PDA

View Full Version : Граф Монте Кристо



doggyStyle
03-15-2010, 21:15
Трябва ми интерпретативно съчинение на тема "Граф Монте Кристо като романтически герой".
Благодаря предварително! :)

kris4ety14
03-15-2010, 22:33
Граф Монте Кристо – романтически герой
(литературноинтерпретатив о съчинение)


ХІХ в. във Франция протича под знака на Романтизма като идеология на едно ново общество и на поколения , които не вярват във вечните, абсолютните стойности.Романовия свят на Дюма е изграден от елементите на мечтите, приказките, митовете и легендите.Светът на “Граф Монте Кристо” се възприема лесно- с ясен и конкретен апел на текста към емоциите на хората.По този начин той внушава прости истини, които обаче често биват разколебавани във всекидневния живот.
Главният герой е обичащ и обичан момък, чиито представи за света се градят от бащината обич , лоялността към работодателя и обожанието на любимата.В света на романа обаче, тези негови качества не могат да бъдат приети добре от лошите и Дантес преживява незаслужено страдание. След преминаването на границата между живота и смъртта героят се превръща в нов свръхмощен човек.Неуязвим и безсмъртен в битието си той свързва силата на християнския морал със силата на парите.
Завръзката в произведението заплита рушителното слово и пагубното премълчаване чрез уж на шега скалъпеното писмо от Данглар, посяло в душата на влюбения каталунец семената на злото.Обещаващото щастие на влюбените е погубено и добрият герой трябва да преодолее страшното препядствия – границата между живота и смъртта, ужаса на замъка.Силата и неотолимата жажда за свобода бушуват в сърцето му и го карат да мечтае за щасливия край, обещаващ любов, щастие и вяра.През цялото време Дантес не губи надежда и засилва издръжливостта си- “принудителното му бездействие не бе отнело ни най-малко неговата издръжливост”.Воден от упоритост и желание за самодоказване той поема всеки риск- “смазан от умора”; “двадесет и четири часа не е ял”;Въпреки лъжите и фалшивите роли , които играе графът не губи истинските си ценности и качества.В изключително реалистчния живот , който изгражда Едмон е умен и благороден - “ще изпълня повече ,отколкото обещах”.
В затвора романтическият герой преживява по щастливо стечение на обстоятелствата своеобразен възпитателен процес- не в контакт с обществото, не в контакт с природата, не с оглед на историческата реалност, а в недрата на земята се среща с въплъщението на човешкия опит от новите времена- абат Фариа.Благодарение на него несправедливо страдащият млад човек след годините на упорита битка с времето и съмненията получава свобода, знание и богатство - идеалното съчетание , без което възмездието не би било възможно.
Житейският път на героя в романа е разделен на два етажа, на вторият, от които графът избира да е страничен за обществото. Раненият от злото човек има вече негова отрова в себе си.Прозрял е несъвършенствата на човешката природа , поради които християнската идея за прошка и обич дори към враговете е утопична.Сам той казва: “Слава на човека , това непостижимо творение, този цар на вселената!”.Болният човешки свят се нуждае от лечение.Спасението е в отдалечаването, бягството или отказа от приемането му такъв, какъвто е.Именно заради това граф Монте Кристо заменя себе си с друг, по-властен и по-трудно достъпен душевно човек- “Аз съм малтийски моряк”.Героят постига неуязвимост чрез спазването на собствените закони за чест и справедливост.На волния живот, подчиняващ се на справедливите природни закони е противопоставен скритият зад маската на добронамерения фалш на аристократичното общество.Съдбата възнаграждава опитите на Едмон за възмездие с успех-“Този път го видяха и чуха”.”Маскеният” бал на благородниците в Париж е ежедневие, поставящо стена между неизгодното минало и благополучното настояще, празненство на съзнания, заблудили дори себе си за собствените си грехове.Поради тази причини Монте Кристо желае да отмъсти на актьорите , превърнали живота му в мъчение- “светкавица на омраза пламна в очите му , като си помисли за тримата мъже”.Графът е щедър в отплатата си за сторените добрини и краен с разплатата за злините- “се закле да отмъсти безпощадно”.След новия порядък в света на романа графът намира ключа към осмисленото съществуване- мъдрото търпение и вяра. Надеждата за свобода ражда силата на търпението, след това то е още по-настойчиво, защотото отмъщението трябва да търси най-добрия момент и най-заслужената за виновниците форма.
Мотивите в романа са интерпретирани както през романтическите възгледи за справедливостта на природнте закони, мъдростта и красотата на пищната екзотика на Изтока, безграничната сила на духа, омаята на бленуването, магията на съня, така и чрез просвещенските идеи за значимостта на волята, разума и знанието, които може да изградят нова личност и да възвърнат желанието за живот .

Източник: http://belschool.net/