View Full Version : Какво мислите за това?
1-ва глава - Нещо за мен
Смут и Самота:Това са думите,описващи живота ми до този момент.Винаги съм се чудела дали има истински щастливи хора или всички са като мен.През целия ми 17 годишен живот не съм изпитвала истинско щастие и радост,но винаги гледам да съм усмихната за да не натоварвам околните с проблемите си.Осиновена съм от сегашните си родители Анджела и Стефан Хил.Истинските ми родители са живи,но живота е несправедлив...Не ги познавам,никога не съм ги виждала..не съм усещала топлата майчина ласка(винаги съм мечтала да ги видя и да заживея с тях.Нямам никакво обяснение защо са ме оставили в дом за изоставени деца.Може би са нямали пари,не са могли да ме изхранват.)Забравих да спомена брат си Робърт.Той е две години по голям от мен и също живее при сегашното ни семейство.Цял живот сме се борили и сме страдали затова,че сме сираци.Мизерните условия в домовете,които сменяхме през година,две направо ни убиваха.Сегашните ни родители никога не са се държали добре с нас-Пратиха брат ми да учи във Военно училище,а мен в прочутото старо девическо училище Сайнт Джордж. Училището е голямо с голяма,зловеща градина.
И да ви кажа никак не ми е приятно там.
Стените на пансиона,в който аз оставах понякога приличаха на пожълтял от времето вестник.Целите мръсни и посърнали,а през тях се чуваше всичко(нали ви казах,че са като стар и пожълтял вестник)Увехтелите завивки,с които се завивахме през нощта ми се струваха прекрасни в сравнение с онези в сиропиталищата.Всичко беше много странно и някак си зловещо,но аз не се оплаквах,защото бях свикнала да живея на такива условия.
Понякога в сградата на училището се случваха странни неща,който ни плашеха до смърт.Имаше една стая,ахх никога няма да забравя тази стая тя беше точно до нашата и от там се чуваха ужасяващи звуци и стенания.Никой не знаеше какво има там....
..Все едно,това е моята история въпреки,че е доста тъжна и драматична аз не се оплаквам.В пансиона намерих доста приятели,който имаха по тежки съдби даже и от мойта.
Сега ще ви запозная с моята най-добре приятелка Мая Бранд.С Мая се запознахме още първия ден.Тя беше изтърпяла много.Родителите и бяха починали по време на катастрофа и сега тя живее с баба си и дядо си.Това е причината,поради която тя учи тук.
Ние сме в една стая и си изкарваме доста добре,въпреки лошите условия.Мая е изклучително красива-с дълга руса коса и е доста нисичка за възрастта си.Тя не е много умна,но за сметка на това е много забавна и винаги ме разсмива.Другият ми другар по съдба е Кейти Грасе.Тя също е изоставен от родителите си и живее при приемно семейство.За разлика от Мая,Кейти е много много умна,постоянно чете и ни помага с многото си полезни съвети.
Преподавателката ми по Математика се казва Териса Ханиган (странна и загадъчна дама).Териса изглежда много млада и спокойна,никога не се ядосва и говори много тихо.Тя е много умна и незнаем какво прави в този затвор.Госпожа Ханиган не говори много и не се знае нищо за нея.Понякога тя ходи в мрачната градина или в зловещата стая,но е неизвестно за всички какво прави там.
Забравих да ви разкажа за брат ми Роберт Хил.Той е в военното училище,което се намира на около 10км от моето.Роберт е много сериозен и не е от най-приказливите.За радост той винаги се е грижел за мен и аз много много го обичам.
И стигнахме до моя милост аз съм Стефани Хил-не съм умна нито много красива,но съм доста находчива и сръчна.Обичам да рисувам.Рисуването ми е страст още от малка.Когато съм тъжна сядам на леглото с молив в ръка и започвам да рисувам.
