Трудни моменти...

[Zar4e]

Тази година ми се натрупаха много неща...За малко споделих с близки хора...НЕ искам да ги товаря с моите проблеми...Те си живеят живота.а аз не мога да спра да събирам гадни спомени...Научих се да се усмихвам,кохгато искам да заплача...НЕ споделям вече...Иде ми да започна да плача и да не спирам...Все си казвам живота продължава и просто се усмихвам,но вече ми тежи...Гадно ми е...Имате ли такива моменти...Имам чувството,че сънувам...Не приемам нищо като реалност..Побърквам ли се или какво... :booooomb: Иде ми да закрещя,но седя тихо и ссе правя,че нямам проблеми...Мразя хората...Испитвам дълбока омраза,защото заради тях страдам аз и другите живи същества...НЕ е нормално сигурно...ИДе ми да избягам някъде където съм сама...БЕз други живи същества...Полудявам ли?Имате ли таива моменти и вие?НЕ съм единсвената нали? :shock: :-x

[anonymous682486]

Прекрасни думи... :grin: :grin: :grin: :grin: ставаш за писател :lol: :lol: :lol:

[iiordanova]

Всеки има такива моменти.
Спокойно , всичко ще се нареди.
Господ праща изпитания на силните хора!
Вярвам в това.
И аз съм имала такива моменти като теб , не исках да чувам нищо .. исках просто да спре времето.
Трябва да простиш на тези хора , за да може да продължиш напред. Аз не мога да съм изпълнена с омраза! Не , не!
Просто омразата те поглъща.
Прошката е най-удовлетворяващото и успокояващо нещо.
Дай си един релакс.
Една седмица или месец , в който да правиш това , което ти искаш.
Да премислиш всичко случило и да продължиш , защото няма как.
На тази Земя сме да живеем и да се борим.
Естествено , че не може всички винаги да сме щастливи.
Логично е .. всеки да среща трудности.
Защо не споделяш?
Споделяй , няма значение на кого .. може на приятелка , дневник , тефтер , роднини.
Не дръж тези чувства в теб , защото те изведнъж ще избухнат. Не го прави.
Успех и вярвай в себе си.
П.С. На колко години си ?

[ShtrudeL]

[quote="stefan7202"]Прекрасни думи... ставаш за писател

Не става

[basscho]

Пролетна умора

[Freddiee]

Пролетна умора
:)

[FiRe_LaDy]

Нормално е.И аз в момента съм долу горе така.Не споделям,за да не тормозя никого с проблемите си.Усмихвам се и се смея високо,когато ми иде с глас да заплача.Но не!Не се отказвам.Лошото на това да задържаш всичко в себе си е,че един ден всички избива и то по лош начин.При мен беше на нервна основа,но така и не се научих,а и не искам да споделям.Не го прави и ти!Споделяй и изливай всичко,което ти е на душата,дори и на лист,ако не искаш да говориш с някого.Всеки има лоши периоди,просто всеки го приема и преминава по различен начин.

[uBuTo]

абе кво се самосъжаляваш?? разбирам че ти е тежко на мен ми е същото .. ама всичко ще се оправи .. аз за един месец смених компания с която бях от 3 години .. завинаги се скарах с най-добрия си приятел .. загубих и човекът на когото най-много държах и понеже нямам истински приятели - както казах по-горе с единствения се скарах и аз нямах с кой да споделя .. ама не се самосъжалявам .. нищо не е вечно .. ще ти мине :)

[BebYlzZz]

както казват другите всеки има такива моменти пък и все п
ак нали за това са тези форуми-да споделяме, да си даваме съвети...нз поне на мен ми помага да не мислая за проблемите си :)