View Full Version : Да поразсъждаваме малко. :-)
Niakoitam
03-15-2010, 08:49
Мисля че най подходящият раздел за тази тема е тук. А ето и за какво иде реч:
"Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят..?Можеш ли да бъдеш това което си,а не това на което искаш да приличаш?Можеш ли да бъдеш себе си без задъжки и без да ти пука как ще реагират другите..?А трябва ли да ти пука как ще го приемат ,трябва ли вечно да прецакваш себе си и тези които обичаш ,за да са щастливи другите."
Слагам го в кавички, защото това не е измислено от мен.
Мисля че въпросите сами говорят за себе си. :)
vas4e3to0
03-15-2010, 08:54
Има доста малка част от обществото, което вярва само на себе си, интересува се само от своите чувства, не му пука за мнението на другите и прави каквото той смята за добре.. Сигурно е 1/100. . . Лично аз понякога се интересувам от мнението на другите, затова няма да се правя на "Вижте ме к'ва съм" и да казвам, че аз съм от тези 1%. ;)
Niakoitam
03-15-2010, 08:57
Аз пък лично ВИНАГИ се интересувам от мнението на ВСИЧКИ и това може би е най-голямата грешка в живота ми. Но такъв съм, какво да се прави. :)
Kukumqvka
03-15-2010, 08:59
Можеш да бъдеш себе си ,стига да го искаш.На мен вече ми е все едно какво ще кажат другите .. не те живеят моят живот.
gLypChenCee
03-15-2010, 09:02
Можеш да бъдеш себе си ,стига да го искаш.На мен вече ми е все едно какво ще кажат другите .. не те живеят моят живот.
Niakoitam
03-15-2010, 09:06
Аз лично смятам че ако е даже и съвсем малко възможно е почти невъзможно.
SuperBadSuperFresh
03-15-2010, 09:07
В отговор ми хрумва една мисъл:
Да бъдеш никой, но себе си, в свят, който прави всичко възможно да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка.
ShtrudeL
03-15-2010, 09:13
Слагам го в кавички, защото това не е измислено от мен.
"Защо трябва да очакваш от човек да държи на думата си след като са малко хората, които чувстват едно и също два дни подред. Освен ако душите им не са тотално изпразнени като моята. Тези като мен са единствените хора, на които можеш да разчиташ, защото когато лъжат го правят съзнателно, а когато всички останали си мислят, че казват истината лъжат. Какъв е смисъла да вярваме на празни думи когато това което е било истина вчера утре вече няма да е.
***
Слабохарактерните глупаци казват, че не можеш да си овца сред вълци. Убеден, съм че можеш когато се научиш да ръмжиш по-страшно от тях. Просто никой няма да разбере, че не хапеш. Макар да губя огромната трапеза пред себе си, аз съм не по-малко щастлив на трева. Няма как да ми вземете овчата тиха усмивка. Тъпоумно съм готов да строя вашите мечти защото нямам мои, но най-добре да не го разбирате. Ако спра да ръмжа ще ме изядете. Не искам да го казвам и се тровя от всяка буква. Дюната ще ми липсва. Но трябва да го кажа. Бъдете щастливи."
<3
Niakoitam
03-15-2010, 09:27
Лъжата не значи да си себе си. Лъжата е страх да покажеш това, което си, това, което правиш и искаш да правиш. Лъжат хората, които се притесняват да покажат нещо страхувайки се от другите, но правейки го оправдавайки се по най-лесният възможен начин. Че лъжат просто за да оцелеят, а това е всъщност най-голямата им лъжа наред с всички останали изречени от тях.Това не ги прави истински себе си. Превръщат ги в едни лъжци, които заблуждават себе си че са истински във флшивият свят, които ги обгражда.
ShtrudeL
03-15-2010, 09:39
Лъжата не значи да си себе си. Лъжата е страх да покажеш това, което си, това, което правиш и искаш да правиш. Лъжат хората, които се притесняват да покажат нещо страхувайки се от другите, но правейки го оправдавайки се по най-лесният възможен начин. Че лъжат просто за да оцелеят, а това е всъщност най-голямата им лъжа наред с всички останали изречени от тях.Това не ги прави истински себе си. Превръщат ги в едни лъжци, които заблуждават себе си че са истински във флшивият свят, които ги обгражда.
О.о
Какви глупости говориш. Едно е да лъжеш себе си,друго е да лъжеш другите и трето и четвърто е да лъжеш осъзнато и заради себе си. Аз правя второто и третото,когато трябва. Ако не си в кълбото Земя,то те изхвърлят от него. За това трябва да си перфектен лъжец и да не си себе си винаги.
Превръщат ги в едни лъжци, които заблуждават себе си че са истински във флшивият свят, които ги обгражда.
Че кой го отрича това? Не се заблуждавам. Аз ЗНАМ,че не съм истинска пред другите. След като света е фалшив,защо аз да съм пукнатината в стъклото?
Лъжата не значи да си себе си. Лъжата е страх да покажеш това, което си, това, което правиш и искаш да правиш.
Та нали това,че лъжеш е част от теб? Как да не си себе си,като знаеш защо лъжеш? И не е страх. Ако съм напълно искрена и казвам на всички,които не ги харесвам,че не ги харесвам или ще ме намразят или също ще излъжат "О,няма проблем,не се сърдя" казано от любезност и...лъжливо.Не,че ми пука за тези хора...просто гледам да съм в добри отношения с всички и да не създавам скандали и т.н...дори чрез лъжа. По-добре да живееш в мир и разбирателство от колкото да казваш постоянно истината и да те мразят за това.