Най-големият ми враг в този пансион е Александрина Маршел- богата,глезена,злобна гаднярка.Тя е дошла в пансиона заради високата стипендия и възможнастта да влезе в престижен колеж.Алекс е голяма,колкото мен,но е много по красива от мен.Злобарката се заяжда с нас непрекъснато. Тя и нейните две ''близначки''.(Те не са и наистина близначки,но като се „маскират” с грим си приличаха много.Е това са безмозачните Ванеса Смит и Брияна Смит (сестри които бяха също токова богати колкото и Алекс). Винаги се обличаха еднакво и се смееха на всичко,което каже идеала им за красиво момиче –самата Алекс.Двете кучки се опитваха да и подръжават във всеки един момент-маниерите,походката досущ като на Алекс.
Имаше и още нещо,за което завиждах на Алекс.Тя излизаше с най-красивото момче от военното училище-Мат Конъри. Падам си по него,а Алекс знаеше за това и аз и се дразнех още повече.
Мат е добър приятел на Роберт,но той ме приема по скоро като негова по-малка сестра (освен това брат ми не позволяваше да се виждам с момчета)
С Мат се познавахме от както се преместихме от Южна Америка и заживяхме в северната част –в малкото градче,на име Madison.Къщите са ни една до друга и като малки си играехме(още помня забавните ни игри) Той винаги е искал да стане войник и е във военното училище по свое желание.Но въпреки това той беше мил и умен и не трябваше да бъде с това чудовище Алекс.(забравих да спомена,че те са гаджета от почти година)Хубавите моменти с Мат и брат ми отминаха,защото те се скараха и познайте за кой- за Алекс разбира се.. Сега Мат мрази мен и брат ми,защото ние мразим Алекс.
10.01.10г.
Рождения ми ден!
Събудих се от неприятния звън на будилника.Протегнах се да го спра,но някой го изтръгна от ръката ми.Стреснах се и укокорих очи.Пред мен стоеше брат ми ухилен до уши.
-Какво става?-попитах аз (защо се смееш така това е необичайно за теб)Той ме прегърна и ми подаде малка кутийка.
-Днес е рожденият ти ден,забрави ли?
Уф,верно!-възкликнах аз и се ударих по челото.
А това какво е?-попитах Роберт
Отвори го,за теб е!
Аз отворих малката,съвършено опакована кутийка и видях най-красивия подарък,който съм получавала до сега – Фина сребърна гривна с инициали С.Х и Р.Х.
-Харесва ли ти,сестричке?Носи я винаги,тази гривна е символ на привързаността ни един към друг.Виж инициалите са свързани,нека и ние да не се разделяме за цял живот.
Думите на брат ми ме развълнуваха.Аз скочих от леглото и му благодарих.Робърт сложи гривната на ръката ми и се усмихна отново!..
Облякох се и излязох от стаята.В кухнята ме чакаха Стефан и Анджела.Баща ми държеше огромен букет от любимите ми цветя.Като ме видяха,ме поздравиха и ми подариха букета.После закусихме заедно и аз тръгнах към училище.Като прекрачих прага се спънах.Ето това означаваше,че денят ми няма да бъде много сполучлив,въпреки,че имам рожден ден.Аз се изправих и продължих.На ъгъла ме чакаше Мая.От нея получих малка чантичка за гримове и картичка с пожелание
За скъпата ми приятелка Стефи с пожелание за здраве,късмет и успех в тъпото училище.Надявам се да разбереш намека с чантичката.(трябва да започнеш най-после да ходиш като нормално момиче,а не като ходещо бедствие)
Мая беше нарисувала човечета,които се хихикаха на гърба на картичката.
Аз се зарадвах от подаръка и обещах,че ще и дам да ме нацапоти с досадните гримове някой път.
Точно пред училище мина червен Mustang последен модел.От вътре се подаде Алекс и се усмихна подигравателно.
-Хванала си е ново гад...Не бях изрекла тези думи,когато гаджето на надувката натисна газта и мина през огромна локва и ни опръска.
Ужас,намръщих се.Но часът ни започва след 10 мин какво да правя?Беше твърде късно да се връщам до вкъщи.И в този момент се сетих,че бях оставила едни стари дрехи в пансиона.Изтичах по стълбите и връхлетях в стаята. Тръгнах без да се видя в огледалото,защото там ме чакаше момиче с пригладени коси и дрехи като чувал.
