PDA

View Full Version : Спешно ми трябват следните теми



fystyka
03-15-2010, 18:30
Здравейте за в сряда ми трябват следните теми ако някои може да ми помогне ще съм му много благодарна,темите са:

Йордан Йовков-певец на човешката хармония със света


Нравствено-философските концепции на Йордан Йовков за човека и света

Жената в лириката на Елисавета Баграня-витална,властна и силна


Войната и човека в повестта "Земляци" на Йордан Йовков

Благодаря предварително :)

kotence_91
03-15-2010, 18:39
“Земляци”
Въпросът за жанра- повест или разказ. Прието е да се отнася към повестите.Излиза в края на 1915 г. В сп.”Демократически преглед”.Йовков държи на тази творба да се гледа като на начало и затова я поставя в началото на сборника “Разкази” 1917 г. Това е творба за сакралната връзка на човека със земята и родината, които той носи в душата си. Тук вниманието е насочено не към военните действия , а към военния бит, направен е своеобразен психологически портрет на всекидневието по време на война. По сведения на Г.Вълчев, прототиповете на земляците са добруджански селяни.Йовков описва събитията от 1913 г. С трета Балканска дивизия.Литературната критика открива в тази творба много от пътеките на Йовковия художествен свят.В повестта се вижда една от важните особености на световъзприемането на автора- той никога не бърза, дори когато трябва да изобрази вихрена атака.
Йовков рядко ще обрисува войник в устрема на боя. Авторът се интересува от онези състояния, в които героят е сам със себе си или когато изразява себе си сред останалите-почивка, в поход, в подготовката за боя и след него.Когато описва сражението с цялата му динамика ,Йовков сякаш забравя за отделния герой.Блестящ баталист, той предава битката с цялото й величие и чудовищност, като претопява в нея отделния човек-герой или жертва.В битката индивидът влиза с цялата анонимност на колективния устрем и на колективната смърт.Ако все пак “индивидуализира"” някой от героите то се задоволява с физическото му участие в боя, “изпуска” вътрешния му свят.
Втора особеност- Статичност на света по отношение на героя(И.Панова).
Трета особеност- от типичното Йовков взема изключителното.Изключител остта на героите се дължи на освобождаването им от тяхната привидност.
Заглавието “Земляци” води към няколко смислови пласта.Първият –изразява предвоенната съобщност на героите, те не са събрани заедно от войната, те са от едно и също село –Брешлян, те са земляци. Думата излъчва особена топлота, някаква вътрешна интимност в суровата атмосфера на войната.Землякът не е като чуждия човек сред хилядната войнишка маса. Той ще ти помогне в трудни мигове, ще ти даде тютюн, вода от манерката.Най- важното –землякът саздава усещането за продължение на предишния ти живот, макар и в нови форми.
Образът на родната земя - за героите тя не е абстрактно пространство, а конкретност, селото, полето. Земята е представена като живо същество, което говори, чувства. Полето е описано като “девойка ,която чувства вече тревожните тръпки на близкото материнство” . Хармоничен е този диалог между природата и хората. Писателят активизира мита за земята – майка, за да придаде по-дълбок психологизъм на преживяванията на героите. Пробуждането на природата задейства в душите на стопаните дълбоко вкоренен рефлекс – Стоил отклисва на пролетния зов на земята. В неговите очи войната е зло, защото води до престъпно пренебрегване на майката земя, която чака да бъде изорана, засята. Разрушен е природния цикъл в живота на човека. Мъката на Стоил е за запустелите ниви “Кое време е ? Сега всеки на нивата си трябва да е .” На бойното поле е “жътва”, но страшна, ритуална жътва на човешки същества, които падат, покосени от куршумите като “снопи” смъртта е представена в ролята на митична жътварка, която прибира реколтата си. В тази война жътва и Стоил ще падне “като подкосен”, ще уточни повествователят. Смъртта на Стоил е представена на фона на шипковия храст, а “слънцето сякаш по-ярко пече” и някаква безкрайна и поглъщаща тишина.
Приятели ли са земляците?- Не.Светът на Йовковите герои е свят на самотници.(самотници сред другите)Нищо не може да освободи човека от великата самота, с която идва на този свят и с която си отива от него. Дори войната, водена заедно със земляците.От гледна точка на философията самотният човек е по-близо до Бога.Той е “по- дълбок”, има повече време да прониква в себе си.Стоил излъчва светла тъга, тиха самота.
