PDA

View Full Version : Много спешно !!!



JustGirl
03-14-2010, 15:51
Моля ви се супер спешно ми трябват съчинения разсъждения върху Библията на темите: сътворение на света, първородния грях, образът на Моисеи, пътят през пустинята- път към освобождението, блудния син и сеячът. Благодаря ви предварително :) :-o

kotence_91
03-14-2010, 15:55
Книга БИТИЕ : Сътворението на света и човека
Първата библейска книга е Битие , започва с историята на света , за привеждането на света в битие ( съществуване ) . Текстът за Сътворението на света в Библията не е нито предание , легенда , нито пък е теория , той е литературен , поетичен разказ . С типичните литературни средства той внушава величието на Бог , творец , сътворил вселената и човека . Езика на този текст е ритмизиран - повтарят се еднакви синтактични конструкции с кратки и ясни основни съставки . Някои учени определят този текст като космогонична поема.
Сътворението на света : Човешкия живот има начало и край , за него света също има начало и край . Човечесвото винаги се е интересувало от своето начало , как е възникнала вселената , живите същества и др. Светът е създаден за 6 последователни дни , а седмия Бог почива . Постепенно и последователно възникват структурите : тъма – светлина , ден – нощ , земя – небе , като създаденото пространство се населява от растения , земноводни , птици , животни и хора . Според символната структура на космогоничните митове , учените определят следните основни типове : създаването на света от нищото , от хаос , от световни родители , от космическо яйце . Бог сътворява света от нищо , за разлика от митовете на други народи , според който света се ражда от бракосъчетанието на мъжко и женско начало .
Бог съзнателно , не по принуда създава света .
Също така в Битие светът не е създаден от частите на самия Бог , а е резултат от изговарянето му , неговото слово . Бог не изработва света от кал , глина или друг материал , а го е създал чрез словото си . Бог се стреми това място да е хубаво и затова често се повтаря „ И видя Бог , че това е добро”
Сътворението на човека : Връхна точка след сътворението на света е сътворението на човека . Създава първият мъж и първата жена , в последния 6 ден . Бог създава човека по свой образ , но Бог няма свое подобие , защото той е невидим , следователно се приема , че не е създаден по външния вид , а е в човешки дух . Човека е съзнателно разумно същество , със своя воля и знание . Според жреческите източници – човека е създаден в последния 6 ден . Мъжът и жената са сътворени едновременно и равностойно , по еднакъв начин . Според учените – Преди всички други живи същества , най – напред е създаден мъжът Адам , и после светът е населен със животни . Бог създал и жената Ева , от реброто на Адам , защото Бог не можел да намери достоен на Адам и му създал другар .

kotence_91
03-14-2010, 15:59
РАЙСКИТЕ ДЪРВЕТА
И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ГРЕХА И ЗНАНИЕТО В БИБЛИЯТА
(опит за план-тезис на урок по литература в ІХ клас)

гл.ас. Галина Русева Лечева, РУ “А.Кънчев”, филиал Силистра,

THE TREES OF HEAVEN AND THE PROBLEM OF THE SIN
AND KNOWLEDGE IN THE BIBLE
(an attempt for a Literature lesson plan-thesis in 9th grade)
chief assistane professor Calina R. Letscheva, Universiti of Russe, Branxch Silistra,