Звънецът удари и аз влязох в стаята.Почти всички забелязаха и ми се изсмяха за ''хубавите дрехи''.Алекс разказваше за новия си приятел с Mustanga.Изчервих се като домат и седнах,когато госпожа Териса Хътчар влезе и мигновено започна да говори с монотония с глас.Тя започна да връща тестовете по математика и докато си мислех,че не може да стане по лошо погледнах теста си и познайте-имах тройка.Знаех си!
Не,няма да изпадам в депресия – казах си - Не днес е рождения ми ден!
..Хмм Кейти я няма,странно тя никога не закъснява сигурно се е успала (типично за нея,но в почивните дни). В край на сметка,Кейти не дойде през целия ден. Ето,че и 7 час мина.Бях решила да направя парти по случай рождения си ден.Раздадох покани на приятелите си и изтичах до нас да се преоблека.Мая искаше да ме гримира(нямаше как да не и дам,та нали и бях обещала)Облякох светлосиня къса рокля,хванах на плитка косите си и обух елегантни обувки,които не бях слагала до сега.Крайният резултат беше зашеметяващ.Като се погледнах в огледалото не можах да се позная.
-Та аз съм била красива-помислих си.
Беше 7 часа,а в 7 и 30 партито започваше.Взехме такси до училище.Партито щеше да бъде в пансиона,а после щяхме да преспим там.
Пред стаята ни в пансиона имаше бележка,но аз не и обърнах внимание и продължих.Когато отворих вратата лампите бяха загасени и изведнъж чух..
-Изненада-Всичките ми приятели стояха срещу мен,а Оливър(приятел на брат ми) държеше торта.
..Леле,всичко беше като по филмите.Грозната и потънала в паяжини стая сега беше красива стая с герлянди,надписи и балони.Приятелите ми се бяха погрижили за това.Получавах подаръци,прегръдки и топли пожелания от всички тях.
На вратата се почука.Като отворих видях,че Мат стои пред мен с огромно плюшено мече.Той ме прегърна и ми подаде красотата,която държеше в ръцете си.
-Но как...? –промълвих с половин уста.
-Сетих се че днес е рождения ти ден и реших да намина.
-Ами Алекс-попитах аз. -Алекс ли,хаха не ми говори за нея разбрах що за стока е!Сега разбирам защо ти и брат ти я мразите и определено имате право.
-Оуу днес е я видях с новия си приятел в червен Mustang,а Мат ме гледаше в захлас през цялото време -Какво?...Извинявай,бях се замислил.
-Не не нищо важно,хайде влизай-поканих го да седне.
-Ще вляза,но за малко-Мисля,че Мат каза това за да не изглежда нахален.
Рождения ден мина невероятно.През цялото време мислех,че сънувам.Вече дори и брат ми нямаше нищо против да общувам с Мат.Когато стана време да се прибираме по стаите Мат и брат ми останаха да ми помогнат да разчистя цялата бъркотия.
-Стана късно,трябва да си ходя.-каза Мат и стана от стола,на който седеше.Аз го изпратих до вратата и точно когато затворих на вратата се позвъня.Отворих вратата,а там стоеше Кейти рошава и изплашена до смърт.Тя ме прегърна,влезна вътре седна и извади шише бира.
-Какво..?-попитах аз и грабнах бирата -Кейти какво е станало?-тя беше като в шок. Мая седна до нея и я наблюдаваше през цялото време,но тя не реагираше.Какво ли се е случило?-замислихме се с Мая и седнахме до нея в мълчание.
Кейти проговори най-после.
-Добре,момичета, слушайте,ще ви разкажа всичко от горе до долу.В продължение на почти месец сънувам един кошмар.
-Да... казахме-в един глас с Мая.Тя продължи. -В кошмара имаше жена,която беше нещо като-Кейти се разплака..,но все пак продължи.
