:):):)

[Take_That]

Това е 1-ва глава на "нещото", което наскоро започнах да пиша :) Засега съм до 5-та глава, така че ако на някой му стане интересно и иска да прочете и останалата част от историята да ми пише :) Надявам се да ви хареса. Приемам и критика :)



-1-


Тази вечер дискотека "Скандал" беше препълнена и Анелия едвам се добра до сепарето, където бяха приятелите й.
-Здравейте! – поздрави задъхано тя.
-Хей, Ани, къде се губиш? – закачливо попита Виктор, а погледът му не можеше да се откъсне от нея. Беше влюбен в Анелия от 1-я ден, в който я видя в университета. А, когато разбра, че тя е в неговата група, реши да се възползва от възможността, която му се предоставя.Не можеше да се отрече, че Ани също имаше силни симпатии към него, но нещо я възпираше да направи, каквото и да е било, а и Виктор не я притискаше, искаше всичко да се случи от само себе си. Въпреки това, обаче вниманието, което й отделяше личеше от километри и отстрани бе видно, че я харесва до полуда. Никога не бе изпитвал такива чувства към друго момиче. Анелия го привличаше освен с красота и с интелект и жизнерадостност.
-Ела, седни до мен. – подкани Виктор.
-Ще седна до Марина. – и Анелия се усмихна бегло.
-Хей, къде беше?!
-Трябваше да довърша курсовата работа. Все пак българската филология не е лесна! – и 2-те момичета се засмяха.
-На мен ли го казваш, къде ми беше ума да запиша точно тази специалност!
-Стига вече с това учене – прекъсна ги Станислав. Хайде да танцуваме!
Четиримата се запътиха към дансинга, когато силно мъжко рамо се блъсна в това на Ани.
-Извинявай! Добре ли си?
-Да, няма ми нищо!
Тогава погледите се срещнаха и Анелия преглътна с усилие, а сърцето й заби с бясна скорост.
-Здравей, Андрей!
-Здравей! – самодоволно поздрави момчето и я огледа от глава до пети. Не можеше да се отрече, че тази вечер Ани бе неотразима в този тюркоазено син потник и леко сребрист панталон, а обувките на висок тънък ток допълваха бляскавото й очарование. Андрей никога не бе съжалявал, че Анелия беше само и единствено негова преди година. Тази вечер обаче тя за поред път го караше да се обвинява и мрази за това, че не я възпря, когато тя реши да сложи край на връзката им.
-Как си? – и той я придърпа към себе си.
-Пусни ме! – изсъска тя през зъби. -Бях добре, преди да те видя!
-Ясно, още си ми ядосана, за това, което казах…
-Какво си казал? Съжалявам, но паметта ми изневерява!
-Дръзка, както винаги!
-Лека вечер, Андрей! – и тя го отблъсна грубо от себе си.
Той обаче нямаше намерение да се отказва толкова лесно. Дръпна я за ръката и успя отново да усети нежната й кожа, която го опияни.
-Нека се видим утре вечер? Имаме да си кажем много неща, все пак не сме се виждали от година.
-Няма да се видим нито утре вечер, нито пък някоя друга! Няма и какво да си кажем. Точка по въпроса – и тя размаха заплашително пръст към лицето му. –Сега си махни ръцете от мен!
-Проблем ли има, Ани? – попита Виктор, който беше забелязал свадата м/у Анелия и Андрей.
-Не се тревожи! Всичко е наред.
-Аз съм, Андрей. С Анелия се познаваме отдавна и то доста добре! – целенасочено изрече последните думи той.
-Радвам се, но явно тази вечер тя не е в настроение да говори с теб. Между другото аз съм Виктор.
И 2-та стиснаха ръцете си, но в очите им се четеше яд.
-Приятна вечер, Ани …. Виктор, беше ми приятно! – и Андрей кимна с глава.
-На мен също! Хайде, Ани – и Виктор постави ръката си на кръста й.
Андрей го прониза с поглед: „Ще видим кой!” – помисли си той и подло се усмихна.
-Кой беше този, Ани?
-Бившият ми приятел! Точно сега обаче не ми се говори за него. Всичко м/у нас приключи отдавна.
Анелия обаче не беше убедена в думите си. Щом видя Андрей краката й се подкосиха и в нея се надигна чувството да се хвърли в обятията му. Никога обаче нямаше да бъде отново с това момче. Беше допусналo твърде много грешки. Безразличието му я отблъскваше и накрая търпението й се изчерпа. Това, от което я заболя най-много обаче бяха последните му думи към нея. От този ден нататък Андрей не съществуваше за Анелия. В душата й се бореха 2 чувства – силна обич и отвращение. Все още не бе преодоляла нито 1-то, нито другото и знаеше, че тази среща м/у 2-та няма да доведе до нищо хубаво.

