PDA

View Full Version : есе "Учениците на Кирил и Методий



PitbuLLAtack
03-08-2010, 14:04
Здравейте на всички трябва ми есе за "Учениците на Кирил и Методий" :)

Липсва описателно заглавие!
kalpazanka

packo7
03-08-2010, 20:40
Това трябва да ти помогне.Поне така мисля. :)


Учениците на Кирил и Методий и тяхното дело
През зимата на 885-856 г., прогонени от пределите на моравската държава, учениците на Кирил и Методий се насочват към България. Те основателно смятат, че тази славянска страна ще има нужда от техните знания и практика. Климент, Наум и Ангеларий преминават р. Дунав и отиват при управителя на Белград, който по това време се намира в пределите на българската държава. А той, знаейки за отдавнашното желание на княз Борис да привлече в страната славянски просветители и книжовници, препраща групата към Плиска.
През пролетта на 886 г. Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати с почести в столицата Плиска. Сам княз Борис им предоставя отлични условия за преводаческа и културно-просветна дейност. По-късно към тях от Константинопол се присъединяват и други ученици на Константин-Кирил и Методий, закупени по робските пазари на Европа. С някои от тях във византийската столица се запознава синът на княз Борис – Симеон, който е изпратен от баща си да се учи в Магнаурската школа. Научавайки за тяхното дело, той ги насочва към пределите на своята държава. Не след дълго и самият Симеон се завръща в Плиска, където се включва в работата на книжовниците.
Борис оценява възможностите, които разкрива разпространяването на славянската писменост сред неговите поданици. Той съзнава и нуждата от обучение на свещеници, които да изпълняват църковните обреди по славянски богослужебни книги. Държавата му е обширна и многолюдна и той решава да обособи втори книжовен център.
Климент е изпратен в областта Кутмичевица с център Охрид, където княз Борис чрез административни разпоредби му създава прекрасни условия за работа. Климент продължава делото на своите учители и полага основите на Охридската книжовна школа. Той проповядва “Божието слово” на славянски и обучава над 3500 бъдещи четци, дякони и свещеници.
По желание на Климент и със съдействието на княз Борис в Охрид са построени три църкви и манастира “Св. Пантелеймон”. Манастирът се превръща в любимо място на Климент и става духовно средище на християнско учение и българска култура.
През 893 г. Климент е ръкоположен за “пръв епископ на български език” в огромен диоцез, включващ цяла Средна Македония – областите около реките Вардар, Струмица и Брегалница.
На негово място като учител, проповедник и организатор на книжовна дейност новият български владетел Симеон изпраща Наум, за да замести Климент и да оглави епархията в Девол. След 7 години църковно-просветна дейност Наум се оттегля в Охрид в изградения от него манастир “Св. Архангел Михаил”, наречен на негово име “Св. Наум”.
Учениците на Кирил и Методий, които пристигат в България, използват в своята книжовна дейност графичната система на глаголицата, която е усъвършенствана във Великоморавия. По тази причина дълго време в книжовната дейност намират приложение някои моравизми. Още в началния етап от създаването на Плисковско-Преславското книжовно средище се променя съществуващият правопис и се опростява графическата система на глаголицата. Появява се нова графическа система, наречена кирилица. Най-вероятно неин автор е Климент Охридски. Той използва за първообраз гръцкото унциално (заглавно) писмо, познато в Плиска преди познаването на славянската писменост. В първоначалния си вид кирилицата представлява симбиоза между гръцката азбука, от която се използват 24 букви, и други 14 специфични славянски букви, заети от глаголицата. През Х в. създадената кирилица се усъвършенства още повече чрез допълнително опростяване на някои от графичните елементи. Постепенно глаголицата започва да се използва все по-малко, тъй като буквите са по-трудни за изписване. От ХII в. насетне тя по естествен начин отстъпва място на кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви.

crazygirl13
03-09-2010, 13:06
Учениците на Кирил и Методий биват наричани продължители на делото
на двамата братя. Това означава да пренесеш през бурите на времето
идеите, духовния замисъл на интелектуалното и нравственото отдаване на
Солунските братя. Продължителят създава условия, в които идеите да
получат своята истинска социална реализация. С това се занимават Наум,
Климент и Константин в България. Чрез своите дела те съхраняват завета
на първоучителите, разгръщат потенциала му, демонстрират способността му
да изгражда един нов свят. За учениците азбуката и славянската
книжовност са именно основите, върху които да се гради бъдещето.

Огромно е значението и конкретните резултати от пристигането и
дейността на учениците в България. Най-общо те служат на българската
държава, на словото и православната църква. Тяхното дело в България
можем да определим като подвиг.

Учениците участват активно в укрепване устоите на българската
църква. Климент и Константин получават църковната длъжност епископ, като
заменят гръцкия архиепископ. Константин е първиятпреславски епископ, а
Климент е епископ на областта Велика.

