View Full Version : Делото ЮКОС
В началото на 2002 година в западноевропейските вестници започна да се пише за това, че шефовете на ЮКОС перат пари. Френските служби задържат Елена Колог-Попова, заради нейните банкови сметки в Швейцария, от където са преминали стотици милиони долари. Тя пък от своя страна обвинила един от собствениците, Алексей Голубов, който я накарал да направи тези сметки.
През февруари 2003 Путин и някои представители на големи компании в Русия бяха обвинени от Ходорковски за корумпираността на компанията Роснефт, привеждайки като пример покупката за сумата от 660 млн. долара на компанията "Северен нефт". В отговор на това Путин от своя страна припомни на Ходорковски за проблемите му с данъците и му зададе въпроса, от къде тогава компанията има "свръхзапаси". Месец по-късно ЮКОС се сляха със Сибнефт. Имаше и преговори за продажбата на контролния пакет акции на ChevronTexaco и ExxonMobil. Въпреки твърденията, че Ходорковски е спонсорирал опозицията в лицето на Яблако, СПС и КПРФ, нито Сергей Митрохин, нито Леонид Гозман, нито Генади Зюганов потвърждават тази информация, като последния дори каза, че Ходорковски лъже.
Към края на 2003 данъните направиха втора проверка по въпроса с плащането на данъците от ЮКОС в периода 2000-2003. В резултат на това компанията получи рекордни глоби и наказания.
Претенциите на данъчните бяха поради употребата на облаги от страна на ЮКОС при продажбата на нефтопродукти на 21 организации от региони предоставящи финансови облекчения, като не са плащали никакви даници при продажбата. Тези организации са били създадени от ЮКОС с цел, да използва данъчните облекчения и изгодата от склчените с тях сделки била само на ЮКОС. За това можед да съдим от следните факти:
1. ЮКОС напълно контролирали продажбата на неф и нефтопродукти на тези организации.
2. Сурувините са продавани на тези организации по силно занижени цени.
3. При продажбата на нефтопродукти през посредници, няма друг смисъл, освен намаляването на данъците.
4. Сумата от използваните облекчения била несъпоставима със сумата инвестирани пари в регионите на действие на компаниите. Така в ЗАТО "Три планини" били инвестиани само 0,006% от сумата на използваните облекения.
5. Всички организации имали сметки в същите банки, в които имали сметки ЮКОС с цел да се плаща по-малка сума за трансфер на пари.
6. Учредители на повечето организации били едни и същи.
7. Счетоводните сметки в организациите се водели от ЮКОС-Инвест и ЮКОС-ФЦБ.
ЮКОС трябваше да платят данъци за сделките върху реални пазарни цени към 2003, с други юридически лица, допълнително за периода 2000-2003 трябваше отново да платят данък върхо следното: ДДС, данък по продажбата на гориво-смазони материали, имуществен данък, данък за притежанието на обекти от социално-културната сфера, пътен данък на всиката им техника, както и на реални пазарни цени с ДДС с организациите за които говорих по-рано в периода 2000-2003.
За 2001 им беше начилсен данък за барел от 14,5 долара, докато другите плащаха по 5,2 долара. А за 2002 по 10,5 долара, докато другите плащаха по 6 долапа. Или в проценти накратко: за 2001 е трябвало да платят 49,5% от приходите на компанията за годината, а за 2002 58,15% от приходите. Общо за целия период глобата превишаваше приходите на компанията за периода.
Общата платена сума за 2000-2003 е 582 млрд. рубли, а заедно с дъщерните компании 703 млрд. рубли, а ако ти е по-лесно в долари, то това прави 25 млрд. долара по тогавашния курс.
Във врълка с това всички активи на компанията бяха замразени, като бяха разрешени плащанията на заплатите и данъците, а оставалото отиваше по плащането на глобите.
Арбитражния съд даже предложи ЮКОС да продадат Юганскнефтегаз, за да изчистят дълга си пред държавата. А менидръжите на компанията пък решиха да обявят банкрут, за да не плащат данъци. Поради тази причина международния съд забрани банкрута и Юганскнефтегаз бе продадена на Байкалфинансгрупп.
Ето как започна всичко, а като се върна от тренировки ще опиша и защо бе започнато делото и за банкрута на ЮКОС няколко години по-късно.