PDA

View Full Version : помагало: моля ви спешно е



puhchence92
03-10-2010, 05:55
http://download.pomagalo.com/60481/imushtestveni+danyci+harakteristika/?search=24032002
http://download.pomagalo.com/267367/danyk+vyrhu+dohodite+na+fizicheskite+lica/?search=24032056

kotence_91
03-10-2010, 13:17
Имуществени данъци. Характеристика


Имуществените данъци са едни от най-старите данъчни форми. Те имат за предмет (обект) на облагане придобитото, респективно притежаваното и трансформираното имущество. Последното е съвкупност от предмети, блага, права, пари. Главен предмет на облагане са недвижими имущества и движими вещи, чиято собственост и нейното прехвърляне на друго лице изисква административно –документално оформяне и доказване на собствеността върху тях.
Облагането с имуществени данъци изисква воденето на данъчен кадастър – нарочни книги, в които се регистрират и отчитат притежаваните и подлежащи на облагане имущества. В Република България имуществените данъци са приходна форма на местните органи на държавна власт, респективно общините.
От началото на 2006 г. имуществените данъци вече се обслужват от общинската администрация, а не от данъчната, както беше до края на 2005 г. Те могат да се платят в брой в поделенията на съответната общинска администрация или по банков път. Когато се плаща по банков път, в платежното нареждане задължително трябва да се попълни бюджетен идентификационен номер (БИН) за конкретния вид данък.

В Република България се прилагат следните имуществени данъци, обединени в ЗМДТ (3акона за местните данъци и такси):

І. Данък върху недвижимите имоти – с този данък се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за движение и транспорт.

Не се облагат с данък:
1 поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии
2. поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
3. земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.
4.имоти с данъчна оценка до 1400 лв. включително.

Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Този данък се заплаща независимо дали съответният имот се ползва или не. Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот. При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. При концесия данъчно задължен е концесионерът. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си, всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. Тя се определя от данъчен орган по формула, която включва базисна данъчна стойност за един квадратен метър и корекционни коефициенти - за местоположение, за инфраструктура, за индивидуални характеристики, за височина и за овехтяване и се съобщава на данъчно задължените лица.
ДО = БС . КМ . Ки . Кх . Кв . Ко . ПЛ.,
където:
ДО - данъчната оценка в левове;
БС - базисна данъчна стойност. Определя се в левове на 1 кв. метър в зависимост от конструкцията на сградата и вида на обекта (апартамент, мезонет, ателие, къща, гараж, нежилищна сграда, обор, хангар, навес).
КМ - коефициент на местоположение. Определя се в зависимост от функционалния тип на населеното място, от зоните в населеното място или от категориите на вилните зони.
КИ - коефициент на инфраструктурата. Опредля се като към единица се прибавят коефициенти, зависещи от наличието на водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация, улична настилка.
КХ - коефициент за индивидуална характеристика. Определя се като към единица се прибавят корекции, отнасящи се до етажността в сградата, наличието на асансьор, отчитане на физическото състояние на обекта, наличие на подобрения в обектите (отоплителна и климатична инсталация, луксозна дограма, шумо- или топлоизолации, покривни и декоративни покрития и облицовки).
КВ - коефициент за височина. Той се определя за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от четири метра.
КО - коефициент за овехтяване. Върху него оказват влияние броят години от завършването на сградата (цяло число) и годишния процент на овехтяване на сградата по вид конструкция. До петата година от завършване на сградата коефициентът има значение единица.
ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв.м (бруто площ, разгъната застроена площ).
Промяната на всеки един от тези елементи води до промяна и на данъчната оценка. Логично е заради поскъпването на имотите да се търси промяна в базисната данъчна стойност и се съобщава на данъчно задължените лица. При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Размерът на данъка е 1,5‰ върху данъчната оценка
Съществува възможност за спекулации относно реалните стойности на имотите към определен момент, тъй като заради избягване на данъка се обявява по-ниската цена, реалната сума по сделката остава тайна за пазара. По закон цената на имота за данъчни цели не може да бъде по-малка от данъчната оценка, която рядко се актуализира и затова не се постига на практика основната цел на това облагане от гледна точка на държавата, а именно „справедливо” облагане според реалната стойност на имота.

Освободени от данък са: общините за имотите публична общинска собственост; държавата за имотите публична държавна собственост; читалищата; сградите собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства; сградите на Българския Червен кръст; сградите използвани от ВУЗ за учебен процес и научна дейност; имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт; стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност; временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация; молитвените домове; паркове, спортни площадки; музеи, галерии, библиотеки и др.
Гражданите подават до 28.02. декларация с притежаваните от тях имоти към 01.01. Ако няма промяна в имотното състояние, декларация не се подава. Вноската е годишна като има избор дали да се плати наведнъж с отстъпка или на 4 равни вноски в следните срокове: до 1 февруари, до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим. При плащане на цялата сума наведнъж до 31 март, се ползва отстъпка - 5 на сто. Този данък постъпва в приход на бюджета на общината, в която се намира имота. При промени в облагаемите имоти (например продажба) и за новопридобити имоти през дадена календарна година гражданите са длъжни да уведомят писмено в двумесечен срок данъчните служби по местонахождение на имота, като подадат данъчна декларация (чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ).