[ANTIHUMAN]

На мен ми харесва адски много. Надявам се скоро да пуснеш и другите части. :grin: :)

[dr3am]

На мен ми харесва адски много. Надявам се скоро да пуснеш и другите части. :grin: :)

+1 ... ще ги очаквам с нетърпение... историиката е интересна :P:)

[WILD__BOY]

рядко давам мнение по такива теми и то главно, защото не мога да претендирам да имам особено големи знания и по-широк опит в сферата на литературата, но определено някои неща ме подразниха в прочетеното по-горе

нека да ги изредя и надявам се да ти послужат, за да направиш по-смислено и стойностно произведение:

1. Описанието на мястото на събитието и на самите герои и прекалено повърхностно, описваш ги пряко, буквално... това се смята за слаб стил на писане, когато описваш и говориш пряко, без символика, без напластяване на различни слоеве в сцената, били те емоционални, идеалистични и т.н. Ти просто описваш претъпкана дискотека и момиче със сребрист панталон (леле майко ... сребрист панталон : D ). Нищо под това описание.

2. Когато описваш чувствата, които изпитва героинята ти, ти не ги описваш с някакви косвени признаци, не ги описваш с помощта на различни художествени похвати, а казваш просто "В душата й се бореха 2 чувства – силна обич и отвращение." Самият читател трябва да стигне до този извод, а не ти да му го поднасяш на тепсия.

3. Липсва ми детайл, липсва ми и малко повече размах, да се получи нещо по-увличащо, по-грабващо

Като цяло просто се опитай да мислиш нещо по много пъти, да го редактираш. Самата редакция не трябва да те плаши, защото някъде там из между хилядите опити ще се яви истината, така настроена както трябва да е за една проза. При лириката може да си позволиш излива на душевни терзания по-абстрактно, докато при прозата поне аз очаквам нещо по-нагласено, нещо добре, много добре премислено и вплетено.

Смени си заглавието на темата! Това не може да е заглавие на един разказ.

[elisaveta350]

тая история не я рязбрях...като прочетох първите 2-3 изречения ми се видя тъпо защото имената като Анелия и Виктор и то в дискотека ,и не коя да е дискотека а "Скандал" ,ми се струва малко странно..и тея две имена все едно си ги взела от чалгата ....наистина в чалгата ги има всички имена от А до Я :D ..иначе замисъла е добар...послушай забележките на WILD__BOY ..много ще ти помогнат

[Take_That]

рядко давам мнение по такива теми и то главно, защото не мога да претендирам да имам особено големи знания и по-широк опит в сферата на литературата, но определено някои неща ме подразниха в прочетеното по-горе

нека да ги изредя и надявам се да ти послужат, за да направиш по-смислено и стойностно произведение:

1. Описанието на мястото на събитието и на самите герои и прекалено повърхностно, описваш ги пряко, буквално... това се смята за слаб стил на писане, когато описваш и говориш пряко, без символика, без напластяване на различни слоеве в сцената, били те емоционални, идеалистични и т.н. Ти просто описваш претъпкана дискотека и момиче със сребрист панталон (леле майко ... сребрист панталон : D ). Нищо под това описание.

2. Когато описваш чувствата, които изпитва героинята ти, ти не ги описваш с някакви косвени признаци, не ги описваш с помощта на различни художествени похвати, а казваш просто "В душата й се бореха 2 чувства – силна обич и отвращение." Самият читател трябва да стигне до този извод, а не ти да му го поднасяш на тепсия.

3. Липсва ми детайл, липсва ми и малко повече размах, да се получи нещо по-увличащо, по-грабващо

Като цяло просто се опитай да мислиш нещо по много пъти, да го редактираш. Самата редакция не трябва да те плаши, защото някъде там из между хилядите опити ще се яви истината, така настроена както трябва да е за една проза. При лириката може да си позволиш излива на душевни терзания по-абстрактно, докато при прозата поне аз очаквам нещо по-нагласено, нещо добре, много добре премислено и вплетено.

