View Full Version : Журналистика
Поредната кандидат-студентска тема. Аз вече си знам какво ще кандидатствам и си готвя биологията от една година вече, но от една седмица насам приятели ще ми извадят душата да съм се запишела на изпита за журналистика. Изпита е лесна работа, записването е най - малкия дерт, ама не знам дали има смисъл изобщо да си хабя времето, не знам дали има перспектива в това нещо, а за мен най - важния критерий в избора на специалност беше възможността за реализация. Някой има ли познати/приятели, които да учат това? Има ли смисъл да се явявам или не?
Ако си решила да учиш за лекар/зъболекар и др. - не се колебай.
Аз лично бих предпочел това, пред журнализъм.
Иначе, познати и приятели, които ВЕЧЕ да учат това нямам, но от класа има едно момче, което е доста зарибено на тема спорт, поддържа си блог, води предаване по някво радио, коментира мачове на живо и пр. Той знае, че иска да се занимава с това и му харесва. Т.е. ако не те влече, няма смисъл да влагаш усилия в тая посока.
Имам познати, които учат това. Всичките си имат работа в сферата. Обаче си им харесва и ги влече.
Ако не те влече - не се напъвай :)
Кажи-речи завърших като магистратура една журналистическа специалност. И макар да съм доволен от някои научени неща, винаги има и от какво да се разочаровам. При това на мен ми отне година и половина, а бакалавърката степен (която не смятам, че сега ми липсва) е четири години... в които ще има и полезни неща и ненужни/натоварващи неща. Така е навсякъде.
Основното е, че журналист можеш да станеш и без такова образование. Само да си грамотен и да имаш някакъв интерес/талант. И желание/упоритост. Странични познания също винаги са плюс. Ще ти липсват основни (според преподаватели, както и рядко срещаните взискателни и разбиращи читатели) умения, но пак можеш да си се реализираш, да си компенсираш по някакъв начин пропуските и т.н.. Там са много по-важни практиката и личните качества.
Много по-натоварено е ученето в медицинските специалности, без него няма как да ги практикуваш и не мисля, че някой (какъвто и да е) лекар е вероятно да остане без работа (освен, ако не се дъни сам).
Ще обобщя, т.е. ще опитам да ти дам директен отговор - журналистика има смисъл да следваш, ако наистина искаш да се посветиш на това/ интересът ти е конкретен, сериозен, а не е между другото.
И накрая - ти си решаваш. Не оставяй едно чуждо мнение да те води.
shadow4e
03-10-2010, 18:53
С биология само на една специалност ли си се спряла? Не е лошо да имаш и резервен план за всеки случай.
Ако си се насочила към медицинските, имай предвид, че там се убиват жаби и то ги убиваш ти... Като те знам как обичаш животинките, сигурно няма да ти е много лесно /а аз въобще не си се представям да убия жаба и да я гледам как се гърчи.../
sh3_1s_7h3_0n3
03-10-2010, 19:17
Според мен е глупаво да се явяваш на изпит, ако пък го и издържиш успешно да запишеш, нещо към което ти явно нямаш влечение. И то да го направиш заради приятели, а не заради себе си. Направи това, учи това, към което проявяваш интерес, искаш да се развиваш и евентуално да успееш в тази област, а не да задоволяваш прищевките на другите и да живееш 'техния' живот.
Да, имам двама приятели, които учат това като втора специалност и са доволни, но просто тях ги влече и определено им се отдава. Единият вече дори има собствена фирма и използва много от 'журналистическия' си опит в сферата, в която работи.
Всичко зависи от твоите желания и стремежи. Но не задоволявай чуждите прищевки.
kris4ety14
03-10-2010, 19:40
Ако те влече и наистина ти се отдава - хайде, поне виж възможностите си като идеш на изпита :wink: , от опит глава не боли.
^като отиде на изпита, не е сигурно, че ще види възможностите си:Д
//аз съвети не давам, но вярвам, че всичко в живота се случва със смисъл)
С биология само на една специалност ли си се спряла? Не е лошо да имаш и резервен план за всеки случай.
Ако си се насочила към медицинските, имай предвид, че там се убиват жаби и то ги убиваш ти... Като те знам как обичаш животинките, сигурно няма да ти е много лесно /а аз въобще не си се представям да убия жаба и да я гледам как се гърчи.../
За това и не всеки е за лекар. Ако не можеш да гледаш как се гърчи една жаба, какво остава да отваряш хора, примерно. И пак стигаме до там - ако не те влече, не се мъчи.
Напоследък изпитвам апатия към почти всичко, затова се появяват и колебанията ми. В момента се опитвам да направя най - практичния избор, защото бъдещето ми не се очертава никак розово. Журналистиката ми се вижда много по - безболезнен вариант от другото. Отговорността е много по - малка, но пък си мисля, че би било твърде посредствено от моя страна да мечтая за нещо толкова дълго и в последния момент да направя обратен завой. Да не пропускам, че и не ми се ще много - много да работя с хора, което беше и причина никога да не искам да бъда хуманен лекар. Лошото при мен е, че за такива сериозни неща рядко си оставям резервен варинат. Накъдето и да се наклонят везните ще кандидатствам само в един университет и само една специалност.
sh3_1s_7h3_0n3
03-11-2010, 19:42
Накрая пък се пробвай да кандидатстваш икономическа специалност с български език, и ако те приемат, ще събереш очите на приятелите си. [-o<
WILD__BOY
03-12-2010, 05:52
ти още докато го учиш тва ще разбереш дали ти харесва или не и тогава можеш да прекъснеш и да кандидатстваш друго ;)
sh3_1s_7h3_0n3
03-12-2010, 06:11
Да, много е весело да се готвиш година-две за кандидатстудентските изпити, да минеш 2 години в университета и накрая да се окаже, че си изгубил 3-4 години в подготовка за нещо, което не ти доставя никакво удоволствие.