ІІ.Данък върху наследствата – плащането му е свързано с трагично събитие – смъртта на наследодателя. С този данък се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чужди граждани.
Данъкът върху наследствата се заплаща от наследниците по закон или по завещание. Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия.
Има няколко етапа:
- В 6-месечен срок наследниците трябва да подадат в данъчна служба по местожителството на наследодателя декларация по образец (включва всички, оставени в наследство богатства)
- Оценяване на декларираното от наследниците имущество, което се извършва от данъчните органи
- Освобождаване от данък на: обикновена покъщнина, предмети на изкуството, земеделски инвентар, ценни книжа и облигации по данъчни заеми и др.
- Облагане на стойността след приспадане на необлагаемите части. 2 класически подхода:
1. Обективно – облагане на наследството, преди разделянето му между наследниците – рядко се прилага.
2. Субективно – облагане след разделяне на наследството между наследниците – по-широко приложение (и у нас).
Наследственото имущество се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството както следва:
1. недвижимите имоти - по данъчна оценка;
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. превозните средства - по застрахователна стойност;
5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговските дружества или кооперации - по пазарната стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводните данни.

Така определената облагаема наследствена маса се разделя на наследствени дялове. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник, както следва:
1. за братя и сестри и техните деца - 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. за други лица - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
Тежестта на данъчното облагане е обратнопропорционална на степента на родствената връзка между наследника и наследодателя. Данъкът е прогресивен. Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Освобождават се от данък: имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг или при природни бедствия, имуществото завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, читалищата и др. юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел; обикновена покъщнина, библиотеките и музикалните инструменти, неполучените пенсии на наследодателя имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава и др.


ІІІ.Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност. Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят. Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Имуществото се оценява по следния начин:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната;
2. другите имущества - както при наследствените имущества.

При дарение на имущество, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:
- 0,7% - при дарение между братя и сестри и племенници;
- 5% - при дарение между лица извън посочените.

При възмездно придобиване на имущество данъкът в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

Освобождават се от данък придобитите имущества от: държавата и общините, Българският Червен кръст, фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; националните организации за инвалиди; даренията за лечение на български граждани фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия ; даренията с хуманитарна цел на лица с I или II група Инвалидност и социално слаби граждани; юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения; даренията в полза на народните читалища, чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност обичайните подаръци и др.
Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
При безвъзмездно придобиване на имущество, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства. Срокът започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

ІV.Данък върху превозните средства. С този данък се облагат превозните средства, регистрирани или подлежащи на регистриране за движение по пътната мрежа в Република България, корабите, вписани в регистрите на българските пристанища и въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Те декларират притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. При подаване на декларацията собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в двумесечен срок. При спиране, съответно при пускане в движение, при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. В такъв случай, данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган пред служителя на общинската администрация , удостоверяващ съответното обстоятелство. При липса на данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

За леки автомобили размерът на данъка се определя в зависимост от мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, по следния начин:
1. до 37 kW включително - по 0,34 лв. за 1 kW;
2. над 37 kW до 55 kW включително - по 0,40 лв. за 1 kW;
3. над 55 kW до 74 kW включително - по 0,54 лв. за 1 kW;
4. над 74 kW до 110 kW включително - по 1,10лв. за 1 kW;
5. над 110 kW - по 1,23 лв. за 1 kW.
В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

Брой на годините от годината
на производство, включително
годината на производство Коефициент
До 5 години включително 2,8
Над 5 до 14 години включително 1,5
Над 14 години 1

За корабите, вписани в регистрите на малките кораби, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите скутерите, се събират по 1 лева за всеки започнат бруто тон, а за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища, се събират по 1 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и по 0,1 лева за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона.
За един джет се заплаща данък 100 лева. За моторни яхти се заплаща данък по 20 лева за всеки започнат бруто тон. За скутери се заплаща данък по 2,70 лв. за киловат.
За мотопеди се заплаща данък 10 (десет) лева, а за мотоциклети в зависимост от куб.см
1. до 125 куб.см включително - 12 лв.;
2. над 125 до 250 куб.см включително - 25 лв.;
3. над 250 до 350 куб.см включително - 35 лв.;
4. над 350 до 490 куб.см включително - 50 лв.;
5. над 490 до 750 куб.см включително - 75 лв.;
6. над 750 куб.см - 100 лв.;
За триколка данъкът се определя от общото тегло:
1. до 400 кг включително - 4 лв.;
2. над 400 кг - 6 лв.;
. За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане:
1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 50 лв.;
2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 100 лв.;.
За товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса се заплаща данък по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост, а за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т се заплаща данък в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването.
За специализирани строителни машини, автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, се заплаща данък 50 лв
За корабите се събират по 0,5 лева за всеки започнат бруто тон.
Освобождават се от данък превозните средства на: държавните и общински организации и организациите на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение; дипломатическите представителства и консулства; Българският Червен кръст, леки автомобили - собственост на инвалиди, с обем на двигателя до 1800 куб.см и мощност до 74 kW
За превозно средство, което няма да се ползва данък не се събира, при условие, че собственикът му е върнал регистрационния талон.
При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данък, ако предишният го е платил за времето до края на календарната година. Данъкът се заплаща на две равни вноски до 31.03. и до 30.09. на годината, за която е дължим, като на тези , които са предплатили цялата годишна дължима сума още в първия срок се прави отстъпка 5 %. За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък всеки за месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение. За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган.
Плащането на данъка е условие за пускането в движение и за редовността при годишния технически преглед на превозното средство.