- Жената беше облечена цялата в черно.Дрехата и приличаше на роба и беше с качулка и азне виждах цялото и лице.., но то ми напоняше на някого.Тя говореше на друг език и аз нищо не разбирах от думите и. Странницата се приближаваше все повече и повече.Когато дойде до мен, ме накара да вървя в другата посока,а тя ме последва.Вървях и вървях ...стигнах до нещо като в мазе,а там имаше друга жена в чeрни дрехи,която ядеше нещо.Като се вгледах внимателно видях,чe това си ти Стефи... това беше ти.
-После дойдох тук много разстроена и видях същия знак,като в съня си.Тръгнах нататък и стигнах до зловещата стая със звуците,посегнах да я отворя,но госпожа Хъниган изкрещя и ме избута доста силно.Притесних се и ето ме тук. Кейти..извика ме тя.Внимавай това не е случайност ..внимавай повтори госпожата.
Като ни разказа зловещия сън,ние утешихме Кейти,а след това Мая и Кейти заспаха,но не и аз.Продължавах да мисля..и да мисля за странния сън,но накрая заспах от изтощение.
Въпреки ужасяващата нощ и сънищата на Кейти,днес бяхме много развълнувани.Станахме рано и се прибрахме по къщите си,за да приготвим багажа си.Щяхме да ходим на най-великата екскурзия до езерото Мичиган.
-Тръгваме в 9 сутринта,а аз нямам време да се оправя ужас.-оплаках се аз.
Съблякох се на бързо,извадих една голяма чанта и започнах да пъхам всички необходими неща,за който се сетя.
...Както и да е оправих се на бързо,слязох да хапна и да пия хапче(защото ми става лошо по пътя).На масата имаше закуска и бележка,на която пишеше(приятно изкарване мила от мама и татко).Още не бях закусила,когато Мая и Кейти вече звъняха толкова упорито като на пожар.Аз ги поканих да влязат и отидох да си взема чантата.Грабнах остатъка от сандвича си тръгнахме.Автобусът беше вече пред пансиона и всички се бяха качили вътре.Предните места бяха заети и се наложи да седнем най отзад до Алекс,Ванеса и Брияна(какъв ужас помислих си,но нямаше друг начин).
Въпреки отвратителната компания седнахме и автобусът тръгна.Не бяхме изминали и десет километра,когато Алекс извади лак за нокти и започна да се лакира.В автобуса замириса на ацетон и ние си приготвихме торбичките(в които се .....)за по сигурно.
Това момиче няма спирка,прави всичко възможно,което може да ни навреди.С Мая и Кейти решихме да поспим.Сложих си слушалките,пуснах музика и заспах.Не минаха и 30 минути и се събудих от крясъците на Мая.
-Какво?-попитах стреснато. Не вярвах на очите си.Мая и Ванеса се бяха хванали за косите, а Кейти хапеше Брияна.Алекс естествено стоеше на страна и само нареждаше.Станах,хванах Мая и Ванеса и ги разделих.
-Какво е станало,защо се биете?Знам,че се мразите,но все пак отиваме на екскурзия,опитайте се да се помирите за малко.-казах им аз спокойно.
А в замяна на моето добро държание получих крясъците на Мая и Ванеса.Мая започна първа. -Ванеса е тръгнала с бившето ми гадже Оливър, въпреки,че знае,че мойте симпатии към него не са отминали.
-Кукумявка...развика се тя и започна да се дърпа.Ванеса още се криеше зад Брияна,която имаше кръв по ръката си от Кейти.Съучениците ни гледаха и се забавляваха,а на мен никак не ми беше забавно.Казах на Мая да забрави за случилото се и да седне на седалката.Тогава дойдоха и госпожите и се почна едно дълго конско.Кейти и тя седна,а Брияна се разплака заради раничката от Кейти.Не мога да пвярвам какъв фарс ще бъде тази екскурзия.Изправих се пред тях и започнах да говоря: -Слушайте хора,нека се опитаме да бъдем приятели поне за 3 дни.Да не се караме ю за глупости.Стойте кротки и мирни и мълчете-заповядах аз.