Така отварят пътя на вярващите към църквата и ги привличат към божието
слово.

Учениците разпространяват и утвърждават славянската азбука.
Поставят основите на старобългарския книжовен език.

Климент, Наум и Константин съддават произведения свързани с новата
вяра и с нуждите на църквата – похвални слова, канони, служби и други.

Те извършват мащабна преводаческа дейност, с която отварят прозорец
към свена за българите. Дават им възможност да се докоснат до знания на
родния им език.

Учениците създават славянски книжовни центрове в Плиска, Преслав,
Охрид. Превръщат манастирите в средища на книжовен живот.

Делото на продължителите стимулира за укрепване на верското и
културното самосъзнание на народа и за неговото единение.

Константин, Климент и Наум са изключителни културни посредници в
историята на средновековна Европа.

crazygirl13
03-09-2010, 13:14
Виж и това

Учениците на Кирил и Методий и пристигането им в България

1. Ангеларий
Един от учениците на солунските просветители е Ангеларий. Той е включен в така наречените “ Свети седмочисленици “. Вероятно се приобщава към делото на славянските първоучители още от ранни младини – преди подготовката на Моравската мисия. Най много сведения за Ангеларий се съдържат в Пространното житие на Климент Охридски. След смъртта на Методий Ангеларий (866) води борба срещу немското духовенство, което иска да унищожи славянската писменост и просвета в Моравия. Заедно с Климент, Наум, Сава и Горазд е окован във вериги и хвърлен в тъмницата. Изгонени от Велеград, Ангеларий, Климент и Наум напускат Моравия и се отправят към България, където се надяват да намерят благоприятни условия за живот и просветна дейност. Посрещнати са радушно от управителя на Белград, който ги изпращав Плиска. Тук те са приети възторжено, обкръжени са с внимание и крижи от княз Борис. Ангеларий е настанен в дома на болярина Чеслав, но скоро след това се разболява и умира. Въпреки че липсват сведения за книжовната дейност на Ангеларий, той се нарежда сред най-близките последователи на славянските просветители.
2. Горазд
Един от известните по име ученици на Кирил и Методий, включен сред така наречените седмочисленици. В Пространното житие на Методий се говори, че Горазд е моравец от знатен род. Владеел е не само славянското писмо, но и латинския език, бил е високообразован. Поради това преди смъртта си Методий го посочва за свой заместник на архиепископския престол. В ожесточената борба на немското духовенство срещу учениците на Кирил и Методий за враговете на славянската култура е било особено важно да премахнат Горазд. Теофилакт приписва на враговете на Горазд следните думи: “ Ако му се позволи да живее Методий би оживял за нас. ” Горазд споделя съдбата на Климент, Наум, Ангеларий и Сава – окован е във вериги и затворен, а след това изгонен от Велеград. Липсват сигурни данни за останалата част от живота му. Съществуват предположения, че след 855 той е намерил убежище в Южна Полша, като по-късно е заел епископския престол в Краков. В подкрепа на тази хипотеза се посочва един полски календар от XІV в., използван във Вислица ( Малка Полша ), в който 17 юли е отбелязан като празник на Горазд. Съществува и друга хипотеза, според която Горазд е достигнал до българските земи и се установил в град Берат, където основал манастир. В църквата “Света Дева Мария” се пази мощехранителница, в чийто надпис се съобщава, че в нея са мощите на Седмочислениците, сред които и тези на Горазд.
След смъртта на Методий започнатото от него и Кирил дело продължават учениците им, като проповядват нуждата от славянската книга и славянското богослужение. Постепенно ситуацията в Моравия се влошава поради решението на Светополк да застане на страната на немско-латинското духовенство. Твърде бързо всичко онова, което през цялата си книжовна дейност Кирил, Методий и учениците им изграждат, рухва, като постепенно започват и жестоки гонения на учениците на Методий и техните последователи. Климент, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий биват хвърлени в тъмница, измъчват ги жестоко, преди да бъдат приети с разбиране поради благоприятното отношение на страната към Кирило-Методиевата традиция. Борис приема радушно учениците, тъй като България има нужда от просветители, които да разпространяват славянската книга.
В България Кирило-Методиевите ученици пренасят всички свои знания и обединяват около себе си книжовници, които да бъдат обучени в преводаческа дейност. Книжовното дело на славянските просветители се съсредоточава в Преслав.Климент заминава за югозападните части на България, където се задължава да обучава населението на четмо и писмо.
Българското управничество трябва да установи кое писмо да се приеме за официално, като биват изтъкнати аргументи в защита на кирилицата, и на глаголицата. В последствие се решава, че по-подходяща е кирилската писменост, тъй като е по-лека за писане, а и по-близка до познатото за българската общност гръцко писмо.

PitbuLLAtack
03-09-2010, 18:58
Mepcu :) :grin: