ScionOfStorm
03-17-2010, 20:58
Тъгата на демона
Стои демонът
взрян в дима
от сърцето си оставен.
Пепел и сяра
всред алени вени
пламтящи с лед
от мрака огрени.
И въздухът е блато
а мислите бездна
че същество рогато
може тъга да изпита
и болка също
нестихваща и
безвъзмездна.
А ноздрите хриптят
както и словата тихи
съсък веч'
от тях не смее да излиза.
Две пътеки,
ала ни един тревен път
- червей него го изгриза.
Стои демонът
вкаменен
от слана попарен;
изсушен
безпътно безплътен.
Ала нейде далеч
от тази пепел, тази сяра
зора ще го посрещне
във времето прероден.
Стои демонът
взрян в дима
от сърцето си оставен.
Пепел и сяра
всред алени вени
пламтящи с лед
от мрака огрени.
И въздухът е блато
а мислите бездна
че същество рогато
може тъга да изпита
и болка също
нестихваща и
безвъзмездна.
А ноздрите хриптят
както и словата тихи
съсък веч'
от тях не смее да излиза.
Две пътеки,
ала ни един тревен път
- червей него го изгриза.
Стои демонът
вкаменен
от слана попарен;
изсушен
безпътно безплътен.
Ала нейде далеч
от тази пепел, тази сяра
зора ще го посрещне
във времето прероден.