Съжалявам, ама е така, както WILD__BOY написа.
Постът ми ще е дълъг, но затова ще гледам всеки параграф да е донякъде самостоятелен, та да може всеки да си чете отделните части и да не се налага да мине през всичко...
Образователната системата е много бъгната - карат ни да правим избор преди да имаме представа какво всъщност представлява както самата специалност, така и обучението в университета.
Най-доброто, което може човек да направи, е да ходи в самите университети и да посещава лекции, които смята, че ще го ориентират дали в бъдеще иска да учи това. Обикновено лекциите са общодостъпни. Особено, ако обясниш, че избираш какво да кандидатстваш, едва ли някой преподавател (добре де, има и такива) ще ти откаже да слушаш наред с редовните студенти. Следващото най-добро е да създаваш контакти с хора, които вече учат това и то не само за първа година. Ама тези неща ги мисля сега - след 6 години в университета и няколко странични лекции. На 18-19 години не ми се е занимавало.
Иначе си кандидатстваш и после:
Като видиш какво е, може да ти допадне, а може и да се разочароваш. Тогава може да го смениш или да си останеш докрай от инат. Или да прекъснеш съвсем, което се случва на много народ, де не е бил наясно що ще.
Хм, 3-4 години подготовка :-o Това предполага наистина да имаш интерес в някаква област и да си преследваш целите, без да ти пука какви условия ще преодоляваш. Ако е така, продължавай си нататък. Ама ти сега се чудиш, значи те вече са си загубени, щом не са ти помогнали да разбереш за какво ще използваш резултатите от тоя труд.
И понеже мнозина си мислят, че някоя професия не е свързана с отговорност, за разлика от друга, затова и положението на българската съвременна журналистика е плачевно, както е и в много други обществени сфери. Ми то има и много лекари, които не проявяват необходимата отговорност.
Ако некомпетентен/безсъвестен лекар води до постоянно болни и с влошаващо се здраве пациенти, некомпетентни/безсъвестни журналисти водят до постоянно болно общество - имаме достатъчно примери/доказателства и за двете.
Малко повече за журналистите:
И журналистите работят с хора ;) Дори тези, дето не излизат от редакцията/студиото, требе да се съобразяват с много вътрешни за организацията фигури, което не винаги е приятно. Дори най-често се чувстват потиснати - принудени са (икономически най-малкото) да пишат/говорят против убежденията и съвестта си. (Медиите на кого са собственост, а? Задавайте си този въпрос, преди да тълкувате/ да се доверявате на написаното/видяното/чутото.) Резултатите са работа с нежелание, посредственост, съответно и недоволство у критичните читатели, недоверие... И това щеше да е добре, ако мнозинството от читателите бяха наистина и докрай критични. Уви, не е така и повторението се превръща в истина. И това го "знаем" всички, но си го приемаме като нормално. Ама не знаем колко съществени теми се избягват, като в медиите преобладават темите "шоу" (и политическо и всякакво) - безсмислени скандали, показни акции, лични нападки и т.н.. Имаме толкова много "звезди" от всякакъв род, че ни заслепяват. И всичко това е благоприятна среда за журналистите, които искат единствено да изкарват пари, защото в тази среда не е необходимо и да полагаш реални умствени усилия - баламосвай си тълпата по изпитваните вече методи... те ще плюят, ама пак ще си бъдат баламосвани...
За щастие много по-малък е процента на подобни лекари. Защото там отговорността е по-осезаема. Не толкова по-голяма, но по-осезаема. За другите, ама и за самите тях.
А с биология можеш и да ходиш да броиш костенурки, да тестваш вода/почва/въздух... Интересна наука. Ама в науката няма пари. Освен за фалшиви експертизи ;)
Накратко: в журналистиката е много малък шансът да разбираш какво се случва с теб, какво и защо правиш; още по-малък да те уважават и да се уважаваш. Едва ли ще е безболезнено.
Да кажем, че аз съм го учил това от интерес, а не по практически причини. Никак даже не съм практичен ;) Практично е да станеш зъболекар/джи пи (а не специалист, освен ако не си уникално добър специалист), адвокат, икономист...
Сега забрави какво съм писал и мисли. Да, можеш да вземеш мненията ни като някакво количество информация, но качеството ти ще прецениш и пак самостоятелно ще мислиш по въпроса.
Определено не знаеш какво искаш. Ако си наистина си добра по биология и химия по-добре се насочи към медицина или фармация, а не се занимавай с журналистиката. Това е по-мръсна професия дори и от политиката, защото политиците поне лъжат заради много пари, а журналистите го правят за жълти стотинки. Най-важното е и да ти е интересна професията, вземи го и това в предвид.
Ветеринарна медицина ще кандидатствам. Това готвя, това искам. Знам какво правя, знам, че няма да реша пудели по цял ден, знам, че е мръсна и тежка работа. Съмненията ми дойдоха от познат, който е приет в друга специалност и каза, че едва ли не перспективите за ветеринарните лекари са минимални. Имам още време да мисля...