Хъх...най-якото от всичко е,че дори и да кажа нещо вярно някой си мислят,че не говоря сериозно,както в този форум дори. Дори си мислят,че се заяждам (с което не ми се занимава) Т.е. Когато лъжеш можеш да казваш и купища истини. Както се казва: ..."Добре,че е бъзика,за да си казваме истината"
ShtrudeL
03-15-2010, 09:42
"Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й." (Мъртвата зона)
Niakoitam
03-15-2010, 09:45
Много и всякви оправдания съм виждал и чувал. Да, и аз не мога да кажа че мога да съм напълно себе си в този свят. Но често е по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.
ShtrudeL
03-15-2010, 09:53
по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.
хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.
DevilWish
03-15-2010, 10:51
Аз се промених супер много заради едно момче, но към добро и сега, когато се раделихме пак почнах с лошотиите :D така, че някои път се променяме в позитивна насока.Иначе всеки трябва да е себе си и да се харесва.И не говоря за грим, скъпи дрехи и удължени коси - това е нормално, но хора, които просто искат да са копия на някой друг - просто е жалко.Трябва да си паднал на много ниско ниво и да не получаваш грам внимание от никoй, за да направиш такова нещо.
GossipGirl89
03-15-2010, 11:02
Попринцип трябва да се стремим да сме себе си, но всеки човек си има и добри и лоши страни. Понякога, когато виждаме, че някои от лошите ни пречат, е хубаво да ги променяме. Според мен няма човек, който винаги да е бил себе си - все е имал моменти, в които е казвал или правел нещо,което не е характерно за него, нещо с което да се хареса на някого...
Колкото до това дали ми пука за мнението на останалите - пука ми само за това на хората, на които държа :) Останалите просто не ги отразявам
Niakoitam
03-15-2010, 11:27
по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.
хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.
Защо ли? Защото така постепенно и малко по малко се превръщаш точно в хората, които не ти харесват. Лъжеш тях, но в същото време още повече себе си и даже не осъзнаваш това.Нямаш угризения, но с всяко нещо все повече и повече се свиква докато се превърнеш в един фалшив човек сложил маската на лицемерито на лицето си и подчиняваш се на правилата на този свят, които не харесва. След една лъжа идва втора и трета и четвърта и така се превръщаш в един лъжец, който даже не го осъзнава с нищо повече от всички останали лицемери на този свят.Предпочиташ да те излъжат ако ще ти стане кофти ли? Ами ако те излъжат един куп пъти и ти след това разбереш истината и че си била лъгана като през цялото това време са ти замазвали очите много по-добре ли ще ти стане? Аз не мисля че ще стане така.А че ако всичко се разкрие че след това нещата няма да са същите, разбира се че няма да са същите. Има благородни лъжи, но и с тях не трябва да се прекалява, защото те все пак са си лъжи.
А иначе с момичето написало това....може да се каже че сме приятели ил по-точно да го кажа засега сме само познати. И на нея това и се вижда невъзможно за изпълнение и на мен също. Все пак имам една много малка искрица надежда че някои наистина изключително силен човек може да е напълно истински. Но както и на нея и казах:
Аз не мога да съм напълно истински, колкото и да ми се иска това и даже и да успея в това начинание след това тълпата ще ме унищожи.
ShtrudeL
03-15-2010, 11:39
по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.
хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.
Защо ли? Защото така постепенно и малко по малко се превръщаш точно в хората, които не ти харесват. Лъжеш тях, но в същото време още повече себе си и даже не осъзнаваш това.Нямаш угризения, но с всяко нещо все повече и повече се свиква докато се превърнеш в един фалшив човек сложил маската на лицемерито на лицето си и подчиняваш се на правилата на този свят, които не харесва. След една лъжа идва втора и трета и четвърта и така се превръщаш в един лъжец, който даже не го осъзнава с нищо повече от всички останали лицемери на този свят.Предпочиташ да те излъжат ако ще ти стане кофти ли? Ами ако те излъжат един куп пъти и ти след това разбереш истината и че си била лъгана като през цялото това време са ти замазвали очите много по-добре ли ще ти стане? Аз не мисля че ще стане така.А че ако всичко се разкрие че след това нещата няма да са същите, разбира се че няма да са същите. Има благородни лъжи, но и с тях не трябва да се прекалява, защото те все пак са си лъжи.
А иначе с момичето написало това....може да се каже че сме приятели ил по-точно да го кажа засега сме само познати. И на нея това и се вижда невъзможно за изпълнение и на мен също. Все пак имам една много малка искрица надежда че някои наистина изключително силен човек може да е напълно истински. Но както и на нея и казах:
Аз не мога да съм напълно истински, колкото и да ми се иска това и даже и да успея в това начинание след това тълпата ще ме унищожи.
Напълно,ама напълно осъзнато лъжа когато трябва. Дори съм лицемерна,защото трябва.
И...нито харесвам,нито не харесвам хората,които лъжа. Защо да се превърна в тях като не ми пука за тях? Не виждам как ще стане просто.