Алекс извъртя очи и се изправи до мен и започна да нарежда:
-Коя си ти,нещастнице да ми казваш какво да правя ти която не можеш да се облечеш като хората.Аз замълчах,не исках проблеми.Тя продължи.
-Нищо не можеш да кажеш,нали защото знаеш,че си под моето достойнство.Не издържах и започнах да я скубя и да я удрям.Тя не се даде лесно.В същото време Ванеса и Мая продължиха боя,както и Кейти и Брияна.Не мога да повярвам,че се бия в рейс с тъпата Алекс.В следващите минути помня как рейса спря и госпожите отново влетяха при нас и ни разтърваваха.
Всички се радваха и и скандираха
- Бой Бой Бой.Госпожите ни измъкнаха от автобуса и ни вкараха в тяхния.Караха се много не само на нас,но и на трите кокошки.Седнахме на последната седалка с памук и спирт в ръка.Имахме доста поръжения,а Мая започна да плаче защото и падна цял кичур от косата.Почистихме си раните и решихме наистина да спим на спокойствие.Заспахме и се събудихме на пред последната спирка и започнахме да се смеем на Алекс Ванеса и Брияна.Бяха в ужасно състояние направо не мога да го опиша,излючително забвни ....хахаа.Алекс имаше ранички по бузите и явно си беше прехапала устната защото цялата беше подута.А косата на Ванеса -рошава и доста оредяла.....хихихи не не това не беше истина.По мое мнение Брияна беше най-зле-по ръцете и имаше белези от зъби и нокти,а лицето и беше издрано и подуто от плач.Смяхме се доста,но не помислихме за последствията 100% щяхме да сме наказани,но си заслужаваше за тази гледка.След многото разправии се върнахме в нашия автобус.
Слязохме от рейса и видяхме момчетата от военното училище.Всички под строй ни приветстваха за добре дошли.Видях Роб отидох и го прегърнах после видях и Мат.
Оо, Мат...- колко е прекрасен помислих си аз.Той дойде до мен и ми подаде ръка.
Видях Мая да отива до Оливер.Тя му вдигна жесток скандал заради Ванеса.После отидохме до тях,а Ванеса се криеше зад него.Разговора протече странно. -Как можа Оливер..защо тръгна с тази.... Защо?.А горкия Оливер не знаеше какво става. -Какво Мая не искам да късаме-оправда се той. -Излязох с Ванеса само един път и тя ме целуна.Нищо друго не се е случило
-Обичам те...
Мая естествено се разстопи пред тези думи и го прегърна.Ванеса си тръгна разплакана и отиде до Брияна да се оплаква.
Щом Мая и Оливер са добре значи всичко е наред.....
Часът е едва 6,а ние вече сме пред палатковия лагер,в който щяхме да пренощуваме.Алекс ридаеше,че чантата и била много тежка,а ние с Мат вървяхме един до друг и обсъждахме лигавата контеса.
-Помощ,ръката ми..- Ванеса и Брияна се правеха,че и техните чанти са тежки(нали се опитват да подръжават на Алекс).Преструвките им се оказаха напразни,защото никой нямаше намерение да им помогне с носенето на „тежките чанти”.
Като приближихме офиса,в който се раздаваха едноместни,двуместни или три местни палатки аз се обърнах към Мая и Кейти и казах:
-Три местна за нас,нали?
Момичетата потвърдиха и ето ни опитваме се да разтегнем палатката си.
-Ще ви помогна.-Мат хвана палатката и с общи усилия успяхме да я разпънем.
Аз започнах да подреждам нещата си в тясната палатка,а момичетата ме чакаха отвън и искаха да се разходим наоколо.