Смени си заглавието на темата! Това не може да е заглавие на един разказ.


Благодаря ти за искреното мнение :) Ще взема под внимание забележките ти. Колкото до описанието - то се разкрива на пластове, малко в по-късен етап от разказа. Самата аз мисля, че на 1-та глава и липсва нещо, затова исках да чуя и други мнения. Ще поработя допълнително в/у нея :) И на мен ми се искаше да има малко повече размах и мисля, че съм се опитала да го направя в останалите глави :) А за заглавието все още не знам какво ще е то, по принципидеята ми идва в някакъв момент, просто ей така от нищото :) Благодаря още веднъж :)

[Take_That]

А за ANTIHUMAN и dr3am ето ги 2-ра и 3-та глава :)


-2-


„Обичам те…” – съдържанието на смс-а силно учуди Ани, а непознатия номер я обърка още повече. Знаеше, че Андрей е способен на такава лудост, но тогава си спомни думите му на раздяла. „Тогава значи е … Виктор!” Вълна от емоции се надигна в гърдите й. Анелия много добре знаеше, че той е влюбен в нея, но никога не беше предполагала, че ще й го каже точно по такъв начин и на всичкото отгоре ще се крие. „Ще му дам да разбере!” По пътя към университета тя усещаше как всичко в нея крещи. Не знаеше дали се вълнува или е ядосана на наглостта, която Виктор прояви. Замисли се в/у това дали изпитва нещо към него, дали можеше да отговори на чувствата му. Като че беше готова да направи крачката към него преди обаче да се появи Андрей. Срещата им я разколеба и отново я направи плаха и нерешителна. Не искаше да наранява Виктор, не искаше да се опитва чрез него да заличи спомена за бившия си приятел. Беше нечестно, непочтено. Виктор бе направил толкова много за нея, можеше да разчита на него за всичко, не искаше да го лъже, искаше да е с него, защото го обича, а не защото така трябва…Анелия никога не се бе чувствала по този начин – сякаш съществото й се разкъсваше м/у тези две момчета – едното свързано с миналото й, другото - с настоящето, на кого обаче щеше да подари бъдещето си? Докато този въпрос измъчваше съзнанието й, тя не усети кога се озова до университета. Почувства слабост, когато видя Виктор, който беше седнал на стълбите и преглеждаше част от лекциите си по съвременна българска литература. С всяка стъпка Ани губеше кураж, въпреки това обаче любопитството й надделя. Трябваше да знае от кого е въпросния смс. Усещаше как нещо вътре дълбоко в нея се надява тези думи да са дело на Андрей. Същевременно и се мразеше, задето отново се оплита в мрежите му.
-Имаш ли логично обяснение за това?! – и Анелия подаде телефона си на Виктор.
Той прочете два пъти изписаното с главни букви „Обичам те!”, а след това прегледа добре номера:
-Ани, нямам нищо общо с това… - в тона му имаше нотка на раздразнение и разочарование. Той вече беше на ясно кой точно е виновникът за въпросния смс и разбра, че ще му е доста трудно да се пребори с Андрей, защото съперникът му едва сега започваше с игрите си. А и първият му коз беше доста силен….
-Сигурен ли си?! – подозрително попита момичето.
-Всичко, което чувствам към теб съм ти го казал в очите… Не съм страхливец, Ани, не съм като него…
Преди да успее да се извини Анелия изгуби Виктор от погледа си. Обвиняваше се, че се е осъмнила в него. Чувството на вина обаче бе примесено с едно задоволство. Сега вече можеше съвсем спокойно да поиска сметка на Андрей и да му каже това, което винаги е било на устните й, но не е имала смелост да го изрече: „Ти не знаеш какво точно искаш, защото си като разглезено хлапе!” Преди това обаче трябваше да оправи нещата с Виктор.
Анелия влезе в стаята и бърз поглед я обходи. Веднага забеляза черната риза на Виктор и се запъти към банката, където бе седнал. Приближи се до него и с тих глас заговори:
-Съжалявам…. – не можеше да изрече нищо друго. Начинът, по който той я погледна сякаш я накара да замръзне на мястото си.
-Няма нищо, Ани. Всичко е наред….
-Не е наред – възрази тя и тропна леко с крак. –Знам, че си ми сърдит. Не биваше да реагирам по този начин...
-Ани – той въздъхна отчаяно – ти много добре знаеше от кого е смс-а, защо въобще трябваше да ми го показваш?!
-Въобще не предполагах, че е от Андрей!
-Не си предполагала…надявала си се! Видях как го гледаше онази вечер в дискотеката….Не мисля, че трябва да водим този разговор тук!
-Тогава ще го проведем другаде!
-Ако имаш да ми кажеш нещо, знаеш къде да ме намериш. Първо обаче се изясни със самата себе си.
Спокойствието, с което Виктор говореше допълнително обтягаше отношенията м/у двамата. На Анелия и идеше да го целуне, за да му покаже, че греши, за да му докаже, че Андрей е минало за нея и в същото време да му удари силен шамар, задето и поставяше ултиматуми. В момента бе бясна и на Андрей. Винаги разваляше всичко. Като че ли усещаше кога в живота й има момче и точно тогава се появяваше изневиделица и я объркваше.