И да предпочитам да ме излъжат,но пак казвам така,че да не разбера. Оо
Прост пример: Ако ми изневерят не искам да знам. Само ако нещата си останат същите след това и човека не си промени държанието...ако ме обича (да сега ще излезе,че не ме обича...не ми се разтягат локуми) и няма никакви основания да си мисля,че е изневерил...тогава предпочитам да не го разбирам. Всички ще са щастливи и толко.
хъх...и не искам да се повтарям,но...Не съм казвала,че съм истинска пред другите. Истинска съм пред себе си и се познавам ужасно добре. Себепознанието е изключително важно. Естествено,че си имам маска. Това на живо никога няма да го кажа. ДОри няма да се изразявам и да говоря така.
sladur4etyYy
03-15-2010, 11:51
по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.
хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.
Все пак имам една много малка искрица надежда че някои наистина изключително силен човек може да е напълно истински. Но както и на нея и казах:
Аз не мога да съм напълно истински, колкото и да ми се иска това и даже и да успея в това начинание след това тълпата ще ме унищожи.
и от какъв зор трябва да сме напълно истински с хората? вижда ми се напълно безсмислено например да отида и да кажа на човек, с когото почти не общувам, че не ми харесва как се облича, и че обувките му сигурно са от контейнера, а пък и че не одобрявам, че преди еди колко си време постъпи еди как си с еди кого си. какво ще спечеля? нищо. най- много да загубя и утре, когато ми потрябва помощ от въпросния, той да ме прати в девета глуха.
и в никакъв слуачай не отричам морални ценности и т.н., не казвам, че трябва да лъжем и мажем и така да вървим напред, но сами да си пречим, унищожавайки взаимоотношенията си с хората, и то за едното нищо, е глупаво, нали? трябва да се съобразяваме с конкретната ситуация. хора сме- не живеем в джунглата, при животните, а в общество, където искаш или не искаш, трябва да се съобразяваш с околните. първосигналните реакции не са печеливши. оцеляват най- приспособимите, нали?
Niakoitam
03-15-2010, 12:10
Напълно,ама напълно осъзнато лъжа когато трябва. Дори съм лицемерна,защото трябва.
И...нито харесвам,нито не харесвам хората,които лъжа. Защо да се превърна в тях като не ми пука за тях? Не виждам как ще стане просто.
И да предпочитам да ме излъжат,но пак казвам така,че да не разбера. Оо
Защото лъжата постепенно поглъща, докато се стигне до момента, в който лъжеш само за да излъжеш и лицемерничиш само за да лицемерничиш заблуждавайки се че го правиш само и единствено за свое добро(тоя проблем го има най често при малко по възрастните хора). Искаш да те излъжат ако те лъжат така че да не разбереш после. Е, и аз искам, но доста често не става това, което искаме и в повечето случаи все някога ще разбереш и ще ти стане още по гадно.
Прост пример: Ако ми изневерят не искам да знам. Само ако нещата си останат същите след това и човека не си промени държанието...ако ме обича (да сега ще излезе,че не ме обича...не ми се разтягат локуми) и няма никакви основания да си мисля,че е изневерил...тогава предпочитам да не го разбирам. Всички ще са щастливи и толко.
Да това че някои ти е иневерил може и да не се разбира, АКО Е САМО ЕДИН ПЪТ, защото това може и да е моментна слабост, а да речем ти не можеш да прощаваш пък и може да ви се развалят отношенията. Ами ако те вземе за рибка и го прави постоянно разчитайки че ти искаш да бъдеш излъгана качествено. ? Ами ако впоследствие те скъса и разбереш не за една , а за десет изневери например? Много готино ще ти стане...сигурно. Ами ако разбереш от някои друг човек случайно, как ще се почустваш? И тук не говорим само за любовни лъжи, а за всякакви. Понякога и на мен не ми се иска да не знам когато някои ме лъже за да ми е по-добре така. Ами ако случайно разбера че нещо, в което силно съм вярвал е една огромна лъжа?
хъх...и не искам да се повтарям,но...Не съм казвала,че съм истинска пред другите. Истинска съм пред себе си и се познавам ужасно добре. Себепознанието е изключително важно. Естествено,че си имам маска. Това на живо никога няма да го кажа. ДОри няма да се изразявам и да говоря така.
Тука просто няма какво да кажа. Доста добре си ме описала дори и без да ме познаваш. :-D
Niakoitam
03-15-2010, 12:13
по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.
хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.
Все пак имам една много малка искрица надежда че някои наистина изключително силен човек може да е напълно истински. Но както и на нея и казах:
Аз не мога да съм напълно истински, колкото и да ми се иска това и даже и да успея в това начинание след това тълпата ще ме унищожи.
и от какъв зор трябва да сме напълно истински с хората? вижда ми се напълно безсмислено например да отида и да кажа на човек, с когото почти не общувам, че не ми харесва как се облича, и че обувките му сигурно са от контейнера, а пък и че не одобрявам, че преди еди колко си време постъпи еди как си с еди кого си. какво ще спечеля? нищо. най- много да загубя и утре, когато ми потрябва помощ от въпросния, той да ме прати в девета глуха.