Отпада облагането с пътен данък, което се дължи на въвеждането на винтентата система за платено преминаване по първокласните и второкласните пътища на страната. Това означава, че ако се движат само в рамките на града, шофьорите няма да плащат данъци.
Разглежда се идея за въвеждане на данък върху земята, поради проблемите относно неуредената и раздробена собственост, липса на пазар на земеделски земи. Обмисля се идея дали да се обложат с данък всички собственици на земеделска земя, независимо дали тя се обработва или не или да е само за пустеещите земи - нещо като напомняне на собствениците, че притежават имот. Ставката ще е минимална, за да изиграе ролята на стимул и да принуди собствениците да потърсят земята си и ако имат интерес, да я обработват, а ако не - да я продават. Обмислят се и възможности за преференции за хората, които, освен че обработват земята, инвестират и в подобряване на плодородието й. Тези въпроси засега се дискутират в работна група и още няма конкретен проект. Това е обяснимо - облагането на земята е твърде непопулярна мярка у нас.







УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
гр. СОФИЯ

ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН ФАКУЛТЕТ

ТЕМА:

ИМУЩЕСТВЕНИ ДАНЪЦИ. ХАРАКТЕРИСТИКА




Изготвил:
Весела Атанасова Параланова
Фак. № 234327


Проверил:
доц. Н.Бузов

kotence_91
03-10-2010, 13:18
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

МАГИСТЪРСКИ ФАКУЛТЕТ

ПОДГОТВИТЕЛНА ПРОГРАМА

МВАМ 013 ФИНАНСИ

__________________________________________________ _





КУРСОВА РАБОТА


НА ТЕМА


ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА







СТУДЕНТ: ПРЕПОДАВАТЕЛ:

Лилия Красимирова Андреева хон. ас. Никола Георгиев

Ф. № F 46874








Гр. София

2008 г.