“Пред словесния облик на Стария Завет
европеецът е винаги повече или по-малко грък.”
С.Аверинцев
Палестина–страната, от която произлизат юдейството и християнството, е разположена в югозападния край на т.н. “плодороден полумесец” или “рогът на изобилието”, който обгражда Арабската пустиня от Персийския залив до границите с Египет.
Когато създавал света, Йехова отредил като дом за живеене на първите хора Едем – вавилонското название на алувиалната равнина по долното течение на Ефрат – Месопотамия. Описвайки библейския рай, еврейските свещеници де факто прославят природните богатства на своята родина.
От митологична гледна точка текстът за райската градина преразказва разпространен в езическата епоха мит за Златния век (в шумерската – персийският Дилнеум, в гръцката – Островът на блажените и т.н.). “Митът за Рая, - пише М. Елиаде, - се среща почти навсякъде по света, само формата му е повече или по-малко сложна. Той винаги съдържа известен брой характерни елементи освен чисто райския белег – безсмъртието. Споменатите митове биха могли да се разделят на две големи категории: в първата се говори за изключителната близост между Небето и Земята, във втората – за конкретно средство за общуване между Небето и Земята – дърво, лиана, стълба, планина, която трябва да се изкачи. Когато Небето драстично било отделено от Земята (причините и начините са многобройни) райският етап (Златният век) приключил и човечеството заживяло по съвременния начин.”
Библейският разказ безпроблемно се вписва в определението на М. Елиаде: “В центъра на рая Господ Бог направи да израстат…и дървото на живота, посред рая, и дървото за познаване на добро и зло.”(Битие 2:9). Около второто дърво, навярно съзнателно (имайки предвид интегритета на библейския текст) еврейските книжовници създават интрига, превърнала се в един от най-важните и спорни моменти в християнската антропология – антиномията около първородния грях.
Понятието “първороден грях” не се среща в Свещеното Писание. То е въведено от Тертулиан. “Темата за грехопадението е главна ос на християнската сотирология и основен въпрос на нравственото богословие: с Адам и Ева отпадат от Бога всички техни потомци, за които Иисус Христос извършва изкуплението.” Това е всъщност проблема за свободната човешка воля, защото според Библията човекът е сътворен със свободна воля и може сам да избира пътя си – да върши добро и да получава награда в този си живот и в отвъдното или да бъде наказван заради стореното зло. По този повод екзегетът на православието св. Йоан Дамаскин пише: “ И Бог създаде човека по Свой образ и подобие: тялото направи от земя, а умна и разумна душа му вдъхна, както се казва по божествен начин, по образ значи разумен и СЪС СВОБОДНА ВОЛЯ (курс.мой – Г.Л.), а подобието изисква добродетелност, доколкото е посилна всекиму.”
Като забранява на Адам да яде от Дървото за познаване на добро и зло, Богът всъщност го лишава от морален ориентир: Адам СЛЯПО трябва да се подчини на волята на Твореца. “По средата (на Рая) Бог посади дървото на живота и дървото на познанието, - пише Дамаскин.- Дървото на познанието като някакво изпитание и проверка, упражнение по непослушание или послушание за човека. Затуй е наречено и дърво за познаване на добро и зло, понеже на вкусилите плодовете му то дава познание за собствената им природа, което е прекрасно за съвършените, но доста опасно за несъвършените.”
“Дивно е за мене твоето знание, - възкликва цар Давид в Псалом 138:6, - То е високо, не мога да го постигна.” ”Подобно знание обаче, - продължава Дамаскин,- далеч не е било безопасно за едва що сътворения Адам…”
Непосилната за Адам добродетелност е свързана с две неща – с Дървото за познаване на добро и зло и с търсещата познание Ева.
Дървото на живота, посадено в центъра на Рая, остава встрани от проблема, навярно защото е универсален символ на вертикално организираното пространство – т.н. архетипен модел на Космическото дърво на света (разделящо космоса на три етажа: за боговете, за хората и за хтоничните същества) и на хоризонталния символизъм на центъра (то расте винаги в центъра на света - сакралното пространство). Според Дамаскин то “дарява живот и е годно за ядене само за безсмъртните и достойните.”
За Дамаскин божественият Рай е двояк – сетивен и духовен: “Аз си мисля обаче, че както човекът е създаден от материална и духовна природа, тъй и свещеният му храм е бил хем сетивен, хем духовен, с двояка същност…С други думи дървото на живота можем да приемем за божествена мисъл, вплетена в сетивните неща и за насочване на ума към техния Родоначалник, Творец и Причина…Дървото за познаване на добро и зло пък трябва да разбираме като материална и доставяща удоволствие храна, която макар и приятна, накрая вкарва в общение със злото.”