Когато бяхме готови излязохме на разходка аз,Мат,Мая,Оливер,Кейти и Роберт.Решихме да отидем до езерото.През цялото време Мая и Оливер не се пуснаха.Постоянно се гушкаха определено бяха много сладки.Мат и аз се бяхме хванали за ръка.Повярвайте,това беше най-прекрасния ден от живота ми.Роберт естествено недоволстваше,но този път няма да изпусна такова момче само заради брат си.Кейти и брат ми си говориха за някакви книги,не ги разбирах и двамата са много умни и си отиват. Стигнахме до езерото.Не можех да повярвам на очите си беше толкова величествено и красиво просто нямам думи да го опиша.Тъкмо слънцето залязваше такава романтика витаеше във въздуха.Обиколихме езерото няколко пъти смеейки се на побоя над Алекс и сестрите.Роберт започна да говори,че не е хубаво това което сме направили и така нататък,а аз чувах само едно Blah Blah.Беше токова приятно направо не исках да се прибирам в лагера.Но стана късно и трябваше да се прибираме,защото щяха да се притеснят за нас.Върнахме се в лагера и седнахме да вечеряме до огъня и изгубихме представа за времето.
-Оле станало е 11:30-възкликнах аз.
Мая се прозя и каза:
-Хайде да си лягаме.Ние се съгласихме казахме си Лека Нощ и влязохме в палатките.Говорихме се някъде около два часа и заспахме,но не за дълго.Не след дълго Кейти започна да бълнува.Тя се тръшкаше и говореше на друг език,неразбираем за нас.Мая побутна Кейти,когато аз и казах да спре.Бях чувала,че не е хубаво да се пипат бълнуващи хора.Мая много се притесни и започна да плаче и аз доста да уплаших.Плашехме се и не знаехме какво да правим.Мая предложи да извикаме Мат и Оливер но аз реших да не го правим за да не ги притесняваме излишно.Ние се чудехме какво да правим,когато Кейти изчезна.....просто изчезна.Огледахме се наоколо,а нея я нямаше.
Изпаднахме в паника.Мая заплака силно.
Не не не това не е истина как може да избяга как ооо не не.....Добре успокоихме се и решихме да я потърсим.Излязохме навън,но беше адски студ и Мая не издържа Не можехме да тръгнем да я търсим в 2 часа сутринта а и освен това госпожа Хъниган стоеше на пост.
-Тази жена не спи ли помислихме си.Всъщност тя изглеждаше странно беше втренчена в Луната и не мърдаше. Май говореше на някой или нещо.Хмм тъкмо тръгнах към нея когато Мая ме издърпа вътре.
-Какво правиш-просъска тя
-Лягай и да заспиваме.Кейти ще се върне на сутринта.Не бях много сигурна в това, нещо се случва с това момиче.Не можахме да заспим.Заспахме в около 5 часа беше ужасна нощ.
-Часът е 7 и 30,трябва да ставаме-извика Мая
Въпреки безсънната нощ,аз бях бодра.Внимателно откопчах ципа на спалния си чувал и се измъкнах от него.Бавно станах и измърках като котка.
-Стефи,хайде де обличай се по-бързо и идвай да закусваме.-чух този глас от вън,но не бях сигурна на кой е.Аз се облякох и излязох,както ми беше наредено.
-Добро утро на всички.Как спахте?-Госпожа Ханиган се стараеше да бъде мила с нас.
Мая ме погледна и направи онази физиономия,която винаги правеше,когато се случи нещо,което не е за разказване.За закуска имаше палачинки и сандвичи.По време на закуската аз и Мая стояхме в ъгъла на масата и си правехме планове как да прекараме деня.
-Значи...След като се нахраним може да се разходим,както направихме вчера.-предложи Мая
-Добра идея,Кейти ще се разсее от прекараната тежка вечер.И когато изрекох тези думи.....
-О,не Кейти..Няма я!Как може да я забравим,какви приятелки сме ние.-притеснихме се.
Още не бяхме довършили закуската си,но станахме,извикахме Мат и тръгнахме да я търсим.
-Къде може да е?Защо я няма?Възмижно ли е да се е скрила от вас?Или от някой от лагера?-Мат ни заливаше с куп въпроси,но ние не му обръщахме внимание.
-Сега е по-важно да намерим Кейти,а не да се питаме,защо я няма.-смъмрих го аз.