и в никакъв слуачай не отричам морални ценности и т.н., не казвам, че трябва да лъжем и мажем и така да вървим напред, но сами да си пречим, унищожавайки взаимоотношенията си с хората, и то за едното нищо, е глупаво, нали? трябва да се съобразяваме с конкретната ситуация. хора сме- не живеем в джунглата, при животните, а в общество, където искаш или не искаш, трябва да се съобразяваш с околните. първосигналните реакции не са печеливши. оцеляват най- приспособимите, нали?
Съгласен...до голяма степен.Точно и за това не ми харесват хора тип Николай Мартинов от Сървайвър въпреки че той може много неща и съответно за това много хора му се кефят. Не и аз. Не си представям да живея с такъв човек.
ShtrudeL
03-15-2010, 13:05
Щом се намеси и Николай Мартинов... какво не му харесваш? За него хората там не са значили нищо. Защо да не лъже както си иска? Все пак са противници. Не са отишли там,за да създават приятелства.
Niakoitam
03-15-2010, 13:26
Какво не му харесвам ли? Какъвто е човек в едно реалити шоу, такъв е и в реалността само че може би малко по прикрит. Всичко останало са голи и безпочвени оправдания.Защо да не ги лъже ли? Хммм...като се замисля лъжите му бяха най- малкият проблем. Той се държеше с останалите хора около себе си не като с хора като към някакви мекотели и безгръбначни същества(той и официално така ги е наричал). Ами какво да се прави...най-противните хора са ми тези, които се мислят за нещо много повече от останалите и са с огромно самочувствие пък било то и с покритие донякъде. А сега си помисли че колкото и "мощен" да е Николай и никой да не вярва че ще има нужда от помощ някога(даже и самият той не го вярва, пък и не вярва в съдбата), помисли си че някога нещо стане с него(не му го пожелавам)и стане инвалид и не може да отиде до тоалетната камоли да направи нещо по-голямо може и да има нужно от някои от така наречените от него мекотели, мишки, безгръбначни и т.н. Сигурен съм че ако има хора, които ще му се притекат на помощ те ще са много малко, защото сега е заобиколен от хора, които тичат и се гордеят да харесват точно "силните на деня". Но стане ли нещо такова, човекът който евентуално ще му се притече на помощ съм 90% сигурен че ще е от така наречените от него мекотели. Но нали разбираш, Николай е застрахован, той в съдбата не вярва, и на него нищо лошо не може да му се случи. Той разчита само на собствените си сили и винаги е застрахован. Да бе да, приказки от 1001 нощ. Абсолютно никой не знае какво му е подготвено и какво го чака в бъдещето. Има една много добра мисъл:' Когато се изкачваш към върха не се дръж лошо с хората покрай, които минаваш, защото може на връщане да ги срещнеш пак.". Ами тогава може да стане и доста лошо.
Че може, може, но никога не е напълно.
А и още повече - какво значи "бъди себе си"?
Човек не е един и същ.
Човек има много лица. С един се държи по един начин, с друг по друг начин.
Просто няма един точно определен АЗ, че да бъде само него.
Второ - всеки лъже.
Най се дразна на хора, които казват "Мразя лъжата." и точно докато го казват излъгват, защото ВСЕКИ лъже.
Дори да се стараем да не лъжем и да си го поставим като цел, пак не е напълно, защото тук идва и моментът на самозалъгването.
Смятам, че по тази тема и велики мъдреци не са успяли да дадат твърдо и изчерпателно, точно и ясно заключение, пък ка моли ние, така че оставете тая работа, безсмислено е, като затворен кръг.
Niakoitam
03-15-2010, 14:05
Че може, може, но никога не е напълно.
А и още повече - какво значи "бъди себе си"?
Човек не е един и същ.Човек има много лица. С един се държи по един начин, с друг по друг начин.Просто няма един точно определен АЗ, че да бъде само него.
Второ - всеки лъже.Най се дразна на хора, които казват "Мразя лъжата." и точно докато го казват излъгват, защото ВСЕКИ лъже.
Дори да се стараем да не лъжем и да си го поставим като цел, пак не е напълно, защото тук идва и моментът на самозалъгването.
Смятам, че по тази тема и велики мъдреци не са успяли да дадат твърдо и изчерпателно, точно и ясно заключение, пък ка моли ние, така че оставете тая работа, безсмислено е, като затворен кръг.
Бях се уплашил че понякога ми се е искало да се държа като пълен лигльо, друг път сериозно, трети път агресивно и така. :D Е, не винаги мога да се държа както искам де, защото все пак създавам впечатления, а спомените остават в хората. Ето още една бариера да си напълно истински и искрен.И аз нямам точно определен характер. Той се определя от това как хората се държат към мен и даже често, дори почти никога не мога да покажа пълният си потенциал пред хората, които познавам.
