View Full Version : Най-якият любовен разказ
Това е една "литературна" игричка. Един почва някаква история, с няколко изречения, после друг допълва историйката с още няколко изречения и така...Хайде да опитаме тук (на любов-тема). Аз започвам разказа:
Очите й гледаха звездното небе, но то постоянно се скриваше от погледа й, зад сълзите, които капеха вече час. Тя не можеше да го забрави вече 3-ти ден, колкото и да искаше, колкото и да се опитваше. Лицето му и хубавите моменти постоянно излизаха в съзнанието й, а това само увеличаваше безсънните нощи и горчивите сълзи...
Тя беше луда по него. Обичаше го много. А той беше безразличен към нея. Искаше отново да е с него.
dedodekster
03-15-2010, 17:34
Искаше, но дали беше възможно? Не беше ли тя тази, която каза "Край". И защо сега чувствата и спомените я връхлитаха? Нужно ли бе да се разделят, за да осъзнае истината - тя, да тя, която не познаваше чувствата, го обича!
XTREMEFREERIDE
03-15-2010, 17:40
Може би той все пак имаше във себе си нещо за нея. Може би щеше да пожелае отново да бъдат двамата. Може би щеше да иска пак да държи ръката й, да я целува и никога вече да не я пусне от прегръдките си. Но дали? Дали тя щеше да тръгне по същата пътека отново, знаейки, че ще се спъва пак във същите камъни, само и само за да стигне до него? Беше ли той достатъчно важен за това?
Искаше, но дали беше възможно? Не беше ли тя тази, която каза "Край". И защо сега чувствата и спомените я връхлитаха? Нужно ли бе да се разделят, за да осъзнае истината - тя, да тя, която не познаваше чувствата, го обича!
Посегна към телефона. Вдигна слушалката, върху която се отразяваше лунната светлина и усети, че сякаш държи олово...толкова й беше трудно да преглътне гордостта си, а и срамът от това да му се обади...остави слушалката обратно и тъкмо, когато реши да се разплаче за сетен път, телефонът иззвъня. Тя вдигна веднага, с надеждата да чуе НЕГОВИЯ глас, но...не. Уви, не. Беше Камен. Момчето, което я харесваше и обичаше от 3 години насам, а тя все го избягваше...
gLypChenCee
03-15-2010, 17:48
Той и каза, че е разбрал за случилото се между нея и нейната любов. Каза че иска поне веднъж да опитат .. поне веднъж да му даде шанс за да покаже голямата любов която изпитваше..
SoStarstruck
03-15-2010, 17:54
Тя едвам преглътна сълзите си,за да не усети разтреперания й глас. Каза му,че може би ще опитат,но нищо не обещава... Трябвало й време,да обсъдят нещата уж друг път. Затвори телефона,но знаеше,че не може да бъде с Камен... Не може да и не иска да бъде с никой друг на този свят,освен с НЕГО. Единственото нещо,което и трябваше,за да бъде жива,я напусна...
gLypChenCee
03-15-2010, 18:23
Сърце не и даваше да мисли за друг .. нито пък да бъде с Камен, защото знаеше каква болка ще му причини, защото обичаше още него. Не, обичаше звучи слабо! Тя не можеше да живее без него.. той за нея бе въздуха който диша.. слънцето което грее ..
mIm3t0o0
03-15-2010, 18:42
Сърце не и даваше да мисли за друг .. нито пък да бъде с Камен, защото знаеше каква болка ще му причини, защото обичаше още него. Не, обичаше звучи слабо! Тя не можеше да живее без него.. той за нея бе въздуха който диша.. слънцето което грее .. Беше готова на всичко за да го върне обратно..но знаеше че е невъзможно.Мисълта че тя самата е причината да не е с него я убиваше.Но не спираше да си спомня миговете с него,да си мечтае отново да бъде неин...
gLypChenCee
03-15-2010, 18:45
Но може би просто нямаше смисъл. Той не я обичаше.
А реките от сълзи които изплака ..
Едва ли си заслужаваха заради него.
Но любовта е това ..
Тя преглътна сълзите .. и грабна телефонна .. позвъня му ..
и с туптящо сърце и треперещи ръце проследяваше сигналите които сякаш отброяваха последните и мигове живот...и ето тя чу гласа му
Отново поредната лъжа,използва чувствата ми за една твоя зловеща игра.Реши с мен и чувствата ми да си поиграеш и своята омраза към мен да си запалиш.Пред очите ми се представяш за добра,а когато се обърна и си замина ти ставаш съвсем друга и изричаш поредната лъжа.Гледаш ме в очите казваш ми хубави неща,а те са поредната лъжа.Говориш ми галено,но тези думи следователно изречени от теб трябва да са капан.Може вече да се скитам самотен,но знам накъде отивам.Вече усещам какво трябва да правя,отворих си очите виждам реалноста и не искам да греша.Слагам ключ на сърцето ми където се намират чувствата ми.Наказах сърцето ми на самота,защото си го заслужава вкарва ме в беди от които не него,а мен ме боли и сложих надпис на него “От любовта боли”.Вече все ми е едно дали ще срещна любовта,защото вече знам какво да направя…да чакам зор няма да си давам.Няма да потъвам в мисли,няма вече да карам съзнанието ми да се товари с излишни лъжи и обиди.Капка съвест няма да имам в душата и сърцето ми.Спирам да търся грешките в себе си успях да се пречупя и в мен много неща да променя.Уморен съм вече да се боря,истината да разбера и грешките си да променя.Разбрах едно от живота…приятелите няма как да ти помогнат,трябва сам да се справиш,това направих аз и вече не ми пука какво се случва на този скапан свят.
Това стихотворение съм го писъл аз.Още такива стихотворения на www.rijk0o.blog.com
mIm3t0o0
03-15-2010, 19:23
и с туптящо сърце и треперещи ръце проследяваше сигналите които сякаш отброяваха последните и мигове живот...и ето тя чу гласа муГласът,който копнееше да чуе от толкова време.Не знаеше какво да каже,преди да позвъни в главата и имаше толкова идеи,но когато чу гласът му всички мисли изчезнаха от главата и.Сама се учуди как успя да каже-"Аз съм,моля те не затваряй!"...
FiRe_LaDy
03-15-2010, 20:04
Чу се отговор "Защо?" ,но беше с толкова безразличен глас,че тя не можеше да каже и думичка,давеше се в сълзите си.Той отново проговори "Какво още има да си кажем?Всичко между нас приключи!Нали това поиска ти?"
lastchoice
03-15-2010, 20:17
Ти сама каза, че е време да пръднем под юргана. 8-) Не знаех, че ми се вижда зеления и мазен сопол, но ти толкова ме обичаше, че го олиза целия :lol: :grin: :-D :D
mIm3t0o0
03-15-2010, 20:19
Чу се отговор "Защо?" ,но беше с толкова безразличен глас,че тя не можеше да каже и думичка,давеше се в сълзите си.Той отново проговори "Какво още има да си кажем?Всичко между нас приключи!Нали това поиска ти?"Думите му пронизваха сърцето и.Нараняваха я,но повече я нараняваше мисълта че той е прав.Единствено тя беше виновна за това."Моля те!Нека се видим.Нека поговорим.За последно.Дай ми последна възможност да ти обясня всичко,искам само това!",думите излизаха направо от сърцето и,което щеше да се пръсне от вълнение,докато чакаше неговият отговор.
dontcare
03-15-2010, 20:50
Чу се отговор "Защо?" ,но беше с толкова безразличен глас,че тя не можеше да каже и думичка,давеше се в сълзите си.Той отново проговори "Какво още има да си кажем?Всичко между нас приключи!Нали това поиска ти?"Думите му пронизваха сърцето и.Нараняваха я,но повече я нараняваше мисълта че той е прав.Единствено тя беше виновна за това."Моля те!Нека се видим.Нека поговорим.За последно.Дай ми последна възможност да ти обясня всичко,искам само това!",думите излизаха направо от сърцето и,което щеше да се пръсне от вълнение,докато чакаше неговият отговор.
Съгласи се,но сякаш само защото чувстваше иронията и тъгата в нежния й глас. "Утре.В 6 и половина,на обичайното място" се чу в тъмната нощ ,затвори слушалката-реши,че няма какво повече да каже-време е за почивка,все пак трябваше да измисли какво да му каже на следващия ден.
Последва една дълга и мъчителна нощ,изпълнена с размисли.Тя гледаше луната и звездите.Продължаваше да си спомня последните мигове,които прекараха заедно,сети се и за ОНАЗИ нощ-те бяха тук,в стаята й.Само те двамата и тишината.Все още чувстваше как диша бавно но ухото й със страх да не я събуди,макар и тя не можеше и да си помисли какво е това сън в толкова прекрасен момент.Какво да му каже?Страхът в нея надделяваше,още няколко сълзи се отрониха по сатенените чаршафи.
И ето,едвам успя да дочака следващия ден.напрежението беше прекалено много,за да успее да измисли каквото и да било,дори в учебните часове нещо не й дойде наум.Вече беше 6 18:29.Броеше всяка секунда,облегнала се на стената на кафенето,в което се запознаха преди 3 години.О да,това определено й тежеше.Не можеше да приеме случилото се,чудеше се изобщо защо го направи?Дали ще й повярва?Дали ще й се довери отново?Дано.Залязващото слънце,правещо небето толкова красиво оранжево-розово сякаш всяваше надежда в креката й душица..
Abigoria
03-15-2010, 21:21
18:30... Ето, сега трябваше да дойде! 18:32... 18:35.. Странно, никога не закъсняваше. Поизчака още малко, но нямаше и следа от Него. Сълзите закапаха по обувките й. 18:43... 18:46... Чувстваше се ужасно. Парченцата от разбитото й сърце задрънкаха в нея и тя се свлече на земята. Беше смазана. Но чакаше, и щеше да чака, докато не дойде! Трябваше да дойде, тя трябваше да му каже какво чувства! Трябваше!
18:30... Ето, сега трябваше да дойде! 18:32... 18:35.. Странно, никога не закъсняваше. Поизчака още малко, но нямаше и следа от Него. Сълзите закапаха по обувките й. 18:43... 18:46... Чувстваше се ужасно. Парченцата от разбитото й сърце задрънкаха в нея и тя се свлече на земята. Беше смазана. Но чакаше, и щеше да чака, докато не дойде! Трябваше да дойде, тя трябваше да му каже какво чувства! Трябваше!
И по едно време тя чу странен шум докато седеше и тъжеше за него на рейката пред блока ... този шум идваше от мазето отвори тя вратата и какво да види тя :? приятеля и с някфа гадна кучка се ебе ?! погледна го тя с тъжни очи и опита го какво праивш ти а той отвърна тихо че в гъза боли усмихна се тя дигна своята пола и момака и го изпраска във гъза ди енд :D
18:30... Ето, сега трябваше да дойде! 18:32... 18:35.. Странно, никога не закъсняваше. Поизчака още малко, но нямаше и следа от Него. Сълзите закапаха по обувките й. 18:43... 18:46... Чувстваше се ужасно. Парченцата от разбитото й сърце задрънкаха в нея и тя се свлече на земята. Беше смазана. Но чакаше, и щеше да чака, докато не дойде! Трябваше да дойде, тя трябваше да му каже какво чувства! Трябваше!
И по едно време тя чу странен шум докато седеше и тъжеше за него на рейката пред блока ... този шум идваше от мазето отвори тя вратата и какво да види тя :? приятеля и с някфа гадна кучка се е** ?! погледна го тя с тъжни очи и опита го какво праивш ти а той отвърна тихо че в гъза боли усмихна се тя дигна своята пола и момака и го изпраска във гъза ди енд :D
Искам да помоля всички, които пишат майтапи в темата да не го правят. В раздел "СЕКС" има същата игра, та там може да си пишем и за такива ебани историйки като по-горната. Аз продължавам само по сериозните, романтични постове...
-Какво ти е?- почувства тя нечии ръце на раменете си, които й помогнаха да се изправи. Беше Камен, който я гледаше уплашен, с поглед пълен със загриженост. За него тя беше най-красивото момиче и тази, която ще обича до последния си миг. Затова и виждайки я така безпомощна искрено благодареше на Бога, че се беше оказал по същото време толкова близко до нея.
mIm3t0o0
03-16-2010, 16:57
-Какво ти е?- почувства тя нечии ръце на раменете си, които й помогнаха да се изправи. Беше Камен, който я гледаше уплашен, с поглед пълен със загриженост. За него тя беше най-красивото момиче и тази, която ще обича до последния си миг. Затова и виждайки я така безпомощна искрено благодареше на Бога, че се беше оказал по същото време толкова близко до нея.-Не знаеш ли?-отговори му тя-това което ме мъчи от толкова време.
-Искаш ли да поговорим?-попита я Камен.Толкова я обичаше,а тя го приемаше само като приятел.Как му се искаше поне веднъж да го погледне както той нея
-Не!Аз....той скоро ще дойде да поговорим.Моля те остави ме сама!
-Добре,както искаш.-Камен се отдалечи от нея но в погледа му се четеше болката която му причиниха думите и.
А тя продължи да чака...
