Малко хелп за помагало ;/ [Архив]

Jus7DreamBoy

03-18-2010, 19:26

щом си от Щумен .. само да не си от ПМГ че предадох същото

Дервишово семе

Николай Хайтов

(Трансформиращ преразказ

От името на Силвина)

Казвам се Силвина.Животът ми беше много труден и продължава
да е такъв.На никого не пожелавам да има съдба като моята.Сега ще ви
разкажа защо.

Живеех със семейството си в колибите край едно село.Бях почти
дете, когато разбрах, че ще ме омъжват.

Нашата сватба с Рамадан беше в петък.Денят се изниза много
бързо и не усетих как мина.Ходжата ни припя, тъпанарите посвириха и в
крайна сметка дойде времето, в което останахме сами в нашата одая.

Рамадан беше много притеснен,стоеше в едната половина на
саатчето и не смееше нито да шавне, нито да каже нещо.Накрая аз не
издържах и свалих булото си.Рамадан така беше вперил поглед в мен, че аз
прихнах да се смея.Попитах го дали се срамува, а той потвърди.След това
му зададох следващич въпрос – ‘Защо се срамуваш?’ и дали иска да играем
на пумпал.Без да дочакам неговия отговор,дръпнах пояса му и започнах да
го увивам и развивам.Така се улисахме в играта, че не усетихме кога се
съмна.С идването на утрото Рамадан стана умислен и загрижен.Забелязах
това и го попитах за причината, а той ми отговори, че причината е
кръвта, която трябва да е на чаршафа.Аз го успокоих, надух се и от носа
ми бликна кръв.Размазахме я криво-ляво и всичко мина и замина.От тогава
аз и той заживяхме, като семейство.

През повечето време си стоях вкъщи, гледах бабата на мъжа си,
шетах и готвех.Вечер посрещах Рамадан и дядо му с топла каша.Всеки ден
триех и миех прозорчето на нашата стая, а сутрин, докато Рамадан ме
гледаше, се оглеждах в него и разресвах косата си.Той имаше дна закачка
с мен, когато се събудеше започваше да раздухва миглите ми, докато всяко
едно косъмче отде на своето място.Беше ми обещал да ми донесе от филибе
кокалено гребенче за миглите, но така и не изпълни обещанието си.

Така живеехме спокойно и без проблеми, ное един ден братята ми
дойдоха, влязоха в къщата, бутнаха бабата, грабнаха ме и ме отведоха в
букака.Доста време ме мъкнаха и влачеха из гората и накрая ме върнаха в
селото, само че този път като невеста на Руфат.

Той ме харесал още първия ден, в който ме видял в двора на
Рамадан.Понеже техните дворове ги дели само един дувар, Руфат направил
дупка в него и ме гледал оттам.Поискал ме от братята им, като им казал
че за мен ще им даде два пърча.Братята ми разбрали, че още съм си момиче
и се съгласили да ме дадат на него.

Така започна съвместният ми живот с Руфат.Той ме държеше под
ключ, а когато излизах навън покривах лицето си с фередже.Въпреки това
всеки път погледът ми търсеше Рамадан.

И се понесоха ден след ден.Род ни се момиченце, не усетихме
как порасна, но се ожени в друго село и остана да живее там.Руфат загуби
касапницата си и се пропи още повече.Така се разболя и легна на легло, а
аз останах да го гледам сама.

Преди месец и малко повече, Рамадан бутна вече изгнилата ограда
и влезе в двора ни, като у дома си.Влязохме в стаята на Руфат и седнахме
тримата.За първи път от четиридесет години насам се събрахме
заедно.Усетих силното желание на Рамадан да ме прегърне, но не му
позволих и му казах, че не трябва и той да става звяр, като Руфат.

Сега Рамадан ми помага с каквото можев грижите за Руфат.Кара
ми дърва по няколко пъти на ден, идва и вдига Руфат от постелята, за да
може да яде, а аз да сеня завивките му.Виждам и знам, че и на двама ни е
трудно да се грижим за човека, който разби живота ни и открадна щастието
ни, но нямаме друг избор.

Това е моята тъжна съдба и се надявам сега да разбирате защо
не я пожелавам на никого.

:-D