-3-


-Кой е?!
-Отвори веднага вратата! – извика силно Анелия.
-Каква приятна изненада! – самонадеяно отвърна Андрей. Знаеше, че от смс-а ще има полза, но не предполагаше, че бившата му приятелка толкова бързо ще се отзове на повика. –Влез.
-Не, благодаря! Ще ти кажа само две неща: първо – не ме притеснявай повече с глупости от сорта на „Обичам те!” – иронично изрече последните думи тя. – Второ – а аз отдавна не те обичам! Лека вечер.
-И дойде до тук само, за да ми кажеш това!
-Да! Остави ме намира! Отдавна всичко м/у нас приключи!
Преди обаче да успее да си тръгне, Андрей я сграбчи през кръста и я придърпа в апартамента. Анелия чу заключването на вратата, а тревогата й нарасна. Не искаше да остава насаме с бившия си за нищо на света. Нямаше си вяра в негово присъствие. Тялото и сърцето й я теглиха към него, а разума й я възпираше. Желанието в нея обаче винаги надделяваше.
Андрей необуздано придърпа Анелия към себе си, бавно плъзна ръката си по талията и корема й, а след това пръстите му обходиха лявото й бедро. Познаваше толкова добре всяка част от тялото й, че тя го мразеше заради това. Допирът му я караше да тръпне от удоволствие, а сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Учестеният й дъх още повече разпалваше желанието му и ласките му станаха по – настоятелни. Той я поведе към стаята си, а тя не оказа никаква съпротива. Умът й все още бе замъглен от страст. Андрей внимателно положи Анелия на леглото, а устните му нежно докоснаха шията й.
-И ми казваш, че не ме обичаш?! – той я погледна право в тъмно кафявите очи, чийто зеници бяха разширени от възбуда. Така тя беше още по-красива. Той не можа да и устои и й подари бурна целувка. В този момент на вратата се позвъни. „Мамка му!” – ядоса се Андрей.
-Идвам след минутка, Ани! – и той погали лицето й. Тя кимна в знак на съгласие и го проследи с очи.
-Здравей, красавецо! – чу се кокетен женски глас.
-Гергана, какво правиш тук?!
„Гергана? Коя пък е Гергана?” – в ума на Анелия се заблъскаха хиляди мисли. Тя стана бързо от леглото, прекрачи прага на стаята и я видя. Гергана беше точно от онзи тип момичета, който Андрей винаги е искал да има. Русата й, дълга коса падаше красиво по раменете, зелените й очи те хипнотизираха, а тялото й кръшно се извиваше с всяка стъпка.
-Реших да те изненадам. Да не би да имаш работа? – и Гергана прокара върха на езика си по устните на Андрей.
-Е, взех лекциите. Ще ти ги върна утре. Сега мисля, че си зает – Анелия се усмихна насила. Тя нямаше никакво намерение да става свидетел на пошлото флиртуване м/у Гергана и бившия си приятел. А и ревността я изгаряше като огън и едвам се удържа да не оскубе косата на „новата”.
-Андрей, коя е тази?! – с насмешка попита Гергана и й хвърли пренебрежителен поглед.
Това още повече ядоса Анелия и тя не и остана длъжна:
-Аз не съм „тази”, казвам се Анелия. А, да и още нещо – когато хората се запознават си стискат ръцете. Но знае ли човек, може да те изцапам.
-Не ми говори с …
-Не ми казвай как да ти говоря! - и Анелия затръшна вратата след себе си.
-Селянка! – категорично изрече Гергана.
-Не говори така за нея! – смъмри я Андрей и тръгна да догони бившата си приятелка.
Тя беше вече до асансьора, когато го чу:
-Ани, чакай…
-Какво искаш?!
-Не е това, което си мислиш!
-Не ме и интересува кое какво е! Не съм искала обясненията ти, не ми трябват!
-Ани, искам да съм отново с теб! Гергана не означава нищо за мен.
-Андрей, ти никога не си знаел какво точно искаш, защото си едно разглезено копеле! И кажи на Гергана, че аз съм „тази”, на която пращаш любовни смс-и!