е че секса не е ли част от любовта :o
ef4etyYy
03-16-2010, 18:57
Тя продължи да чака, но той не мислеше да идва. Стана 9, тя стана и тръгна по тъмните улици. Опита се да си обещае, че никога повече няма да го потърси, но не успя..
dontcare
03-16-2010, 20:10
Тя продължи да чака, но той не мислеше да идва. Стана 9, тя стана и тръгна по тъмните улици. Опита се да си обещае, че никога повече няма да го потърси, но не успя..
Ето,още една безсънна нощ.Тези мисли нямаха ли край?Той я преследваше,по-скоро мисълта за него.тежеше й това,че вече той не проявяваше никъкв интерес..но може би,някой ден..Да,продължилият дъжд беше в унисон с настроението й.И все пак обожаваше чувството,когато връхлита някой,видял светлинката в тунела..Но ето как извиднъж си сети за онова мило момче,което тя нарича "приятел"..ахх колко й стана жал,че не му обръща внимание..Да,именно за Камен ставаше въпрос.Някак си изведнъж й се стори симпатичен..или просто го съжаляваше?А дали не оценяваше загрижеността му..самата тя не повярва,че кратко време той изчезна от ума й и се сети за камен..Точно този,който й беше безразличен.Как така се сети изведнъж,никой не знаеше,просто светлинката от неговото сърце се веждаше..там,някъде в тунела..
EdinBulgarin
03-16-2010, 20:37
Лъч светлина всякъш мигновенно попадна върху нея. Тя отвори очи и видя издигналото се слънце на новия ден. Може да беше спала само няколко часа но ги усети като миг. Тялото и умът и бяха уморени. Мислите и ставаха все по объркани. Погледна календара на който пишише "Петък" , откъсна един лист и влезе в банята. След по-малко от час беше разсънена но със същите чувства в душата си. Нахлузи си чехлите, метна през рамо яке и излезе на вън.
Природата беше в пълен унисон с това което изпитваше. Преминалата буря бе свалила много листа и изпочупила клони. Дупките в асвалта бяха пълни с кал и вода. Но слънцето отново печеше с все сила върху зелената трева миришеща на пролет, птиците прелитаха от дърво на дърво опитвайки се да възтановят гнездата си. А щом лекия вятър обиколил целия квартал с топлината си мина покрай тялото и тя прояви щастлива емоция. Нещо което не беше правила през целите последни десет дни. Широка усмивка започна да се разлива по цялото и лице, но преди да стигне до очите тя бе пресечена. Момичето в този момент гледаше но не виждаше нищо друго освен познат силует в даличината преближаващ се към нея..
Assshley
03-16-2010, 20:38
Тя продължи да чака, но той не мислеше да идва. Стана 9, тя стана и тръгна по тъмните улици. Опита се да си обещае, че никога повече няма да го потърси, но не успя..
Ето,още една безсънна нощ.Тези мисли нямаха ли край?Той я преследваше,по-скоро мисълта за него.тежеше й това,че вече той не проявяваше никъкв интерес..но може би,някой ден..Да,продължилият дъжд беше в унисон с настроението й.И все пак обожаваше чувството,когато връхлита някой,видял светлинката в тунела..Но ето как извиднъж си сети за онова мило момче,което тя нарича "приятел"..ахх колко й стана жал,че не му обръща внимание..Да,именно за Камен ставаше въпрос.Някак си изведнъж й се стори симпатичен..или просто го съжаляваше?А дали не оценяваше загрижеността му..самата тя не повярва,че кратко време той изчезна от ума й и се сети за камен..Точно този,който й беше безразличен.Как така се сети изведнъж,никой не знаеше,просто светлинката от неговото сърце се веждаше..там,някъде в тунела..
Тишината караше хилядите въпроси блъскащи се в главата й да крещят още по-силно.Тя се запита "Нима трябва да отхвърлям любовта на някого,който искрено ме обича,за да си губя времето с човек,на който му е все едно дали съм до него?".Сякаш сърцето й затуптя по-силно от преди,но в този ритъм биеше само за момчето,което наричаше просто приятел.Тя не осъзнаваше,че понякога любовта връхлита неочаквано,влюбваш се в този,който си си мислела,че никога няма да погледеш с очите пълни с любов и даваш всичко за някого,чиято красота до вчера дори не си забелязвала.Беше я страх.След всичките лъжи и преструвки на онова момче тя не искаше да се довери на никой друг,незнаеше как да се довери.Питаше се колко е странно да даваш всичко за някого,който в замяна ти дава само болка,да продължаваш да обичаш някого,който те кара всяка вечер да мокриш възглавницата си.Тя му беше подарила себеуважението си,любовта си,усмивката си,себе си,мислите си,сърцето си,копнежите си за щастие,а той никога не бе успял да й покаже лицето,което криеше зад маската на самоуверен тип с огромно его,а дълбоко в себе си не беше такъв .. и тя още се надяваше,че някой ден ще види другата му страна,че някой ден той ще върне на сърцето й това,което до сега е отнемал ..