Данъкът върху общия доход на физически лица е въведен за първи път в Англия през 1842 г. и е навлязъл масово в свеотвната практика през периода 1891-1903 г. Той е в основата на всяка една данична система и значението му се определя от характерните му черти.
Данъкът върху общия доход е личен подоходен данък. С него се облагат всички физически лица-местни и чуждестранни, които са получатели на доходи. Той се характеризира с най-широка данъчна основа от гледна точка на броя платците на данък. Поради това данъкът върху доходте на физически лица може да се разглежда и като признак на богатство на една страна. Тъй като колкото по-големи са приходите в бюджета от този данък, толкова по-големи доходи са получили неговите платци.
В страните с развита пазарна икономика личният подоходен данък е в основата, върху която е изградено законодателството по облагането доходите на юридическите лица с данък върху печалбата. В теорията дори съществуват спорове дали е необходимо съществуването на два отделни подоходни данъка за физическите и юридическите лица. Основа за тези дискусии е фактът, че носители на данъчно бреме- пряко или косвено, могат да бъдат само физически лица. Практиката, свързана преди всичко с юридическата обособеност и произтичащите от нея особености в изкономическите взаимоотношения на търговските дружества, е наложила облагането на техните доходи да става с отделен данък- данъка върху печалбата.
С прилагането на подоходните данъци се създават условия за сравнително равномерно разпределение на данъчното бреме при спазване на принципа на вертикалната и хоризонталната справедливост. Причината е, че те най-ясно отчитат платежоспособността на гражданите.
Не на последно място, данъкът върху общия доход е един от основните приходоизточници за бюджета. Този данък има най-висок относителен дял в данъчните приходи с малки изключения, при които по-голям дял се пада на данъка върху добавената стойност. Тъй като облагането на физическите лица от извънтрудови правоотношения е годишно,се очаква,че в края на годината приходите за държавата от споменатите два данъка са приблизително равни. В случая възстановяването на данъчен кредит на някои от регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност лица оказва влияние. Основният проблем, който занимава финансовата наука, е как да бъде определен облагаемият доход. В световната практика са намерени различни решения чрез прилагането на три вида системи : шедулярна, глобална и смесена.
Шедулярната система за първи път е използвана в Англия. При нея облагаемият доход се подразделя на части или тъй наречените шедули.. Групирането се извършва в зависимост от източника на получаване и характера на дохода и всяка част се облага по отделна таблица. Затова това облагане на доходите се нарича разделно. По класическата шедулярна система годишният облагаем доход се дели на пет части :
- доходи от собственост върху земи, сгради и други недвижими имоти
- доходи от ползването на земни участъци
- дохиди от ценни книжа и депозити
- доходи от стопанска дейност и упражняване на свободни професии
- доходи от заплати, пенсии и др.
По този начин действително може да се окаже виздействие върху стимулите за извършване на определен вид дейност, но за сметка на това не е възможно да се отчете общата платежоспособност на данъчно задължените лица. Или казано с други думи, регулативната функция влиза в противоречие с принципа на справедливостта при данъчното облагане.
Предимството на шедулярната система се състои в това, че тя дава възможност за диференциране на данъчните размери в зависимост от характера на дохода. Практиката показва, че при личното подоходно облагане данъчните размери са най-ниски при доходи от работни заплати и най-високи при доходи от наеми.
Друг вид система за определяне на облагаемия доход на физически лица е глобалната.Тя е въведена за първи път в Германия. При нея се установява общият доход от всички източници и той се облага по една обща таблица. Предимството на глобалната систена се изразява в обхващането на съвкупния доход и диференцирането на данъчния размер в зависимост от общата величина на дохода. Това най-точно отразява платежоспособността на данъкоплатците. По този начин данъкоплатците с по-голям годишен доход плащат по-висок личен подоходен данък независимо от характера и източника на дохода. В това отношение чре глобалната система данъкоплатците се поставят пред еднакви условия. Но при нейното прилагане е невъзможно да се осъшествяват регулативните функции на данъка. Тъй като влияние върху стопанската активност на данъчно задължените лица може да се окаже, само ако доходите от различни приходоизточници се облагат различно.
Смесената система на облагане за първи път се използва във Франция. Тя представлява комбинация от шедулярната и глобалната сиистема, като по този начин се преудоляват негативните страни и от двата типа системи за подоходно облагане. В класическия си вид тази система представлява разделно облагане на доходите от различни приходоизточници с така наречения основен данък, като годичният доход се подразделя на части в зависимост от източника и характера на дохода и всяка част се облага по отделна таблица. Освен това се установява и годишната величина на дохода и као тя надвишава определената от закона граница, подлежи на облагане с допълнителен данък. Обикновено прилаганият основен данък е пропорционален, докато допълнителният е прогресивен. Чрез тази система на определяне на данъчното задължение прави смесената система социално по-справедлива, тъй като увеличава данъчното бреме на лицата с много високи доходи.
Отделните сиситеми за подоходно облагане намират различно приложение в световната практика. То зависи от провежданата данъчна политика в съответната страна. Практиката показва, че през последните години доминиращо положение има глобалната сиситема.
В най-обощен вид организацията на личния подоходен данък в световната практика се свежда до някои правила. Първо, облагане на всички граждани, които живеят и получават доходи в дадена страна, и на чужденците за доходите, полу1авани в страната. Обособяват се две групи: доходи, които се установяват документално, и доходи, които се дказват чрез данъчна декларация, подадена от данъкоплатеца. Към първия вид спадат доходте от заплати, надници, възнаграждения и пенсии, докато към втората група се включват доходите от предприемаческа дейност, упражняане на свободни професии, от наеми, ренти и други подобни.
Следващ важен момент е облагането на доходите на семейството общо, отделно и смесено. Про общото облагане на членовете ма семейството облагаемият минимум е по-голям и данъчната тежест е по-малка. То се прилага по социални съображения , тъй като стимулира единия от съпрузите към домакинска дейност и отглеждане на децата. При отделното облагане всеки член от семейството, който получава доходи, попълва самостоятелна декларация. То се прилага в Япония, Канада, Австрия, българия и други страни. Отделното облагане се прилага в две форми-задължително или по избор. При задължителното отделно подоходно облагане данъкоплатците ппълват самостоятелни декларации,а при изборното- те избират между общото и отделно облагане в зависимост от тяхната изгода. Правото на избор имат данъкоплатците св страните, където е възприето смесеното облагане (САЩ, Германия и др.).