[dr3am]

А за ANTIHUMAN и dr3am ето ги 2-ра и 3-та глава :)

уеу благодаря :grin: :grin: :grin: :-) :lol:

[Take_That]

А за ANTIHUMAN и dr3am ето ги 2-ра и 3-та глава :)

уеу благодаря :grin: :grin: :grin: :-) :lol:

Няма за какво, надявам се да ти е харесало :)

[ANTIHUMAN]

;( Ако ти кажа, че и Гергана познавам и тя ходи с едно момче, който е бивш на Анелия, как ще се почустваш? :lol: :) Но за мен Гергана и това момче не са двойка. Макар и да е минало повече от година не мога да ги приема като такива. Анелия си е Анелия.

Много ми харесва разказа. Ще има ли още? Не знам, сякаш съм тама, много яко се вкарвам във разказа.

[Take_That]

;( Ако ти кажа, че и Гергана познавам и тя ходи с едно момче, който е бивш на Анелия, как ще се почустваш? :lol: :) Но за мен Гергана и това момче не са двойка. Макар и да е минало повече от година не мога да ги приема като такива. Анелия си е Анелия.

Много ми харесва разказа. Ще има ли още? Не знам, сякаш съм тама, много яко се вкарвам във разказа.


8-) 8-) 8-) 8-) Tozс разказ, като че ли за теб съм го писала Викич 8-) Да ще пусна 4-та и 5-та глава, в момента пиша 6-та :)

[Take_That]