-Сетих се,до езерото.Там не сме проверили,пък и нали снощи бълнуваше.....-Мая не продължи,защото Мат беше до нас и не искахме никой да разбира за случилото се.
Ние се успокоихме от внезапното просветление и тръгнахме с бърза крачка към езерото.Точно преди хълма,в който се намираше,зърнахме нещо като черен буреносен облак,но не на небето,а пред самите нас.Затичахме се и видяхме онзи мистериозен знак,от сънищата на Кейти.
-Т’ва извънземни ли са?-изсмя се Мат,а ние го прободохме със злобния ни поглед.
-Е,добре де само се пошегувах.-опита се да се оправдае.
-Замълчи,не е никак забавно!-наредих аз,а после бяхме принудени да му разкажем среднощното ни преживяване.Мат не вярваше на ушите си.
-Кейти е в опасност,сигурен съм.Да вървим!Трябва да я намерим час по скоро.
В този момент чухме звук и се обърнахме.Кейти седеше на ръба на една скала и плачеше.Приближихме се бавно и колебливо.
-Те идват за мен!-изкрещя през сълзи момичето.
-Вече нищо няма да е както преди.Преследват ме,казах ви.Ако бях повярвала на повтарящите се всяка вечер кошмари,нямаше да става така.Ние я успокоявахме през цялото време,но това не помогна.Странният облак със знака от сънищата на Кейти отмина.Аз,Мая,Кейти и Мат тръгнахме да се прибираме,защото беше време за обяд.Разтревожената Кейти не пожела да се нахрани.Тя влезе в палатката,а аз я последвах.След дълъг разговор и обеждения,че сънят и е случайност приспах Кейти и отидох при другите.Като излязох тримата си хвърлихме разтревожени погледи и им казах,че тя е добре и е заспала.Решихме да не говорим за това,докато Кейти не се събуди.
Кейти спа цели 4 часа.На всеки 30 минути отивахме да я проверяваме,за да не и се случи нещо,но за наше щастие тя спа мирно и спокойно.А междувременно през почти цялото време мълчахме или се говорихме някакви общи приказки-нищо съществено.Докато госпожата ни обясняваше как след един час ще отидем на разходка до езерото Мая ме бутна и ми извика:
-Кейти,Кейти се събуди.Отидохме до нея и я попитахме какво става,как е.Тя с усмивка отговори,че е добре.Мат я гледаше с уплашено изражение и пак започна с въпросите.
-Какво сънува?Какво ти има?-и подобни.Оливер го сръчка и те си тръгнаха.Мая попита тактично дали и се говори за случилото се.Тя без да се замисли каза,че ще говорим по късно сега иска да се разхожда.Цялата група се засили към езерото включително и ние. Говорихме си спокойно,но в един момент се появи Алекс.Не знайно от къде,но тя знаеше за кошмарите на Кейти и нормално за нея започна да се заяжда. -Кейти- Ти луда ли си???.... и започна да се смее.Кейти я подмина и нищо не каза,но аз се върнах.
-Слушай Алекс-започнах-остави Кейти намира или ще си имаш работа с мен!!! И я оставих.Разходката мина добре,повече мълчахме,но все пак беше приятно.Отидохме в лагера и вечеряхме нормално.Слев вечеря дойде време да за лягане.Трите спряхме пред палатката и никоя не смееше да влезне Мая попита:
-Кейти,какво ще правим?Ами ако се случи нещо отново се случи с теб?Какво да правим? Аз се съгласих с въпросите на Мая,а Кейти отговори спокойно:
-Няма страшно момичета,ще пия хапче за сън и така да се надяваме,че няма да сънувам гадния кошмар.
-Добре,казахме в един глас.Влязохме в палатките и легнахме.Кейти се загледа в хапчeто:
-Ще го изпия след малко.-каза тя.
-Амм,,случйно жената,която сънуваш да прилича на госпожа Хъниган?? попитах я плахо.Кейти ме погледна замислено.И за отговор получих: -Като се замисля,имат нещо общо,но не съм сигурна,защото жената е с качулка.