EdinBulgarin
03-16-2010, 20:42
Браво бе.. написахме продължение на 1 и също нещо : |
Браво бе.. написахме продължение на 1 и също нещо : |
Случва се. В другата историйка се случи на няколко пъти, но аз си избирам по-интересното (според мен)и продължавам по него. В случая избирам твоето, защото задава повече "екшън" :D
-Здравей, сладурано! - каза "силуетът", който се оказа непознат - Нещо ми се виждаш посърнала...Всъщност и аз съм така. Цяла нощ не съм спал, моята приятелка, с която бях 3 години ме заряза. Търся някой, с който да поговоря, да ме разбере, даже да ме прегърне...Ако сега решиш да се уплашиш и да избягаш, няма да се учудя...На нищо вече не се учудвам...
-А защо? - отвърна тя - Ако се уплаша ще те застрелям, да не мислиш, че момиче като мен илиза невъоръжено?
Щом можеше да се шегува отново, помисли си тя самоанализирайки се, значи депресията беше на път да си отиде. Човекът срещу нея се оказа някой, който също разбира от майтапи и скоро се сприятелиха. Повечето време прекарваха в интернет, споделяйки си историите с бившите от миналото. Той беше по-голям от нея, а и с повече опит, с много повече преживяни болки, което й показа, че нейното е едно нищо, в сравнение с това, което му се беше случило на него.
Сякаш за няколко дена порастна с няколко години. Започна да гледа на нещата по-зряло, по-философски, по-научно...А и на езика й се отразяваше, защото на 2 пъти съученичките й я питаха какво означават думите, които използва, а един от съседния клас, който беше известен квартален метъл се изцепи:
"Бах'го тая къф жаргон извади, копеуе, кат' я слушам и'ам чуството, че ме цепят с някое парче на Азис! Кви времена дойдоха, копеуееее!"
Днес беше петък-вечер и тя реши да си стои вкъщи. Не вярваше и той да си остане вкъщи, за да си початят пак, но се оказа, че той е влезнал в нета даже преди нея...
EdinBulgarin
03-17-2010, 16:28
Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво.
--------------------
Към предишния писател - Абе нали писах че се приближава познат силует, как така изведнъж стана напознат :D
Към всички писали до тук - Вчера мисля че четох темата или ония ден.. Как може никой да не му даде име на тоя герой както и на нея.. ама за сега го кръстихме Иво 8-)
Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво.
--------------------
Към предишния писател - Абе нали писах че се приближава познат силует, как така изведнъж стана напознат :D
Към всички писали до тук - Вчера мисля че четох темата или ония ден.. Как може никой да не му даде име на тоя герой както и на нея.. ама за сега го кръстихме Иво 8-) 30мин вече минаха а тя нямаше търпение.Щом отиде пред блока нямаше никой освен 2 ромчета които бъркаха в коша за боклук тя затича нагоре по стълбите на блока проронвайки сълзи който се стичаха по гримираното и лице
Take_That
03-17-2010, 17:37
Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво. 8-)
Този интерес я плашеше до смърт. Тя предполагаше, че тази среща няма да доведе до нищо хубаво. В главата и се блъскаха хиляди мисли. За какво искаше да поговорят и защо сега? Един страх от предстоящата среща се загнезди в душата й и за момент тя се поколеба. Любопитството и любовта обаче неумолимо я теглиха към Иво.
Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво. 8-)
Този интерес я плашеше до смърт. Тя предполагаше, че тази среща няма да доведе до нищо хубаво. В главата и се блъскаха хиляди мисли. За какво искаше да поговорят и защо сега? Един страх от предстоящата среща се загнезди в душата й и за момент тя се поколеба. Любопитството и любовта обаче неумолимо я теглиха към Иво.