-4-


-Да. – сънено отговори Анелия, когато вдигна телефона си.
-Здравей.
-Андрей?!
-Да, аз съм.
-Ти луд ли си? Колко е часът?!
-5 сутринта…
-Защо се обаждаш по това време? Да не би Гергана да си е тръгнала след бурната нощ, която сте прекарали и сега да се чувстваш самотен и да си решил да убиеш времето, като се обадиш на мен.
-Гергана чу разговора ни и ме прати по дяволите. Това обаче ни най-малко ме вълнува! Исках да чуя гласа ти… Липсваше ми!
-Колко си романтичен! – иронично отвърна Анелия.
-Трябва да поговорим Ани.
-Виж какво, господинчо… няма за какво да говорим!
-Днес, докато беше в нас не мислеше така.
-Знаеш ли какво, винаги съм знаела, че си нагъл, но това прекрачва всички граници. Не ти ли стига, че ме събуждаш в 5 сутринта, а и на всичкото отгоре ми напомняш за…
-За слабостта ти, за чувствата ти към мен…
-Андрей, престани да ме занимаваш с твоите глупости! Лека нощ!
Анелия затвори, но след секунди телефонът й отново позвъня:
-Знаеш, че не се отказвам!
-Знаеш, че мога да бъда много груба!
-Обичам, когато си такава.
-Андрей, ще ти го кажа кратко, точно и ясно – м/у нас всичко приключи, не искам да говорим за нищо, не ме търси никога повече!
-Невъзможно!
-Прави, каквото искаш!
Тя отново затвори и този път изключи телефона си. „Мразя го!” – помисли си Анелия. „Знам, че още ме обичаш!” - мислеше си в същото време Андрей. Трябваше да говори с Ани на всяка цена. Трябваше да я убеди, че я обича, макар да знаеше, че ще му бъде много трудно, след онова, което й каза на раздяла. Проклинаше този ден и себе си. Откакто тя го напусна той не беше същия. Не успя да обикне друго момиче, всички идваха бързо и също толкова бързо си отиваха. Никоя не успя да привлече вниманието му, да го омае, така както направи Анелия. Мислите му винаги се връщаха при нея, а спомените го поглъщаха и той не можеше да се откъсне от тях..
…..
Докато вървеше по пътя за вкъщи, Анелия мислеше за всичко случило се вчера. В ума и се бяха запечатали парещите ласки на Андрей и колкото и да й се искаше тя не успя да прокуди мислите за тях. Неусетно стигна до дома си и в същото време телефонът й звънна. Тя започна да го търси из чантата си, когато усети как две силни ръце вкопчиха пръстите си в нея.
-Андрей!? Ти ненормален ли си? Да ме побъркаш ли искаш?! – Уплахата й бе толкова голяма, че чувстваше биенето на сърцето в главата си. –Мислих, че някой ме напада! Ненормалник!
-Трябваше някак да отвлека вниманието ти. Затова и ти звъннах. Иначе рискувах да ми избягаш още щом ме видиш!
-Колко си съобразителен…
-Е сега няма къде да отидеш
Анелия спусна погледа си надолу и видя, че Андрей все още я държи за ръцете.
-Ако не ме пуснеш ще викам!
-Няма да посмееш!
-Предизвикваш ли ме?!
-Може би. – и Андрей се усмихна доволно. –Искам просто да поговорим, Ани, нищо друго.
-Андрей, няма да говоря с теб, защото няма за какво.
-Напротив има, искам да поговорим за нас.
Анелия се изсмя иронично на казаното:
-Отдавна няма „нас”, Андрей. И никога вече няма да има.
-Така си мислиш ти. Много добре знаеш, че не се отказвам лесно, най-малко пък,когато става дума за теб!
-Напротив! Ти се отказа твърде лесно от мен! А сега ме пусни. Искам да се прибера, уморена съм.
-Ако се бях отказал от теб, сега нямаше да съм тук. Ще ти го повторя отново – Обичам те, Ани!
-Андрей – Анелия въздъхна с усилие – тук си, защото си егоцентричен и егоистичен. Какво си мислиш, че след милите ти думи ще падна в краката ти ли? Сгрешил си човека. Вече не съм онова наивно, влюбено момиче, което прави всичко за теб.
-Защо винаги трябва да си толкова груба!
-А ти защо винаги се държеше с мен като с мухльо?
-Точно заради това ти се извинявам.
-Твърде късно е за извинения, Андрей. Остави ме намира!
-Нека поговорим за 5 минути.
-Да ти го спелувам ли искаш?! Н-Е! Така достатъчно ясна ли бях?! Вече ставаш досаден. Пусни ме!
Анелия откопчи с все сила ръцете си от тези на Андрей и си тръгна.
Бившият й приятел не за първи път се бе сблъсквал с ината й. Сега обаче разбра, че ще му е много трудно дори да поговори с Анелия, а още по-трудно да я накара да му даде 2-ри шанс. Виктор също беше пречка към успеха му. Андрей не можеше да си представи Ани в ръцете на друг. Тази мисъл го побъркваше и тогава се мразеше още повече за думите си на раздяла. Знаеше, че те много са обидили и наранили Анелия, знаеше също и, че тя все още го обича, не знаеше обаче как точно да си върне доверието й и да и докаже чувствата си.