Друга характерна черта на подоходното облагане е използването на различни преференции по социални съображния при определяне на данъчната основа. Става въпрос за приспадане от получения доход на суми от застраховка “Живот”, вноските за социално осигуряване, медицинските разходи, професионалните разходи, битовите разходи и други подогни.
При данъка върху доходите на физически лица се използва необлагаем минимум при определяне на данъчната основа. За отделните страни тои има различна величина. Тя зависи от социалната политика на държавата и възприетия начин за регулиране на доходите на населението.
Характерно за този вид данък е доминирашата употреба на прогресивния метод при облагане на общия доход. В отделните страни данъчният размер расте прогресивно в различни диапазони. Известна представа за използваните данъчни размери на личния подоходен данък , постъпващ в централния бюджет, може да се получи от специални таблици, съставени за целта.
Данъчното задължение при този вид данък се определя в зависимост от семейното и социалното положение на данъкоплатеца. За целта в световната пракрика се използват различни таблици при облагането на доходите на семейството в зависимост от броя на децата, броя на нетрудоспособните членове на семейството и други характеристики. Освен това по различен начин се облагат и доходите на несемейнте данъкоплатци.
Според друга характеристика на личния подоходен данък внасянето му се извършва както в централния бюджет, така и в бюджетите на местните органи за управнение.
Съгласно българското данъчно законодателство доходите от трудови правоотношения и тези от извънтрудови правоотношения се третират по различен начин. Едновременно с това определянето на данъчната основа за изчисляване на данъка от различни приходоизточници, например от дейност като едноличен търговец, свободни професии, занаяти, търговия, наеми и др., се характеризира с някои специфични особености. Облагането на годишния доход от всички приходоизточници се извършва чрез прилагане на етажна прогресия, в която за всеки един етаж са комбинирани абсолютен и процентен размер на данъка. Всичко това налага извода, че макар и в модифициран вид, в България се прилага така нареченото смесено облагане на доходите.
Всяка година българските граждани, полу1аващи доходи от свободни професии, занаяти, търговска дейност и други извънтрудови правоотношения, са задължени да представят данъчни декларации за реализираните ит тях доходи през предходния данъчен период. Основният въпрос е как да бъде определен облагаемият доход на всеки един данъкоплатец.
Във финансовата теория на доход традиционно се използва дефиницията на Хай и Саймънс. Според нея доходът е паричната стойност на нетното увеличение на индивидуалните възможности за потребление за даден период. То е равно на сумата на действителната консумация за периода и нетното нарастване на богатството. Последното, а то включва и спестяванията, е необходимо да се взема предвид, защото по същество представлява увеличение на потенциалната консумация.
Съгласно действащите в момента Закон за данък върху общия доход в България на облагане подлежат доходите на физическите лица от всички приходоизточници- от стопански дейности, от селскостопанска дейност , от отдаване на движими и недвижими имущества под наем, доходи от съучастия и други. В облагаемия доход се включват и реализираните в чужбина и внесени в страната доходи на българските граждани. В данъчната декларация доходите са групирани във връзка с техния приходоизточник, беа да се разпраничават тези,получени от източници извън страната. Повторното облагане на доходите, които веднъж вече са обложени в чужбина при източника на изплащането им,се предотвратява чрез прилагането на междудържавнио спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Досега България е подписала такива спогодби с 18 страни от цял свят. В техния предмет обикновено се включват прилаганите в съотвените страни преки данъци-подоходни и имуществени. За разлика: обложените доходи в страни, с които нямаме подписани такива спогодби,подлежат на общо основание на облагане с данък и в България.
Същевременно законът е определил, че в общата сума на облагаемия доход не се включват доходите от: пенсии, стипендии и надбавките за деца; еднократните помощи; лихвите от влогове в банки и от државните и гарантираните от държавата заеми и премиите от тях (тази разпоредба не с прилага за лихвите по депозити на физически лица, които са във връзка с тяхната стопанска дейност); платените обезщетения по имуществени застраховки на едноличния търговец и по лични застраховки на физически лица, паричните доходи ма собственици, получени от рента за отдадена земеделска земя, и други подобни. Изключването от облагане на определените от закона доходи означава, че те не са обект на облагане с данък общ доход. То е израз на регулативните функции на данъка и социалните функции на държавата.
Съществен момент, регламентиран в българското законодателство, е, че на облагане подлежат и всички непарични (натурални) доходи. Облагането им е малко спорно, доколкото в закона няма изричен текст, визиращ ги като обект на облагане. В случая законодателят е приел, че понятието доходи включва всички получени от данъкоплатците доходи, включително и пазарната стойност на натуралните. Този извод се налага и от факта, че законът е предвидил изключване от облагане на предметните награди от спортни състезания. Ясно е, че изключване може да се регламентира изрично само тогава , когато плащането на данъц за този вид доходи е задължително. Тук е необходимо да се отбележи, че финансовата теория, а също и законодателството в много от развитите демократични държави не правят разлика между това дали доходите са получени в паричен вид или във формата на стоки и услуги. Те всички представляват доход.
Предмет на облагане с данък съгласно Закона за данък върху доходите на физически лица са и доходите по трудови правоотношения – заплатите, надниците и други подобни възнаграждения. Те се облагат отделно от останалите доходи като данъкът се определя и внася всеки месец от платците на тези възнаграждения. Данъчните органи само контролират правилното и своевременно внасяне на данъка. Работниците и служителите получават доходите си, намалени с дължимия данък. За тези доходи не е необходимо подаването на данъчна декларация в края на годината.