А това че всеки лъже и се дразниш на хора, които казват че не са лъгали...ами не мога да направя нищо по въпроса и няма как да те убедя. Незнам...може би съдбата ми е предоставяла досега все такива възможности, но аз мога да кажа с ръка на сърце че НИКОГА не съм лъгал. Признавам си...премълчава съм и премълчавам, може дори и да съм казал нещо съвсеееем безобидно и детинско, което може да се приеме за лъжа, но за почти 24 те си години аз спокойно мога да кажа че не съм лъгал. Когато съм се опитвал да го правя винаги все едно някаква бучка се загнездва в корема ми, неприятно ми е и имам чувството че ако излъжа за нещо по-голямо, пък и не чак толкова сам ще се издам. Дали ти ще ми повярваш или не не е мой проблем, но аз си се познавам. Забележка. Ако претрайването и прикриването без да казвам нищо е лъжа значи съм голям лъжец.И изобщо не се самозалъгвам. Само понякога се чудя тези дето се скъсват да лъжат и предпочитат да минават така по по-лесните пътища не им ли е живота по-хубав и по-лесен.
vesito13
03-15-2010, 15:43
"Истински" лично аз го приемам, като едно много относително понятия. Ако "истински" значи да не лъжем, да разкрием напълно себе си пред другите, то тогава съм много далеч от него. Не смятам, че бих могла да съм истинска в този свят, а може би и не искам. Не виждам какви плюсове ще ми донесе това да бъда истинска пред хората. В днешния озлобен и жесток свят трябва да се грижиш за себе си и за най-близките ти. А това не става с искреност, всеки мами, всеки търси облага в живота. И аз го правя. Лъжа, премълчавам, преструвам се. Налагало ми се е, правила съм го, като за повечето лъжи дори не съм гузна, ако можех да върна времето назад може би пак бих постъпила по-същия начин щом това е добре за мен. А за да излажа, трябва да имам просто полза от всичко това. Имам своите съдръжки, имам свои си правила, за това къде как трябва да се държа, стремя се да се нагаждам според ситуацията и да извличам максимума от нея, каквито и да са средствата за това. Боря се за това, което искам и се стремя да го постигам, дори с лъжа на моменти.
Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят..?
Не, не можеш. Преди няколко години, когато бях съвсем-съвсем мъничка /на около 12-13 години/ си мислех, че мога да си говоря каквото си поискам, мога да казвам всичко в лицето на хората, мога да бъда себе си, да бъда ИСТИНСКА. Е да, ама не. Малко по малко човек разбира, че трябва да се крие от света, от познатите си, дори понякога от приятелите си. Не само заради нас самите, а и за доброто на всички. Във фалшивия свят и ние сме фалшиви, защото сме част от него.
Можеш ли да бъдеш това което си,а не това на което искаш да приличаш?
Е според мен и да можеш /макар че не е възможно, защото подсъзнателно се стремиш към това, което искаш да бъдеш, а не оставаш един и същ/ в това няма смисъл. "Човек е такъв, какъвто иска да бъде." са казали хората. И в това няма нищо лошо. Човек е щастлив, когато е постигнал целите си. Щом една от целите му е да се промени, значи той трябва да направи всичко необходимо.
Можеш ли да бъдеш себе си без задъжки и без да ти пука как ще реагират другите..?А трябва ли да ти пука как ще го приемат ,трябва ли вечно да прецакваш себе си и тези които обичаш ,за да са щастливи другите?
Можеш да бъдеш себе си без задръжки. Човек може да направи всичко, което поиска. Но... дали това ще е добре за него е друг въпрос. Както казах и по-горе малко по малко човек разбира, че трябва да се крие и да бъде лицемер. К'во да се направи, такъв е животът! Скапан понякога. А иначе дали трябва винаги да прецакваш себе си и близките си, за да са щастливи другите... Не знам кой нормален човек прецаква себе си, още по-малко близките си, заради трети човек. Айде, да пощадиш себе си заради някого, добре, но да пощадиш и твой приятел ... малко хора бихо го направили. Тъй че това "винаги" изобщо няма смисъл. ;]] А дали трябва? Естествено, че не.
Като заключение бих допълнила, че човек сам избира с кого как да се държи, за кого да се жертва и кого да мисли за приятел. Ако някой се смята за ощетен, ако някой смята, че се раздава за сметка на собственото си щастие, това си е САМО НЕГОВ проблем. :)
XTREMEFREERIDE
03-15-2010, 17:08
Можеш да бъдеш себе си ,стига да го искаш.На мен вече ми е все едно какво ще кажат другите .. не те живеят моят живот.
SoStarstruck
03-15-2010, 17:35
"Досега срещнах много хора,но те само идват и си отиват. Никой от тях не познава душата ми изцяло. Познават различни части от моята същност,това,което са провокирали в мен. Но да познават самата мен? Със всичките ми стремежи,копнежи,мечти и всякакви други малки красиви тайнички? Едва ли..."
Това говори вместо самата мен. Никога не се разкривам изцяло: в този ограничен свят няма да бъда оценена. А и скоро ще стана банална и ще се слея с всички останали. Затова чакам онзи специален човек ( <33 ) пред който ще се разголя изцяло,без капчица срам. И който ще го е заслужил. Дано го намеря и то колкото се може по-скоро. Късмет и на останалите. :)
Всеки е различен. Има обаче разни СМЕШНИЦИ, които парадират с това - емо-та, пънк-изгъзици, всякакви такива. Това, че имаш екстравагантна прическа, странен дрескод, много постове в някой форум НЕ ТЕ прави различен в добрия смисъл на думата.
Ужасно жалки са такива субекти, които винят другите за собственето си нещастие - "О, аз съм различен от вас, вижте се какви сте еднакви, аз съм по-интересен, вижте ме". Я ТИХО БЕ, КЕЛЕШ !
TheDream
03-15-2010, 19:37
Можеш,стига да ти стиска.