-5-


-Здравей, Марина. Честит рожден ден. Това е за теб! – Виктор я прегърна, а след това и подаде подаръка.
Още щом се звънна на вратата, Анелия усети как ледени тръпки попълзяват по цялото й тяло, а след това капчици пот избиха по челото й. Предполагаше, че гостът е Виктор, единствено той не беше сред присъстващите. А когато чу плътния му глас, който и въздействаше по някакъв особен начин се убеди в правотата си. Марина бе разпределила поканените така, че Виктор да седне до Анелия. Тя знаеше, че м/у двамата има силно привличане и беше решила, че тази вечер може да е съдбовна за тях.
-Седни до Ани. – подкани Марина, усмихна се, а след това тайничко намигна на Анелия.
-Здравей Виктор.
-Здравей. – леденият му тон сякаш издигна още по-голяма стена по м/у им.
-Все още ли ми се сърдиш?!
-На рожден ден сме Ани, нека не обсъждаме проблемите си тук.
-Моля те, нека поговорим. – продължаваше да упорства тя.
- Казах ти, ако искаш да поговорим, знаеш къде да ме намериш. За сега обаче от теб не видях такова желание. Явно има кой да ти запълва времето.
-Защо ревнуваш?! – изсъска тя през зъби.
-Може би, защото има причина. Точка по въпроса. Да се държим подобаващо, за да не развалим рождения ден на Марина. Искаш ли да танцуваме? Не искам Марина да разбере, че сме скарани.
-Добре. – отговори тихо Анелия.
Виктор пое ръката й и я поведе към дансинга. Пулсът й се ускори, вълнуваше се така, като че за 1-ви път ще танцува с него. Двамата започнаха да се движат в ритъма на музиката и в един момент забравиха спора си от преди малко. Телата леко се допираха, докато накрая бяха плътно едно до друго. Виктор обхвана талията на Анелия, а тя постави ръцете си на врата му. Телата им тръпнеха при всеки допир и отключваха страстта им. Кадифено меката кожа на раменете на Ани привличаше Виктор и той нежно я погали. Анелия простена тихо и се остави на ласките му. Той я придърпа още по-близо до себе си и едва доловимо сложи кичур коса зад ухото й, а тя последва движението на пръстите му. Той впи зелените си очи в тези на Анелия, а тя прокара палеца си по устните му и се усмихна.
….
-Не беше нужно да ме изпращаш, щях да си хвана такси.
-Знаеш, че ми е приятно, Ани. – и Виктор хвана ръката й. –Ани, искам да ти кажа нещо от много отдавна… Обичам те! – той я погали по лицето. Устните му едва доловимо докоснаха нейните, когато телефонът й звънна. В погледът й се прочете уплаха, тя знаеше кой е, но беше избрал твърде неподходящ момент. Тя затвори и изключи телефона си, но вече беше твърде късно. Виктор я погледна виновно:
-Беше Андрей, нали?
-Да. – тихо отговори тя.
-Ани, защо ме лъжеш? Ти все още го обичаш.
-Това не е вярно! Казах на Андрей, че всичко м/у нас приключи, че не искам да разговарям с него.
-Щом продължава да те търси, значи не си му го казала, както трябва! Глупак съм, че продължавам да се надявам. Искам да съм с човек, който ще ме обича, не който ще е раздвоен. Ти решаваш, Ани. Лека вечер.

[dr3am]

ще чакаме (поне аз ;d) останалите глави :oops: :grin: :-)

[TheNewReligion]

Доста баналничко, браво. :?

[GunSnSteelflowers]

Така... грубо ми се струва. Има си литературни похвати, чиято употреба ти очевидно избягваш. Така действието не става по-достъпно , напротив, комерсиализира се. Много съм съгласна с един от предните коментари. Не поднасяй основните смисли на тепсия, една от главните цели на литературата, специално прозата, е да накара читателя да се вгледа между редовете, което може да се постигне с детайлни описания... Много епитети.. Не просто прилагателни, епитети ти трябват. Картини, описващи действието и определено по-малко пряка реч .. Това е най-глупавият и примитивен изказ, а именно чрез пряка реч. Майсторството да я премахваш елегантно приковава окото.. Работи и редактирай, не бързай да публикуваш .. И, моля ти се, стига с тези съкращения от сорта на "2те", "м/у". Прозата не е шега, иска се много бачкане за изглаждане на изказа, както за всичко останало .. Имаш основа, работи! А що се отнася до плоските кратички коментари от типа на "Браво, банално", всички имаме остър език, драги.

[bub18]

Пускай още :oops:

[angel4eto100]

Много ми харесва давай и другите части :P

[Mariela92]

и аз искам още....