Законът за данъка върху доходите на физически лица е изграден на основата на принципа на гражданството при определяне субектите на данъчното облагане. Това означава, че всички лица, които са български граждани, са данъчно задължени за доходите, определено като обект на облагане, независимо дали са получени от източника в България или в чужбина.
Субекти на данъчно облагане съгласно цитирания закон са и чуждестранните физически лица, реализирали доходи от източници в България, както и обществените организации за доходите им, получени от стопанка дейност.
Възможни са и теорията познава два подхода при определяне на субекта на данъчното облагане. Първият е облагане на всеки един гражданин поотделно, а вторият- третиране на семейството като субект на облагане. Във връзка с избора на един от двата варианта в теорията съществува широка дискусия. Тя е намерила отражение и в практиката. В САЩ например данъчното законодателство се е изменяло многократно. От облагане на доходите на отделните граждани към приемане на семейството като субект на облагане, а по-късно и към редуциране на данъка за неомъжените. Различният подход води съответно до изменения в стимулите дори и при създаване на семейства. Например много по-изгодно за някой с висок доход е да се ожени за тази своя приятелка, която има по-ниски доходи, защото общото данъчно бреме ще бъде по-ниско.
Стремежът за справедливост при облагането с данък от своя страна налага изравняването на условията за данъчно облагане на всички граждани независимо от тяхното семейно положение. Или като обобщение може да се каже, че определянето на субекта на данъчно облагане зависи от политиката на дадена държава по отношение на семейството.
Следва да се отбележи,че в някои от проектовариантите за нов закон за облагане на физическите лица бе приложен принципът за облагане на основата на семейното положение , включително като се отчита и броят на децата в семейството. По подобен начин се облагат доходите на физически лица във Франция. Предимството му е, че създава по-големи условия за стимулиране на раждаемостта. Евентуалното му прилагане в България много успешно може да замени съществуващата сега система на детски добавки, чийто размер няма никаква връзка с действителните финансови възможности на отделните семейства за издръжката на едно, две или повече деца.
Съгласно българското законодателство субект на данъчно облагане е отделната личност , в това число и едноличният търговец като физическо лице. Единствено при облагането на доходите от наеми е предвидено, когато е отдадена по наем семейна имуществена общност, получените доходи да се разделят поравно между съпрузите, освен ако със съдебен акт не са определени други дялове. В този случай всеки от членовете на семейството включва в своя облагаем доход съответната част от получения наем.
Третият основен въпрос е установяването на облагаемия доход.
Дефиницията за доход на Хай и Саймънс предполага изключването от облагане на средствата, изразходвани за придобиването на съответните доходи. Причината е, че с техния размер са намалени възможностите за действително или за потенциално потребление. Така например, ако едноличен търговец реализира доходи от производството на картофи в размер 10 000 лв., но разходите за това производство възлизат на 8 000 лв., то увеличението на индивидуалното потребление може да се осъществи само с разликата от 2 000 лв.
Доходът за облагане съгласно българското законодателство се изчислява на базата на принципа на приходоизточника. На тази основа е разработена и данъчната декларация. Във всеки един дял от нея облагаемият доход се определя в съответствие с източника на придобиване на средствата . За физическите лица, които извършват стопанска дейност, също се прилагат два подхода, в зависимост от това дали тяхната дейност подлежи на регистрация по действащото законодателство и дали водят счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Спецификата се състои в това, че са регламентирани различни намаления на годишния доход както с необходимо присъщи разходи, така и с разходите, имащи характер на данъчни облекчения.
Доходът за облагане се определя, като общият годишен данък, реализиран от съответния приходоизточник, се намали с извършените за неговото придобиване разходи. Когато данъчно задълженото лице отчита своята дейност съгласно изискванията на Закона за счетоводството разходите, които съответстват на извършената от него дейност, могат лесно да се установят. Затова е предвидено намаление на годишния доход с осчетоводените на основата на първични счетоводни документи „необходимо присъщи” разходи. Те са свързани със:
- закупените и вложено с производството суровини и материали;
- външни услуги-реклами,телефонни услуги, както и платени имуществени застраховки, данък сгради, такса смет, наеми и други;
- заплати и възнаграждения по граждански договори, както и социалните осигуровки на едноличния търговец и на работниците и служителите, наети от него;
- амортизация на дълготрайните материали и нематериални активи;
- служебни пътувания и командировки, специализации и други свързани с дейността разходи.
За целите на данъчното облагане за последните две групи разходи са фиксирани съответни граници. Определянето на данъчно признат размер на тези разходи се налага от големия либерализъм, характерен за Закона за счетоводството. Той регламентира начина на осчетоводяване на всички направени от предприятията разходи, без да ограничава направлението и размера на изразходваните средства. Същевременно данъчният закон може да не признае част от тях, в което именно се изразява регулативната функция на облагането. Друго предимство е, че се ограничава възможността за спекулации от страна на данъкоплатците при отчитане на разходваните средства, както и за субективни преценки от страна на данъчните органи. Като например могат да се посочат представителните разходи- за посрещане на гости, обеди, коктейли. Ако Петров е изразходвал 100 хиляди лв. през годината за представителни разходи, при условие, че годишният му доход е 150 хиляди лв. , естествено възниква въпросът дали те не включват обедите и вечерите на неговото семейство. Във връзка с това законът е определил максимален размер – до три на сто от нетния доход за разходите за представителни цели. По същия начин облагаемият доход на физически лица, извършващи стопанска дейност, може да се намали с разходи за командировки до двукратния размер на определените за държавата служители, независимо каква сума е изразходвана и осчетоводена за целта. Превишаването над този размер е за сметка на данъчно задълженото лице. С нея не се намалява облагаемият доход.
Аналогичен е въпросът с амортизациите. Законодателят признава правото на данъкоплатеца сам да определя начина и методите на амортизиране на дълготрайните си активи. Същевременно той определя данъчни амортизационни норми, които се прилагат единствено за целите на данъчното облагане. При наличие на разлика между счетоводните и данъчно признатите разходи за амортизация се извършват съответните корекции в облагаемия доход, които могат да бъдат както в посока на намалението му, така и на увеличението му. При облагане на доходите на физически лица, извършващи стопанска дейност, регулирането на начислените амортизации е свързано с принципите, регламентирани за целите на определяне на облагаемата печалба с Указ № 56 за стопанска дейност.