Оставаха 10 минути до часът на срещата, но изведнъш се случи нещо неочаквано. Момичето прехлипна и се задъха. Неможеше да поеме въздух и усещаше силна болка, която я стреляше от гръдната кост до шията. Момичето тръгна към спалнята, където се намираше аптечката. Влизайки в стаята тя се спъна в масичката, на която стоеше стъклена ваза, тялото й падна на пода. Две минути след това се чу звънеца.
danibebi
03-17-2010, 19:46
Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво. 8-)
Този интерес я плашеше до смърт. Тя предполагаше, че тази среща няма да доведе до нищо хубаво. В главата и се блъскаха хиляди мисли. За какво искаше да поговорят и защо сега? Един страх от предстоящата среща се загнезди в душата й и за момент тя се поколеба. Любопитството и любовта обаче неумолимо я теглиха към Иво.
Оставаха 10 минути до часът на срещата, но изведнъш се случи нещо неочаквано. Момичето прехлипна и се задъха. Неможеше да поеме въздух и усещаше силна болка, която я стреляше от гръдната кост до шията. Момичето тръгна към спалнята, където се намираше аптечката. Влизайки в стаята тя се спъна в масичката, на която стоеше стъклена ваза, тялото й падна на пода. Две минути след това се чу звънеца.
Той звъня продължително време,но след като никой не отвори-разби вратата.Той я видя,проснала се на пода,вдигна я на ръце и я сложи на леглото.След това извика линейка.......
FiRe_LaDy
03-17-2010, 20:07
Беше много притеснен от случилото се.Придружи я до болницата и стоя до леглото й докато не се събуди.Когато тя отвори очи - не можеше да повярва,че той е до нея.Прочете тревогата в очите му и сълзите й потекоха ...
EdinBulgarin
03-18-2010, 05:20
Към предишните няколко писара - Аааа омазахте сА' със тея постове за болници припадания и тн. Да не е история за 90 годишна бабичка :D
И тоя екшън със разбитата врата направо изкърти :D Но все пак има свобода на словото - Демек творете колкото искате :) 8)
...Прочете тревогата в очите му и сълзите й потекоха ... Той я хвана за ръката и с дрезгав глас каза:
- Съжалявам, че стана така. Но имам да ти казвам нещо което не зная как ще ти повлияе..
gLypChenCee
03-18-2010, 07:47
Към предишните няколко писара - Аааа омазахте сА' със тея постове за болници припадания и тн. Да не е история за 90 годишна бабичка :D
И тоя екшън със разбитата врата направо изкърти :D Но все пак има свобода на словото - Демек творете колкото искате :) 8)
...Прочете тревогата в очите му и сълзите й потекоха ... Той я хвана за ръката и с дрезгав глас каза:
- Съжалявам, че стана така. Но имам да ти казвам нещо което не зная как ще ти повлияе.. Да ви *** все най трудното на мене.. :lol:
----------------------------------------------------------------------------------
-- Кажи - с треперещ глас каза тя.
--- Ами виж сега ... Аз се влюбих в Ема, както и тя в мен. Знам, че ти е най-добрата приятелка, за това реших аз да ти кажа понеже за нея е наистина тежко..
Тя само стоеше и се опитваше да преглътне горчивите сълзи от това ..
Но не успяваше ..
Изкрещя му се :
-- Махай се ! Не искам да ви виждам или чувам никога повече! - и бурни сълзи избликаха от очите и.. сърцето я заболя така, както не беше я боляло никога..
EdinBulgarin
03-18-2010, 09:00
----------------------------------------------------------------------------------
-- Кажи - с треперещ глас каза тя.
--- Ами виж сега ... Аз се влюбих в Ема, както и тя в мен. Знам, че ти е най-добрата приятелка, за това реших аз да ти кажа понеже за нея е наистина тежко..
Тя само стоеше и се опитваше да преглътне горчивите сълзи от това ..
Но не успяваше ..
Изкрещя му се :
-- Махай се ! Не искам да ви виждам или чувам никога повече! - и бурни сълзи избликаха от очите и.. сърцето я заболя така, както не беше я боляло никога..[/b]
Тя скоро излезе от болницата. Мина се месец през който се опитваше да заличи старите чувства без да поддържа връзка с Ема,Камен или Иво. Дори не отделяше време за Хасан (онзи познат/непознат силует) .
Задаваше се Красива пролет. Датата се намираше към средата на месец март. И тя беше готова за ново начало. Мислише си редовно за Хабиб и неговите историй, за преживяното и споделеното от него. С една дума живота на Лили имаше шанс да се оправи.
