niquetamere
03-06-2010, 08:09
"Ревност"
Дамян Дамянов (1935 - 1999)
***
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично,
дали съм ти любим, прости!
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих,
живеех с тебе ден за ден.
И честичко съм в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес! Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам в адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.
Дамян Дамянов (1935 - 1999)
***
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично,
дали съм ти любим, прости!
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих,
живеех с тебе ден за ден.
И честичко съм в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес! Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам в адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.