Необходимо присъщите разходи са елемент на формирания доход за облагане. В резултат на тяхното отразяване може да се получи както положителна величина на облагаемия доход, така и отрицателна - загуба. Във втория случай, ако физическото лице няма доходи от други приходоизточници ,то не дължи данък. Реализираната през една данъчна година загуба може да се приспада от дохода през следващите пет години. С нея могат да се намалят само доходи, реализирани от стопанската дейност, и то до нетния им размер.
Облагаемата основа се коригира и с така наречените разходи-облекчения (преференции). Те обикновено се прилагат само ако е налице положителен облагаем доход, и то до неговия размер. Смисълът е, че данъчно задълженото лице, реализирало загуба, не може да я увеличи със сумата на тази преференция. Или с други думи, облекчения от данъчното облагане може да ползва този, който подлежи на облагане, т.е. получил е определена сума годишен доход. За едноличния търговец, без да бъдем изчерпателни, можем да посочим като облекчения даренията, свързани с определени от закона изисквания; вложените средства в акции и облигации на държавни и общински предприятия; изплатените суми или погасявания по банкови кредити за придобиване на материални дълготрайни активи.
Смисълът на преференциите е да стимулира насочването на доходите към развитието на определен вид дейност (например материалните активи). Данъчните облекчения винаги са били много дискутиран проблем при разработването на данъчното законодателство, защото тяхното прилагане предполага увеличаването на възможностите за заобикаляне и за избягване на плащането на данъци. За преодоляване на тези негативни последици законодателят е приел ограничителни условия, пре неспазването на които преференцията се елиминира.
Годишният доход се облага по различен начин в зависимост от източника на придобиването му, както и от статута на данъчно задълженото лице. Физическите лица, които извършват стопанска дейност, за която няма изискване за регистрация и за водене на счетоводството по определения от закона ред, намаляват дохода си за целите на облагането само с нормативно определените разходи.
Като например могат да се посочат разходите в размер на 7- на сто за отглеждане на животни, 50 на сто за производство на растителна продукция, 30 на сто за свободните професии, 20 на сто за доходите от наеми и др. единственият разход-облекчение, който тези лица имат право да ползват, е за дарения в размер на 20 на сто от облагаемия доход. Ако едно лице извършва дейност и като едноличен търговец, то може да дарява суми в посочения размер само за сметка на един от източниците си на доходи.
По- различен е подходът при облагането на доходите от трудови правоотношения- заплати,надници и други подобни на тях. Те се облагат всеки месец по таблица, определена в чл. 4 от цитирания закон. Към тях се прибавят изплатените от предприятието социални разходи, които са форма на увеличение на трудовото възнаграждение, както и всички непарични доходи, включително и предметните награди. Задълженията по определянето и внасянето на данъка са възложени на платците на тези възнаграждения. Данъчните органи само контролират правилното и своевременно внасяне на данъка. Работниците и служителите получават доходите си, намалени с дължимия данък, и не е необходимо да подават данъчна декларация в края на годината.
Световната практика е при определяне данъка върху доходите на физическите лица да се прилага прогресивният начин на облагане. Този принцип е залегнал и в българското данъчно законодателство. Облагането се извършва по прогресивна скала с девет етажа. Тя се характеризира с наличието на необлагаем минимум с размер на минималната работна заплата за страната. В условия на висока инфлация определянето на необлагаемата основа в абсолютен размер не е достатъчно издържано, защото промени в данъчното законодателство винаги изостават от измененията в минималната работна заплата. Това, естествено, ощетява данъкоплатците с ниски доходи.
Доходите, които попадат във всеки един етаж, са определени в групи „от-до” . за долната граница данъкът се определя в абсолютен размер , а за горницата над определената сума-в процент. Изчисленият по този начин данък има ефективна данъчна ставка значително по-ниска от пределната за всяка група доходи. Ефективната ставка се получава като частно на платения данък и на облагаемия доход.
Действащият Закон за данъка върху доходите на физически лица регламентира две основни групи доходи-от трудови и от извънтрудови правоотношения. За всяка една от тях се дължи данък по различни таблици. Данъчните ставки в тях са съобразени така, че за равен общ годишен доход две лица, които се облагат по различни таблици да дължат еднакъв данък. Същевременно доходите от трудови правоотношения се облагат всеки месец. По този начин техните платци непрекъснато финансират (кредитират) бюджета с част от своите доходи. За разлика от тях платците на данък за доходи от извънтрудово правоотношение разполагат през годината с цялата сума на получаваните от тях доходи,а частта за държавата отделят едва в края на данъчния период.
Опит за преодоляване на тази наравнопставеност между отделните групи данъкоплатци е регламентирането на авансови вноски в размер на 10 на сто върху изплатените суми по граждански договори и 20 на сто са доходите от участия в управителни съвети. Размерът на вноските се изчисляват след намаляване на дохода с нормативно определените разходи. Това обаче едва ли е решение на съществуващия проблем, защото размерът на авансовите вноски не е поставен във връзка с облагаемия минимум. В края на годината може да се окаже, че лица, чиито доходи са под тази граница и по принцип не подлежат на облагане, са внасяли данъци и по този начин са кредитирали бюджета.
Друг недостатък на действащия личен подоходен данък е облагодетелстването на тази част от данъкоплатците, които получават доходи и от двете групи – от трудови и извънтрудови правоотношения. Тези доходи се облагат по различни таблици, поради което за всеки един от тях данъчно задълженото лице използва съответния необлагаем минимум. Освен наравнопоставеност между отделните данъкоплатци така се създават условия за избягване на данъчното облагане чрезпрехвърляне на доходи от дейност по трудово правоотношение към дейност без трудово правоотношение и обратно. Целта е ползването на необлагаемите или по-ниско облаганите или по-ниско облаганите стъпала от двете таблици, което преспективно намалява приходите за държавата от този данък.