--------------
Така ви се пада като не ги именувате. Мислех нея да я кръстя със звучното име от Пълна Лудница - Мусаибе. Но не си заслужава да се разваля разказа със въвеждане на такива.... НЕЩА :D Колкото до Хасан можете да го убиете ако не ви харесва по някое време :D
Предложение към следващия - Сега се въведе доста драматизъм с най-добри приятели болници и тн. и се издокара много по-добре от един Happy End . Ако решиш да накланяш към хубаво или към лошо отбележи по някъв' начин да не е толкова халотично.
Към предишните няколко писара - Аааа омазахте сА' със тея постове за болници припадания и тн. Да не е история за 90 годишна бабичка :D
И тоя екшън със разбитата врата направо изкърти :D Но все пак има свобода на словото - Демек творете колкото искате :) 8)
...Прочете тревогата в очите му и сълзите й потекоха ... Той я хвана за ръката и с дрезгав глас каза:
- Съжалявам, че стана така. Но имам да ти казвам нещо което не зная как ще ти повлияе..
ОФТОПИК : Хехе, нещо такова и на мене ми се стори. Особено разбитата врата :D ... Ама както и да е. Иначе и млади хора боледуват...
За името - Иво, да е. За нейното - както искате...
За силуета - ами стилистичен похват е това познат, а после се оказва непознат :D
МНОГО МИ ХАРЕСА как си писал скайп-репликите на латиница! То и аз мислех така, че е по-реалистично, ама гледах да не наруша правилата, а ти си смел творец, наистина ми хареса! :)
---
----------------------------------------------------------------------------------
-- Кажи - с треперещ глас каза тя.
--- Ами виж сега ... Аз се влюбих в Ема, както и тя в мен. Знам, че ти е най-добрата приятелка, за това реших аз да ти кажа понеже за нея е наистина тежко..
Тя само стоеше и се опитваше да преглътне горчивите сълзи от това ..
Но не успяваше ..
Изкрещя му се :
-- Махай се ! Не искам да ви виждам или чувам никога повече! - и бурни сълзи избликаха от очите и.. сърцето я заболя така, както не беше я боляло никога..[/b]
Тя скоро излезе от болницата. Мина се месец през който се опитваше да заличи старите чувства без да поддържа връзка с Ема,Камен или Иво. Дори не отделяше време за Хасан (онзи познат/непознат силует) .
Задаваше се Красива пролет. Датата се намираше към средата на месец март. И тя беше готова за ново начало. Мислише си редовно за Хабиб и неговите историй, за преживяното и споделеното от него. С една дума живота на Лили имаше шанс да се оправи.
--------------
Така ви се пада като не ги именувате. Мислех нея да я кръстя със звучното име от Пълна Лудница - Мусаибе. Но не си заслужава да се разваля разказа със въвеждане на такива.... НЕЩА :D Колкото до Хасан можете да го убиете ако не ви харесва по някое време :D
Предложение към следващия - Сега се въведе доста драматизъм с най-добри приятели болници и тн. и се издокара много по-добре от един Happy End . Ако решиш да накланяш към хубаво или към лошо отбележи по някъв' начин да не е толкова халотично.
Офтопик - ами така се губи изненадата, нека оставяме нещата да се развиват неочаквано :)
Продължение:
Така или иначе Иво не излезна от главата й, искаше й се да му покаже, че е по-добра от Ема. Сега оставаше само да тръгне с някой, ей-така на инат...Камен Иванов или Хасан Йълдъръмов? Това беше дилемата. Хабиб, едва ли...той се беше появил в живота й само за миг,когато един българин :razz: , го беше довел от Судитска Арабия в България, но вече се бе прибрал в родината си и се бе оженил за арабка. Така че с кого? С турчинът Хасан Йълдъръмов или с българина Камен? Тя самата беше татарка, затова нямаше кой знае какви предразсъдъци относно етническата принадлежност. Важното беше да е някой свестен човек, а не като Иво...
* * *
Хасан отново я намери в Скайпа и й каза, че си е издържал изпита по обща психология с 6-ца. Тя искрено се зарадва за него. И реши, че може да го попита как да постъпи...Попита го:
EdinBulgarin
03-18-2010, 15:15
... Хасан отново я намери в Скайпа и й каза, че си е издържал изпита по обща психология с 6-ца. Тя искрено се зарадва за него. И реши, че може да го попита как да постъпи...Попита го:
"Знаеш историята не искам пак да ти я разказвам, кажи ми какво да правя!"
"Ako stane ne6to 6a' e a6kusun! Ima li 4alum da govori6 s nego?"