ВИЗАНТИЙСКО-СЛАВЯНСКОТО СРЕДНОВЕКОВНО ТВОРЧЕСТВО, Т.Е. БАЛКАНСКОТО, също е “сетивно” и “духовно”. На заника на античната философия идеите и методите на езическия неоплатонизъм и на развиващия се успоредно с него християнски неоплатонизъм намират своя синтез (извършен на християнска основа) в Ареопагитиките (“За небесната йерархия”, “За църковната йерархия”, “За божествените имена”, “За мистичното богословие”, “Послания”), писани в края на V, началото на VІв. след Хр. Разработената тук “теория за образа на Псевдо-Дионисий Ареопагит лежи в основата на схващанията за същността на изкуството в източноправославния свят.”
За обучението по литература Свещеното Писание е по-скоро художествен текст, отколкото Божие послание. Затова сюжетът за първородния грях би могъл да бъде интерпретиран въз основа на Псевдо-Дионисиевата теория за образа, чиято крайна цел според Кр.Станчев е: “невидимият и неизобразим свят на божественото” да бъде видян и изобразен чрез “единството на множество подобни и неподобни образи, каквито са видимите неща.”
Всяко връщане към библейския мит за Рая винаги е поставяло пред мен едни и същи въпроси: защо Дървото на живота не е табуирано от Божията забрана и греши ли Ева, вкусвайки плода на познанието?
Коментирайки светоотческите мисли по проблема за богообразността у човека след грехопадението, Дим.Киров се връща към Йоан Дамаскин, посочвайки, че “според него Божият образ и Божието подобие у човека се различават.”Изразът “по образ” сочи способностите на ума и на свободата, а изразът “по подобие” означава уподобяване на Бога чрез добри дела.”
Както стана реч по-горе, подобно знание за същността на Божието дело е било недостъпно за новородения Адам. Той “още нищо не знаел” , а Бог му дарил СВОБОДАТА. Платон разказва една история за време, когато хората знаели бъдещето си. По-късно добрите богове ги лишили от това знание, защото то било непосилно за крехките им плещи. Богоравният Ахил, според Омир, бил един от малкото, които притежавали тази способност. “Илиада” разказва, че героят я използвал, за да увековечи характерните черти на античния воин – хюбрисът и агонът му. Знаем, че синът на Тетида предпочел да умре млад, но прославен, отколкото да доживее до дълбока старост, непознат никому, защото животът е преходен, познанието – вечно.
Дискутираното Дърво на познанието като че ли има същата функция в библейския текст. Фактът, че точно то е пазено от Бога, навежда на мисълта, за ценностната йерархия на юдеите: животът е преходен, познанието е вечно.
Бог не иска знание от Адам, а послушание, което да прерасне във вяра – вярата на Авраам, който без да пита “Защо?” посяга да пожертва Исаак. По-късно, в продължение на четиридесет години, юдеите ще се скитат из Синайската пустиня и ще повтарят Адамовия грях докато се научат да носят ярема на вярата. Ярем, защото все още не са вярващи. Добрите им дела ще ги правят богоподобни и постепенно, с много труд, човеците ще опознават себе си, ще възвръщат, капка по капка, светлия образ, който са изгубили в Едемската градина.
Приказката е красива и поучителна. Как би могла ползотворно да бъде разказана на 16-17-годишни момичета и момчета, възпитавани и принуждавани от ситуацията да живеят рационално? С много любов, и с въображение – надявам се.
Цикълът уроци, свързани с изучаването на Стария Завет като митология на предхристиянството, предполага “спояването” на двата дяла на учебната програма за ІХ клас и “двата отделни пътя”(Аверинцев) в развитието на човешката цивилизация - старогръцката “литература” и близкоизточната “книжнина”, за да се осъзнае по-късно спецификата на старата българска литература. Разбирайки литературата като феномен на културата, цикълът уроци: “Сътворението на света. Първородният грях.” цели митовете за Сътворението да се осъзнаят като текстове, изграждащи релацията космос-общност-индивид; да се осъзнае връзката между античните и средновековните общества и основните теми, третирани в литературата.
Работата върху темата може да се организира в 3 учебни часа, като през първите два учениците се запознават със същността и специфичните черти на библейския мит за сътворението, съпоставяйки го с “другите райски митове”(М.Елиаде); през третия се провежда литературно упражнение на тема: “Греши ли Ева?”
Тристепенният модел за учене и преподаване включва следните учебни ситуации:
І. Загряваща дейност: игра “Виж и чуй, помисли и подреди!”(по фланелограф са разпилени картинки, изобразяващи отделните дни на библейското сътворение. Учениците слушат текст–приказка за Сътворението и подреждат картинките.)
ІІ. Събуждане на интерес: класът се разделя на 6 групи. Всяка група чете оригиналния текст (Битие 1-2) и попълва Постер “Библейското сътворение”:

Постер “Библейското сътворение”
Ден на сътворението Библейски цитат Бог сътворил
Ден първи Битие (1: 1-3) светлината
Ден втори Битие (1: 7-8) ) Небето и Земята
Ден трети Битие (1: 9-13) сушата
Ден четвърти Битие (1: 14-19) звездите и другите небесни светила
Ден пети Битие (1: 20-23) рибите, влечугите и птиците
Ден шести Битие (1:24-25;)


Битие ( 26-31) земните зверове, домашните животни и “гадините”.
човека.

ІІІ. Осъзнаване на значението ( учебни ситуации):
1. Космогоничните митове:Според символната структура на космогоничните митове светът може да бъде създаден от: Хаоса, който се самопоражда или разцепва; чрез йерогамия (космически брак между мъжкото и женското начала - божества); от космическо яйце; чрез посредничеството на помощник.
Класът се разделя на три групи; на всяка група-по три текста (митове за сътворението). Задачата е: Прочетете текстовете, споделете по двойки, коментирайте в групата и окачете текста на нужното място в Постер № 3. Обосновете се!

Постер № 3 Светът е създаден от:
Произход на мита Светът е създаден от?
Хаоса Космическо яйце Космически брак Чрез посредник
Месопотамия
Египет
България
Виетнам
Финландия
Гърция

2.Оригиналното в библейското творение: интертекстов анализ на текстовете, целящ да се открие оригиналното в начина, по който твори Йехова( Той твори от Нищо; чрез Слово) –
3. Антропогенезата – фронтална беседа с насочващи въпроси, обединени около:
 двата разказа за антропогенезата;
 жената в Рая;
 двете райски дървета.
ІІІ. Рефлексия:
Пред вас е откъс от един апокриф, известен като “Тайната книга на богомилите” или “Богомилско евангелие”. Текстът е смятан за еретически, защото представя космогония, противоречаща на християнската. Задачата ви е: интертекстов анализ на апокрифа и Битие (1-2), за да формулирате отговор на въпроса:
“Защо “Богомилското евангелие” е еретическа книга?
Индивидуална работа; Работа по двойки; Работа по групи; Дискусия.
Третият час – литературно упражнение на тема “Греши ли Ева?”разглежда гореизложените разсъждения на автора, използвайки стратегията Дискусионна мрежа. За целта се поставя въпрос, изискващ амбивалентен отговор и се попълва:
Фиг. №1
ГРЕШИ ЛИ ЕВА?