-Защо питаш?
- Вчера,когато ти излезе аз подадох глава от палатката,госпожата стоеше на вън и говореше нещо,но не разбрах какво.Трите замълчахме докато Мая не възкликна.
-Охх,не моля ви нека заспиваме.Достатъчни ми бяха за днес драмите.Ние се съгласихме,Кейти глътна хапчето и заспа.Наблюдавахме я в продължение на 1 час и накрая заспахме.
Сутринта ни събудиха рано към 7.Станахме бодри и доволни от спокойната нощ.Когато Мая ме видя се изписка:
-Ааа,какво се е случило с теб?
-Какво?
-Когато се видях в огледалото и аз се изплаших.Имах гигантски обрив на лицето. -Олеле ужас-изписках се..
-Какво ще правя сега?Мая започна да ме маца с фон дьо тен,а Кейти много се забавляваше.
-Какво ли ме е полазило?
-Не знаем-казаха и двете.Когато се погледнах в огледалото имах около 2 тона грим и бях леко оранжева,а обрива отново се виждаше,но доста по-малко.Хванах си косата, сложих шапка и очила и излязох да закуся.Всички ме зяпнаха,а аз естествено не пропуснах и този път да се изчервя(но не се видя,защото имах грим).Седнах,закусих и чух друг писък.Алекс имаше същия обрив като моя,но доста по голям.ХАХАХАХА започна да се смее Мая аз също се засмях,въпреки,че и аз имах същото нещо по лицето си.
Следобед се качихме в автобуса и бяхме готови за потегляне.През целия път никой с никой не се закачи,а Алекс през цялото време плачеше.Да си призная беше ме жал за нея .Когато стигнахме в Медисон,всички слязохме от автобуса и тръгнахме към къщите си.Ние трите(аз,Кейти и Мая)вървяхме заедно и говорихме за странните обриви. -Сега трябва да ходя на Лекар-оплаках се.
-Ужас-отвърна Мая с погнуса.По едно време чух някой да вика:
-Стефи Стефи чакай.Обърнах се и видях брат ми.Спряхме се,а той като ме видя се стресна.
-К...акво Ка...кво Как...во се е случило с теб?-заекна той.
-Не питай-продължих да се оплаквам.Прибрахме се и родителите ни бяха на работа.Оставихме багажа и отидохме в болницата.Вървяхме по задните улици,защото никой не трябваше да ме вижда така.Когато стигнахме лекарката ми каза,че не е нищо сериозно и предположи,че ме е полазило насекомо.
-Иууу извиках аз.Роберт заповяда да млъкна.Изписаха ми някакво мазило.На връщане видях Алекс,поздравихме се и не си казахме нищо повече.
-Тъпа екскурзия-казах и си легнах рано,защото бях много ама наистина много изморена.
Take_That
03-09-2010, 16:32
nukunk1, като цяло идеята ти е добра, има интрига и мистерия, лично мен ме завладя, стана ми наистина любопитно да разбера какво има в тази стая и защо г-жа Хъниган се държи по този начин. За това те поздравявам, трябва да знаеш какво точно да кажеш и какво точно да премълчиш, за да държиш читателя в напрежение, а ти според мен си успяла да го направиш. Забележката ми към теб е (дано не ми се разсърдиш) - изчисти малко стила си на писане, на места има повторения, използвай синоними, не одобрявам и вмъкването в скобите, кажи го по начин, по който ще се впише в текста, разгърни повече чувствата, преживяванията, мислите на героите :) Иначе като цяло ми хареса :)
Благодаря ти,ще те послушам!
Хем си българин и целиш българска публика, хем имената ти са чужди.
Това ми пречи на идентификацията на героите.
SmilezZz
03-13-2010, 15:45
Наистина е прекрасно..Стана ми любопитно какво ще стане ро нататък!?..Като цяла съм съгласна с Take_That
И пусни продължението
Хареса ми, но ако имената бяха български щеше да е по-добре.. :-D