gLypChenCee
03-16-2010, 07:20
Стара спирка.
Сняг вали.
Едно момиче там стои,
а в очите и дъжд ръми.
Вятър духа.
В гърдите на момичето боли.
Изгубило е то всяка вяра ...
Сърцето кърви ли, кърви ...
Снежинка върху бузата и падна.
Подире от очите и сълза се отдели.
Дори БОГ не може да и вдъхне вяра ..
ах, как само я боли !
Навън е тъмно.
Студа гърми.
А на спирката стара още девойката седи.
В посинялите и устни,
пак мъката горчи.
С последни сили ...
Сълза отрони тя ...
в очите и личат само болка ... и тъга!
Секунда покой.
Момичето погледна нагоре звездите и прошепна :
` Прости `.
Тъмнината клечка кибрит разби.
Малка светлинка гори.
Стъпки.
Снегът следите заличи.
До момичето клето,
умиращо почти,
момък падна,
а в очите му черен гарван лети.
Притисна момичето мило,
а тя отново промълви :
`Обичам те! Прости...`
и клето очите си затвори
и вече не усещаше студ.
Момчето стоеше вцепенено от тази гледка
и със сълзи в очите с все глас се провикна :
` Прощавам ти. Не си отивай, остани! `
Но за момичето бе късно.
Смъртта я приюти.
Тя отиде си с чуство прогнило,
а в очите и все още се четеше болка ...
и думичката ` прости` !
Благодаря на хората направили труда да го прочетат.
Ако имате някакви критики или каквото е било - споделете.
Мисля в бъдеще да се занимавам с нещо такова ..
Ама не знам.. може би нямам дарба ;/
Сняг вали.
Едно момиче там стои,
а в очите и дъжд ръми.
Вятър духа.
В гърдите на момичето боли.
Изгубило е то всяка вяра ...
Сърцето кърви ли, кърви ...
Снежинка върху бузата и падна.
Подире от очите и сълза се отдели.
Дори БОГ не може да и вдъхне вяра ..
ах, как само я боли !
Навън е тъмно.
Студа гърми.
А на спирката стара още девойката седи.
В посинялите и устни,
пак мъката горчи.
С последни сили ...
Сълза отрони тя ...
в очите и личат само болка ... и тъга!
Секунда покой.
Момичето погледна нагоре звездите и прошепна :
` Прости `.
Тъмнината клечка кибрит разби.
Малка светлинка гори.
Стъпки.
Снегът следите заличи.
До момичето клето,
умиращо почти,
момък падна,
а в очите му черен гарван лети.
Притисна момичето мило,
а тя отново промълви :
`Обичам те! Прости...`
и клето очите си затвори
и вече не усещаше студ.
Момчето стоеше вцепенено от тази гледка
и със сълзи в очите с все глас се провикна :
` Прощавам ти. Не си отивай, остани! `
Но за момичето бе късно.
Смъртта я приюти.
Тя отиде си с чуство прогнило,
а в очите и все още се четеше болка ...
и думичката ` прости` !
Благодаря на хората направили труда да го прочетат.
Ако имате някакви критики или каквото е било - споделете.
Мисля в бъдеще да се занимавам с нещо такова ..
Ама не знам.. може би нямам дарба ;/