Кой "подава основните щрихи" на критиците?:Д
Засега ще кажа само, че не е вярно, че дадена критика стои във времето и се счита за догма, едва ли не. Затова има различни течения, тези, изледвания, страни. Има и други примерни въпросителни: Шекспир Шекспир ли е или как един актьор, който не е пътувал, е писал с подробности за Венеция, използвайки думи, които няма откъде да познава? Защо автори променят радикално текстовете си след като виждат различна гледна точка, представена им от друг, смисъл, който те не са прозрели, поглед, който не им е хрумнало да отправят сами? И още, и още такива интересни задълбавания...)
Е, тук не мога да ти отговоря, но щом дадени схващания са устояли на времето, явно има истина в тях.
Времето винаги има тежката дума.
По тая логика защо Партията на Ботев не е устояла и вече няма хора, които да намират комунистическата идея в стиховете на твореца?
Между другото, така като казваш "догма", излиза, че се набутваме в крайности - аз съм ограничена консерва, едва ли не символ на Средновековието, а ти - Ренесансов 'струмент срещу моята схоластика. 8-) /ми, закачка, кво :р/
Нещо не хванах за Шекспир. Ти откъде знаеш, че не е знаел какви думи използва? Това за Венеция иначе, ще го приема. Но не ми се вижда чак толкова трудно да пишеш за чужд град, особено ако си чувал за имената на по-главните му улици, например.
Също предполагам знаеш, че Шекспир фиктивно е измислил някакво балконче, от което Жулиет(к)а се подавала и си разговаряла с Ромео, и след като трагедията станала хит, италианските архитекти взели че построили такова балконче и дори залъгвали туристите.. Не знам дори защо го споменавам.
С втория въпрос ще се получи така, че дори себе си ще затапя, но се задоволявам със сентенцийката, че всичко е субективно.
Така:
"Перото на гения е винаги по-велико от самия гений". Вярно, някои автори не съзнават какво пишат. Например Сервантес. Ние именно заради него го взехме този цитат.
Но от друга страна, голяма част от авторите пишат с някаква ясна цел, която в последствие критиците отразяват.
Свободата е голяма отговорност, а докато хората не са узрели достатъчно, няма как да боравят с нея добре. Мислих си днес как ще вляза във форума и ще сложа край на тоя спор, тъй като и Рейбийз има право, особено ако е способен младеж с новаторски виждания. Но заради хора като описаните от мен образи, които са много, и не ме интересува колко смело ще прозвучи това, но наистина не разбират от литература, свобода на изпитите не е редно да има.
И още нещо - изкуството е изкуствено. Може да е гениално, но и то се рамкира. В час не говорим единствено за емоциите, които предизвиква у нас, но и за тропите и фигурите, които авторът е използвал. Това са просто думи, но литературната наука ги превръща в термини, похвати. И трябва да се учи. Оттам и критиката, тяни обяснява откъде аджеба го усещаме онова тягостно усещане за малкия човек, сам-самичък в големия Петербург... ми,семантичното гнездо 8-)
Не е безполезна.
Всичко в живота се свежда до някакви рамки.
Не може, не бива всичко да се отрича. Да спорите и с времето си е вече безплодно бунтарство!
Трябва да има нещо все пак общоприето, в реда на нещата си е.
Това няма да ограничи вашето мислене и възприятие, нито множеството смисли, които можете да изкопаете от едно произведение, но е нужно и за по-простите, и за улеснение на проверяващите, ако щете.
semantics
03-11-2010, 20:36
Хора, влязохте в един особен ракурс, който освен че смесва цели на обучението с учебно съдържание (две напълно отделни измерения на обучителния процес), не е и в момента твърде основен за образованието ни. Основното съвсем не е в това според кой критик как тълкуваме даден автор, доколко истинно е това и прочие. Всичко това с анализа и интерпретацията на литературните творби са следствия, а не причини за проблемите с целите и съдържанието на обучението.
Основното във всички случаи е и трябва да бъде (и в това няма и милимунда съмнение, ако искаме да сме в крак с времето и се смятаме за напредничави поне малко) водещото място на ученика в учебния процес. Личностно-ориентираният подход трябва да се превърне в приоритет И на нашето образование и докато не забравяме това, няма да изпадаме в детайли, както в последните две страници от тази тема. А този подход предполага, че всеки процес на запомняне, презентация и репрезентация, анализ, синтез и интерпретация на дадено учебно съдържание трябва да бъде винаги пречупен през личностните специфики на ученика.
Не от вчера в педагогическата и психологическата практика се говори (у нас по-малко, разбира се) за развитие на метакогнитивни процеси на учене у обучаващите се (а и всички хора), т.е. "знание за това как узнаваме" - умения за разпознаване и контрол на индивидуалните процеси на усвояване и манипулиране на знанията. Тези умения биха били възможни единствено при личностно-ориентиран подход, а са от критична важност за формиране на активен и самоактуализиращ се гражданин на съвременния свят, дори и в България, хах.
Разбира се, съществуват много фактори и пречки, които трябва да се съобразят, за да се осмисли и приложи всичко това. Освен всички ресурси в образователната система, които могат да ви хрумнат (човешки, материална база, научна осигуреност и прочие), трябва да се променят конкретни концептуални измерения на учебното съдържание като споменатите в материала на "Дневник" противоречия между патриотично-националистически и демократично-граждански ценности, изпъкващи в учебния материал по редица предмети.
Да не говорим колко неща трябва да се случат на човешкия ресурс в образованието.
slavito007
03-11-2010, 20:49
Значи виж сега. Като настоящ ученик мога да ти кажа, че има учебници, които се нуждаят не от спешна, ами направо животоспасяваща поправка, ако не и преписване. Винаги ще помня в 7ми клас имах учебник по история, който отвътре беше зелен и черен, други цветове нямаше. Уроците ги чета по 4-5 пъти и не отбирам нищо. Голям зор брах с него.
Дечицата днес ги помръзва. Не можеш да накараш дете, което пише "незнам, здравей те" да учи за интерференция без да си е научило основните граматически правила. Ако детето си има стимул, ще учи. Ако не, няма. Повечето лежат на кълката, че мама и тати са богати и ще ми пълнят гушата с пари или пък ще се набутат някъде с връзки да работят.
Canis_Dirus
03-12-2010, 01:14
- Любовта е основен мотив и нравствена основа на семейството при социализма... Абе, другарко, що ни карате да говорим глупости? При социализма - основен мотив и нравствена основа, а при капитализма просто се обичат, така ли?
http://www.youtube.com/watch?v=z18liL7p9so
ArrowsOfDeath
03-12-2010, 22:12
Значи виж сега. Като настоящ ученик мога да ти кажа, че има учебници, които се нуждаят не от спешна, ами направо животоспасяваща поправка, ако не и преписване. Винаги ще помня в 7ми клас имах учебник по история, който отвътре беше зелен и черен, други цветове нямаше. Уроците ги чета по 4-5 пъти и не отбирам нищо. Голям зор брах с него.
Дечицата днес ги помръзва. Не можеш да накараш дете, което пише "незнам, здравей те" да учи за интерференция без да си е научило основните граматически правила. Ако детето си има стимул, ще учи. Ако не, няма. Повечето лежат на кълката, че мама и тати са богати и ще ми пълнят гушата с пари или пък ще се набутат някъде с връзки да работят.
Колко пък са тея богатите? Максимум по 1-2 в клас.