Данъкът върху общия доход е въведен у нас през 1950 г. и досега е претърпял редица изменения. При новите икономически условия необходимостта от използването на данъка върху общия доход като регулатор на работната заплатата зависи от множество фактори, които често имат краткотраен характер. В отделните търговски дружества и учреждения невинаги се получава еднаква работнма заплата при еднакво количество и качество труд, тъй като заплатата зависи не само от величината на общия доход, но и от неговото разпределение. Има голяма различчие и в работните заплати на отделните пъководители, което често пъти е необосновано. До известна степен работната заплата на работниците на работниците и служители от търговските дружества се регулира с данъка върху нарастване на средствата за работната заплата. Той обаче не обхваща индивидуалните отклонения . Всичко това налага използването на рационално подоходно облагане за смекчаване на различията, породени от редица фактори, неизбежни при пазарните условия.
Мотивацията за облагане на доходит на населението е свързана и с необходимостта от участието на населението при формиране на държавния бюджет и на бюджетите на местноте органи на управнение. По този начин населението участва във финансирането на услугите, които им оказват бюджетните учреждения в областта на отбраната, сигурността, образованието, здравеопазването, културата и други дейности.
С данък върху общия доход се облагат както българските, така и чуждестранните граждани на територията на страната. Българските граждани се облагат за всичките им доходи, придобити в страната или внесени от чужбина. Възнаграждението на задграничните служители в дипломатическите, търговските и други представителства на република България се облагат с данък върху общия доход само за сумите, които получават в левове. Освобождаването от данък не е автоматично, а при наличие на взаимност. Българските граждани, които придобиват доходи във валута, се облагат по съответните закони на държавата, където е получен доходът. По този начин се получава двойно данъчно облагане по отношение на доходите, внесени от чужбина, което е социално несправдливо. За да се избегне двойното данъчно облагане , е необходимо да се сключват междудържавни спогодби. При тяхсе конкретизира начинът за избягването на двойно данъчно облагане. Той може да бъде:
А) чрез приспадане на платения в чужбина данък върху доходите на физически лица от данъка, начислен в страната , където лицето има постоянно местожителство. Разбира се, приспадане може да има само в случаите, когато тарифата в страната е по-висока в сравнение с тази в чужбина;
Б) чрез освобождаване от облагане на дохода, реализиран в чужбина и обложен там.
От данък върху доходите на физически лица се озвобождават всички видове пенсии. Не се облагат и стипендиите, които се изплащат на ученици и студенти. Освободени са от облагане и детските надбавки, които се изплащат ежемесечно на единия от родителите. От данък върху доходите на физически лица се освобождават и еднократните помощи, свързани с встъпване в брак, раждане, заболяване, злополука и смърт, както и обезщатенията по болест. Не се освобождават от данък върху общия доход обаче помощите, отускани от работодателите на работниците и служителите при затруднено материално положение.
От данък върху доходите на физически лица се освобождават и лихвите от влоговете и облигациите, а ако са предвидени премии към тях, те също не подлежат на облагане. С това, от една страна, се цели запасването на тайната на влоговете, а от друга – стимулиране към внасяне на свободните парични средства по влогови сметки и закупуване на облигациите от вътрешните държавни заеми.
Не се облагат данък върху доходите на физически лица и печалбите от лотариите, разрешени от правителството и от спортния тотализатор. Освобождаване се отнася за печалбата от печалившите билети и приемането на фишове.
Не се облагат с данък върху доходите на физически лица и обезщетенията по застраховки за нанесените щети от пожар, наводнения, злополука, смърт и др. Същото се отнася и за преживените застраховки. Освободени от данъка са и обезщатенията при прекратяване на трудовите правоотношения при прекратяване на трудовите правоотношения по бл. 217 и 222 от Кодекса на труда ирпи плащанията при безработица. Приспадат се и други доходи, конкретизирани в Закона за данък върху доходите на физически лица.
данък върху доходите на физически лица е индивидуален данък и при всеки отделен случай се определя от доходите на лицето, подлежащо н облагане. За целта с използват две таблици- за облагане на доходите по чл. 4 и по чл 13 на закона. По таблицата към чл. 4 се облагат доходите на лицата от заплати, надници и приравнени към тях възнаграждения и обещетения, получени въз основа на трудов договор, а по чл. 13 се облагат всички останали доходи.
При определяне на облагаемия доход за облагане по чл. 4 е необходимо кън брутната работна заплата, подлежаща на облагане, да се прибавят сумите, изплатени нпод формата на премии , награди, добавки за извънреден труд и други подобни. Премииите и наградите се начисляват към работната заплата за месеца, през който е заработена, и се облагат с данък върху доходите на физически лица при изплашането им. В случаите, когтао работната заплата за няколко месеца се изплаща наведнъж, данъкът върху доходите на физически лица се изчислява за всеки месец отделно.
От 1973 г. работниците и служителите, котио работят по втори трудов договор (съвместителство), се облагат по таблицата към чл. 4 за доходите от всички места. За целта сумите от второто учреждение се прибавят към месечнат брутна заплата от постоянното разботно място и полученият резултат служи за основа при определяне на данъка. От начисления данък се приспада данък върху доходите на физически лица, който е удържан на послетоянната работа. Работещият на повече о т едно място е длъжен да представи в учреждението, където работи по втори трудов договор, декларация с данни за брутното месечно възнаграждение на постоянната месторабота.
При облагане на доходите по таблицата към чл. 4 данъчната основа се получава, като от весички суми, получени от лицето в същото учреждение или предприятие, се приспаднат:
А) възнагражденията за авторско свидетелство, за техническо усъвършенстване и за рационализаторски предложения;
Б) семейните добавки и помощите за раждане, заболяване, злополука и смърт
В) командировачните суми до размера, определен в наредбата за служебните комадировки на държавните служите в страната и в чужбина;
Г) порционните суми, представителните и безотчетните пари, опредлени с нормативни актове;
Д) сумите за градски и междуселищен транспорт
Е) сумите за храна, карти за почивка, предметни подаръци и награди в размер до 15 на сто от месечнат минимална работна заплата за страната;
Ж) осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, внесени за сметка на осигурените лица;
З) сумите за допълнително социално осигуряване в размер до 20 на сто от минималната работна заплат за страната.