View Full Version : Защо?
Не знам дали темата е за тук...Може за другите да звучи безмислено,но за мен има смисъл...Ако искате я изртийте...
Защо все на мен?Защо трябва аз да обичам животните?защо трябва да искам да порменя света?Защо трябваше да спасявам гълъбите като малка,да се радвам като отлетят и да ги чакам да се върнат?Защо трябваше да имам собствено животно?За да може да страдам след като го изгубя?защо трябваше да срещам онази кучка?Защотрябваше да я гледам макар и навън две години,а после тя да изчезне?Защо след като се престраших и взех пак животинче вкъщи трябвше да намеря още едно,но да не може да спася и него?Защо вместо да осиновя куче всх от магазин?Защо пак се опитах да помогна на едно бездомниче и после страдах?Защо трябва да страдам за всяко едно добро,което се опитам да направя?Всъшност добро ли правя или само развалям и провалям?Защо взех птички?Защо страдах пак след като осиноввих коте?Не е ли добра постъпка?Не трябва ли да се гордея с това,че обичам животните?За всяко взето животинче аз страдам...Защо?Всеки ден се питам защо,а отговор така и не намирам... :(
Трябва да се гордееш, че си дала 2ри шанс на всяко едно животинче. :)
Логично е защо. Няма нищо вечно. Ще си вземеш куче, ще и вземеш коте, хамстер, рибка или каквото е там, ще живее известно време и накрая ще умре. Ти ще страдаш. Няма как да го промениш.
Делото е добро, в това няма спор, но не можеш да спреш страданието след смъртта му. Приеми го.
НЕ ми е само за това...Опитвам се да помогна на всяко животно ,но засега съм помогнала само на едно истински...Опитвам се и искам да помогна,да направя едно добро дело,но накрая всичко се обърква и аз пак страдам....Гадно ми е...Никой не ме разбира...Свикнала съм..Питам се защо обаче... :( Защо трябва всичко да се проваля...Защо трябва някой уж да ги взима ,за да ги гледа,а после да ми пише,че ги е убил,изгонил и тн... :( Защо трябва да страдам сама и никой да не ме разбира?Защо винаги си казвам,че животът продължава и трябва да продължа с усмивка,а някъде дълбоко в мен страдам?Защо?И като се замисля вредя и на живеотните които имам...Не се грижа добре за тях,но връщане назад няма..Колко пъти съм си мечтала животът да спре замалко и да оправя всяка бъркотия и всички на които съм навресила да си живи и здрави,а не убити от осиновителите им или изхвърлени пак,но на непознато място... :(
titinkaa
03-07-2010, 18:08
Много се възхищавам и радвам на такива добри хора като теб :) Бих ти казала едно голямо БРАВО!Браво за това,че се опитваш да помогнеш с каквото можеш,дори да е нещо малко,важно е усилието и сърдечието,важно е желанието,че искаш да помогаш.Браво! :)
Ами искам да помогна,но винаги влошавам нещата и мисля да се откажа :( Пред училище беше дошло едно кученце,цялото кално и мръсно..Заведохме го на ветеринар и сеоказа здраво,приюти го един съъученик и се заехме да търсим дом...Е намерихме човек,но след месец ми писа,че кучето е умряло и не му дремело за животното... :booooomb: Питам се защо става така? Искам да помогна,но винаги нещо се прецаква... :?
sladkish_14
03-08-2010, 08:53
Мисля, че си малко и чувствително момиченце.Не мисли, че само ти тъгуваш и аз съм отгледала десетки котенца,и от улицата,и не и всичките към днешна дата са убити. Като казвам убити значи съм видяла всяко едно как умира я от отрова, я пред очите ми е разкъсвано от куче.. Това е живота. Животните живеят много за своите години и много малко за нашите. Това може би е един житейски опит и ти трябва да проумееш, че живота е кратък дори за самите нас. Обичай ги, грижи се за тях и мисли, че са на по - добро място. Не спирай да гледаш животни, но това е един неизбежен кръговрат и докато гледаш животни винаги ще доживяваш смъртта им. Незибежно е.
Forest_girl
03-08-2010, 09:43
Аз мисля, че човек се учи от грешките си.. Да гадно е и то много, че така се е случило, но вместо да спреш да помагаш просто внимавай на кого даваш животшнчетата. Браво, че им помагаш и правиш всичко за тях! Просто внимавай повече.. :-)
При всяка грешка се опитвам да не я поеторя,но изникват нови и нови...НЕ мога да си простя,че го дадох на първия човек както и едно коте и при двата случая щяха да заминат на улицата ако не се беше обадил човек и аз естествено се доверих... :? Още преди години намразих хората...Помня когато видях за първи път човек да наранява животно,а аз гледах отстрани...Опитах да се боря срещу това,но аз съм един човек срещу толкова много...Родителите ми не ме подкрепят,правя всичко без те да знаят,спестявам,блъскам си главатасамо ,за да помогна...Понякога ме е срам,че съм човек...Защо трябваше да се захващам? НА 13 съм ,а вече няма нищо детско в мен,занимавам се с неща ,за които повечето не ги егрижа... Защо мен трябваше да ме е грижа?Нищо няма да променя,но опитвам пак и пак.. :?
защото си луда хипарка !! 8-)