Да!!! Не!!!
__________________________________________ ____________________________________
__________________________________________ _____________________________________
___________________________________________ ______________________________________
Стъпки на дискусията:
1. Разполагате с 5 мин. , за да изброите и запишете по няколко причини, защитаващи ВСЯКА от хипотезите! Работете по двойки.
2. Споделете в групата си! Добавете нови доводи! – 2 мин.
3. Когато всички четворки приключат се поканва всеки поотделно да сподели за около 1 минута своята гледна точка по проблема.
4. След обсъждането всички, които смятат, че Ева е причина за първородния грях на хората, се отделят в единия край на стаята. Защитниците на другата хипотеза – че търсенето на познание не е грях – съответно в другия край на стаята. Тези, които нямат обособено мнение остават по средата.
5. 7-8 мин. всяка от групите подбира най-силните си аргументи в защита на хипотезата си. Групата си избира лидер, който за не повече от 3 мин. излага нейното гледище.
6. Средната група може да “прегърне” някоя от хипотезите, да изкаже становище в защита на едните или в ущърб на другите – време за изказване – 1 мин.
7. От говорещите се изисква да се изчакват и да бъдат любезни!!!
8. Дискусията завършва, когато учениците стигнат до консенсус, направлявани от учителя.

kotence_91
03-14-2010, 16:00
Притча за блудния син

Притчата за блудния син е разказ за съдбата на всеки човек, за търсенето на себе си, за трудностите по пътя на израстването и себенамирането, за покаянието и прошката, за търсене на смисъла на човешкото съществуване.
Притчата разказва за по-малкия син от едно семейство, който напуска дома си и заминава за далечна страна, но не намерил щастие, познал страданието, хранил се със свинете на господаря, той решава да се завърне в родния дом. Разкаян и смирен, блудният син иска прошка от баща си.
Всеки човек открива в себе си блудния син. Всеки млад човек копнее да отхвърли старото, традиционното, да се откъсне от родното и да открие новото, непознатото, различното. Стремежът към независимост провокира младежа да търси своето място в живота, да открие себе си, да намери правилната посока. Независим и самоуверен, той напуска родния дом, пренебрегва съветите на другите. Днес много българи в стремежа си да намерят себе си, да изградят професионална кариера, заминават в чужбина и вместо душевен мир, щастие и реализация, намират болка, неразбиране, самота. Духът се лута без да намери истината, търси брод в истината на живота. Човек не открива себе си, мястото си в живота. Получава много горчиви уроци и тежки поуки, преминава през страданието и болката, познава нещастието. Живее в неразбиране и самота, както блудният син от притчата за Исус.Очакванията и намеренията му остават в миналото.
Идва моментът на просветлението.Човекът осъзнава много истини за живота и възкръсва за нов живот. Покаянието, признаването на грешките е знак, че е намерил себе си. И тогава идва моментът на прошката. Тя се свързва с волята да се прекрати стария начин на живот. В живота преуспяват само тези, които могат да признаят грешката си и да молят за прошка.
Молейки за прошка грешникът разкъсва оковите от угризения и самообвинения. Много по-достоен се оказва грешникът, който изповядва греха си и се разкайва, от този, който не е сгрешил.
Прошката е единственото спасение за грешника, за вече погубената му душа. Силата да простиш е силата на самия живот, вярата, че не всичко е черно и бяло. Да дадеш прошка значи да дадеш шанс, шанс за един нов живот. Трябва да имаш любов в сърцето, за да можеш да простиш. Умението да прощават притежават само Бог и добрият човек.
С най-добри чувства се надявам тази притча да ви накара да се замислите колко пъти сте прощавали или ако не сте, колко ви е струвало цялото това време, в което сте загубили себе си в опити да намерите друг път. При цялото несъвършенство на живота, човек трябва да запази вярата си в доброто и в бъдещето. Именно за това трябва да търсим вечните житейски ценности, вслушвайки се в гласа на истината

JustGirl
03-14-2010, 21:18
много благодаря наистина ми беше много спешно благодаря! :) :-)

wesy3
03-22-2012, 18:23
здравейте спешно ми трябва преразказано евангелие :))