[Take_That]

Така... грубо ми се струва. Има си литературни похвати, чиято употреба ти очевидно избягваш. Така действието не става по-достъпно , напротив, комерсиализира се. Много съм съгласна с един от предните коментари. Не поднасяй основните смисли на тепсия, една от главните цели на литературата, специално прозата, е да накара читателя да се вгледа между редовете, което може да се постигне с детайлни описания... Много епитети.. Не просто прилагателни, епитети ти трябват. Картини, описващи действието и определено по-малко пряка реч .. Това е най-глупавият и примитивен изказ, а именно чрез пряка реч. Майсторството да я премахваш елегантно приковава окото.. Работи и редактирай, не бързай да публикуваш .. И, моля ти се, стига с тези съкращения от сорта на "2те", "м/у". Прозата не е шега, иска се много бачкане за изглаждане на изказа, както за всичко останало .. Имаш основа, работи! А що се отнася до плоските кратички коментари от типа на "Браво, банално", всички имаме остър език, драги.


Благодаря ти много за искрения коментар :) Наистина не съм го преработвала, пуснах го просто така да видя различни мнения. Нямам много опит, това ми е 2-то подобно нещо, което правя и мисля че стилът се подобрява постепенно. Затова и го пуснах тук, за да видя вашите съвети и да продължавам напред, защото не мисля да се отказвам :)

[Take_That]

А за останалите, които искат още:


-6-


-Знаеш ли какво, Андрей! До гуша ми дойде от теб и от твоето разклатено его! Ако си мислиш, че аз отново ще съм тази, която да го „укрепи” – не си познал. – Казах ти да спреш да ми досаждаш! – говореше разпалено Анелия и стискаше с все сила телефона си. Беше бясна на Андрей, задето обърка всичко точно, когато двамата с Виктор бяха на прага на нещо красиво и истинско.
-Нима ти досаждам? Мислих, че вниманието, което ти отдавам ти е твърде приятно! –самонадеяно отвърна той.
-Андрей, ти си ужасен! Нагъл, нахален егоист и подлизурко! Отвращаваш ме!
-Благодаря ти,Ани?! Думите ти са мелодия за ушите ми. Кажи ми какво толкова направих, че си ми така ядосана?!
Андрей знаеше, че равният му, хладнокръвен тон още повече ядосва Анелия. Въпреки това се забавляваше. Харесваше му, когато Ани беше рязка. Винаги беше харесвал момичета с характер, които знаеха как да отстояват правотата си.
-Казах ти вече, не искам да ме търсиш, а ти правиш точно обратното!
-Какво да направя, искам те отново до мен….
-Никога!
-Защо?!
-Андрей, престани! Провали вечерта ми!
-Така ли? Да не би да имаше среща?
-Може би!
-С кого? – сухо попита момчето.
-Не е твоя работа!
-Отговори ми, Анелия!
-Не ми казвай какво да правя, за да не ти кажа къде да идеш!
Раздразнението му след тези думи достигна връхната си точка.
-С онзи Виктор, нали! Как може да го харесваш! В моите очи е един нехранимайко.
Ако сега изпуснеше нервите си, Анелия рискуваше да се принизи на нивото на бившия си приятел и двамата да се скарат още по-жестоко.
-Едва ли някога ще срещна по-голям нехранимайко от теб. Приятна вечер, Андрей! – спокойно отвърна тя и му затвори. Знаеше, че той няма да се обади повече, поне не през следващите няколко дни. Тя бе засегнала мъжкото му честолюбие, а знаеше, че Андрей бе твърде чувствителен на тази тема. Доволна от постъпката си и гордееща се със себе си, Анелия се отпусна в креслото и пусна телевизора. Мислите й я принесоха при Виктор. Как ли се бе почувствал след случилото се и защо тя винаги грешеше щом станеше въпрос за него. Осъзна, че винаги го е наранявала, но защо сега тя остана наранена от думите му? Усети, че с нея става нещо, което тя самата не можа да си обясни. Докосванията и ласките му й бяха така приятни и тя искаше да ги почувства отново, желаеше да впие жадно устните си в неговите, да е с него.Въпреки това Андрей все още я объркваше, защо дявол да го вземе не можеше да се откаже от него?! Ядът, който изпитваше към него прикриваше дълго стаената й страст, която Андрей отключваше всеки път, в който се доближи до нея. Анелия се мразеше заради това, че не знае какво точно иска, никога не и се беше случвало, смяташе го за подло и долно. Знаеше, че трябва да направи нещо, но бе толкова объркана, че не можеше да вземе правилното решение.

Засега съм до тук. От доста отдавна не съм писала, просто защото не ми остава време. :)

[ANTIHUMAN]

Няма ли още части? :)