Да прецакаш себе си заради човек,когото обичаш..най-вероятно всички сме го правили,но да прецакаш,човек,,когото обичаш заради 3ти е жалко,че се случва :)
Niakoitam
03-16-2010, 08:05
Всъщност сега както съм събрал във Facebook един куп приятели нещо ме напъва да съм истински, да бъда себе си, да се покажа в целият си блясък и светлина. Това усещане едвам го задържам в себе си. Но ме спира факта че повечето хора са от моя град и след това реалността може и да не ми хареса чак толкова, а няма къде да бягам.
Аз пък съм на принципа - бъди такъв, какъвто ти харесва. Дали съм истинска или фалшива - кой би могъл да ме съди, освен аз самата? А когато аз се чувствам добре, това значи ли, че съм истинска?
Niakoitam
03-16-2010, 08:43
Аз пък съм на принципа - бъди такъв, какъвто ти харесва. Дали съм истинска или фалшива - кой би могъл да ме съди, освен аз самата? А когато аз се чувствам добре, това значи ли, че съм истинска?
Аз пък бих почуствал много добре да съм истински пред всички, но едно е да искаш друго е да можеш. Първо ще разберат за много мои слабости и хора, които не трябва. Второ както казах моят иначе малък град Сливница ще ми се стори още по-малък и по-тесен и в същото време доста неуютен за живеене. Да не говорим че може и да имам проблем с роднините, дори с най-близките. Ако се държа прекалено разюздено както ми харесва понякога това няма да се хареса на брат ми (който е по-малък, но се води че има малко повечко опит) и ще ми чете конско. Ако тръгна да гледам доста философски на нещата дори и на баща ми може да не му хареса,а има веоятност и да попадна в среди каквито не трябва(разни секти и т.н.). Ако съм напълно себе си е голяма вероятнсотта да остана сам, а аз мразя самотата. Да не говоря че ако съм истински трябва да се преборя с всичките си страхове и притеснения и също че знам че при това положение със сигурност няма да доживея до старини или в най-добрият случай ще ме обявят за някакво ку ку.
Мисля че най подходящият раздел за тази тема е тук. А ето и за какво иде реч:
"Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят..?Можеш ли да бъдеш това което си,а не това на което искаш да приличаш?Можеш ли да бъдеш себе си без задъжки и без да ти пука как ще реагират другите..?А трябва ли да ти пука как ще го приемат ,трябва ли вечно да прецакваш себе си и тези които обичаш ,за да са щастливи другите."
Слагам го в кавички, защото това не е измислено от мен.
Мисля че въпросите сами говорят за себе си. :)
1. Можеш.
2. Можеш.
3. Можеш.
4. Трябва, в много случаи, трябва. Защо ли? Защото не сме ВСЕСИЛНИ. И за много неща сме ЗАВИСИМИ. И трябва да се подчиняваме, ако искаме да успеем, да сме живи и здрави, и т.н.
Това е животът.
"Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят..?
Докато писах отговор на този въпрос, преобърнах представите си. Сега трия всичко и започвам наново от друга гледна точка.
Да, може да си истински. Всичко в този свят е истинско само по себе си. Това, че може някой да подражава на нещо или на някой друг, не го прави "фалшив". Щом отвътре чувстваш, че това е правилно и ИСКАШ да е така, то значи това е истинското ти аз, именно то желае това.
Например ако 100 човека се водят по една и съща мода, това не означава, че не са истински. Няма да са истински, ако кажат "всички така правят, аз няма да го направя, въпреки че ми харесва"
Така погледнато, светът също не е фалшив. Нашата представа за него го прави такъв.
Можеш ли да бъдеш това което си,а не това на което искаш да приличаш?
Щом искаш да приличаш на нещо, то значи виждаш себе си един вид в това нещо. Щом искаш да си като него, значи си уверен, че приличайки на него ще се чувстваш по-добре..
Въпросът не е зададен правилно.
Можеш ли да бъдеш себе си без задъжки и без да ти пука как ще реагират другите..?
Не напълно.
В определени ситуации човек е задължен да се съобразява с разни неща (закон, правила..), тъй че фразата "без задръжки" никак не се връзва.
Иначе е възможно човек да не се интересува от мнението на другите. Ако разглеждаме това от към мнение за външен вид, поведение, влечения и т.н.
А трябва ли да ти пука как ще го приемат ,трябва ли вечно да прецакваш себе си и тези които обичаш ,за да са щастливи другите?
Да прецакаш някого, когото обичаш, само за да са щастливи другите?! Не, не мисля, че трябва.
Личността на човек е изградена още в ранни години и то до голяма степен именно от хората, които го обичат и които обича (като започнем от майка, баща.. чак до роднините от 9то коляно)
Човек малко или много, осъзнато или не, се съобразява с тяхното мнение.
В една връзка също ще е глупаво да прецакаш другия, за изгодата на трети лица.
А себе си да прецакаш.. Аз лично не бих. Колкото и егоистично да звучи, аз поставям себе си над над другите. Не бих се прецакала, за да е щастлив някой друг. Дори въпросния човек да е някой, когото обичам страшно много.
"Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят..?
Докато писах отговор на този въпрос, преобърнах представите си. Сега трия всичко и започвам наново от друга гледна точка.
Да, може да си истински. Всичко в този свят е истинско само по себе си. Това, че може някой да подражава на нещо или на някой друг, не го прави "фалшив". Щом отвътре чувстваш, че това е правилно и ИСКАШ да е така, то значи това е истинското ти аз, именно то желае това.
