ScionOfStorm
03-16-2010, 23:22
Реквиема на обесения
Клупът е захвърлен
над старческото тяло
един фарс
една подигравка
загърнат с плащ торс
в обществото-мравуняк
набръчкана, немощна мравка.
Битът е разруха
в кухнята грее свещена
залинялата мас
по котлона олющен
пъпли хлебарка -
тя е часовникът краен
и с крачка отброява точния час.
Жилището е тихо
отвън дете плаче
и слънцето грее
- в големия град
химера от утопии
карнавал от плът и от плат.
Чистилище, рай, а и ад.
Драснато със синя резка
'Битово самоубийство,
потресе големия град.
Старец живот секнал
за живеца без глад' -
тъй вестниците думат
с усти най-лепкава гума.
А на посинели му уста -
усмивка грейнала
победоносна, триумфална
смееща се над света
и социалноземните му правила.
Нека тази насмешка е скандална
фарс над фарса надграден.
Докосвам тихо прашния портрет
в къщата от кал и мазнина
клупът все още там стои
чакащ нечий идващ ред.
Захвърлям го, и,
с усмивка слънцемрачна на уста
със стареца се сливам
под аленеещите
най-човешко нечовешки
небеса.
"No matter what is your label, we've got to turn all the tables before its too late. And before we have the chance to state all the shit that is wrong with this society in which we belong, where the privileged don't speak.
They're too busy fighting for their green."
The Effort
Клупът е захвърлен
над старческото тяло
един фарс
една подигравка
загърнат с плащ торс
в обществото-мравуняк
набръчкана, немощна мравка.
Битът е разруха
в кухнята грее свещена
залинялата мас
по котлона олющен
пъпли хлебарка -
тя е часовникът краен
и с крачка отброява точния час.
Жилището е тихо
отвън дете плаче
и слънцето грее
- в големия град
химера от утопии
карнавал от плът и от плат.
Чистилище, рай, а и ад.
Драснато със синя резка
'Битово самоубийство,
потресе големия град.
Старец живот секнал
за живеца без глад' -
тъй вестниците думат
с усти най-лепкава гума.
А на посинели му уста -
усмивка грейнала
победоносна, триумфална
смееща се над света
и социалноземните му правила.
Нека тази насмешка е скандална
фарс над фарса надграден.
Докосвам тихо прашния портрет
в къщата от кал и мазнина
клупът все още там стои
чакащ нечий идващ ред.
Захвърлям го, и,
с усмивка слънцемрачна на уста
със стареца се сливам
под аленеещите
най-човешко нечовешки
небеса.
"No matter what is your label, we've got to turn all the tables before its too late. And before we have the chance to state all the shit that is wrong with this society in which we belong, where the privileged don't speak.
They're too busy fighting for their green."
The Effort