Вторият смислов пласт на заглавието се свързва с произхода на думата “земляци”- от старобългарското “земля” със значение на земя, пръст.Те са свързани здраво със земеделската работа – орат, сеят, жънат.На фронта са лишени от тази възможност и затова страдат, особено Стоил.Той разбира тайнствения шепот на земята, чувства нейното пробуждане.Пролетният вятър се втурва в душата му , открадва съня му, изостря сетивата му, не му дава покой.Стоил участва почти биологично в космическото пробуждане на природата.той съпреживява сладостните тръпки на земята, чува гласа й. Това , че “тя приказва” , за подпоручик Варенов е срасива метафора, но за Стоил е самата истина.В кръвта на Стоил говорят дълги години всеотдаен труд и непоколебима любов към майката земя, идеща от деди и прадеди.Тази любов е непреодолима(той страда за земята,от която е отделен).Стоил не се радва на пролетта , той страда от нея.вечер си ляга “уморен и измъчен”Йовков тревожно наблюдава героя си:”Откакто се запролети, той няма нито минута спокойствие, нещо го тегли и вика към село, той сякаш не е на себи си….но трябва добросъвестно и честно да се служи”.Стоиловата любов към земята не е поетично изживяване (така се тълкува масово в критиката).Тя е драмаза героя, жестоко изпитание, в което участват честта му, достойнството му, стоицизма му.(името Стоил, който устоява, стоик, загатва за вътрешната борба и за победата му над себе си).”Земля” още се разбира като първотворческа пръст, пръстта от която сме дошли и в която ще се приберем.
Освен стоик, Стоил трябва да бъде и пръв.Такова е името му – Първанов.пръв е по ръст, по него разпознават ротата.Пръв е по доброта, грижи се за всички.Пръв е и в боя, но не от военна страст, а от кротка жертвоготовност и призвание да се грижи за ротния, който е като дете-съвсем нелогично е едрият , тромав, непохватен Стоил да бъде извикан за свръзка.(това подсказва смъртта му, той пръв получава великата привилегия да се прибере при нея, физически да се слее с нея).Стоил е пръв и в своята религиозност.той дълго се е готвил за момента на това сливане, за неизбежното завръщане при пръстта.Погледнете го по време на панихидата за загиналите – сякаш оплаква собствената си смърт: “Всяка дума получаваше по-дълбок смисъл и когато пееше Стоил, като че това беше лично негова изповед”,”Но в цялата му фигура има сега нещо угнетено и скръбно”,”Той има изглед на човек, изтръпнал и вцепенен в някакво голямо страдание”.
Последният смислов пласт , заключен в заглавието-указва принадлежността на героите към една Земя, по-голяма от тяхното село, това е българската земя , Родината.Никой от Йовковите герои не афишира своя патриотизъм, той присъства в тихото жертвено примирение, в разветите по време на панихидата знамена.Йовков доразгръща Дебеляновата идея , че мъртвият не ни е вече враг.Йовков скърби за човека , за войника изобщо. В този смисъл земляците са земляци на човечеството.
Повестта има два сюжетни центъра:първият е идването на пролетта и вторият – сражението.
Композиция: повестта се състои от 11 части. От 1 до 8 , авторът разказва за битовото ежедневие на войниците по време на няколкомесечното примирие. _-та част е походът,10-та –сражението, а 11 изпълнява ролята на епилог.
Във втора част е описанието на героите.Почетно място в землянката заема ефрейтор Стоил Първанов.Той е “много висок и едър”, но фигурата ме не е снажна , а по-скоро отпусната, приведена, тежка.Когато върви коленете му се подгъват и тялото му смешно се клатушка.Той е сериозен и мълчалив, не се оплаква , не роптае, твърде е разумен, а в същото време добродушен и кротък.Всички изпитват особено уважение към него и го възприемат като глава на семейството, като “баща , и по-стар брат, и началник, и съдия”.
Второто място е отредено за Никола- бивш горски стражар в селото и ловец, затова счита, че войната му е “стара професия”.Никола е весел, приказлив, “малко ексцентричен”.фигурата му е забележителна “здрав, снажен, червендалест”.Никола е суетен по отношение на брадата и мустаците си, които му придават величественост, подобно на ген.Скобелев.
Димитър е “дребен,свит и плах човек,наивен и малко глупав”.Плешив е, лицето му е набраздено с бръчки и е обект на постоянен присмех и закачка от страна на Никола.Димитър е изключително храбър и вечен доброволец за всяка опасна мисия.Сред войниците се носи мълвата, че след сражени се промъквал нощем и обирал тютюна на мъртвите.
Най-младият е Илия.Той е барабанчик, който още при първото сражение загубва барабана си и сега е редом с другите войници.Той е най-безгрижен, обича веселието и подтиква Никола към шеги и закачки с останалите.
Земляците често гледат към морето “всичко и м се струва приобразено и чуждо, чувстват се заблудени и загубени в непознат и далечен свят”.Те не парадират със своя патриотизъм, а изпълняват с жертвено примирение патриотичния си дълг.
Сражението Йовков предава динамично и без излишни подробности.Погледът му се съсредоточава за миг към земляците и героичната постъпка на Стоил, който рискува собствения си живот, за да помогне на ранения си командир.Смъртта на Стоил също е описана просто и лаконично:”преди да се разсее белият дим, преди дори да се чуе гърмежът, той бавно и тежко пада, като подкосен”,”наблизо до двата трупа е цъфнала шипка”(символизира вечния човешки копнеж за красота и мирен труд)
Хуманизмът на Йовков намира най-ярък израз в епилога.Пред братската могила се събират Димитър, Никола, Илия(имената им са на светци), и в поведението им се чете тихата скръб за убития другар, а драматичните преживявания остават скрити в душата им .
Грозното лице на войната сякаш е изписано на простия дървен кръст с краткото съобщение:”Тук почиват 84 долни чинове”.Хуманистът Йовков отрича войната като “сурова и зловеща” стихия, която отнема естественото право на човека да живее в мир и съзидателен труд.