Например ако 100 човека се водят по една и съща мода, това не означава, че не са истински. Няма да са истински, ако кажат "всички така правят, аз няма да го направя, въпреки че ми харесва"
Така погледнато, светът също не е фалшив. Нашата представа за него го прави такъв.
Можеш ли да бъдеш това което си,а не това на което искаш да приличаш?
Щом искаш да приличаш на нещо, то значи виждаш себе си един вид в това нещо. Щом искаш да си като него, значи си уверен, че приличайки на него ще се чувстваш по-добре..
Въпросът не е зададен правилно.
Можеш ли да бъдеш себе си без задъжки и без да ти пука как ще реагират другите..?
Не напълно.
В определени ситуации човек е задължен да се съобразява с разни неща (закон, правила..), тъй че фразата "без задръжки" никак не се връзва.
Иначе е възможно човек да не се интересува от мнението на другите. Ако разглеждаме това от към мнение за външен вид, поведение, влечения и т.н.
А трябва ли да ти пука как ще го приемат ,трябва ли вечно да прецакваш себе си и тези които обичаш ,за да са щастливи другите?
Да прецакаш някого, когото обичаш, само за да са щастливи другите?! Не, не мисля, че трябва.
Личността на човек е изградена още в ранни години и то до голяма степен именно от хората, които го обичат и които обича (като започнем от майка, баща.. чак до роднините от 9то коляно)
Човек малко или много, осъзнато или не, се съобразява с тяхното мнение.
В една връзка също ще е глупаво да прецакаш другия, за изгодата на трети лица.
А себе си да прецакаш.. Аз лично не бих. Колкото и егоистично да звучи, аз поставям себе си над над другите. Не бих се прецакала, за да е щастлив някой друг. Дори въпросния човек да е някой, когото обичам страшно много.
Хохи, една забележка. От философска гледна точка.
Авторката употребява думите ИСТИНСКИ в етичен смисъл, а ти в ОНТОЛОГИЧЕН...така че няма припокриване.
Аз съм й отговорил в етичния. А в онтологичен план, много ясно, че всичко, което Е, то си Е (съществуващо реално...)
Колкото до правилността на въпроса й, ами добре си го е задала, що пък не? Пита се - можеш ли да бъдеш себе си, а не да правиш подражания (мимезис)...Няма нищо неправилно.
gir, една забележка. Авторката всъщност е мъж :)
ами аз това го правя често ' да се прецаквам и другите да са щастливи ' но аз сякаш никога несам бил истински щастлив.. и ми е бахтисало, сега от около седмица, гледам вече повече за мен щото ми писна да давам а да не получавам нищо освен предателство ..(говоря за приятели като цяло) и да си премълчаваш.... :?
Предполагам, че тук няма такива, които са заставяни на сила, да са заплашвани с пистолет или нещо друго за това какви да бъдат и как да се държат, следователно всеки сам решава как да провежда общуването си с другите и въобще как да проведе живота си. Разбира се може да има какви ли не обстоятелства, които да ви попречат да бъдете такива каквито искате да бъдете и точно от това се страхувате всички вие. Истината, е че живота малко или много променя всеки един, но в крайна сметка пак вие решавате как да постъпите с живота си и как да изградите бъдещето си. Понякога това означава да напуснете града си, работата си, любими хора, но вие решавате НАЛИ. Може направените жертви да не доведат до желания резултат може и да стане и по-зле, но направената грешка ще е ваша, и точно това решение довело до тази грешка е ваше ще ви дава вътрешна свобода да продължите пътя си наред по силни и по независими, а не водещи се по околните по проблемите и там каквото се сетите. И не забравяйте че живота е пътешествие, не позволявайте да оставате на една от спирките, защото в противен случаи вие сте мъртви, а само си мислите че живеете.
Niakoitam
03-16-2010, 12:16
gir, една забележка. Авторката всъщност е мъж :)
А така кажи му го. :D
gir ако си имал напредвид авторката на темата си в грешка. Авторката всъщност си е мъж и съответно е авторът. Ако си имал впредвид писанията може да се приеме че са на авторка, макар че до колкото разбрах и тя ги е взела от някъде така че полът на първоизтчника не е много известен. :D
трябва ли вечно да прецакваш себе си и тези които обичаш ,за да са щастливи другите."
по принцип прецаквам другите за да съм щастлива АЗ!!
Хохи, една забележка. От философска гледна точка.
Авторката употребява думите ИСТИНСКИ в етичен смисъл, а ти в ОНТОЛОГИЧЕН...така че няма припокриване.
Аз съм й отговорил в етичния. А в онтологичен план, много ясно, че всичко, което Е, то си Е (съществуващо реално...)
Колкото до правилността на въпроса й, ами добре си го е задала, що пък не? Пита се - можеш ли да бъдеш себе си, а не да правиш подражания (мимезис)...Няма нищо неправилно.
Тези въпроси се срещат доста често в и-нет и не може да сме съвсем сигурни истинският им автор в кой смисъл ги е задал.
И по двата начина да ги разгледам, мнението ми остава все същото.
А относно въпроса.
Аз уточних защо за мен не е зададен правилно!