"Да" - Написа тя и се замисли как да довърши изречението си без да използва думата "чалъм" - "..Мога да го видя скоро"
"Togavu kat' go vidi6 ne mu kazvai kakvo izpitva6 otnovo. Ami go pitai 6to taka e stanalo. Toi da ti obqsnqa"
"Това как ще помогне?" - Замисли се тя.
"6a znae6 pri4inatu.. Ama ako po4ni da ti govori 4e sa ti arni zurkelite i mnogo ta obi4a pak ne sa vruzvai vednaga"
"Добре.." Написа тя и започна да съставя план къде и кога да се срещне с Иво първо трябваше да му се обади..
--------------
*Арни зъркели - хубави очи :razz:
И нека ги срещнем да поговорят малко.. аз 2 -3 пъти (може и по-малко) се се опитвам да им уредя среща вие ги трепите.. :D
dontcare
03-18-2010, 19:36
... Хасан отново я намери в Скайпа и й каза, че си е издържал изпита по обща психология с 6-ца. Тя искрено се зарадва за него. И реши, че може да го попита как да постъпи...Попита го:
"Знаеш историята не искам пак да ти я разказвам, кажи ми какво да правя!"
"Ako stane ne6to 6a' e a6kusun! Ima li 4alum da govori6 s nego?"
"Да" - Написа тя и се замисли как да довърши изречението си без да използва думата "чалъм" - "..Мога да го видя скоро"
"Togavu kat' go vidi6 ne mu kazvai kakvo izpitva6 otnovo. Ami go pitai 6to taka e stanalo. Toi da ti obqsnqa"
"Това как ще помогне?" - Замисли се тя.
"6a znae6 pri4inatu.. Ama ako po4ni da ti govori 4e sa ti arni zurkelite i mnogo ta obi4a pak ne sa vruzvai vednaga"
"Добре.." Написа тя и започна да съставя план къде и кога да се срещне с Иво първо трябваше да му се обади..
--------------
*Арни зъркели - хубави очи :razz:
И нека ги срещнем да поговорят малко.. аз 2 -3 пъти (може и по-малко) се се опитвам да им уредя среща вие ги трепите.. :D
ОУТОПИК : ЗАЩО РАЗВАЛИХТЕ ХУБАВАТА ИСТОРИЯ ?!
EdinBulgarin
03-18-2010, 19:56
ОУТОПИК : ЗАЩО РАЗВАЛИХТЕ ХУБАВАТА ИСТОРИЯ ?!
Споко ще се оправят нещата след срещата... ама неща да пиша два последователни коментара.. апък ща да участвам в развоя.. така че ми оставете част от диалога им плс. :D
gLypChenCee
03-19-2010, 06:35
Обади му се ..
-- Здравей - каза тя опитвайки да успокои вълнението.
-- Здравей Лили - чу се от другата страна.
-- Ъъ кой се обажда? - попита с очуда Лили, защото гласа беше женски.
-- Аз съм, Ема.
-- Оох, извинявам се, ако прекъснах нещо. Би ли предала на Иво, че съм го търсила? Мерси. - и веднага затвори. Седя и се чуди дали има смисъл да разваля любовта им .. Дали не е време и тя да намери щастието си..
Както беше направил Хасан Йълдъръмов който се беше оженил за арабка с скрит негърски произход .. :lol: .. или да беше продължила с Камен Иванов? Нее.. тя искаше, искаше само ИВО! Тъй като беше вече казала на Ема да му предаде, тя чакаше той да и се обади..
И ето мина час и телефона звънна..
-----------------------------
Кви са тея имена бе? :razz:
kamsssity
03-24-2010, 14:59
-Ало.Ема ми каза, че си ме търсила.Какво искаш.
-Здравей Иво.Има ли начин да се видим и да поговорим.
-Не остави ме намира. Всичко приклучи.Сама го реши.
Това беше последния път в които го търся,помисли си тя огорчена.Реши,че все някога ще го забрави...
-Ало.Ема ми каза, че си ме търсила.Какво искаш.
-Здравей Иво.Има ли начин да се видим и да поговорим.
-Не остави ме намира. Всичко приклучи.Сама го реши.
Това беше последния път в които го търся,помисли си тя огорчена.Реши,че все някога ще го забрави...
А не си даваше сметка, че точно двама я желаят повече от всичко на света. Всъщност, тя се досещаше, но никога нямаше да може да си го представи в светлината, в която те го искаха. Към Камен чувството й така и не се събуждаше, но...