Soundish
03-16-2010, 16:55
"Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й." (Мъртвата зона)
Мм интересно..Аз това го прочетох в ''Зеленият път''.Нима неповторимият Кинг се повтаря? :D
Всички казват "... но аз поне съм истински/а" ... Истински/а, нима? Въпросът е можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят? Истината е, че малко хора могат да се похвалят с това, че са наистина искрени, или че са себе си... това някак си е станало клише на съвременния свят.
Ако всички бяхме истински и честни светът щеше да бъде много по-добър и красив ;)
gir, една забележка. Авторката всъщност е мъж :)
А така кажи му го. :D
gir ако си имал напредвид авторката на темата си в грешка. Авторката всъщност си е мъж и съответно е авторът. Ако си имал впредвид писанията може да се приеме че са на авторка, макар че до колкото разбрах и тя ги е взела от някъде така че полът на първоизтчника не е много известен. :D
Аха, добре.
Хохи, една забележка. От философска гледна точка.
Авторката употребява думите ИСТИНСКИ в етичен смисъл, а ти в ОНТОЛОГИЧЕН...така че няма припокриване.
Аз съм й отговорил в етичния. А в онтологичен план, много ясно, че всичко, което Е, то си Е (съществуващо реално...)
Колкото до правилността на въпроса й, ами добре си го е задала, що пък не? Пита се - можеш ли да бъдеш себе си, а не да правиш подражания (мимезис)...Няма нищо неправилно.
Тези въпроси се срещат доста често в и-нет и не може да сме съвсем сигурни истинският им автор в кой смисъл ги е задал.
И по двата начина да ги разгледам, мнението ми остава все същото.
А относно въпроса.
Аз уточних защо за мен не е зададен правилно!
Повечето в нета питат в етичен смисъл, защото си нямат понятие от онтология, а и не им пука за онтологията.
purpledawn
03-17-2010, 16:10
Винаги изслушвам мнението на важните за мен хора, но сама решавам дали да се вслушам в съветите им :wink: Ако на човек не му пука за нищо, значи не обича нищо, може да си живее съвсем сам и другите не са му нужни..
Да си истински не означава непременно да не се съобразяваш с никого. Означава да си искрен към другите и верен на себе си ^^
BebYlzZz
03-17-2010, 16:23
според мен човек става такъв каквито са приятелите му. Всичко зависи от тва между какви хора си попаднал/а.
Ако всички бяхме истински и честни светът щеше да бъде много по-добър и красив ;)
Ако всички бяхме истински, следва, че всички щяхме да сме еднакви ;)
Гир, не мога да говоря от името на други, тъй че.. : ))
NeverTheSame
03-17-2010, 17:13
Хах познавам един такъв човек.Той..по-точно тя е винаги такава,каквато е..пред хора които харесва и пред такива,които не.В моменти,когато й е кофти и в моменти,когато е щастлива.Винаги..просто е супер истинска.Не сме приятелки..неми допада такава,каквото е :D :D :D но ето това е риска да си си ти :]] Когато се запознавам с някого винаги си слагам маската на дружелюбно мило момиче,без проблеми и тревоги.С времето нещата се променят и си се показвам такава,каквато съм..наистина хората,които имат смелостта да бъдат...реални x]
Amiable93
03-17-2010, 17:22
Можеш да бъдеш истински в един фалшив свят, но трудно!
Колкото и да отрича, всеки човек, малко или много му пука за хорското мнение в някоя сфера на живота му.
Важно е обаче, да няма вманиачаване, защото все пак живеем за себе си, не за мнението на някой друг, което в чести случаи може да не е реално, а плод на някакво друго чувство (завист, злоба и т.н).
liolito0
03-27-2010, 05:57
Predvaritelno se izvinqvam che e na latinica nqmam BG bukvi!Az lichno sym ot tezi 1% vingi se dyrja kakvato sym si i moje bi zatova nqmam pochti nikakvi priqteli no tezi koito me obichat i poznvat znaqt che ne sym tolkova losha za kolkoto me mislqt vsichki ostanli :? :? :? :) :) :)
Вярвам в себе си най много все пак аз знам кво е най добро за мен.Само аз си знам кое за какво го правя така че не виждам смисъла да се правя на друг за да съм удобен някой.Слагаш ли маска значи хората около теб не харесват и обичат това което си всъщност а това на което се правиш и това си е много жалко реално погледнато.Да се правиш на друг е коплекс подтикнат от желанието да си в центъра на вниманието ;)Аз държа до мен както се казва да има дори и само 1 човек но истински.Пък и мразя да съм в центъра на светлините по се кефя да съм този който дърпа конците зад завесата 8)
lipsvashh_mi
03-27-2010, 09:58
ВИ СЕ СТЕ МНГО ГОРЗНИ
а ти май си много неграмотен :D така де,като сме я подкарали така да не се лъжем.
по темата-можеш да бъдеш...стига да имаш силен характер и да си знаеш цената няма да позволиш на общата маса да те претопи :)
slun4ice_90
03-27-2010, 15:54
Винаги съм се стремяла да съм себе си,пък и маска не би ми отивала...Наивна съм,като дете и вярвам...От много време се опитвам да оправя минусите си,но е трудно.Важно е,че знам силните си страни и ги използвам.Исками се да можех да променя някои неща,но и т'ва няма как да стане.Нямам и грам намерение да се променям,заради някой си! :)